РЕШЕНИЕ
№ 836/22.4.2021г. гр. Пловдив 22.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2464
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – 178 от АПК, във връзка
с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.В., ЕГН ********** против
Заповед № 603 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на
незаконен строеж “Постройка на допълващо застрояване”, находящ
се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №****, местност “Корията”, по
кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. С., община Родопи,
област Пловдив, без административен адрес.
Жалбоподателя оспорва заповедта като нищожна и
незаконосъобразна. Твърди, че постройката е от 1962г. и е търпима. Прави
възражения за нарушение на процедурата по издаване на заповедта. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът – кмет на община Родопи, чрез адвокат Н.,
оспорва жалбата. Поддържа се, че производството е проведено законосъобразно. Възразява
да са налице предпоставки за определяне на строежа като търпим. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Административен съд Пловдив,
като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено средното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 31.07.2019г. Оспорената
заповедта е връчена на 22.07.2019г.,видно от приложеното известие за доставяне,
което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване.
Жалбоподателят,в
качеството си на възложител и собственик на строежа, е заинтересовано по
смисъла на чл.225а,ал.2 от ЗУТ лице и разполага с право на жалба.
Ето
защо жалбата се явява
ДОПУСТИМА.
По същество:
Административното производство е
започнало с проверка, обективирана
с констативен акт
№ 10/08.02.2019г., с който е установено, че в южната част на ПИ с идентификатор №****, образуван
от разделянето на ПИ ***, който е бил образуван от обединението на ПИ ***, ПИ ***,
ПИ *** и ПИ ***, на три метра от вътрешната граница с ПИ ***, свободно
разположена, е изградена масивна едноетажна стопанска пристройка от тухлена зидария. Покривът е двускатен, сървена
конструкция,покрита с етернитови плоскости. Поставени са прозорци и врати. Постройката
е с размери 12,00 на 6,40м.(ЗП=76.80кв.м.)с височина до стрехата около 2,20м.
от кота терен.
Не
се спори,че имотът е собственост на Д.Г.В., който е и извършител на строежа.
Констатирано
е, а и за това също не се спори,че няма строителни книжа.
Съставена
е окомерна скица на строежа.
Прието
е,че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Актът
е връчен на жалбоподателя на 27.02.2019г., видно от направеното отбелязване.
Срещу
констативния акт е депозирано Възражение вх. № 9424-108#30/05.03.2019г.
и са представени документи за собственост,ведно с три декларации за годината на
извършване на строителството.
На 27.06.2019г. е изготвено
становище с № 9424-108#41 от началник на Отдел “ИПС“ в община Родопи, според
което строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение
за строеж и не е допустим нито по действащите разпоредби,нито по разпоредбите
по време на изграждането му. Изложени са мотиви за приложимата уредба от 1973г.
до настоящия момент.
Въз
основа на това е издадена и оспорваната заповед.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория. Не се спори, че процесният
строеж, така както е описан е шеста категория. В този смисъл,възраженията за
нищожност са неоснователни.
Спори се относно описанието на строежа и
относно наличието на статут на търпимост, но това не касае въпроса за
компетентността на издателя на акта, а съответствието с материалния закон .
Административния
акт е съставен в писмена форма, в която е обективирана
изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал.2 от АПК информация.
Властническото волеизявление е мотивирано, посредством посочване на конкретно
установени факти, които са съотнесени към конкретни
материални и процесуални норми.
Процесната
заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена
проверка на място, след обсъждане на установените от длъжностните лица факти.
Съобразено
е и правото на участие и защита в административната процедура. В хода на
административното производство е дадена възможност за възражения, които са
разгледани от административния орган.
С
оглед на това съдът приема, че не са налице процесуални нарушения в хода на
производството по издаване на оспорваната заповед, които да представляват
основание за отмяна на оспорвания акт.
Няма спор между страните и не се твърди от
страна на жалбоподателя, че за строежа не са налице издадени разрешение за
строеж и строителни книжа, както и да има започнало и неприключило производство
по реда на § 16 ПР на ЗУТ или подадено заявление за узаконяване по реда на §
127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.),
т.е., безспорен между страните е фактът, че се касае за незаконен строеж и
спорът е относно наличието на статут на търпимост.
С
оглед твърденията на самия жалбоподател и възприетото в мотивите на
административния орган, съдът приема,че не е налице спор и относно момента на построяване
на постройката, тъй като общинската администрация е възприела възможната теза, че
същата е изградена към 1987г.,видно от становището на началник отдел «ИПС», и е
разгледала и действащите към онзи момент разпоредби с оглед изследване на
въпроса за допустимостта на строежа, а от тук и за неговата търпимост. Отдалечения
момент на изграждане на сградата се възприема от съда и с оглед констатацията
на вещото лице инж.Р., че се касае за видимо много стара постройка. Въпреки
това, следва да се отбележи, че освен представените декларации,няма нито едно
доказателство,на базата на което да се приеме,че постройката е съществувала в
периода преди 2006г.,когато жалбоподателят е придобил поземления имот.
Всъщност, постройката за първи път се появява като такава в геодезическото
заснемане от 2016г. Независимо от това възможността за установяване статут на
търпимост ще се изследва именно за минало време.
Относно вида на строежа се установява, че няма
разминаване между описаните в констативния акт и в заповедта размери на
сградата и действителното фактическо положение. В заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза,което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, точно и ясно е описано
местоположението и вида на сградата. Огледът на вещото лице е правен много
преди изготвяне на експертизата по настоящото дело,но това не намалява доказателствената стойност на констатациите на експерта.
Така, видно от заключението е,че се касае са постройка с размери 12,10м. на
6,30м.,изпълнена от тухлена зидария и височина до стрехите 2,20м.,а до билото
3,00м. Тоест, разминаване с описанието на общинската администрация няма. Фактически
сградата е свързана с намиращия се в имота овчарник и се ползва за спално
помещение от овчарите.
Разминаване се явява относно посочването на сградата, като
такава представляваща „Постройка на допълващо застрояване“, което видно от експертното заключение, не представлява
функционално предназначение на сградата, а определя вида на застрояване по
чл.20 от ЗУТ и чл.70 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. И тъй като няма за поземления имот определено конкретно предназначение с
ПУП, няма предвидено основно застрояване, то няма как да се разглежда и
допустимостта на постройката като допълващо застрояване и разпоредбите на ЗУТ
тук са неприложими. Установява се, че сградата е единствена в поземления имот, а
следователно не може да се разглежда като допълващо застрояване. Това
разминаване не може да се приеме за съществено, доколкото не засяга описания
вид на строежа и по никакъв начин не се отразява на преценката за изпълнимост
на нареденото премахване на незаконен строеж, който е достатъчно ясен и
индивидуализиран. Не се отразява и на преценката за допустимостта на строежа,
тъй като както става ясно се касае за строителство в земеделска земя, за което
преценката на допустимостта на допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ е
неприложима, а и не такива са мотивите на самия административен орган, който е
изследвал търпимостта именно в контекста на възможното строителство в
земеделски земи, а не на допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ.
От значение всъщност тук се явява статута на самия
поземлен имот. По отношение на поземления имот се установява, че същият е образуван
от разделянето на имот № *** по картата на възстановената собственост. Този
имот № *** е бил с площ от 11,131дка,като до образуването му се стига след
обединяването на имоти № ***, № ***, № *** и № ***,всички собственост на
жалбоподателя,придобити последователно през 2006г. и 2009г.,видно от
представените по делото нотариални актове и договор за продажба на имот частна
общинска собственост. Процесната постройка не се
намира в имота продаден на жалбоподателя от общината, нито е описана в някой от
нотариалните актове. Със сигурност същата не представлява „Сграда-склад с площ
от 100кв.м.“, нито е сградата отразена в КВС като „Хижа“. Последното се
отбелязва с оглед преценката на действията на общинската администрация в
контекста на разпоредбата на чл.6 от АПК, предвид разписаното в договора за
продажба задължение за ремонт и реконструкция на съществуващата сграда и
условието от проведения конкурс за изграждане на предприятие за преработка на
овче мляко. Всички тези обстоятелства биха били от значение, но само ако се
касаеше за същата постройка, която обаче не е процесната.
Преди одобряването на КК през 2017г. посочените имоти №
***, № *** и № *** са вписани с начин на трайно ползване „Изоставени трайни
насаждения“. След това обединилия ги заедно с общинския имот № *** имот № *** е
вписан като „нива“. При одобряването на КК през 2017г. ПИ *** и ПИ **** също са
вписани с начин на трайно ползване „нива“. Предназначението на земята не е
променяно. С решение № 292 от 27.05.2015г. на общински съвет „Родопи“ е било
допуснато изработване на ПУП-ПРЗ и ПП, но процедура не е проведена и няма одобрен
ПУП. Следователно, допустимостта на нареденото за премахване строителство, в
контекста на въпроса за търпимостта на постройката, следва да се разглежда от
гледна точка на възможното строителство в земеделска земя.
Ако се приеме, че постройката е съществувала
към и преди 1987г., както се твърди от жалбоподателя, историческият прочит на
уредбата показва, че строителство от вида на процесното
е било недопустимо. Така, според Чл.66е (Ал.
4, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) от ЗПИНМ е забранено строителството на
жилищни сгради извън строителните части на населените места. Според чл. 108 от ППЗТСУ в редакция от 1973 г., извън
строителните граници на населените места могат да се извършат строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване
на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила,
норми и нормативи. Няма каквито и да е данни въпросното строителство да е за учреждение или за стопанска или обществена организация. В
редакцията на същата разпоредба от 1975г., в ал.7 се допуска в местата,
предоставени за земеделско ползване при условията и реда на действуващите
специални разпоредби да се разрешава строеж на малки икономични постройки за
сезонно ползване със застроена площ до 20 кв. м и височина 3 м до стряхата, при
максимален наклон на покрива до 30 градуса, без зимник, бетонни или
стоманобетонни основи и железни конструкции. Видно е и няма спор за това, че процесната сграда е с площ 76,80м., т.е. много над
допустимите 20кв.м. В редакцията от 1978г. в местата, предоставени за
земеделско ползване при условията и реда на действащите специални разпоредби,
може да се разрешава строеж на малки икономични постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 20 кв. м., като се допуска и строителство на сезонни
постройки, както и изграждане на индивидуални постройки или на общи
сгради(гардероби), в които да се предвиждат помещения за отделните стопани за съхраняване
на селскостопанския инвентар. Установи се, че процесната
постройка е с жилищен характер и не е за стопански инвентар. В редакцията от
1985г. в местата, предоставени за земеделско ползване при условията и реда на
действащите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън
регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно
ползване със застроена площ до 35 кв.м., което пак е много по-малко от площта
на разглежданата постройка. Така, ако
постройката е съществувала преди 1987г.,а точно това се твърди от
жалбоподателя, то по нито една от приложимите разпоредби същата не се явява
допустим строеж.
След 1993г. приложение намират
разпоредбите на Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи. Съгласно чл. 2 от
същата наредба, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските
земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва: 1.
на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на
растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в
приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото
благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на
отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите
отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или постоянно
обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които
произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Видно е,че постройката би била
допустима, ако беше установено, а то дори и не се твърди от жалбоподателя, че е
построена в периода на действие на тази наредба- в периода от 1993г. до 1998г.
и, ако се касаеше за земеделска земя, от която се произвежда селскостопанска
продукция или, ако постройката беше селскостопанска за съхранение на животинска
продукция. Такива твърдения и такива установени факти няма.
За времето след 1998г. и до 2012г.,
когато е приета сега действащата наредба, приложение намира НАРЕДБА № 2 от
10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи. Съгласно чл. 2,ал.1 от същата,
без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се
разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: 1. при имоти с
площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.
м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята; 2. при имоти с
площ над 10 дка: а) на стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение
на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка
(приложението), включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на
имотите; б) на жилищни сгради за обитаване от домакинствата на собствениците на
земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от
съответните земеделски земи. За този период от време имотът, в който се е
намирала постройката е под 10 дка, тъй като обединяването в имот № *** се
случва през 2016г. Така, ако постройката е стопанска, а тя не е, може да е до
35кв.м.,а тя не е. Жилищни постройки изобщо не са допустими. Още повече, че и
да е допустимо застрояване то е можело да се случи само разположено в част от
имота, предназначена за застрояване (двор за застрояване), каквато тук не е
налице.
При сега действащата НАРЕДБА № 19 от
25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им, според чл. 2. (1) без промяна на предназначението на
земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с
ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както
следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни селскостопански постройки
за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение
за обитаване в тях; 2. при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански сгради,
постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и
отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и
съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от
домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат
селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Тоест, за имоти с площ до 10 дка, в какъвто
е процесната сграда, изграждането на сгради за
жилищни нужди, различни от стопански постройки, изобщо не са допустими. Дори
ида се приеме,че сградата е стопанска, то липсва първото условие застрояването
да е свързано с ползването на земята и функцията й да е съвместима с
предназначението на земята, като отглеждането на животни е неприложимо при
имотите под 10 дка. За имоти над 10дка, какъвто за известно време е бил имотът,
в който се намира постройката, строителство на помещения за обитаване на
домакинствата е допустимо, но тогава тази постройка би трябвало да е единствена
в имота, а в този имот от 11,131дка, както се установява са били разположени и
други сгради – масивна жилищна сграда, масивна стопанска постройка, процесната постройка и паянтова стопанска постройка.
Следователно, процесния строеж няма как да се
разглежда като допустим в контекста на разпоредбата на чл.2 от наредбата.
С оглед на изложеното, налага се
извод,че нареденият за премахване строеж не е бил допустим по правилата и
нормативите,действали по време на извършването му или съгласно сега действащия
закон, поради което и не е в режим на търпимост по смисъла на разпоредбите на §16
или §127 от ПР на ЗУТ.
Поради това и с оспорваната заповед законосъобразно е
наредено премахването на описаната постройка.
При издаване на процесната
заповед законовите изисквания са били съобразени от административния орган,
поради което обжалваният акт се явява законосъобразен и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора,в
полза на ответника следва да се присъдят претендираните
разноски в размер на 600лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Г.В., ЕГН ********** против
Заповед № 603 от 08.07.2019г. на кмета на община Родопи, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на
незаконен строеж “Постройка на допълващо застрояване”, находящ
се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №****, местност “Корията”, по
кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на с. С., община Родопи,
област Пловдив, без административен адрес.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН ********** *** сумата от
600/шестстотин/ лева разноски.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: