О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в закрито заседание на 13 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
като разгледа гр.д. № 1175/2020 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод постъпила искова молба от И.Ю.И. с ЕГН ********** *** против „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** св. Кирил и Методий № 52В представлявано от Управителя Георги Николаев Банков, с правно основание чл.89,ал.7,т.2 от ЗТ вр.чл.55 от ЗЗД, с която е поискала съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да възстанови на ищцата внесената от нея сума като депозит по Договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. в пълен размер от 839,00 лв., по следната банкова сметка: *** - титуляр Орлин Ангелов Иванов, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
С исковата молба ищцата е поискала да бъде допуснато обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “ЗАПОР“ върху банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC/***, както и върху всички други банкови сметки, открити в банки и техните клонове на територията на страната, лицензирани в Р.България на ответника „Т.К.Е.“ ООД ***, до размера на претендираната искова сума от 839,00 лв.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 503/2020г по описа на РС-Оряхово, което е прекратено с разпореждане № 260237/03.11.2020г. поради направени самоотводи на магистратите по чл.22,ал.1,т.6 от ГПК и на основание чл.23,ал.3 от ГПК е изпратено на Председателя на ОС-Враца за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото.
С определение № 260153/10.11.2020г. по ч.гр.д.№ 513/2020г. по описа на ВОС, горната инстанция изпратила гр.д.№ 503/2020г по описа на РС-Оряхово за разглеждане на РС-Бяла Слатина. В РС-Бяла Слатина делото е образувано под нов № 1175/2020г.
Съдът, като прецени изложеното в молбата във връзка с
разпоредбата на чл. 391, ал. 1 от ГПК, намери следното:
Молбата е с правно основание чл. 389, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Молбата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа - съдът, пред който делото е висящо.
В и.м. се твърди, че ищцата И.И. и ответника „Т.К.Е.“ ООД, *** сключили Договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. по силата на който й е продаден туристически пакет за периода 29.05.2020г. до 09.06.2020г, включващ настаняване в хотел Vonresort Golden Beach 5*, Сиде, Турция за три лица - И.Ю.И., съпруга й Орлин Ангелов Иванов и малолетно им дете Юлина-Никол Орлинова И., срещу задължението да заплати сумата от 2 039,00 лв.
В изпълнение на задължението си по раздел VIт.1 от договора, ищцата превела на ответника сумата от 839,00 лв. представляваща депозит, за която е била издадена фактура № **********/04.11.2019г., приложена по делото/л.12 от делото/.
С оглед обявената от СЗО пандемия, свързана с разпространението на вирус COVID-19 и наложените в Република България и Република Турция противоепидемиологични мерки, пътуванията между двете държави в периода на продаденият туристически пакет от 29.05.2020г. до 09.06.2020г. са били ограничени, което е възпрепятствало изпълнението на договора от страна на туроператора.
В резултат на това била разменена кореспонденция между ищцата и ответника, като на 10.04.2020 г. е изпратено Становище от „Typс Клуб Елада" ООД връзка с пътувания и почивки през месец май 2020г. както и Споразумение за прекратяване на договор за туристически пакет. От туроператора били направени предложения за пренасочване на пътуването за по-късна дата, или запазване на внесената сума като капаро под формата на ваучер, който да бъде използван за един по-дълъг период от време.
Тези предложения обаче не били приети от ищцата, поради финансови и други причини, посочени в имейл от 07.05.2020 г. В отговор на това, на 14.05.2020 г. туроператорът/ответника по делото/ отново уведомил ищцата, че следва да върне попълнена бланката за прекратяване на договора, като е посочил, че срокът за възстановяване на платените суми е до 12 месеца, считано от датата на отмяна на извънредното положение (предвид изменението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в сила от 14.05.2020г.).
С имейл от същата дата ищцата отговорила на туроператора, че договорът вече се счита за прекратен, съгласно чл. 89, ал.7, т.2 ЗТ, а не е прекратен по взаимно съгласие, което се опитва да постигне ответникът.
Ищцата счита, че дори и при прилагане на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25 в редакцията си към ДВ, бр. 34 от!09.04.2020 г., която предвижда едномесечен срок от датата на отмяната на извънредното положение за възстановяване на платените суми, който изтекъл на 13.06.2020 г, поради което падежът вече е настъпил и задължението е станало изискуемо.
Поради невръщане на внесеният депозит по горецитираният договор от ответника, за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна защита обективирана в петитума на исковата молба.
Ищцата твърди, че с поисканото обезпечение е налице обезпечителна нужда, тъй като има реална опасност вземанията й към ответника да не бъдат осъществени.
Ищцата е представила следните писмени доказателства: Договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г., Фактура № **********/04.11.2019г., кореспонденция с туроператора.
Съдът служебно е направил извлечение от ТР за актуалното състояние на ответника по делото.
За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечение на иска.
В случая предявеният иск е за парично вземане спрямо ответника е процесуално допустим, подкрепен с писмени доказателства, като ищцата се домогва да докаже, че търсените от нея парични суми се дължат.
Обезпечителната нужда се предполага и не е необходимо нейното доказване. В случая молителят/ищцата/ иска „запор“върху банковите сметки на ответника „Т.К.Е.“ ООД-Мездра в посочената от нея банка-ОББ, както и върху всички други банкови сметки, открити в банки и техните клонове на територията на страната, лицензирани в Р.България на ответника „Т.К.Е.“ ООД ***, до размера на претендираната искова сума от 839,00 лв., като тази обезпечителна мярка ще е валидна до решаване на висящото гр.дело с влязло в сила съдебно решение по предявеният от нея иск.
Въпреки представените писмени доказателства, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.391,ал.1,т.2 от ГПК, като определи парична гаранция. Определянето на паричната гаранция, по реда на чл. 391,ал.3 ГПК, по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции за вреди, които могат да се предявят срещу ищеца, като с гаранцията се цели при евентуално неуважаване на предявения иск, лицето, чиято правна сфера е била засегната от обезпечението, да удовлетвори претенциите си от внесената гаранция. Поради това паричната гаранция по никакъв начин не може да се съизмерява с материалното състояние на ищеца и с възможността му да я плати. Същата се определя в зависимост от това до каква степен ще се засегнат правата и интересите на ответника, по отношение на който рефлектира допуснатото обезпечение.
Съдът приема, че за ищцата е налице обезпечителна нужда-без допускане на обезпечението на иска, той ще се затрудни при осъществяване правата по решението, доколкото по делото липсват данни, които да я опровергават. Наред с това предложената обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.2 от ГПК-“ЗАПОР” върху банкова сметка: ***; BIC/*** „Т.К.Е.“ ООД, *** до размера на претендираната искова сума от 839,00 лв. е подходяща и съответства на обезпечителната нужда.
По отношение на искането на ищцата за налагане запор върху всички други банкови сметки, открити в банки и техните клонове на територията на страната, лицензирани в Р.България на ответника „Т.К.Е.“ ООД ***, до размера на претендираната искова сума от 839,00 лв., същото е неоснователно, тъй като това би засегнало имуществената сфера на ответника по начин, който да препятства търговската му дейност и да ограничава неговата разплащателна способност за други неотложни плащания.
По изложените съображения съдът счита, че молбата за допускане на обезпечение на иска е основателна и следва да бъде уважена. С оглед гарантиране интересите на ответника при евентуално отхвърляне на иска обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391,ал.3 от ГПК, като ищеца внесе по сметка на БСлРС гаранция в размер на 83,90 лв./Осемдесет и три лева и 90 стотинки/ представляваща 10% от цената на иска, след което да се издаде обезпечителната заповед, както и държавна такса в размер на 5,00 лв. за издаване на обезпечителната заповед.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл.389,ал.1 от ГПК вр.чл.397,ал.1,т.2 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на ВИСЯЩ ИСК предявен от И.Ю.И. с ЕГН ********** *** против „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** св. Кирил и Методий № 52В представлявано от Управителя Георги Николаев Банков, с правно основание чл.89,ал.7,т.2 от ЗТ вр.чл.55 от ЗЗД, с който е поискала съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника да възстанови на ищцата внесената от нея сума като депозит по Договор за туристически пакет № ТСО 14694/28.10.2019г. в пълен размер от 839,00 лв., по следната банкова сметка: *** - титуляр Орлин Ангелов Иванов, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на завеждане на исковата молба-23.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЯ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР” върху банкова сметка ***; BIC/*** „Т.К.Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,*** св. Кирил и Методий № 52В представлявано от Управителя Георги Николаев Банков до размера на претендираната искова сума от 839,00 лв., при условие, че ищцата представи парична гаранция в размер на 83,90 лв./Осемдесет и три лева и 90 стотинки/ в едноседмичен срок от уведомяването.
ДА СЕ ИЗДАДЕ СЪОТВЕТНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД, след представяне доказателства за внасяне на гаранцията от 83,90 лв./Осемдесет и три лева и 90 стотинки/ и внасяне на държавна такса в полза на РС-Б.Слатина в размер на 5,00 лв./Пет лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС, който за ищеца тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от Съдия изпълнителя, което не може да бъде спряно, поради обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: