Р Е Ш Е Н И Е
№….........../30.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 16682 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от подадена
от „У.П.К.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис
10-11, срещу „Енего-Про
Продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс - Г, обективно кумулативно съединен осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
от 24 406,07 лв., представляваща незаплатена част от преференциална цена за
произведена и доставена за м. септември 2015 г. електрическа енергия от
възобновяем източник, за която сума е издадено дебитно известие №
204/31.10.2015 г. към фактура № 203/12.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
29.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 157,33 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
30.11.2015 г. до 28.05.2018 г., включително.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е собственик на вятърна електрическа централа, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД въз основа на
сключени с електроразпределителното дружество договори за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-133/30.03.2007-3022/18.04.2007-4005/12.06.2007
от 20.06.2007 г. и № ТЕИ/59/12.01.05-01.02.2006-4004/12.03.2005 от 29.03.2007
г. По силата на сключени с „Е.П.“ АД договори за изкупуване на електрическа
енергия № 57 и 58 от 20.06.2008 г. ищецът продава на ответното дружество, в
качеството му на краен снабдител, ежемесечно произведената електрическа енергия
от възобновяем енергиен източник по преференциални цени, определени от КЕВР, на
база издадени от производителя фактури.
Ищецът поддържа, че на основание чл. 18, ал. 2 от договора за изкупуване
цената за електроенергията през процесния период се определя от решение № Ц-010
от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, с което са определени две различни преференциални
цени за изкупуване на електрическа енергия, приложими в зависимост от работните
часове, достигнати от съответната ВяЕЦ – до и над
2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, като след
измененията на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ред. ДВ, бр. 56/2015 г., в сила от
24.07.2015 г.), с решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, е въведено
ограничение в количествата електроенергия, подлежащи на изкупуване по
преференциална цена - нетно специфично производство, както следва: по т. 1.7 –
2000 кWh при определената цена от 188.29 лева/МWh без ДДС за ВяЕЦ, работещи до
2250 часа, и по т.1.8 - 2 300 кWh при определена цена
172.95 лева/МWh без ДДС за ВяЕЦ,
работещи над 2 250 часа.
Твърди, че за м. септември 2015 г. е произвел и доставил на ответника
електрическа енергия в размер на 115,760 MWh, за
което е издал фактура № 203/12.10.2015 г. на стойност 1749,67 лв. с добавен
ДДС. Посочените количества електроенергия за произведени, докато централата е
работила под 2250 часа, но е надхвърлен прагът от 2000 kWh/инсталиран
1 kW мощност, поради което продажната цена е
фактурирана в размер на приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, а
именно 12,5955 лв./MWh. Впоследствие, през м.
октомври 2015 г., вятърната централа е надминала 2250 часа ефективни годишни
часове работа и ищецът е издал дебитно известие № 204/31.10.2015 г. към
посочената фактура на стойност 24406,07 лв. с ДДС, с което е коригирал
продажната цена до размера на преференциалната цена от 188,29 лв./ MWh по т. 1.7 от решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР
(корекцията е със 175,6945 лв./MWh, представляваща
разлика между дължимата преференциална цена от 188,29 лв./ MWh
и първоначално фактурираната цена за излишък на балансиращия пазар от 12,5955
лв./MWh). След издаване на последния счетоводен
документ общо дължимата продажна цена на произведената и доставена
електроенергия за м. 09.2015 г. възлиза в размер на 26155,74 лв. с ДДС.
Твърди, че ответникът е заплатил частично същата до размера, посочен във
фактурата - 1749,67 лв. с ДДС, а за разликата от 24 406,07 лв. с ДДС, за която
е издадено дебитното известие, е налице неизпълнение.
По отношение изискуемостта на процесната сума ищецът се позовава на
клаузата на чл. 24, ал. 1 от договора за изкупуване, според която ответникът
следва да заплати дължимите суми до 15 работни дни след получаване на
съответния счетоводен документ. Твърди, че издаденото дебитното известие е
изпратено и получено от ответника, като срокът за плащане е изтекъл на
30.11.2015 г., след която дата същият е изпаднал в забава, респективно дължи
мораторна лихва. Претендира такава в размер на 6157,33 лв. за периода от
30.11.2015 г. до 30.05.2018 г. (датата на исковата молба).
Излага още, че в проведената кореспонденция между страните ответникът
изрично е отказал да заплати доставеното количество електроенергия по
преференциални цени, позовавайки се на становището на „Н.е.к." ЕАД
(НЕК) по приложимите решения на енергийния регулатор и липсата на изрично
тълкуване от КЕВР, които доводи ищецът не намира за релевантни.
По изложените съображения по същество моли за осъждане на ответника да
заплати на ищеца претендираната главница и мораторна лихва, ведно със законната
лихва. Претендира и сторените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е производител на електрическа електроенергия от
възобновяем източник, а ответникът – краен снабдител, както и че между страните
са сключени договори за изкупуване на електрическа енергия, по силата на които
„Уинд Парк Каварна Уест“ ЕООД произвежда, доставя и
продава на „Е.П." АД, в качеството му на купувач, електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - вятърни
електроцентрали „Г-3 Лонг Ман“ и „Г-5 Лонг Ман“ с обща инсталирана мощност 4 000 kW, състояща се от два ветрогенератора
всеки с номинална мощност от 2 000 kW, находящи се
съответно в поземлени имоти с номера № 032080 и №030059 по плана за
земеразделяне на гр. Каварна. Не оспорва също, че твърдяното от ищеца
количеството електроенергия е произведено и доставено до него в процесния
период, като твърди, че цялото количество електроенергия, изкупена от ответника, в качеството му на
краен снабдител, е продадена на обществения доставчик (НЕК) по цените, по които е закупена, в изпълнение на императивната норма на
чл. 94 ЗЕ.
Поддържа, че до
размера на нетното специфично производство на електрическа енергия е
приложимата преференциалната цена, определена с решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
ДКЕВР, а над нетното специфично производство – цената за излишък на
балансиращия пазар. Позовава се на становището на НЕК по повод тълкуването на
решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и отказа на обществения доставчик да
заплати количеството електроенергия над нетното специфично производство по
преференциални цени.
Излага, че собствената
на ищеца ВяЕЦ „Г-3 Лонг Ман“
е достигнала нетно специфично производство от 2 000 kWh
през месец септември 2015 г. при работа на електроцентралата до 2 250 часа. За
количествата произведена след достигане на нетно специфично производство от
2000 kWh електрическа енергия ищецът е издал фактура
№ 203/12.10.2015 г., с която произведената електроенергия е остойностена
по цената за излишък на балансиращия пазар на електрическа енергия, като същата
е заплатена от ответника. Счита, че ищецът не е имал основание за корекция на
така определената цена до преференциалната цена по т. 1.7. от Решение СП- 1 от
31.07.2015 г. на КЕВР от 188,20 лв./MWh, каквато
корекция е извършена с процесното дебитни известие.
В тази връзка оспорва твърдението на ищеца,
че т.1.7. и т.1.8. от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са приложими към
една и съща ВяЕЦ, с аргумент че същото противоречи на
заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи
производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на
инсталацията, съответно наличният ресурс на първичния енергиен източник.
Излага, че Решение № Ц-10/30.03.2011. на КЕВР разделя производителите на
енергия от ВяЕЦ на две отделни групи - ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и ВяЕЦ, работещи над
2250 часа, като достигането на пълните ефективни часове при всички случаи
съставляват прагът, до който се дължи преференциалната цена и над който следва
да се приложи цената за излишък на балансиращия пазар на основание чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ.
Твърди също, че чл. 79 ЗЗД е неприложим в
конкретния случай, доколкото ищецът не е изправна страна по договора с
ответника, тъй като с издаване на процесното дебитно известие е нарушил чл. 18
от същия.
Поради неоснователност на иска за главницата, оспорва като неоснователен и
акцесорният иск за мораторна лихва.
С допълнителна искова молба
ищецът поддържа исковете и оспорва аргументите на ответника относно тълкуването
и приложението на приложимите решения на КЕВР. Счита, че становището на НЕК, на
което се позовава ответното дружество, не обвързва страните. Намира, че е
изправна страна по договора. Излага, че в търговските отношения между страните
има установена трайно практика на заплащане на две преференциални цени, като до
достигане на нетно специфично производство от 2250 ч. ищецът е издавал фактури
с преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. - 188,29 лв/MWh, а след достигане на 2250
ч. - с цена по т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 172,95 лв/MWh, които ответникът е заплащал без възражения.
С допълнителен отговор на исковата
молба ответникът поддържа изложените възражения и твърдения. Намира за
неотносими аргументите на ищеца във връзка с утвърдената практика между
страните, доколкото след влизане в сила на изменението на чл. 31 ал. 5 от ЗЕВИ
договорите за продажба на електрическа енергия, сключени между страните, са
изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на основание §17 от
ПЗР на ЗИД на ЗЕ решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта относно
подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл. 18 от договора. Не оспорва количествата
електроенергия, отразени в процесната фактура и дебитно известие, както и
получаването на посочените счетоводни документи. По същество поддържа искането
си за отхвърляне на предявените искове, като се позовава и на цитирана съдебна
практика.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Панайот Панайотов, поддържа предявените искове и формулираното искане по
същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. Релевира възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. В представена писмена
защита поддържа, че следва да бъде взета предвид отмяната на т. 1.7 от Решение
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, която има обратно действие от постановяване на
отменения индивидуалния административен акт, респ. не обвързва и страните в
настоящото производство и в отношенията между тях не следва да се прилага
въведеното с решението нетно специфично производство като горна граница, до
която може да бъде изкупувана енергията от възобновяеми
източници по преференциални цени. Намира, че не следва да бъде вземано предвид
новото Решение СП-5, тъй като не е влязло в сила.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Николай Банков, поддържа изложеното в отговора и
допълнителния отговор на исковата молба становище и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. В представена писмена
защита поддържа, че отмяната на т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
не води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на нетното специфично
производство към обема на ел. енергия, която производителят може да продаде по
преференциална цена на крайния снабдител, тъй като въпросното ограничение е
нормативно установено в чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и решението няма конститутивно
действие, а само декларативен ефект. Излага, че отмяната на решението
единствено възобновява задължението на административния орган да извърши отново
установяване на конкретния размер на нетното специфично производство, което е
сторено с приемането на Решение № СП-5/27.03.2019 г. на КЕВР.
Конституираното трето лице-помагач
на страната на ответника - „Н.е.к.“ ЕАД, изразява становище за
неоснователност на предявените искове. В открито съдебно заседание не изпраща
представител.
След като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със
същите ищецът претендира от ответника заплащането на преференциална цена за
изкупуване на ел. енергия от възобновяем източник, произведена през м.
септември 2015 г., и обезщетение за забава върху тази главница.
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото е прието за безспорно обстоятелството, че
ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез
енергиен обект - вятърна електроцентрала, състояща се от два ветрогенератора „Г-3 Лонг Ман“ и „Г-5 Лонг Ман“, всеки с номинална мощност от 2 000 kW, респ. обща инсталирана мощност 4 000 kW, находящи се съответно в поземлени имоти с кадастрален №
032080 и № 030059 по плана за земеразделяне на гр. Каварна, която
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД и въведена в експлоатация.
Безспорно е също, че
ответникът „Е.П.“ АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на
лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо
решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР. Като такъв, на основание чл. 31, ал.
1 ЗЕВИ ответникът е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от
ищеца.
Страните не спорят още, че между тях е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало от силата на сключени между тях с идентично
съдържание договори за изкупуване на електрическа енергия № 57 от 20.06.2008 г.
и № 58 от 20.06.2008 г., според които ищецът продава на ответното дружество
ежемесечно произведената електрическа енергия от възобновяем енергиен източник
(вятърна електроцентрала „Г-3 Лонг Ман“ и „Г-5 Лонг Ман“) по цени, определени от КЕВР. Според чл. 17 от
договорите производителят е длъжен да представи на купувача фактура за
продаденото количество ел. енергия за текущия месец в срок до 5-то число на
следващия месец. Заплащането на произведените количества електроенергия е
договорено ежемесечно, до 15 работни дни от получаването на данъчната фактура –
арг. от чл. 20, ал. 1. Съгласно чл. 16, ал. 2 от договорите, в случай
че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическа енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между
страните от датата на влизане в сила на решението, без да е необходимо подписване
на допълнително споразумение.
Безспорно е, че за м.
септември 2015 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 115,760 MWh, за което е издал
фактура № 203/12.10.2015 г. на стойност 1 749,67 лв. с ДДС (по цена за излишък
на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД) и впоследствие – дебитно
известие № 204/31.10.2015 г. на стойност 24 406,07 лв. с ДДС, с което е
коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена по т. 1.7 от
решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Ответникът е получил издадената фактура
и дебитно известие, заплатил е на ищеца сумата от 1749,67 лв. с ДДС по
издадената фактура и е продал изкупените количества електроенергия на НЕК като
обществен доставчик, задължен да изкупува същите на основание чл. 94 ЗЕ, по
същата цена за излишък. Незаплатена е останала сумата по дебитно известие № 204/31.10.2015 г. в
размер на 24 406,07 лв.
От приетото и
неоспорено в тази му част заключение на допуснатата съдебно-техническата
експертиза по делото се установява, че вятърната електроцентрала „Г-3 Лонг Ман“ е достигнала до 2250 пълни ефективни часове
работа при мощност 2000 кВ през м. октомври 2015 г.,
когато ветрогенераторът на централата е произвел
4 500 000 kWh, а вятърната електроцентрала
„Г-5 Лонг Ман“ е достигнала тези пълни ефективни часове работа през м.
декември 2015 г. Установява се също, че вятърната електроцентрала „Г-3 Лонг Ман“ е достигнала нетно специфично производство от
2000 kWh за 1 kW
инсталирана мощност през м. септември 2015 г., а „Г-5 Лонг
Ман“ – през м. октомври 2015 г.
Правният спор се
съсредоточава върху цената, по която следва да бъде изкупено от ответника
произведеното от ищеца през м. септември 2015 г. количество електроенергия – по
преференциална цена (съгласно издаденото и незаплатено от ответника дебитно
известие) или по цената за излишък на балансиращия пазар (съгласно издадената
фактура, която е заплатена). За да даде отговор на този въпрос, съдът съобрази
следното:
Първоначално
отношенията по повод производството и търговията на енергия от възобновяем
източник, в т.ч. процесните такива, са регулирани от Закона за възобновяемите и
алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн. ДВ. бр.49 от 19.06.2007
г.),
който е предвиждал изкупуване на цялото произведено количество електроенергия
по преференциални цени, определени в размер на 80 на сто от средната продажна
цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и
добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния
енергиен източник – арг. от чл. 16 и чл. 21. Този
закон е отменен с влизане в сила на сега действащия Закон за енергията от възобновяеми източници (обн. -
ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 3.05.2011 г.), който предвижда стабилизиране
на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в
рамките на дългосрочните договори за изкупуване (чл. 31 ЗЕВИ), но и възможност
за договаряне на произведени количества електроенергия на свободен и балансиращ
пазар. Същевременно, § 7, ал. 1 ПЗР от ЗЕВИ предвижда запазване действието на
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, сключени с досегашните
производители, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона.
В случая такива преференциални
цени на електрическата енергия, произведена от ветрови
електрически централи, са били определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на
ДКЕВР в два варианта според приложения от регулационния орган специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори,
както следва: на вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа - 188.29
лв./MWh (т. 8 от решението) и на вятърни електрически
централи, работещи над 2 250 часа - 172.95 лв./MWh
(т. 9 от решението). Няма спор, че процесните дългосрочни договори са
запазили своето действие при влизане в сила на ЗЕВИ и страните са продължили
утвърдената между тях практика по изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по
преференциални цени, които са заплащани в размери, определени съобразно
посоченото Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г.
Последваща промяна в
правоотношението обаче се е наложила при изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г., с което е въведена принципна промяна в регулацията на
търговията с произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници, като изкупуването й е ограничено както по цени, така и по обем.
Новата редакция на посочената разпоредба предвижда, че общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, изкупуват електроенергията по преференциална
цена само за количествата до размера на нетното специфично производство (НСП),
а за количествата, надхвърлящи това производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар. Според § 1, т. 29 от
ДР на ЗЕВИ „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане
на собствените нужди. Съгласно § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ (обн.
- ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. КЕВР приема решение, с което
установява НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на измененията.
В изпълнение на тази
законова делегация е прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в което е
запазено разграничението според годишни часове работа и са посочени различни
обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, като е прието,
че НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, е в размер, както следва: 2 000 kWh при определената цена от 188.29 лв./МВч
без ДДС - за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа (1.7 от
решението), и 2 300 kWh при определената цена от
172.95 лв./МВч без ДДС - за вятърни електрически
централи, работещи над 2 250 часа (1.8 от решението).
Съдът не споделя становището
на ищеца във връзка с тълкуването на новата регулация, според което по
отношение на една и съща електроцентрала в рамките на една календарна година са
приложими и двете преференциални ценови категории при работа до и над 2 250
ефективни часа, доколкото същото противоречи на нормативната уредба и целта на
законовите изменения. Според съдебната практика по приложението на чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ, ако се допусне един и същи производител да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща
година, това би довело до получаване на приход на производителя над заложената
за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би
обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана
обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото (в този смисъл – решение
№ 890 от 20.12.2017 г. по т. д. № 336/2017 г. на Окръжен съд – Варна, решение №
192 от 23.07. 2018 г. по в.т.д. № 144/2018 г. на Апелативен
съд – Варна, решение по в. т. д. № 352/2018
г. на Апелативен съд – Варна, решение № 226 от
09.11.2017 г. по в. т. д. № 303/2017 г. на Апелативен съд – Варна и др.). Съобразявайки
горното, настоящият съдебен състав приема, че произведеното от електроцентралата
на ищеца количество електроенергия след достигането на НСП от 2000 kWh при работа до 2250 часа следва да се заплати по
приложимата цена за излишък на балансиращия пазар, дори впоследствие
електроцентралата да надмине тези 2250 часа годишно и произведеното количество
електрическа енергия да е под НСП от 2300 kWh.
Макар Решение № СП-1
от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т. 1.7, с която е определено нетното
специфично производство на електрическа енергия, да е отменено с окончателно Решение
№ 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, IV отделение, същото НСП в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена
за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение №
Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с
Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г., е определено с Решение №
СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР. Последното е приложимо, въпреки че не е влязло в
сила, тъй като има предварително изпълнение, на основание чл. 13, ал. 9 ЗЕ,
респ. същото следва да бъде взето предвид при разрешаване на настоящия спор. В
този смисъл са и мотивите на въззивния съд по
в.ч.т.д. №1466/2019 г. по описа на ОС-Варна по повод обжалването на
определението за спиране на производството по делото, в които е застъпено
становището за липса на преюдициалност между
производството по обжалване на административния акт и разглеждания гражданскоправен спор.
От наведените от ищеца
твърдения и събрания по делото доказателствен материал се установява, че
вятърната електроцентрала на ищеца е такава, работеща до 2250 ефективни часа
годишно. Следователно преференциални цени за изкупуване на електрическата
енергия, произведена от централата, са тези, определени в т. 8 от Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР - 188.29 лв./MWh,
респ. нетното специфично производство като ценообразуващ елемент – 2000 kWh, определено в Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР.
Количеството ел. енергия, произведено от процесната електроцентрала през м. септември
2015 г., надвишава това НСП и е произведено при работа на централата до 2250
часа, поради което с извършеното плащане на количествата електроенергия над НСП
по цена за излишък на балансиращия пазар съгласно издадената фактура №
203/12.10.2015 г. на стойност 1749,67 лв. с ДДС ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора към ищеца и не дължи горницата над тази цена до
претендираната от ищеца преференциална такава, за която е издадено процесното дебитно
известие № 204/31.10.2015 г. на стойност 24 406,07 лв. с ДДС.
С оглед на
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователна е и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава, съответно тя също следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, вкл. тези за адвокатско
възнаграждение в производството по частната жалба срещу определението за
спиране на делото, която жалба е уважена. Съобразно представения списък по чл.
80 ГПК такива се претендират в размер на общо 2428 лв., от които 1740 лв. с ДДС
за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, 588 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение за изготвяне на частната жалба и 100 лв. за депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за исковото производство, предвид фактическата и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. - 1446,90 лв. без ДДС, респ. 1736,28
лв. с ДДС, който надвишава претендираното възнаграждение от 1740 лв. с ДДС с минимална
разлика, която не може да обоснове извод за прекомерност. Основателно е обаче
възражението относно претендираното възнаграждение за изготвяне на частна
жалба, с оглед действително извършената от процесуалния представител работа,
изчерпваща се с изготвянето на жалбата, поради което съдът редуцира
претендираното такова от 588 лв. с ДДС до минималния размер по чл. 11 от Наредба
№ 1/2004 г. от 200 лв. без ДДС, респ. 240 лв. с ДДС. Така, в полза на ответника
следва да бъде присъдена общо сумата от 2080 лв., от която 100 лв. за депозит
за вещо лице, 1740 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по исковото
производство и 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за изготвяне на частната
жалба, доказателства за заплащането на които възнаграждения са представени по
делото – договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания
(л. 105 – 110).
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „У.П.К.И.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, офис 10-11, срещу „Енего-Про Продажби“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс - Г,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 31 от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 24 406,07 лв. (двадесет и
четири хиляди четиристотин и шест лева и седем стотинки), представляваща
незаплатена част от преференциална цена за произведена и доставена за м.
септември 2015 г. електрическа енергия от възобновяем източник, за която сума е
издадено дебитно известие № 204/31.10.2015 г. към фактура № 203/12.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 6 157,33
лв. (шест хиляди сто петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за
периода от 30.11.2015 г. до 28.05.2018 г., включително;
ОСЪЖДА „У.П.К.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис
10-11 да заплати на „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс – Г, сумата
от 2080 лв. (две хиляди и осемдесет лева) за сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК;
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника
„Е.п.“ АД – „Н.е.к.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: