Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, VІІ състав в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Р. Симеонов административно дело № 232/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 54, ал.6 от Закон
за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на ЕТ Ц.К.К. с фирма
„Дияна –Ц.К.“, с ЕИК *********, срещу Заповед № 18-9392/02.11.2018 г. на
Началник СГКК –Варна, издадена на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР. Заповедта се
оспорва с доводи за нищожност. Твърди се, че същата е постановено при допуснато
съществено нарушение на административно-процесуалните правила, изразяващо се в
неуведомяване за образуване на административното производство на оспорващото ЕТ
като заинтересовано лице, както поради неуведомяването му за издаване на самата
заповед – основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Сочи,
че посоченото нарушение обосновава извод за липса на волеизявление от страна на
органа в атакувания административен акт. Иска се от съда, след като се запознае
с представените от страните доказателства, да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Заповед № 18-9392/02.11.2018 г. на Началник СГКК –Варна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Г. Я.. В пледоарията си по същество моли за отмяна на
заповедта.
Ответникът - Началник СГКК - Варна,
редовно призован, не се представлява. С писмото, с което жалбата, ведно с
административната преписка, са изпратени в съда, е представено писмено
становище. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи, че лицето е
уведомявано за откриване на административното производство по чл.54, ал.1 от ЗКИР по данните за неговия актуален адрес, съдържащи се в базата данни към
информационната система на СГКК- Варна. Алтернативно, в случай, че съдът намери
жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в случай, че такова бъде претендирано в по-голям
размер от минималния такъв, определен в Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованите страни:
Община Варна – не изпраща представител и
не изразява становище по съществото на правния спор.
„М и Д АВТО“ ЕООД – представлява се от
адв. Ж. К.. Последната изразява становище за недопустимост на жалбата досежно
поземлени имоти с идентификатори, завършващи на 177 и 181, доколкото оспорващият
не е вписан в КК и КР на гр. Варна като собственик на посочените имоти и моли
съда да прекрати производството в тази част. Твърди, че в останалата част
жалбата е неоснователна. Претендира разноски в полза на заинтересованата
страна, з а които представя списък.
Кооперация „ГАЛАТЕЯ - Варна“ – не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на правния спор.
К.В.П. – не се явява и не се представлява.
Също не изразява становище по съществото на правния спор.
К.Д.Р. – не се явява и не се представлява.
Не изразява становище.
З.Т.Р. – не се явява и не се представлява.
Не изразява становище.
Съдът, след като се запозна със
становищата не страните и представените от тях доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Пред съда оспорващият обосновава правния
си интерес от оспорване на заповедта въз основа на приложения към жалбата
Нотариален акт № 31, том ІІ, рег.№ 4151, Дело №195 от 14.08.2001 г. на нотариус
с район на действие РС - гр. Варна. С него едноличният търговец е закупил от
заинтересованата страна Кооперация „ГАЛАТЕЯ - Варна“ „само 206,72 кв.м. идеални
части от място, цялото с площ от 1469 кв.м., представляващо част от Дял V,
целият с площ от 2317 кв.м. по договор за доброволна делба №48, том ХІV,
вх.рег. № 13759/18.12.2000 г. на СВ към ВРС, която част със Заповед №
Г-44/07.05.2001 г. на Кмета на Община Варна е отредена за обслужващи пътища. От
представената на лист 19 от делото скица за ПИ с идентификатор 10135.3514.471
оспорващият ЕТ е вписан като един от собствениците на същия ПИ въз основа на
цитирания НА.
Съгласно чл.149, ал.5 от АПК, административните
актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без
ограничение във времето. С оглед на това, че актът се оспорва именно като
нищожен, се налага извод, че жалбата е подадена в срок и е допустима.
Независимо от горното съдът намира за
необходимо да отбележи и това, че процесната Заповед № 18-9392 е издадена от
Началник СГКК –Варна на 02.11.2018 г. Към делото не са представени
доказателства, а и от ответника не се твърди, че същият е редовно уведомен за
нейното издаване. След като случайно разбрал за издаване на атакувания
административен акт, на 14.11.2019 г. едноличният търговец депозирал пред
ответника Заявление вх.№ 05-17223, с което е поискал да получи информация
досежно производството, приключило с издаване на оспорената заповед. С писмо
изх.№ 20-80388 от 21.11.2019 г. ответникът е уведомен за издаване на заповедта.
Писмото е получено на 27.11.2019 г., видно от приложената на лист 69 от
преписката обратна разписка. Жалбата е депозирана пред органа по пощата с писмо
на приемащата станция от 11.12.2019 г.
С оглед направеното от процесуалния
представител на заинтересованата страна „М и Д АВТО“ ЕООД възражение за
недопустимост на жалбата досежно ПИ с идентификатор 10135.3514.177 и ПИ с
идентификатор 10135.3514.181, съдът съобрази, че, видно от приложената на лист
19 от делото скица, както и от скицата –проект за допуснатото изменение (л. 39 от адм. преписка), заличеният ПИ с идентификатор 10135.3514.471, с
вещни права върху който разполага оспорващия ЕТ, е съседен на посочените ПИ, то
за него е налице правен интерес да оспори заповедта в цялост.
Предвид горното жалбата се явява
процесуално допустима като подадена от лице, за което е налице правен интерес
от оспорването. С жалбата е сезиран териториално и материално компетентен съд,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
По основателността на жалбата:
Административното производство е започнало
по инициатива на заинтересованата страна „М и Д АВТО“ ЕООД по повод нейно
заявление Вх.№ 01-172661 от 14.05.2018 г. Към заявлението е приложена
скица-проект за изменението ведно с обяснителна записка към нея и др.
За откритото административното
производство заинтересованите страни са уведомени от ответника с писмо изх. №
11- 17.07.2018 г. Видно от приложената на лист 47 от административната преписка
обратна разписка, писмото, адресирано до ЕТ „Диана – Ц.К.“ се е върнало с
отбелязване „непотърсено“. Писмото е изпратено на адрес: гр. Варна, ул. „Васил
Друмев: №14, ап.17.
Във
връзка с откритото административно производство от Община Варна е
изискана информация относно предмета на заявлението на „М и Д АВТО“ ЕООД от
14.05.2018 г. и е изискано становище. В отговор от Район „Младост
при Община Варна е постъпило писмо рег. № АГУП18001189МЛ_001МЛ от 19.09.2018 г. (л. 52 от адм. преписка). От съдържанието му е видно, че със
Заповед № Г-44/07.05.2001 г. Кметът на Община Варна е одобрил попълването на
кадастралната основа на имоти 1070, 1071, 1072, 1073 и изменение на застроителния
и регулационен план за част от Западна промишлена зона /ЗПЗ/, заключена между
бул. „България“, ул. с о.т. 90, 91 и 92 и нова улица от о.т. 2943, 2944 и 2945.
От същото писмо става ясно, че Изменението на застроителния и регулационен план
/ИЗРП/ в посочения обхват е допуснато от Градската
архитектурно-градоустройствена комисия /ГАГК/ с решение по Протокол № 44/ 07 –
08.12.1999 г. на основание чл.32, ал.1 от ЗТСУ (отм.) и във връзка с чл.84, ал.2 от ППЗТСУ (отм.), а не по реда на чл.16,
ал.1 от ЗУТ. С оглед на това в ПУП-ПРЗ за Западна промишлена зона, одобрен с
Решение № 196-13 по Протокол от 28.01.2004 г.
на Общински съвет – Варна УПИ ІV-46 не фигурира в таблицата по чл.16,
ал.1 от ЗУТ.
След като се запознал с представените от
заявителя документи, на 02.11.2018 г. Началник СГКК – Варна издал процесната
заповед. С нея е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, представляващо нанасяне на границите на имот с пл.№ 46 и
заснета на място граница, при което се променя поземлен имот с идентификатор
10135.3514.181, частта от имот пл.№ 46, попадаща в улица, е образуван нов имот
с проектен идентификатор 10135.3514.826, състоящо се в: 1/ нанасяне на нови обекти в
КККР на гр. Варна – А)
ПИ
с идентификатор 10135.3514.826; площ 400 кв.м.; начин на трайно ползване /НТП/
за второстепенна улица, собственост на „М и Д АВТО“ ЕООД; Б) ПИ
с идентификатор 10135.3514.827; площ 145 кв.м.; начин на трайно ползване /НТП/-
за второстепенна улица, собственост на Кооперация „ГАЛАТЕЯ - Варна“, на ЕТ
„Дияна – Ц.К.“ и на ЕТ „Тони-Рой – Т. Н.“; 2/
промяна на границите на съществуващи обекти: А) ПИ
с идентификатор 10135.3514.177, който преди промяната е с площ от 4522 кв.м. и
е вписан като собственост на Община Варна, а след промяната площта на имота е
увеличена до 4541 кв.м. без промяна в собствеността; Б) ПИ с идентификатор
10135.3514.181, който преди промяната е с площ от 1611
кв.м., НТП – „за друг вид производствен, складов обект“ и е вписан като
собственост на „М и Д АВТО“ ЕООД, а след промяната площта на имота е редуцирана
до 1592 кв.м. без промяна в собствеността и в НТП; 3/ заличаване на обекти в КККР – заличен е ПИ с идентификатор
10135.3514.471 с площ от 545 кв.м. с НТП „за второстепенна улица“, собственост
на Кооперация „ГАЛАТЕЯ - Варна“, на ЕТ „Дияна – Ц.К.“, на ЕТ „Тони-Рой – Т. Н.“
и „М и Д АВТО“ ЕООД.
За издаване на заповедта заявителят и
заинтересованите лица в производството са уведомени с писмо изх.№ 24-24788/
02.11.2018 г. /л. 55 от преписката/. Писмото до ЕТ „Дияна – Ц.К.“ е изпратено
до същия адрес, на който е изпратено и предходното писмо – гр. Варна, ул. „В. А.“
№ **, ап. ** и се е върнало също с отбелязване „непотърсено“.
Към жалбата, с която е сезирана настоящата
съдебна инстанция оспорващият ЕТ е приложил извадка от официалната страница на
Търговския регистър, видно от която адресът за кореспонденция на ЕТ „Дияна – Ц.К.“
е променен от 22.06.2017 г. След промяната адресът на оспорващия е гр. Варна,
бул. ***“ №** В подкрепа на това са и представения на от л.12 делото Протокол от 15.06.2017 г. на ЕТ за промяна
адреса на управление, както и приложените от л.13 до л.16 документи,
удостоверяващи законосъобразното вписване на данните в ТР като обстоятелства,
подлежащи на вписване в същия.
Съдът след като прецени
законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата
на чл. 168, ал.1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия ЕТ, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съдебната теория и практика сочат, че, за
да е налице нищожност на административния акт, следва при издаването му да са
били налице толкова съществени пороци, които правят акта негоден да породи каквито
и да било правни последици.
Подходът за разграничението между
нищожните и унищожаемите административни актове е конкретен при всеки отделен
случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се
отразява на съдържанието на акта и засяга правнорелевантната воля на
административния орган. С оглед на това, ако в хода на съдебния контрол се
установи такъв порок, следва съдът да обяви (прогласи) неговата нищожност.
Следва да се има предвид, че в правната теория липсва определение на понятието
„нищожен административен акт“. Независимо от това съществуващата съдебна
практика сочи, че нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган,
актовете, които имат невъзможен предмет, както и актовете които са издадени при
съществени нарушения на приложимия материален закон или на административно-производствените
правила, тоест проверката във връзка с релевираните доводи за нищожност на акта
се извършва на същите основания, на които се извършва и проверката за
законосъобразност, установени в чл.146 от АПК, а при констатация на такива нарушения
следва да се установи дали те са достатъчно съществени, за да обосноват извод
за нищожност на акта, или не са.
Съгласно чл.54, ал.4, изречение І-во от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота. Оспорената в настоящото производство Заповед № 18-9392/02.11.2018 г. е
издадена от Началник СГКК – Варна. От това следва извод, че същата е издадена
от компетентен орган, в рамките на законово делегираните му правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма като
съдържа всички законово изискуеми реквизити. С оглед на това следва извод, че
заповедта не страда от съществени пороци във формата и съдържанието, налагащи
отмяната ѝ не само като нищожна, но и като незаконосъобразна.
Независимо от горното заповедта е
незаконосъобразна с оглед разпоредбата на чл.168, ал.4 от АПК, съгласно която съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт. С цитираната
норма лишаването на заинтересована страна от участие в административното
производство е възведено от законодателя за съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно
ал.5 на същата разпоредба обаче когато съдът установи наличието на съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на
съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по
чл. 146, т. 4 и 5. С оглед изразената воля за отмяна на акта в проведеното на
24.06.2020 г. о.с.з. и предвид спазване срока по чл.149, ал.1 от АПК за
подаване на жалбата, съдът счита, че оспорената заповед следва да се отмени
като незаконосъобразна.
Предвид горното и на основание чл.168,
ал.4 и ал.5 от АПК следва съдът да постанови решение, с което да отмени
оспорената Заповед № 18-9392/02.11.2018 г. на Началник СГКК
–Варна, след което да я върне на органа като преписка за ново произнасяне при
участие на неучаствалата в предходното производство страна.
С жалбата, в хода на делото и в хода по
същество на делото оспорващият не прави искане за присъждане на разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, чл. 168, ал. 5 и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ Ц.К.К. с фирма
„Дияна –Ц.К.“, с ЕИК *********, Заповед № 18-9392/02.11.2018 г. на Началник
СГКК –Варна, издадена на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР.
ИЗПРАЩА на Началник СГКК – Варна за ново
произнасяне делото като преписка по заявление Вх.№ 01-172661 от 14.05.2018
година.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: