№ 1930
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110152066 по описа за 2022 година
Образувано по искова молба на И.Б.М. срещу „..“ ЕООД. Ищецът твърди, че
през 2015 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист в полза на ответното
дружество за сумите 1 279 лева и 46 стотинки главница ведно със законовата лихва от
23. 03. 2015 г. до изплащането на вземането, 25 лева и 59 стотинки съдебни разноски и
300 лева възнаграждение за адвокат. Твърди, че на 09. 08. 2022 г. е получил съобщение
за образувано изпълнително дело, а на 14. 08. 2020 г. е бил наложен запор върху
банкова сметка. Преди завеждането на това изпълнително дело обаче е било
образувано друго, по което бил наложен запор на банкова сметка на 13. 05. 2016 г.,
както и втори запор на друга банкова сметка на 12. 05. 2016 г., което било и
последното изпълнително действие по съответното изпълнително дело. Отрича да му е
била връчвана покана за доброволно изпълнение по по-ранното изпълнително дело и
заявява, че то е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09. 04. 2020 г.
Твърди, че пропускът да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение прави
незаконосъобразни предприетите впоследствие изпълнителни действия и те се
обезсилват назад във времето, все едно не са били извършвани. Намира, че към деня на
образуването на второто изпълнително дело, а именно 10. 06. 2020 г., задълженията по
изпълнителния лист са били погасени с общата петгодишна погасителна давност. Иска
от съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите 1
279 лева и 46 стотинки главница ведно със законовата лихва от 23. 03. 2015 г. до
изплащането на вземането, 25 лева и 59 стотинки съдебни разноски и 300 лева
възнаграждение за адвокат, за които е бил издаден изпълнителен лист от 14. 10. 2015 г.
по гр. дело № 15489 по описа на Софийския районен съд, 73-ти състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“
ЕООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че когато
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, не
се дава нов срок за доброволно изпълнение на длъжника и не се връчва покана за
доброволно изпълнение, но се връчва съобщение за образувано изпълнително дело.
1
Поддържа, че е била налице активност на взискателя и той е правил искания за
прилагане на нови изпълнителни способи. Вземането е установено с влязъл в сила
изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което
според чл. 117, ал. 2 ГПК давностният срок е петгодишен. Прави извод, че
изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени. Иска от
съда да отхвърли иска.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК. Исковата молба е предявена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. Налице е издаден лист в полза на ответника, поради което за ищеца е налице
правен интерес да установи, че задълженията по изпълнителния лист са погасени по
давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е
процесуално допустим. В тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес да
предяви отрицателния установителен иск, както и момента, от който е започнала да
тече погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже твърдените основания
за прекъсване и на погасителната давност.
От представения по делото изпълнителен лист от 14.10.2015 г. се установява, че
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1279,46 лв. главница, ведно със
законна лихва за периода от 23.03.2015 г. до изплащане на вземането, 25,59 лв.
държавна такса и 300 лв. възнаграждение за адвокат. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.5.2015 г. Като
доказателства по делото са приложени заверени преписи от изп. дело № 674 от 2016 г. и
изп. дело № 842 от 2020 г. по описа на частния съдебен изпълнител Биляна Богданова,
рег. номер 856, ареал на действие Софийския градски съд. Установява се, че с молба от
15.03.2016 г. от взискателя „..“ ЕООД въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 674 по описа за 2016 г. Посочено е, че взискателят моли на
длъжника да бъде изпратена покана за доброволни изпълнение, както и предоставя на
частния съдебен изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Помолил е да бъде
наложен запор върху трудовите задължения на длъжника. На 09.05.2016 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като от призовкаря е
посочено, че адресът на длъжника е бил посетен на 04.06.2016 г., 07.06.2016 г. и на
10.06.2016 г., но същият не е намерен. Същевременно е изпратено запорно съобщение
за налагане на запор върху вземанията по всички банкови сметки на длъжника на
09.05.2016 г. от страна на частния съдебен изпълнител. След това постановление за
прекратяване от 09.04.2020 г. на ЧСИ Биляна Богданова изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е посочено, че последното
изпълнително действие е извършено на 09.05.2016 г. С молба от 13.05.2020 г. по молба
на „..“ ЕООД въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 842
по описа за 2020 г. С молбата е поискано от страна на взискателя да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжника, както и да се извърши справка за
наличие на банкови сметки на длъжника и съответно да бъде наложен запор върху тях.
Със съобщение от 27.07.2020 г. е изпратено съобщение до длъжника за образувано
изпълнително дело, както и е изпратено запорно съобщение до „..“ АД за налагане на
запор върху сметките на длъжника.
При така установената обстановка съдът направи следните изводи.
Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
2
предприемането на действия за принудително изпълнение. Според разясненията,
дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение,
съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни
способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния
изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на
вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо
или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната
давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към
извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както
е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не. Прекъсва течението на
погасителната давност и всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително
действие при наличието на възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече
цитираната т. 10 от съответния тълкувателен акт).
За правилното разрешаване на разглеждания спор е необходимо да бъдат
внимателно обсъдени два въпроса. Първият от тях е за приложимата погасителна
давност и началния й момент, а вторият – за прекъсването й. Във връзка с
приложимата погасителна давност съдът държи сметка, че изпълнителният лист е
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. По делото липсват
доказателства за точния момент на влизането й в сила. При това съдът следва да я
приеме за установена въз основа на косвено доказателство – датата на изпълнителния
лист, който не би могъл да бъде издаден преди влизането на заповедта за изпълнение в
сила (понеже заповедта е по чл. 410 ГПК). Следователно за начален момент за
течението на погасителната давност следва да се приеме 14. 10. 2015 г. Каква е обаче
продължителността на погасителната давност при влязла в сила заповед за
изпълнение? Настоящият съдебен състав приема, че с влизането на заповедта за
изпълнение в сила въпросът за съществуването на притезанията по нея не може повече
да бъде пререшаван между страните (освен в случаите на извънреден контрол по чл.
423 и чл. 424 ГПК). При това положение влизането на заповедта за изпълнение в сила
има аналогичен ефект с този на влизането в сила на съдебно решение. Затова и следва
да се приеме, че намира приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че установените
с влязла в сила заповед за изпълнение задължения се погасяват с петгодишна давност.
В сходен смисъл е актуалната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
споделя (решение № 3, постановено на 4.02.2022 г. по гр. дело № 1722 по описа на
ВКС, IV г. о., за 2021 г.).
По-нататък, настоящият съдебен състав изхожда от принципното разграничение
на процесуалната и материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес.
„Материална незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени
материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а
именно: съществуване на изпълняемото право и принадлежност на имуществото,
върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Процесуална
незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени процесуалните
изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно: наличие на изпълнително
основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно изпълнение на
процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител“ – определение №
81, постановено на 20. 02. 2012 г. по ч. гр. дело по описа на ВКС, I г. о., за 2011 г.
3
Погасителната давност е институт на материалното право. Изтичането й води до
погасяването на възможността носителят на материалното право да се възползува от
средствата на държавната принуда за неговото осъществяване, в това число и чрез
провеждането на изпълнителен процес. Затова изтичането на погасителната давност
относно притезания, за които иначе е бил издаден изпълнителен лист, обуславя
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Предмет на предявения
отрицателен установителен иск е тъкмо преценката дали в разглеждания случай
погасителната давност за паричните притезания по изпълнителния лист е изтекла,
тоест дали изпълнителното производство, образувано въз основа на съответния
изпълнителен лист, е материално незаконосъобразно.
Често пъти обаче в практиката се допуска смешение на въпросите за
процесуалната и материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство.
Това се дължи на обстоятелството, че продължителното неоправдано бездействие на
кредитора/взискателя може да доведе както до изтичането на погасителната давност
(институт на материалното право), така и до изтичането на така наречения
перемпционен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (институт на процесуалното право).
Действително, този факт е релевантен както за материалния, така и за процесуалния
закон. Но правните последици, които двата закона свързват с него, са различни. В
светлината на вече изложеното, изтичането на погасителната давност поради липса на
предприети от кредитора действия на принудително изпълнение обуславя
материалната незаконосъобразност на изпълнителното производство, докато
изтичането на перемпционния срок поради пропуска на взискателя да поиска
извършването на изпълнителни действия прави продължаването на изпълнителното
производство процесуално незаконосъобразно. Поради различието в
продължителността на материалноправния и процесуалноправния срок на практика е
възможно в рамките на едно изпълнително производство единият да е изтекъл, а
другият да не е изтекъл. Тоест възможно е принудителното изпълнение да е
процесуално незаконосъобразно, но същевременно да е материално законосъобразно.
В такъв случай трябва да се признае, че след прекратяването на процесуално
незаконосъобразното изпълнително производство, кредиторът може въз основа на
изпълнителния лист да образува ново изпълнително дело, доколкото правото му да
търси принудително изпълнение на притезанията все още не се е погасило по давност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на
онази съдебна практика, според която перемпцията е без правно значение за
погасителната давност (решение № 37, постановено на 24. 02. 2021 г. по гр. дело №
1747 по описа на ВКС, IV г. о., за 2020 г.). Обезсилването по право на действията на
принудително изпълнение поради изтичането на един чисто процесуален срок, което се
обсъжда в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело №
2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според настоящия съдебен състав не заличава с обратна
сила материалноправните им последици (прекъсванията на погасителната давност).
В разглеждания случай принципното разграничение между материална и
процесуална незаконосъобразност на изпълнителното производство важи и във връзка
с довода на ищеца, че не му е била връчена покана за доброволно изпълнение
(всъщност при влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се
ползува понятието „съобщение за образувано изпълнително дело“ – чл. 428, ал. 1, изр.
трето ГПК). Нередовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение
действително се установява от представените по делото доказателства. Става въпрос
обаче за едно процесуално задължение на съдебния изпълнител, уредено от
4
процесуалния закон (чл. 428 ГПК). То обуславя следователно единствено
процесуалната незаконосъобразност на предприетите действия на принудително
изпълнение (в разглеждания случай – запорирането на вземанията по банковите сметки
на длъжника). От друга страна, изпълнителното производство е материално
законосъобразно. Активността на кредитора (предприемането на действия по
принудително изпълнение) е материално законосъобразна и следователно прекъсва
течението на погасителната давност.
Предвид всичко изложено следва да се приеме, че ответникът е прекъснал
течението на петгодишната погасителна давност на 15. 03. 2016 г. с подаването на
молба за образуване на изпълнително дело, която съдържа и възлагане на
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и искане за налагане на запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника. Макар и съобщението за образувано изпълнително дело
(„покана за доброволно изпълнение“) да не било редовно връчено на ищца, с
налагането на запори върху вземанията му по банкови сметки на 12. 05. 2016 г. също е
прекъснало течението на погасителната давност. След това изп. дело № 674 по описа
на съдебния изпълнител за 2016 г. се е прекратило по право с изтичането на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С подаването на молба за образуването на ново изпълнително
дело на 10. 06. 2020 г. ответникът отново поискал предприемането на изпълнителни
действия (опис на движими вещи и запор на вземания по банкови сметки). При това
положение погасителната давност за паричните задължения по изпълнителния лист не
е изтекла. Предявеният иск е неоснователен.
По разноските. При този изход на спора правно на разноски има единствено
ответното дружество съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, но такива не са претендирани от
него.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Б.М. с ЕГН **********, адрес .., с правно основание чл.
439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за признаване за установено, че не
дължи на ответника „..“ ЕООД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., сумите 1
279 лева и 46 стотинки главница ведно със законовата лихва от 23. 03. 2015 г. до
изплащането на вземането, 25 лева и 59 стотинки съдебни разноски и 300 лева
възнаграждение за адвокат, за които е бил издаден изпълнителен лист от 14. 10. 2015 г.
по гр. дело № 15489 по описа на Софийския районен съд, 73-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5