Присъда по дело №4910/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда по НОХД № 4910/2021г. по описа на Варненския
Районен Съд, 13 наказателен състав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт срещу М. В. К. за
това, че през периода 27.03.2021г. - 28.03.2021г. в гр. В. ж.к. В." бл. 60 от вх.
5, чрез използване на техническо средство - клещи, и разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - проволка, отнел чужда
движима вещ -велосипед марка „Спринт Аполо про 29" на стойност 622,00
лв. / шестстотин двадесет и два лева/ от владението на собственика С.Й.Н. от
гр. В. без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл. 194, ал.1 НК.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27
от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите ,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
възведеното против подс.К. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По
отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира на подс. К.
да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК.
Подс.К. участва в производството лично и със служебно назначен
процесуален представител. По време на досъдебното производство е признал
авторството на деянието и е разказал подробно за извършеното от него.
Самопризнания прави и в хода на съкратено съдебно следствие, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С последната си дума моли за минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. К. - адв.Кирова пледира с оглед
наличието на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, да му бъде наложено наказание под предвидения в закона
минимум.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Свидетелят С.Н. живеел в гр. В. ж.к. В." бл. 60, вх. 5. През м. май
2020г. Н. решил да си закупи велосипед. Разглеждайки обяви в интернет С.Н.
си харесал велосипед марка „Спринт Аполо про 29" и го поръчал в интернет
1

сайта, в който била публикувана обявата. Велосипедът бил доставен на Н. с
фактура и той заплатил стойността му по фактура в размер на 888,25 лв. С.Н.
ползвал велосипеда си, като на рамката му бил поставил държач за бутилка с
вода. Свидетелят Н. държал велосипеда си на стълбищната площадка на
блока, в който живеел. Той си бил закупил проволка със заключваш
механизъм с цифров код и с нея заключвал велосипеда за парапет след
входната врата на блока. На 27.03.2021г., около 21,00 часа, С.Н. се прибрал
със своя велосипед и както обикновено го заключил с проволката за парапета
след входната врата на блока.
В началото на 2021г. подс.К. бил безработен, а приятелката му с която
живеел на семейни начала забременяла. Това довело до допълнителни
разходи за К. и той решил да извършва кражби на чужди вещи и по конкретно
велосипеди, за да може да набави пари за себе си и бременната си приятелка.
В изпълнение на взетото си решение на 27.03.2021г. вечерта подс.К.
тръгнал да се разхожда из ж.к. В.", който познавал добре от времето, в което
живял там. К. бил взел със себе си клещи. Около полунощ на 27.03.2021г.
срещу 28.03.2021г. М.К. се намирал до бл. 60 в ж.к. В.". Той проверил
входната врата на бл. 60, вх. 5 и установил, че същата е отключена. Подс.К.
влязъл във входа и видял завързания за парапета велосипед марка „Спринт
Аполо про 29" собственост на свидетеля С.Н.. Преценил, че тъй като няма
движение в блока по това време на нощта и няма кои да го види може да
отнеме велосипеда безпрепятствено. Поради това с носените в себе си клещи
и решил да среже проволката и отнеме велосипеда на Н.. С клещите той
подс.К. срязал проволката, с което освободил велосипеда от парапета и го
взел, избутал го извън входа на жилищния блок и го подкарал. Заедно с
отнетия велосипед К. отишъл до колхозния пазар и там го продал за сумата от
40 лв. С получените пари подс.К. си закупил марихуана, цигари и храна.
На 28.03.2021г., около 09,00 часа, свидетелят С.Н. излязъл от своя
апартамент и установил, че велосипедът му липсва, за което уведомил
органите на МВР.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно
оценителна експертиза която дава заключение, че левовата стойност по
пазарни цени на отнетия велосипед към датата на деянието е 622,00 .
Подс. М. В. К. е роден на 30 октомври 1999г. в гр. В. българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, безработен, със средно
образование, постоянен адрес: гр. В. ж.к. В." бл. 13, вх. 5, ет. 2, ап. 102 и
настоящ адрес: с. К., обл. В. ул. „Калина" №2, ЕГН: **********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.К., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 371/2021г. на 3 РУП –
В. инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки, протоколи за
разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-оценителна
2

експертиза и др. експертизи, разписка, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.3, вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като в
периода 27.03.2021г. - 28.03.2021г. в гр. В. ж.к. В." бл. 60 от вх. 5, чрез
използване на техническо средство - клещи, и разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот - проволка, отнел чужда движима вещ -
велосипед марка „Спринт Аполо про 29" на стойност 622,00 лв. / шестстотин
двадесет и два лева/ от владението на собственика С.Й.Н. от гр. В. без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението
кражба - отнемането, е извършено от подсъдимият чрез поредица от
действия – срязване на охранителна проволка, вземане на велосипеда,
изнасянето му от входа и отдалечаването в неустановена посока и
продаванато на веща. По този начин, както и след извършеното разпореждане
със вещите обект на инкриминираното деяние, е прекъснато упражняваното
на фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към
него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за
отнемането им.
От субективна страна подс.Костадитов е извършил престъплението
при пряк умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавали
общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и
наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при
противоправността на отнемането на чуждите движими вещи без съгласието
на владелеца й, че по този начин го лишава от фактическата му власт върху
тях и видно от действията му е искал тези последици.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 и т.3 във връзка с
чл.194, ал.1 от НК се обуславя от това, че деянието е извършено посредством
използването на техническо средство.
Квалификацията на извършеното по чл.195 ал.1 т.4 от НК се определя
от факта, че кражбата е извършена с помощта на техническо средство -
клещи.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл по отношение на
3

инкриминираните вещи, като е предвиждал общественоопасните последици
на своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е целял
пряко настъпването на престъпния резултат. Било му е безусловно ясно, че
отнема чужда движима вещ от владението на собственика й, без неговото
съгласие, и пряко е целял този резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимият е отнел чуждите
движими вещи от владението на пострадалия с намерение противозаконно да
ги присвои. На първо място от доказателства може да се изведе извод, че
намерение в подобна насока е съществувало още при влизането във входа.
Тогава у него вече е било формиран умисълът отнеме вещи и да ги ползва за
собствени нужди, като свой.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене
трябва да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимият се доказва с
действията му, което се дефинира като намерение на дееца за дълготрайно
във времето упражняване на правата на собственика на дадена вещ да я
държи, ползва и да се разпорежда с нея. Т. е. противозаконното отнемане по
дефиниция ангажира отнемане на вещта от пострадалия и упражняване върху
нея съвкупността от права, които упражнява собственика. В конкретния
случай вещите са отнети от подсъдимият, той ги е изнесъл от входа на
пострадалия, предприемайки придвижване в друга посока с цел отдалечаване.
Действително намерението за противозаконно присвояване се явява
субективен признак и не е необходимо да бъде изпълнено на всяка цена, за да
се приеме, че е налице довършено престъпление. Но в случая събраните
доказателства, въз основа на които може да се основе извод, че у
подсъдимият е налице намерение противозаконно за присвои вещта, се
изведоха именно от неговите умишлени действия при отнемане на вещите и
разпореждането с тях. Именно поради това съда, счете, че е осъществен
състава на престъплението кражба.
Съдът намира, че в случая осъщественото от подс. К. деяние
представлява немаловажен случай. Маловажността на деянието по смисъла на
чл.93 т.9 от НК се определя не само и единствено от ниската стойност на
предмета на посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо
в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на
деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или
незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца. От събраните по делото
4

доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило
съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, като
съдът намира, че деянието е немаловажен случай предвид на това, че
обществената му опасност не е явно незначителна.
Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 от НК.
Престъплението за което деецът е подведен под наказателна отговорност се
намира в раздел престъпления собствеността, и е свързано с обществените
отношения, гарантиращи правото на собственост на гражданите. Настоящата
инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено
като се има предвид характерът на този вид престъпление и обстоятелството,
че е извършено нееднократно при осъществяване състава на чл. 26 от НК.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът К. за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.3,вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Същевременно, като смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства
съдът възприема поведението му в хода на досъдебното производство, където
е признал авторството на деянието. Същевременно съдът отчете, че
направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в
конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство (в
този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по Тълк. дело № 1 от
2008 г. на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния
акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията
на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид
самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което
то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи.
Същевременно, като смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства
съдът възприема, чистото му съдебно минало, поведението му в хода на
досъдебното производство, където е признал авторството на деянието,
младата му възраст, както и изразеното от него съжаление. Поради това и
като взе предвид, невисоката степен на обществена опасност на подс. К., за
който извършването на престъпления не е утвърден модел на поведение, и
високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
5

значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България , съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради които и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко.В случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради които и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко. Поради това, в
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК и с задължителното в този случай
приложение на чл.58”а” от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.58 „а” ал.4
от НК , определи на подс.К. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
му наложи наказание под предвидения в закона минимален срок от една
година, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като прие че
това е по-благоприятно за дееца
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно , съдът намира че подс.К. следва да
изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” при условията на
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години.
С така наложеното наказание на подсъдимия, съдът счита, че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства
предупредително и възпиращо спрямо него и ще се ограничи възможността и
да върши нови престъпления.
На основание чл.189ал.3 от НПК подс. К. следва да заплати за
разноски на досъдебното производството сумата от 86.30. в полза на ОД МВР
Варна.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	61
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20213110204910
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4910/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите