РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. гр. Хасково, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102953 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Ищецът П. Б. Г. е предявила против Р. Е. Р. обективно съединени
искове, както следва:
с правно основание чл.108 ЗС за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от имот с
идентификатор 15429.65.17 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с
площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор 15429.65.17,
ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път, и за осъждане на ответника да й
предаде владението;
с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за
своя сметка построената в частта от имот с идентификатор 15429.65.17 по
КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, която част е с площ от 216 кв.м., лека постройка за
отоплителни материали и инвентар и оградата от бетонни колове и мрежа.
Ищецът твърди да е единствен наследник на Б.И.М., починал на
********** год. в гр. *******. С Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на
Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково на наследниците на наследодателя
Б.И.М. да е възстановено правото на собственост, съгласно плана за
земеразделяне в землището на ******* на четири ниви, една измежду които
1
НИВА от 1.600 дка /един декар и шестстотин кв. метра/, шеста категория,
местност „Бостанлък“, имот № 065017 по плана за земеразделяне, при граници
/ съседи/: имот № 000015 жил. територия на **********; имот № 065018 -
нива на Община Хасково; имот № 065028 - полски път на Община Хасково и
имот № 025003 - нива на наследниците на Р.Р.Ю.. Съгласно скица на поземлен
имот № 15-171437-26.02.2019 год. на СГКК-Хасково, горепосочената нива да
представлява поземлен имот с идентификатор 15429.65.17 в *******, обл.
Хасково по КККР, одобрени със заповед РД-18-1549/04.09.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение на КККР; адрес на поземления имот: ******,
местност „Бостанлък“, площ: 1600 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
при неполивни условия: б/шеста/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 065017, съседи: 15429.25.3, 15429.65.128;
15429.65.18;24949.888.9901. Твърди видно от Решение № 06-20 от 09.06.1999
год. на ОСЗ - Хасково и от скицата на СГКК- Хасково № 15-171437 -
26.02.2019 год. на СГКК - Хасково, имотът да граничел с ПИ 15429.25.3, който
се владеел и ползвал единствено и само от ответника Р. Е. Р.. Имотите се
намирали извън регулацията на селото. Ищецът твърди, че при възстановяване
на земеделските земи между нейната нива и тази на ответника нямало видима
граница на място. Същата била определена с влизане в сила на плана за
земеразделяне на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и при изработването на КККР
на *******, видно и от приложената към исковата молба скица на СГКК -
Хасково за поземления имот, като този факт бил известен и на страните по
делото. Твърди с ответника да са имали непрекъснати спорове и проблеми
относно ползването на земеделските земи в пълен обем. Ищецът имала
намерение да огради имота си, да складира в него селскостопанска техника и
да го ползва по предназначение, поради което се обърнала към специалист -
геодезист, за трасиране на поземления имот. На 04.09.2022 година в
присъствието на ответника било извършено трасирането на поземления имот
и били очертани границите, като се поставили ограничителни колчета, за
което бил съставен протокол за трасиране на поземлен имот. При трасирането
се оказало, че ответникът навлязъл в нейния имот с около 200 кв. метра при
граници: собствен поземлен имот с идентификатор 15429.65.17, ПИ с
идентификатор 15429.25.3 и път, където се намирала построена лека
постройка за отоплителни материали и инвентар и ситуирана ограда от
бетонни колове и мрежа между двата имота и засадени дръвчета. При поредно
посещение на имота заедно със съпруга й на 25.02.2024 год., ищцата
установила, че колчетата били извадени от мястото, на което били поставени
от геодезиста при трасирането му. Посочва, че когато ответникът ги видял, той
отишъл при тях и им заявил, че лично той бил извадил и изхвърлил колчетата,
тъй като не признавал извършеното трасиране на 04.09.2022 год., защото
2
според него извършилата трасиране фирма била нелегитимна. Твърдял, че той
имал сто годишна скица и този имот му бил възстановен в реални граници,
поради което оспорвал правото й на собственост върху частта от имота,
установена при трасиране на поземления имот с площ от около 200 кв.м. С
жалба от 29.02.2024 г. ищецът се обърнала за съдействие към Община
Хасково, но получила отговор, че Община Хасково не била страна в спора с
ответника и че нямало основание за намеса по административен ред, като й
било препоръчано да се обърне съм съда. С исковата молба иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на частта от имота с идентификатор
15429.65.17 с площ от 200 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор
15429.65.17, ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път, както и да го осъди да й
предаде владението на същата и да премахне за своя сметка построената в
тази част от имота лека постройка за отоплителни материали и инвентар и
оградата от бетонни колове и мрежа, за да се ползва от правото си на
собственост върху имота в пълен обем и по предназначение. В откритото
съдебно заседание, проведено на 29.05.2024г., след изслушване на
заключението на вещото лице ищецът е направил искане съдът да приеме, че
площта, която твърди да се владее неоснователно от ответника е 216 кв.м. част
от имот с идентификатор 15429.65.17 вместо 200 кв.м. първоначално заявен,
съдът е допуснал увеличение на размера на площта на частта на имот с
идентификатор 15429.65.17. Претендира присъждане на направените разноски
по делото.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че той бил
наследник по закон на Х.Х.Р., с ЕГН **********, б.ж. на **********, починал
на ********г., негов дядо, който приживе бил известен с имената - Х.Р.Ю.,
Х.Р.Ю. и Р.Р.Ю.. Последният притежавал от преди повече от 70 години дворно
място, представляващо имот с пл.№189 в кв.18 по плана на ********, одобрен
със заповед №703/1962г., цялото от 1858 кв.м., а по измерване на място - от
1947 кв.м. Сочи, че още от придобиването на имота от дядо му, мястото било
заградено с колове и мрежа и преди повече от 50 години в него била построена
дървена барака на около 48 кв.м., в която се съхранявал градински инвентар и
дърва за огрев. От придобиването на имота, мястото се владяло и обработвало
от дядо му, а след неговата смърт през 1991 г. и до момента - от ответника, и
то необезпокоявано от никого, още повече, че граничело от западната страна
със собствен негов жилищен имот. Твърди, с решение №06-20/09.06.1999г. на
ОСЗ - Хасково това място да е било възстановено в стари реални граници на
наследниците на Р.Р.Ю., като според решението, същото представлявало нива
от 1793 кв.м., в местността „До лозята“, в землището на ******,
представляваща имот №025003, а според действащата към момента
кадастрална карта представлявало ПИ с идентификатор №15429.25.3 по КК на
3
землището на ******, Хасковска област, одобрена със заповед №РД-18-
1549/04.09.2018г. на ИД на АГКК София, с площ от 1793 кв.м., трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване нива,
категория на земята 5. Този имот напълно съвпадал със закупения от дядо му
имот, като след неговата смърт се владеел непрекъснато и добросъвестно
единствено и само от ответника, поради което и придобивната давност по
смисъла на чл.79 от ЗС била изтекла в негова полза, в това число и върху
претендираната около 200 кв.м. площ. Ответникът оспорва твърдението на
ищцата, че между възстановения й с план за земеразделяне имот и неговия
имот не съществувала видима граница. Напротив - още от закупуването на
имота от страна на дядо му, а и до сега, на място съществувала ограда от
колове и метална тел. Владението от страна на ответника върху този имот и в
обема на материализираните граници било започнало от 1991 г. и до момента,
а преди това било упражнявано от наследодателя му, което още веднъж
потвърждавало тезата му за придобиване на имота по давностно владение.
Посочва, че в случая най-вероятно се касаело за грешка между кадастралния
план на ****** от 1962 г. и плана за земеразделяне, въз основа на който било
постановено решението за ОСЗ-Хасково за възстановяване на собствеността
на наследниците на Б.И.М. върху имот №065017. Въз основа на изложеното,
ответникът моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по
делото.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че с
Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. на Общинска служба „Земеделие” гр.
Хасково на наследниците на Б.И.М. е възстановено правото на собственост,
съгласно плана за земеразделяне в землището на ******* на четири ниви, една
измежду които нива от 1.600 дка, шеста категория, местност „Бостанлък“,
имот № 065017 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имот №
000015 - жил. територия на **********; имот № 065018 - нива на Община
Хасково; имот № 065028 - полски път на Община Хасково и имот № 025003 -
нива на наследниците на Р.Р.Ю..
Съгласно приложената скица на ПИ № 15-310020-27.03.2024 год. на
СГКК-Хасково, имот № 025003 представлява ПИ с идентификатор 15429.25.3
по КККР, с адрес на поземления имот: ******, местност „Бостанлък“, площ:
1793 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 5, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 025003, съседи: 15429.25.10,
15429.25.5, 15429.25.4; 15429.65.128; 15429.65.17, 24949.888.9901.
По делото е представено и Решение № 06-21 от 05.08.1999 г на
Общинска служба „Земеделие” гр. Хасково с идентично съдържание като това
4
на Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр.
Хасково, но с друг номер. След запитване за причината за съществуването на
две идентични по съдържание решения, но с различен номер, Общинска
служба „Земеделие” гр. Хасково е отговорила, че решенията са идентични, а
разликата в номерата им следва от това, че са изкарани от два различни
програмни продукта.
И към двете решения - е посочено, че има скици за възстановените
имоти, които са неразделна част от него.
В доказателство на твърдението, че ищецът е въведен във владение,
същият представя протокол № 06-22 от 05.08.1999г. за въвод във владение на
имотите, описани в Решение № 06-21 от 05.08.1999 г на Общинска служба
„Земеделие” гр. Хасково.
Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че
ищецът е единственият жив наследник на Б.И.М..
Не е спорно по делото и се установява от приложените доказателства,
че с Решение № 06-20 от 09.06.1999 г на Общинска служба „Земеделие” гр.
Хасково на наследниците на Р.Р.Ю. е възстановено правото на собственост на
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на ******* на пет ниви, една измежду които нива от 1.793 дка,
пета категория, местност ДО ЛОЗЯТА, имот № 025003 по картата на
землището, при граници / съседи/: имот № 000015 жил. територия на
**********; имот № 065017 - нива на наследниците на Б.И.М.; имот №
065028 - полски път на Община Хасково, имот № 025004 - нива на общ.
Хасково, имот № 025005 - нива на общ. Хасково, имот № 025010 - нива на
общ. Хасково. Съгласно приложената скица на ПИ № 15-310020-27.02.2024
год. на СГКК-Хасково, имот № 025003 представлява ПИ с идентификатор
15429.25.3 в *******, обл. Хасково по КККР, адрес на поземления имот:
******, местност „ДО ЛОЗЯТА“, площ: 1793 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 5 /пета/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 025003,
съседи: 15429.25.10, 15429.25.5, 15429.25.4, 15429.65.128, 15429.65.17,
24949.888.9901.
Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства
(удостоверение за наследници, гласни доказателства на свидетелите на
ответника, декларация за идентичност на имена, преписка за възстановяване
на имот в стари реални граници), че ответникът е наследник на Р.Р.Ю. (с имена
още Х.Р.Ю., Р.Р.Ю.).
Установява се от писмените доказателства и заключението на вещото
лице, че ответникът е собственик на имот, представляващ УПИ IV 188, с
построени жилищни сгради, съседен откъм запад на имот с идентификатор
15429.25.3. Установява се от заключението на вещото лице и показанията на
5
свидетелите Р.Р. и Ю.Ф.Ю., че между двата имота - УПИ IV 188, с построени
жилищни сгради и имот с идентификатор 15429.25.3 няма материализирана
граница.
Не е спорно по делото, а се установява от писмените доказателства,
заключението на вещото лице и показанията на свидетелите, че имот с
идентификатор 15429.65.17 е съседен на имот с идентификатор 15429.25.3
като имотът на ищеца граници в южната си граници с имота на ответника.
Установява се, че на 04.09.2022г. е изготвен протокол за трасиране на
поземлен имот от нает от ищеца геодезист. Не е спорно по делото, че
ответникът е премахнал колчетата за трасиране.
По делото са събрани гласни доказателства на свидетели на ищеца
Г.С.Г. и Н.Д.Д. и свидетели на ответника Р.Р.Р., Х.Х.Х. и Ю.Ф.Ю..
При проведения разпит свидетеля Г.С.Г. – съпруг на ищеца Г. сочи, че
имотът на ищеца граничи с този на ответника на юг като между тях е
поставена ограда, съществуваща още преди 2023г.; сочи да са се съмнявали с
ищеца дали имотът е в реални граници още, когато имотът бил възстановен
през 1999г.; разделящата ограда между имотите да навлиза в имота на ищеца;
да има паянтова сграда на ответника, която е откъм страната на поставената
ограда, навлизаща в имота на ищеца. През 2023г. ищецът извикала геодезист
да измери имота и същият установил навлизане от ответника с около 200-250
кв.м. в мястото на ищеца. Сочи споровете за мястото да са започнали около
три години преди поставяне на колчетата от геодезиста.
Свидетелят на ищеца Н.Д.Д. сочи, че е ходила да види имота, когато
ищецът се видяла с вещото лице. Сочи между имотите да имало поставена
ограда.
Свидетелят на ответника - Р.Р.Р. сочи, че е познавал дядото на
ответника, починал през 1992г., сочи, че мястото, за което бил спорът се
обработвало още от дядото на ответника като мястото на ответника и това на
ищеца било разделено с граница. До 1970г. оградата била с трънки, а после я
подновили – сложили циментови колчета и мрежа. Освен от дядото на
ответника, нивата се обработвала от бащата на ответника, а след неговата
смърт – от ответника. Сочи в този имот да има оранжерия, домати, дръвчета,
пипер и патладжан, постройка. Постройката била построена от бащата на
ответника - Е. около 1970г. като ответникът сочи да му помагал за
построяването. Казва, че допреди 2023г. не е виждал ищеца да идва в имота,
защото същата се била изселила. Сочи къщата на ответника да е в съседство с
въпросната нива, къщата на свидетеля също да е в съседство. Нивата започва
след къщата=, а постройката се намира в нивата. Между дворното място на Р.
и нивата да няма ограда. Сочи да има ограда между нивата на ищеца и нивата
на Р., представляваща ограда с циментови колчета и мрежа.
Свидетелят на ответника - Х.Х.Х. сочи, че в по-младите си години
6
живеел наблизо до мястото на ответника, което от много години е обработвано
от дядото на ответника. Сочи да имало паянтова сграда, построена в
ниватапреди още 20г.-30г.
Свидетелят на ответника - Ю.Ф.Ю. - съсед на ответника, сочи, че
живее на 200 м. от нивата на ответника. Сочи, до къщата на ответника да има
нива като от 1990г. ответникът обработва земята, сее ягоди, домати,
патладжани. Сочи нивата да е оградена откъм имота на ищеца (който
представлява ливада) с ограда, която никога не е местена, да има оранжерия и
постройка, нивата да се обработва ответникът.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо по съдебно-
техническа експертиза. Съдът съобрази заключението, ведно с разясненията
на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, и го кредитира като
подробно, обосновано и компетентно изготвено. Видно от заключението, след
запознаване с материалите по делото, справки в Община Хасково и Общинска
служба по земеделие гр. Хасково и геодезически измервания на място, вещото
лице е направило следните изводи:
Имот № 025003, описан в т.5 на Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. по
преписка № 10043 на ОСЗ - Хасково (л. 50), възстановен на наследниците на
Р.Р.Ю. (наследодател на ответника) в реално съществуващи /възстановими/
стари градици, е идентичен с отразения по скица № 15-310020-27.03.2024 г. (л.
46) ПИ с идентификатор 15429.25.3 по действащата кадастрална карта, по
площ, местонахождение и съседи.
ПИ с идентификатор 15429.65.17 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на **********, отразен на скица № 15-171437-
26.02.2019 г. на СГКК - Хасково (л. 10), е идентичен с имот № 065017, описан
в т.4 от Решение № 06-20 от 09.06.1999 г. на ОСЗ - Хасково (лист 6), за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на Б.И.М. по
преписка № 10083 на Общинска служба по земеделие Хасково.
В кадастралния план на ******* от 1962 г. няма заснет и нанесен имот,
който да съответства на имот № 065017 по плана за земеразделяне на селото,
т.е имотът попада не в условията на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ -
„възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници.“ Имотът е възстановен по
чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ - възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне.
Съгласно приетото заключение на вещото лице, регулационната линия,
приета при изработването на плана, изготвен по реда на ЗСПЗЗ и
регулационната линия на населеното място, подадена от техническия отдел на
община Хасково се различават. Посочено е, че при сравнение на данните за
границите от плана от 1962 г. и от Картата на възстановената собственост и
кадастралната карта се вижда несъвпадението между строителна граница на
7
населеното място, получена от кадастралния и регулационен план от 1962 г. и
същата граница, отразена в Картата на възстановената собственост,
респективно в кадастралната карта. Допусната е фактическа грешка при
координирането на външната строителна граница на населеното място и
имотите извън нея при изработването на плана за земеразделяне. Целият
контур е „приплъзнат“ на около 4.5 м на юг. Понеже имотът на ответника е
възстановен на основание чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ - възстановяване на
правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на
терена стари реални граници, то погрешно пренесените данни от кадастралния
план предпоставят границите на възстановените по този ред имоти да се
различават от материализираните граници по плана от 1962 г.
Несъвпадението между строителна граница на населеното място по
кадастралния и регулационен план от 1962 г. и същата граница, отразена в
Картата на възстановената собственост, респективно в кадастралната карта е
резултат от грешно определени координати на външната строителна граница
на населеното място и имотите извън нея при изработването на плана за
земеразделяне.
Имотът, ползван от ответника е с площ от 1940 кв.м., ограден е от
север, изток и юг с ограда от бетонови колове с мрежа (обозначени на
Комбинирана скица на Приложение 2 с цвят магента към заключението-л.
105). В този имот, близо до северната граница има сграда - паянтова
конструкция, която се използва за съхранение на инвентар. В имота има
засадени овощни дръвчета и зеленчуци.
Имотът на ищеца не е ограден от север и изток. Не се обработва.
Южната граница на оградения имот, ползван от ответника, съвпада с
южната имотна граница на поземлен имот пл.№ 189, собственост на
ответника, по кадастралния план на селото от 1962 г. и е на разстояние от
около 3,80 - 4,10 метра от имотната граница между поземлени имоти с
идентификатори 15429.25.3, собственост на ответника, и 15429.25.4,
общинска частна собственост.
Източната граница на оградения имот не съвпада с източната имотна
граница на поземлен имот пл.№ 189 по кадастралния план на селото от 1962 г.,
а е на около 2,10 метра източно от нея и е на разстояние от около 3,15 - 3,45
метра от имотната граница между поземлени имоти с идентификатори
15429.25.3, собственост на ответника, и 15429.65.128, общинска публична
собственост (обозначени на Комбинирана скица на Приложение 3 към
заключението на вещото лице – л. 106). Северната граница между имотите на
ищеца и ответника е на разстояние от 2,84м (в западната част на северната
граница) до 5,48 м. (в източната част на северната граница) (съгласно
Комбинирана скица на Приложение 3 към заключението на вещото лице – л.
106) от имотната граница между поземлени имоти с идентификатори
8
15429.25.3, собственост на ответника, и 15429.65.17, собственост на ищцата
по Картата на възстановената собственост, респективно в кадастралната карта.
Северната граница на оградения имот не съвпада със северната имотна
граница на поземлен имот пл.№ 189 по кадастралния план на селото от 1962 г.
Оградата навлиза в южната част на ищеца и отстои на 0,96м. от северната
имотна граница на поземлен имот пл.№ 189 по кадастралния план на селото от
1962 г., собственост на наследодателя на ответника. Оградата, с която е
ограден имотът, ползван от ответника от север, изток и юг представлява
ограда от бетонови колове с мрежа, на повече от 25-30 години.
За да се онагледи разположението на оградата, имотните граници на
имот с пл.№ 189 по кадастралния план на селото от 1962 г. и по скици по
Картата на възстановената собственост, респективно в кадастралната карта,
към заключението на вещото лице е приложена Комбинирана скица на
Приложение 2 и 3 към заключението – л. 105, л. 106.
Видно е, че на Приложение 2 и Приложение 3 към заключението на
вещото лице с черни линии са отбелязани границите по кадастралния план от
1962г., същите отразяват имотите, записани на наследодателя на ответника.
Между имот пл. № 188 и имот пл. № 189 по кадастралния план от 1962г. по
регулационната линия няма материализирана ограда, не е ясно докъде е
дворното място на имот пл. № 188 и откъде започва нивата, представляваща
имот пл. № 189. Според вещото лице това, което по категория е нива, е по-
точно зеленчукова градина, защото на мястото има засети всякакви
зеленчукови култури и овощни дървета. Освен това, по северната граница на
имот пл. № 189 навсякъде има насадени по-млади овощни дръвчета. На север
и на изток от имот пл. № 189 с линия с цвят магента е показана оградата на
имота, на север и на изток от оградата имотите представляват ливади. Те не се
ползват за производство на земеделски култури, по-скоро са ливади, които се
косят.
Оградата между имотите в северната част на имот пл. № 189 не съвпада
с имотната граница на имот пл. № 189 по кадастралния план на селото от 1962
г., отбелязана с черна линия на Комбинираната скица на Приложение 2 и 3
към заключението – л. 105 и л. 106. Оградата на север навлиза с 0,96м. в
южната част на имота на ищеца с идентификатор 15429.65.17 (разстоянието
между материализираната ограда и имотната граница по плана от 1962г. е 96
см.). Зелената линия по Приложение 2 и Приложение 3 показва линиите от
плана за земеразделяне, тоест от картата на възстановената собственост - тази
по която са възстановени имотите. Разликата в разстоянието от оградата и
границата на имотите според картата на възстановената собственост е от
2.84м. (в западната част на северната граница) до 5.48 м. (в източната част на
северната граница), онагледено на Приложение 3. Линиите с цвят магента на
Комбинираната скица на Приложение 3 показват границата, поставена от
оградата, черните линии показва границите на имот № 189 по плана от 1962г.,
9
а зелените линии са границите на имотите, според Картата на възстановената
собственост, тоест плана за земеразделяне.
Кадастралния план от 1962г. е валиден и към днешна дата в частта за
строителните границите на населеното място.
Частта, защрихована в синьо на Приложение 3, заградена между
линиите със зелен цвят и цвят магента, представлява частта от имота, която в
момента се владее от ответника и е с площ 216 кв.м. Тази част според плана за
земеразделяне е част от имота на ищеца, но според кадастралният план от
1962г. в голямата си част попада в имот с пл. № 189, собственост на
наследодателя на ответника.
Постройката в имот №189, означена с правоъгълник и надпис „ПС“ с
цвят магента в имот № 189, представлява паянтова сграда, която също е много
стара. Това е място за складиране на дърва и въглища и на селскостопански
инвентар. Тази сграда е на 100% вътре в имот с пл. № 189 по кадастралния
план от 1962 г. Ако се гледат границите на възстановяване, отразени със зелен
цвят на Приложение 2 и Приложение 3, които са нанесени по грешка заради
изложеното по-горе, тази сграда излиза, че е наполовина във възстановения
имот на ответника – ПИ 15429.23.3 и наполовина в имота на ищеца – ПИ
15429.65.17.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да се уважи предявения иск по чл. 108 ГПК ищеца следва да докаже,
че притежава правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в
исковата молба основание и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика.
Не е спорно по делото, че към днешна дата ответникът упражнява
фактическа власт върху процесната част от ПИ с идентификатор 15429.65.17.
Установява се тази част да е с площ от 216 кв.м. Онагледена е в
защрихованата в синьо част, заградена между линиите със зелен цвят и
цвят магента на Комбинираната скица на Приложение 3 към заключението
на вещото лице.
Установява се, че е извършена процедура по възстановяване на
собствеността на имотите и на двете страни – като за ищеца възстановяването
е извършено по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ съгласно плана за земеразделяне, а за
ответника – в съществуващи или стари реални граници при условията на
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Имотите в двете решения са индивидуализирани с
размер и категория, местоположение, граници, съседи, както предписва
правната норма, уредена в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. И за двете страни е налице
влязло в сила решение на административния орган на поземлената реформа по
чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, придружено със скица. Следователно, решенията
удостоверяват правото на собственост и имат силата на констативен
10
нотариален акт за собственост върху имота.
Установява се от заключението на вещото лице, че е допусната грешка
при нанасяне на регулационната линия по кадастралния план. Имотните
граници от плана от 1962 г. (стари реални и възстановими) са изместени на
около 4.5 м. на юг. Поради така допуснатата грешка, се създава впечатление,
че ответникът е навлязъл в имота на ищеца с 4,52 м. (5,48 м. минус 0,96 м. -
разстоянието между линиите със зелен цвят и цвят магента минус
разстоянието между линията с цвят магента и линията с черен цвят между
точките на защрихованата в синьо част от имота, онагледени на
Комбинираната скица на Приложение 3 към заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза – л. 106).
Установява се, че част от оградата в западната част на север е под
очертаната черна граница по плана от 1962 г., т.е. част от имота на ответника
по кадастралния план е в границата на ищеца по кадастрална карта- ПИ
15429.65.17, но за по-голямата част оградата е изместена на север с около 0,96
м. от реалната граница по кадастралния план от 1962г., т.е. навлиза с 0,96 м. в
имота на ищеца (частта от защрихованата в синьо част, заградена от
линиите с цвят магента, черен и зелен цвят на Комбинираната скица на
Приложение 3 към заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза).
От гореизложеното следва, че ответникът е собственик на частта от ПИ
с идентификатор 15429.65.17, която поради грешка в кадастралната карта е
нанесена в границите на имота на ищеца, като тази част отстои на 2,84 м. от
западната част на южната граница и 4,52 м. от дясната част на южната граница
на ПИ с идентификатор 15429.65.17. Тази част от имота е онагледена в
частта, заключена между линиите със зелен, черен цвят и свят магента на
защрихована в синьо част от имота на Комбинираната скица на Приложение
3 от заключението на вещото лице (л.106).
В случай, че не се приеме изводът за собственост на ответника на
горепосочената част от ПИ с идентификатор 15429.65.17 поради грешка в
кадастралната карта, то, за тази част, както и за частта, заключена между
материализираната ограда и границата на имота на ответника по кадастралния
план от 1962г. (частта, заключена между линиите с цвят магента, черен и
зелен цвят на защрихованата в синьо част от имота на Комбинираната
скица на Приложение 3 от заключението на вещото лице – л. 106), е
основателно възражението на ответника за давност. Това е така по
следните съображения:
Установява се от заключението на вещото лице и показанията на
свидетелите Ю.Ю. и Р.Р., че имота на ответника №189, в който попада ПИ
15429.25.3 е свързан с имот №188 на ответника, без граница между тях.
Установява се от заключението на вещото лице и показанията на свидетелите,
11
че имотът на ответника №189 откъм север е заграден с ограда, поставена още
през 1970 г. Установява се, че наследодателите на ответника и самият
ответник са обработвали целия имот до границата с имота на ищеца още от
1970г. Доказано е по делото, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху
процесната част от ПИ с идентификатор 15429.65.17 за себе си с намерение да
свои частта от имота, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Едва през
2019г. – 2020г. ищецът е заявил извънсъдебно претенции по отношение на
имота, но дотогава от 1999г., когато ищецът е въведен във владение на ПИ
15429.65.17 несъмнено е изтекъл 10-годишния срок за придобиване на частта
от имота по давност. Следователно, изпълнен е фактическия състав за
придобиване на частта от имота по давност.
От гореизложеното следва, че процесната част от ПИ 15429.65.17 с
площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор 15429.65.17,
ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път, не е собственост на ищеца като
ответникът го владее на правно основание. Следователно, искът по чл. 108 ЗС
е неоснователни и следва да бъде отхвърлен изцяло. Съдът следва да
отхвърли иска и в двете му части –за правото на собственост на ищеца и за
предаване на владението върху спорната част от имота (ТР №4/2014 от
14.03.2016 на ОСГК на ВКС).
Що се отнася до иска по чл. 109 ЗС за премахване на постройката и
оградата, съдът, намира следното:
За да се уважи искът по чл. 109 ЗС следва да се докаже, че постройката
и оградата пряко и/или косвено неоснователно въздействат над обекта на
правото на собственост на ищеца, което пречи на допустимото пълноценно
ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да се
отнема владението на ищеца.
Доказано е, че паянтовата постройката за отоплителни материали и
инвентар изцяло се намира в имота на ответника по граници по кадастралния
план от 1962 г. Доказано е, че оградата от бетонни колове и мрежа е построена
през 1970г. и разделя имота на ищеца от този на ответника, включително
придобитата по давност част, която излиза извън границата на имота на
ответника по кадастралния план от 1962г.
В случай, че за реални граници на имотите се приемат неправилно
нанесените по Картата на възстановената собственост и кадастралната карта,
постройката се явява наполовина разположена в имота на ищеца ПИ
15429.65.17 и наполовина – в имота на ответника ПИ 15429.25.3. В този
случай, е приложимо възражението на ответника за давност – установено е, че
постройката е отдавна построена – преди повече от 25-30 г. и през това време
се е ползвала от наследодателя на ответника и самия ответник, които са
упражнявали фактическа власт за себе си с намерение да своят вещта,
непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Не е доказано постройката и
12
оградата да пречат на ищеца да упражнява допустимото пълноценно ползване
на вещта (имота) според нейното предназначение. Следователно, и в двете
хипотези, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответника (арг. чл. 78,
ал. 4 ГПК). Ответникът е заявил своевременно претенция за разноски, но не е
представил списък по чл. 80 ГПК. Непредставянето на списък има значение за
допустимостта на молбата за изменение на решението в частта за разноските,
но не е основание съдът да откаже присъждане на разноски. На ответника
следва да се присъди договореното и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1300 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, *********, за признаване за установено по отношение на Р. Е. Р., с
адрес: *******, **************, че ищецът е собственик на частта от имот с
идентификатор 15429.65.17 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с
площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор 15429.65.17,
ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път, която част е онагледена чрез
защриховане в синьо на Комбинирана скица – Приложение 3 към
заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.05.2025 г., подписана
от съда и съставляваща неразделна част от решението;
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, ул. ****** за осъждане на Р. Е. Р., с адрес: *******, **************,
да й предаде владението на частта от имота с идентификатор 15429.65.17 с
площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор 15429.65.17,
ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път;
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, *********, за осъждане на Р. Е. Р., с адрес: *******, **************,
да премахне за своя сметка леката постройка за отоплителни материали и
инвентар и оградата от бетонни колове и мрежа, построена в частта от имота с
идентификатор 15429.65.17 по КККР, одобрени със заповед РД-18-
1549/04.09.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, която част е с
площ от 216 кв.м., при граници: собствен ПИ с идентификатор 15429.65.17,
ПИ с идентификатор 15429.25.3 и път тази част от имота.
ОСЪЖДА П. Б. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. ******,
да плати на Р. Е. Р., с адрес: *******, **************, сторените по делото
13
разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
14