Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

   гр.Добрич, 18.04.2019г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  двадесет и първи март, през две хиляди и деветнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3805 по описа за  2018г. и за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството по делото е образувано възоснова на искова молба  от 21.09.2018г. и уточняваща молба от 08.02.2019г. от „***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу Ж.Ц.Н. с ЕГН **********,***, е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2683/2018г. по описа на районен съд Добрич:

-  313,38лв./ триста и тринадесет лева 38 ст. / - незаплатена цена на доставена ел.енергия по фактури , издадени за периода 13.12.2017г. – 13.02.2018г.  за  обект на потребление в ***” N 20, кл. N *** ,  аб.N ***, ведно със законната  лихва от датата на заявлението – 26.06.2018г. / дата на пощенското клеймо/  до окончателното плащане;

 -  10,36лв./ десет лева 36 ст. /  - мораторна лихва за периода 02.01.2018г. – 15.06.2018г. ;

        ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА: Ж.Н. е абонат на електроразпределителното дружество за обект с абонатен N ***, находящ се в ***, в качеството му на собственик на имота. Ответникът консумирал енергия през процесния период. След настъпване изискуемостта на задължението, до момента на подаване на исковата молба задължението не било заплатено. Освен това на 05.02.2018г. електрозахранването в обекта било прекъснато по заявка на ищеца. След заплащане на задълженията на абоната и такса възстановяване в размер на 19,00лв., захранването щяло да бъде възстановено на осн. чл.21 от ОУДПЕЕ.

Междувременно, ищцовото дружество провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 2683/2018г. по описа на районен съд Добрич, като се снабдило със заповед за изпълнение за процесните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Заповедния съд отправил указания до заявителя за предявяване на установителен иск. Това обстоятелство обуславяло правния интерес за водене на настоящото производство.

Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на  чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете са определени като допустими. По основателността особения представител взема становище след запознаване с исканата от ищеца експертиза за неоснователност на претенцията по отношение на таксата от 19лв.

В обясненията си по реда на чл.13 от ГПК представителят на ищеца уточнява на въпроси на съда, че таксата от 19,00лв. вклъчвала едновременно заплащане разходите и по прекъсване и по възстановяване на захранването, което всъщност още не е направено.

  Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че обектът на посочения по-горе административен адрес  е присъединен към електрическата  мрежа  и  ответникът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ  за обект с абонатен № *** , находящ се в ***.

Няма спор, че между страните съществува правоотношение по доставка от ищеца на електроенергия на  посочения имот и адрес.

         Представена е справка за консумирана електроенергия в обект находящ се в гр. ***, начислена за периода 29.10.2017г. – 29.01.2018г.   

          По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно дадено. Вещото лице е констатирало, че  счетоводството на „*** е водено редовно.     Извършена е проверка на документите, приложени към делото, на счетоводни документи на “*** и справки относно одобрените от КЕВР цени на електрическа енергия. Вещото лице установява, че по счетоводни данни на “***,  неплатените задължения по процесните фактури, отразяващи консумация през периода 29.10.2017год. – 28.01.2018год. от Ж.Ц.Н. за обект на потребление гр.***, вх.**, ап.1 и абонатен номер №*** е общо 1504 KWh.

          От “** през периода 13.12.2017год. – 13.02.2018год. са издадени фактури на обща стойност 313,38лв, както следва: ФП ***/13.12.2017год. на стойност 65,58лв.; ЛП **/10.01.2018год. за лихви на ст-ст 0,35лв.; ФП ***/15.01.2018год. на ст-ст 82,67лв.; ТП ***/05.02.2018год. на ст-ст 19,00лв.; ФП ***/13.02.2018год. на ст-ст 145,78лв. Сумите по фактурите съответстват на отчетената потребена ел.енергия, посочена в Справка за потреблението през последните месеци. Съответстват и на изчисленията от експертизата.

          Вещото лице е изчислило размера на  законната лихва върху установените главни задължения. Размера на мораторната лихва до 15.06.2018год. върху просрочените задължения, за които е установено в т.1 от задачата, че са незаплатени, считано от датата на падежа на всяка една от тях е общо 10.34лв.

         Съгласно глава VII “Условия и ред за прекратяване или прекъсване на снабдяването с електрическа енергия“, клиентът е с прекъснато захранване на 05.02.2018год.

          Ищцовото дружество е ангажирало доказателства, от които е видно, че Общите условия, на които се позовава са били приложими към процесния период, тъй като са одобрени от ДКЕВР и публикувани в местен всекидневник

         Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 2683/2018г. по описа на районен съд Добрич. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, както следва:

- 313,38лв./ триста и тринадесет лева 38 ст. / - незаплатена цена на доставена ел.енергия по фактури , издадени за периода 13.12.2017г. – 13.02.2018г.  за  обект на потребление в ***, кл. N ***,  аб.N ***, ведно със законната  лихва от датата на заявлението – 26.06.2018г. / дата на пощенското клеймо/  до окончателното плащане;

 -  10,36лв. - мораторна лихва за периода 02.01.2018г. – 15.06.2018г. ;

Видно от разпечатка от имотен регистър ответникът е придобил процесния имот по дарение през 2005година.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Искът за установяване дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, обусловен от проведено заповедно производство по ч.гр.д.№2683/2018година по описа на Районен съд Добрич, по което има издадена заповед за изпълнение срещу ответника Ж.Н. за процесните парични суми. Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен на 26.09.2018година, т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

        Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.422, ал.1 от ГПК,  вр.чл.79 от ЗЗД за доказан по основание и размер с изключение на таксата от 19,00лв.

В производството по предявения установителен иск в тежест на ищеца е да установи претендираните вземания по основание и размер при условията на пълно и главно доказване, като установи наличието на твърдяната облигационна връзка между страните, по силата на която би възникнало задължение за ответника да заплати начислената ел.енергия.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие. По тези въпроси между страните няма спор.

Легална дефиниция на понятието потребител се съдържа в чл.4 от Общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия – „Потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ***”.

В чл.17 са посочени задълженията на потребителя: да подаде заявление за продажба на ел.енергия по образец, ведно с изискуемите от електроразпределителното дружество документи; да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа енергия в определените срокове; да уведомява „*** в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12 от ОУ, както и за промени свързани със собствеността, относно обекта.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че през периода 13.12.2017г. – 13.02.2018г., са съставени фактури за консумирана от ответника ел. енергия на обща стойност 313,38лв., в това число и такса възстановяване захранване от 19,00лв.

Чл.20 от Общите условия на „*** за битови абонати предвижда, че ищеца  има право да поиска от „***да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми.

Съгласно чл.21 ал.1 от ОУ на доставчика,  „***  изисква от „***” АДЧл.20. (1) „*** има право да поиска от „***да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми.

С решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г., ВКС е изложил изводи, съгласно които клаузата в ОУ за заплащане на такса за възстановяване на ел. захранването противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, както и че ищцовото предприятие няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, при което такава такса не му се следва. Освен това ищецът нито  твърди нито  доказва да е извършил разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването на ответника. Предвиденото изискване в ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването, според съдебната практика не намира опора  и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, а според чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването  и /или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването.

Доколкото в посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, съдът приема, че атакуваната клауза е неравноправна по смисъла  на чл. 143, т. 2  ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Клаузата на чл. 21 от ОУ в посочената част, е неравноправна и на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.

С оглед установената съдебна практика и изложените по – горе съображения, съдът намира, че клаузата на чл. 21 от ОУ, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 2 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП. Това налага извода относно недължимост на такса за възстановяване на електрозахранването. Искът за сумата от 19лв. подлежи на отхвърляне.

Поради изложеното по-горе съдът приема, че вземанията на ищеца към ответника за сумите, описани в заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2683/2018година по описа на Районен съд Добрич са доказани по размер и основание с изключение задължението за заплащане на такса за изключване и възстановяване на захранването, като размера на мораторната лихва за минал период, претендирана от ищеца е в размер на 10.34лв., съгласно установеното от вещото лице.

Относно разноските в производството:

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ГПК нему се следват разноските върху уважената част от иска. Ищецът е извършил разноски в установителното производство в размер на 75лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение, 150лв. за счетоводна експертиза и 300лв. за особен представител на ответника.  От общия изразходван и доказан размер от 625лв., съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следва сумата от 588,29лв. Разноските за особеното представителство на ответника следва да се възложат в негова тежест тъй като не е спазил законовото си задължение да регистрира адресите,на които може да получава съдебни книжа.

Според т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство ищецът като заявител е заплатил държавна такса в размер на 25лв и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да се възложат редуцирани разноски в размер на 70,60лв.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ Ж.Ц.Н. с ЕГН **********,***, дължи на „***, със седалище и адрес на управление гр.***, следните суми, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№2683/2018г. по описа на районен съд Добрич:

-  294,38лв. - незаплатена цена на доставена ел.енергия по фактури , издадени за периода 13.12.2017г. – 13.02.2018г.  за  обект на потребление в ***, кл. N ***,  аб.N ***, по ФП ***/13.12.2017год. на стойност 65,58лв.; ФП ***/15.01.2018год. на ст-ст 82,67лв.; и ФП ***/13.02.2018год. на ст-ст 145,78лв., ведно със законната  лихва от датата на заявлението – 26.06.2018г. / дата на пощенското клеймо заявлението/  до окончателното плащане;

 -  10,34лв./ десет лева 36 ст. /  - мораторна лихва за периода 02.01.2018г. – 15.06.2018г. ;

         ОТХВЪРЛЯ иска на „***, със седалище и адрес на управление гр.*** за устанвяване дължимост на такса възстановяване захранване в размер на 19лв., както и за горницата над присъдената мораторна лихва от 10,34лв. до претендираната в размер на 10,36лв.

ОСЪЖДА Ж.Ц.Н. с ЕГН **********,*** да заплати на „***, със седалище и адрес на управление гр.***, разноските в заповедното производство в размер на 70,60лв., както и тези, направени в настоящото производство в размер на 588,29лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 
 

                                                                     Районен съдия  .......................