№ 171
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му
юрисконсулт Б., против Разпореждане № 3260 от 02.03.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 3726/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. С. О., ЕГН: **********.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за
неговата отмяна и произнасяне по същество.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява частично
основателна. Съображенията за това са следните:
1
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. С. О. с предмет
следните вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „СИТИ
КЕШ“ ООД договор за паричен заем № 179571 от 11.04.2018 г., прехвърлени
на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019 г.: 374,12 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане, 1,66 лв. – договорна лихва за
периода 01.08.2018 – 26.09.2018 г., 122,88 лв. – законна лихва за периода
02.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 25.02.2021 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление,
като е приел, че е налице обоснована вероятност претендираните с него
вземания да се основават на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на
закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски
кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е
процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на
договора.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Клаузата на чл. 3 от процесния договор за кредит предвижда, че
ГПР по кредита е 49,66 %, а общата дължима от кредитополучателя сума
възлиза на 1118,88 лв. В чл. 6 от договора за заемателя е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство или банкова
гаранция, като съгласно чл. 8 от договора в случай, че не предостави едно от
посочените обезпечения в тридневен срок от сключване на договора или то
не отговаря на предвидените в ОУ изисквания, същият дължи неустойка в
размер на 585,12 лв. С оглед предвидения в договора кратък срок за
предоставяне на обезпечението и многобройните изисквания към него и
предвид размера на предвидената неустойка, настоящият състав намира, че
целта на посочената договорна клауза не е да обезпечи изпълнението на
основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да
върне предоставената му сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи
като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т. нар. скрита възнаградителна лихва/. Този извод се подкрепя и от начина на
изплащане на задължението за неустойка, а именно разсрочено, заедно с
2
останалите задължения по договора. Това допълнително възнаграждение
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК е следвало да бъде съобразено при
определяне на ГПР по кредита. Така, в случая настоящият състав на съда
намира, че при сключването на процесния договор е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на
ГПР не съответства на действителния такъв. Това несъответствие
представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна на
основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради
което заповед за изпълнение следва да бъде издадена единствено за
претендираната със заявлението главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 374,12 лв. –
главница по договор за паричен заем № 179571 от 11.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция по отношение на останалите претенции на заявителя за
договорна лихва и за обезщетение за забава съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, в тези му части обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3260 от 02.03.2021 г., постановено по ч. гр.
д. № 3726/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника С. С. О., ЕГН: **********, за сумата от 374,12 лв. –
главница по договор за паричен заем № 179571 от 11.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното ѝ изплащане, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия и издаване на заповед изпълнение за
3
посочената сума, както и за направените от заявителя разноски пред първата
и въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от претенциите.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3260 от 02.03.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 3726/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в останалата
му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4