Р Е Ш Е
Н И
Е № 1019
гр. Пловдив, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14351 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124, вр. с чл.415, ал.1, т.3, вр. с ал.3 ГПК.
Oбразувано е по искова
молба от „УниКредит Булбанк“ АД срещу „Саймън Кар“ ЕООД и С.Н.Х., с която се
иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, в условията на
солидарност, сумата в размер на 17 832.05 лева – предсрочно изискуема
главница, дължима по Договор за банков револвиращ кредит № *** от 14.02.2014 г. и Анекс **** г. към него, по който „Саймън Кар“
ЕООД е кредитополучател, а С.Н.Х. – солидарен длъжник.
В исковата молба и в допълнителна молба
от 11.11.2019 г. се твърди, че ответниците не са изпълнявали задълженията си по
договора за кредит като не са заплатили падежиралите вноски за главница и
възнаградителна лихва за периода 10.05.2018 г. до 10.02.2019 г., поради което
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 22.02.2019 г., за което
ответниците били уведомени надлежно. Търсената сума е формирана от вноските
дължими за периода 10.03.2019 г. до 10.01.2020 г. В договора била уговорена и
наказателна лихва при просрочие, като е начислена такава в размер на 1335.04
лева за периода 10.05.2018 г. до 04.07.2019 г. В договора била уговорена и
такса за управление в размер на 1 % годишно от непадежиралата главница – в
размер на 178.32 лева. За посочените вземания ищецът бил подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като е образувано
ч.гр.д. № 11286/2019 г. по описа на ПРС, като в това производство е отказано
издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните в настоящото
производство вземания, което пораждало интереса на ищеца да предяви осъдителен
иск за вземанията, като му се присъдят и разноските в заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.3, вр.
с ал.3 ГПК, вр. с чл.420, ал.1 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК и чл.92 ЗЗД..
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да докаже наличие валидно сключен договор за
банков кредит, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за заплащане на неустойка за забава, настъпване на
предпоставките за нейната дължимост, размер, настъпване на предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, обявяването й на ответниците. Ответниците носят насрещно доказване, а при установяване на горното от
ищеца, следва да докажат, че са изпълнили в срок задълженията си.
Съдът намира, че са
налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК
– на ответниците е
връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 20.11.2019 г./л.52-53/, не
са представили в срок отговор на исковата молба и не се явяват и не се
представляват в първото заседание по делото, без да са направили искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие,
като призовката е връчена редовно на 11.02.2020 г. /л.64-65/.
Налице е и
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - представен е договор за банков кредит от 14.02.2014 г., както и Анекс № ****
г. към договора, сключен между ищеца, като кредитодател и „Саймън Кар“ ЕООД,
като кредитополучател и С.Н.Х. – солидарен длъжник. /л.5 и л.11/, в който е
уговорен размера на кредита от 25 000 лева, уговорена е и наказателна
лихва при забава. Към дата на постановяване на решението е настъпил и
окончателния падеж на договора. Представени са доказателства и за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, преди настъпване на крайния падеж, а именно на
22.02.2019 г. Съгласно договора ответниците отговарят солидарно за задълженията
по него.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изложеното и на основание
чл.238 ГПК, исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница, същата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от – 05.07.2019 г. до окончателното плащане, каквото
искане е направено своевременно от ищеца, още в исковата молба.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за ищеца.
За
заповедното производство:
Ищецът доказа следните разноски - 386.91 лева – държавна такса, която
на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр с чл.415, ал.4 ГПК следва да се присъди на
ищеца. Що се касае за сумата от 791.62 лева – адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, тази сума не следва да се присъжда. По иск, предявен
по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, по отхвърлена в заповедното производство
претенция, при нейното уважаване се дължи единствено, платената държавната
такса по аргумент от чл.415, ал.4 ГПК, но не и разноски. Това е така доколкото
заявлението, с предмет, идентичен с предмета на настоящото производство е
отхвърлено, като са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от претенцията. Тези разноски не се дължат и присъждат по реда
на чл.415, ал.1, т.3 ГПК.
За
исковото производство:
Ищецът доказа следните разноски – 429 лева –
платена държавна такса и 1332.43 лева – адвокатско възнаграждение за реалното
плащане на което са представени доказателства /л.70-71/. Общо разноски за
исковото производство в размер на 1761.43
лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Саймън Кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление***** и С.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „УниКредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата в
размер на 17 832.05 лева, дължима
главница по договор за банков револвиращ кредит от 14.02.2014 г. и Анекс № 1 от
14.02.2017 г. към него, 1335.04 лева – наказателна лихва при просрочие за периода
10.05.2018 г. до 04.07.2019 г., 178.32
лева – такса управление – периодична, начислена на 14.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 05.07.2019 г. до окончателното
плащане, както и сумата в общ размер на 1761.43
лева – разноски в исковото производство и 386.91 лева – платена държавна такса по ч.гр.д. № 11286/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да търсят защита срещу решението по
реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.