О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 16.05.2022
г.
Административен съд - Русе, VІІ състав, в закрито заседание на 16 май, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 683 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и § 2 ДР ДОПК.
Образувано е по молба, подадена от С. П., в качеството му на директор
на Д "ОДОП" - гр. Варна, с която моли да бъде изменено решение № 10 от 21.03.2022 г., постановено по адм.д. №
683/2021г. по описа на Административен съд Русе, в частта на съдебното решение за разноските. В молбата се твърди, че в качеството си на ответник по жалбата, процесуалният представител на директор на Д "ОДОП" - гр.Варна, при ЦУ на НАП, е претендирал присъждането на разноски своевременно, като
за целта е представен списък на разноските. Съгласно материалния интерес по
спора, и на основание чл.161, ал.3 от ДОПК вр.с чл.8, ал.1 от Наредба №
1/2004г., в полза на Д "ОДОП"
- гр. Варна следвало да се присъди сумата 839.82лв. под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Предявено е
искане на осн. 248 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК да се измени решение № 10/21.03.2022г. по адм.д.№ 683/21г. в частта му за
разноските, като се осъди оспорващия да заплати
в полза на Дирекция "ОДОП" -
гр. Варна, разноски в размер на 839.82лв. под формата на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.
Ответникът по молбата не е
взел становище.
С решение № 10/21.03.2022г. по адм.д.№
683/21г. на АС Русе е отменен Ревизионен акт №
Р-03001820006126-091-001/02.08.2021г., издаден по реда на чл. 119, ал.2 от ДОПК
от Д.Б.К., на длъжност началник отдел „Ревизии" в дирекция „Контрол"
при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.В.К. на длъжност главен инспектор
по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, потвърден с Решение
№ 251/28.10.2021г., издадено от директора на дирекция ОДОП-гр.Варна, в частта, с която на Н.И.К. *** са
установени задължения за данък върху дохода по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, за внасяне за данъчен период 2016 г.,
за разликата от 2098.86 лева до 2131.00 лв. и съответните лихви за
забава, за внасяне за данъчен период
2018 г., за разликата от 2630.64лв.
до 2906.00лв. и съответните лихви за забава.
Отхвърлено е
оспорването на Н.И.К. *** срещу
Ревизионен акт № Р-03001820006126-091-001/02.08.2021г., издаден по реда на чл.
119, ал.2 от ДОПК от Д.Б.К., на длъжност началник отдел „Ревизии" в
дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна - възложил ревизията и Г.В.К. на
длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на
ревизията, в частта с която са
установени задължения за данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ, за внасяне за
данъчен период 2014г. на главница в размер на 437.00лв. и лихва – 277.59лв., за 2015г. – главница 708.00лв. и лихва
– 377.05лв., за 2017г. главница – 1432.00лв. и лихва – 473.39лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото
решение съдът не се е произнесъл по искането на процесуалния представител на директор на Д "ОДОП" - гр.Варна, при ЦУ на НАП, за присъждане на разноски по делото, под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Русе намира, че
депозираната молба е допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и
при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
В разпоредбата чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът
по искане на страната може да допълни или
да измени решението в частта му за
разноските.
Следователно нормата разграничава две хипотези, свързани с
промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК вр.с чл.144 АПК.
Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се
предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет.
Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 176 АПК. Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна
самостоятелност, тъй
като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В
чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни
или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния
акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при
формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл.
246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече
постановения съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването
им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на
вече присъденото.
В конкретната хипотеза липсва произнасяне на съда по заявеното
искане на процесуалния представител на директор на Д "ОДОП" - гр.Варна, при ЦУ на НАП, за присъждане на разноски по делото, под формата на
юрисконсултско възнаграждение, поради което липсва акт на съда, който да бъде
предмет на изменение по реда на чл.248 от ГПК, каквото искане е предявено от
молителя.
Искането е неоснователно и с оглед факта, че се претендира
присъждането на разноски в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна.
В константната практика на ВАС се приема, че по силата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, сила от
01.01.2019 г., според който "Поемане на разноски от административен
орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган, по аргумент на което разноските по данъчни
дела следва да се присъждат в полза/срещу на Националната агенция по приходите,
а не на съответната Д "ОДОП".
Настоящият състав приема също, че
съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има
качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Отговорността за разноски е облигационно правоотношение,
изразяваща се в правото на едната страна да иска и задължението на другата
страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил
делото.
Съдът дължи произнасяне, съобразно предявеното от страната искане, като не
разполага с правна възможност да присъжда разноски в полза на страна, различна
от тази в полза на която се претендира тяхното присъждане.
Липсва правно основание за присъждане на разноски в полза
на Д "ОДОП" Варна, поради което искането е неоснователно.
По изложените
съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и § 2 ДР ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. П., в качеството му на
директор на Д "ОДОП" - гр. Варна, да бъде изменено решение № 10 от 21.03.2022 г., постановено по адм.д. №
683/2021г. по описа на Административен съд Русе, в частта на съдебното решение за разноските, като неоснователно.
Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: