№ 128
гр. Търговище, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело №
20253500100287 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба за сумата от 27 000 лв. неимуществени вреди,
предявена от К. Г. Т. от гр. Е..., против АдмС – Търговище, АдмС – Велико
Търново, ОС – В. Търново и РС – В. Търново, с правно основание посочено в
адресната част – чл. 2б, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ.
В исковата молба се твърди, че ищецът е завел пред АдмС – Велико
Търново адм.д. № 677/2023 г., приключило с окончателно производство пред
ОС – Велико Търново по в.гр.д. № 67/2025 г. Делото не било приключило в
разумен срок и той търси нематериална обезвреда заради закъснялата
справедливост. Търси сумата от 27 000 лв. заедно със законната лихва,
считано от завеждане на иска, до окончателното изплащане. Представя
писмени доказателства – констативен протокол на ИВСС от 07.07.2025 г.,
извлечение от електронното си здравно досие.
Исковата молба беше оставена без движение, като на ищеца бяха дадени
указания и за допълване на обстоятелствената част на исковата молба, за да
посочи кои точно процесуални действия и на кои съдилища са били
неоправдано забавени и какво е следвало да се извърши в по-кратки срокове.
В отговор от ищеца постъпи молба, която в по-голямата си част отново
1
развива общи разсъждения. В нея се посочва, че имало нарушение на чл. 7, ал.
1 от ГПК за местната компетентност на спора, чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, чл. 10,
ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 37 от ГПК относно връчването на книжата и най-вече на
чл. 46, ал. 3 от ГПК, чл. 137, ал. 1, във вр. с чл. 18а, ал. 4 от АПК и чл. 144 от
АПК. Била нарушена процедурата по допускане на доказателствата,
принципът на случаен подбор и това, че не бил освободен от държавна такса.
В съд.зас. не се яви и не изпрати представител.
В срок постъпиха отговори на исковата молба от ответниците – АдмС – В.
Търново, РС – В. Търново, АдмС – Търговище, ОС – В. Търново.
Всички съдилища оспорват иска, като излагат подробно обстоятелствата,
свързани с това кога е постъпило делото при тях и какви процесуални
действия са предприемали. Всички без изключение считат, че са действали в
рамките на разумните срокове, като за повечето процесуални действия няма
предвидени конкретни срокове по процесуалните закони. Като цяло считат, че
ищецът, който е предявил стотици искове на същото правно основание
злоупотребява с правата си, предявявайки бланкетни и еднотипни искови
молби. Подробни доводи в този смисъл има развити в отговора на АдмС –
Търговище и ОС – В. Търново, с цитиране на конкретна практика на ЕС по
правата на човека в Страсбург, както и на ВКС. Обръща се внимание и на
това, че в исковата молба не са въведени конкретни факти и обстоятелства,
които да говорят за неоправдано забавени действия на съдилищата. Въпреки
дадената възможност за допълване на исковата молба в това отношение,
ищецът не е изпълнил точно указанията на съда.
С оглед на това на първо място се иска прекратяване на делото. Ако съдът
не се съгласи с тези доводи, то развиват подробно съображения за
неоснователност на иска. На първо място се оспорва, че има някакво забавяне
в действията на съдилищата, още по-малко неоправдано. На следващо място
няма доказателства за претърпени каквито и да било вреди от неимуществен
характер, настъпили по време на разглеждане на делото. Правят се искания за
прилагане на доказателства, свързани с хронологията на процесуалните
действия при разглеждане на делото, във всички фази на процеса.
В съд.зас. се яви процесуален представител на АдмС – Търговище, който
поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, като се присъди и
юрк.възнаграждение. Представя и писмени бележки. От останалите
2
ответници постъпиха молби, в които поддържат отговорите си.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното:
Производство по адм.д. № 677/2023 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново е образувано на 06.11.2023 г., по искова молба от К. Г. Т.,
срещу Апелативен съд – Велико Търново, с правно основание чл. 74, ал. 2 от
ЗЗДискр., вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На 06.11.2023 г. делото е разпределено на
съдия-докладчик Росен Буюклиев. С разпореждане от 07.11.2023 г. исковата
молба е оставена без движение за внасяне на държавна такса. Съобщение за
разпореждането е получено от К. Г. Т. на 07.11.2023 г. На 08.11.2023 г.
постъпва молба от К. Г. Т. с приложено платежно за внесена държавна такса.
От 09.11.2023 г. до 30.11.2023 г. следват отводи на съдиите от
Административен съд – Велико Търново с мотив образувани срещу същия съд
множество дела на К. Г. Т.. С разпореждане от 01.12.2023 г. е прекратено
производството и делото е изпратено до Върховния административен съд за
процедиране съгласно чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК. На 01.12.2023 г.
Административен съд – Велико Търново изпраща делото на Върховния
административен съд.
Производство по адм.д. № 11784/2023 г. по описа на Върховния
административен съд, V отд., е образувано на 11.12.2023 г. и на 12.12.2023 г.
делото е разпределено на съдия-докладчик. С определение от 14.12.2023 г. за
разглеждащ делото е определен Административен съд – Търговище. На
14.12.2023 г. Върховният административен съд изпраща делото в
Административен съд – Търговище.
Същият образува делото под № 295/2023 г. на 18.12.2023 г. и в същия ден
делото е разпределено на съдия-докладчик. С определение от 21.12.2023 г. е
прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Районен
съд – Велико Търново, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.
Пред този съд се образува гр.д. № 3921/2023 г., на 28.12.2023 г. и в същия
ден делото е разпределено на съдия. С разпореждане от 09.01.2024 г. исковата
молба на К. Г. Т. е оставена без движение, за уточняване на петитума.
Съобщение за разпореждането е получено от К. Г. Т. на 10.01.2024 г. На
11.01.2024 г. постъпва молба от К. Г. Т. за отстраняване на нередовностите. С
разпореждане от 11.01.2024 г. по чл. 131 от ГПК е указано препис от исковата
3
молба да се изпрати на другата страна за отговор. Препис от исковата молба е
получен от Апелативен съд – Велико Търново на 12.01.2024 г. На 07.02.2024 г.
постъпва отговор на искова молба от Апелативен съд – Велико Търново. С
определение от 19.02.2024 г. по чл. 140 от ГПК е изготвен доклад по делото,
допуснат е разпит на свидетели на ищеца, насрочено е открито заседание за
20.03.2024 г. Същото е отложено, с оглед постъпила молба от ищеца за
влошеното му здравословно състояние, за 17.04.2024 г. На тази дата отново
делото е отложено за 22.05.2024 г., заради постъпил болничен лист от ищеца.
На 22 май делото отново е отложено, за да се даде възможност на ищеца да
доведе допуснатите му свидетели. В съд.зас. на 30.05.2024 г. е разпитан един
от свидетелите, делото е отложено за разпит на втория свидетел. На
03.07.2024 г. делото е отложено с оглед постъпил болничен лист от ищеца, за
02.10.2024 г. На тази дата е проведено заседание и делото е обявено за
решаване. С решение от 30.10.2024 г. е отхвърлен предявеният от К. Г. Т.
срещу Апелативен съд – Велико Търново иск по чл. 74, ал. 2 от 33Дискр., вр.
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на ответника за сумата от 1300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
които са последица от неравноправното му третиране в качеството му на
адвокат по в. гр.д. № 197/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Препис
от решението е получен от Апелативен съд – Велико Търново на 06.11.2024 г.
и от К. Г. Т. на 15.11.2024 г. На 03.01.2025 г. постъпва въззивна жалба от К. Г.
Т. срещу решение от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3921/2023 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С разпореждане от 07.01.2025 г. е
указано препис от въззивната жалба да се изпрати на ответната страна за
отговор. Препис от въззивната жалба е получен от Апелативен съд – Велико
Търново на 13.01.2025 г. На 24.01.2025 г. постъпва отговор на въззивна жалба
от Апелативен съд – Велико Търново. С разпореждане от 27.01.2025 г. е
указано въззивната жалба да се изпрати на Окръжен съд – Велико Търново. На
27.01.2025 г. Районен съд – Велико Търново изпраща въззивната жалба на
Окръжен съд – Велико Търново.
Пред него е образувано в.гр.д. № 67/2025 г., на 28.01.2025 г. и в същия ден
делото е разпределено на съдия. С определение от 31.01.2025 г. е насрочено за
26.03.2025 г. На тази дата делото е обявено за решаване. С решение от
16.04.2025 г. е потвърдено решение от 30.10.2024 г., постановено по гр.д. №
3921/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Решението е било
4
окончателно.
При така описаните факти е видно, че производството е започнало на
06.11.2023 г. с подаването на исковата молба и е приключило с решение от
16.04.2025 г., постановено по в.гр.д. № 67/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново или 1 година, 5 месеца и 10 дни.
В Административен съд – Велико Търново производството по адм.д. №
677/2023 г. е продължило от 06.11.2023 г. до 01.12.2023 г. или 25 дни.
Във Върховния административен съд производството по адм.д. №
11784/2023 е продължило от 11.12.2023 г. до 14.12.2023 г. или 4 дни.
В Административен съд – Търговище производството по адм.д. №
295/2023 г. е продължило от 18.12.2023 г. до 21.12.2023 г. или 4 дни.
В Районен съд – Велико Търново производството по гр.д. № 3921/2023 г. е
продължило от 28.12.2023 г. до 27.01.2025 г. или 1 година и 1 месец.
В Окръжен съд – Велико Търново производството по в. гр.д. № 67/2025 г.
е продължило от 28.01.2025 г. до 16.04.2025 г. или 2 месеца и 19 дни.
Исковото производство е образувано по предявен иск с правно основание
чл. 74, ал. 2 от 33Дискр., вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като същото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, като следва да се отчете
фактът, че са приети писмени доказателства и са изслушани свидетели.
Три съдебни заседания пред Районен съд – Велико Търново са отложени с
оглед здравословното състояние на ищеца. Това е довело до удължаване на
производството с 5 месеца и 2 дни.
Всички тези факти се установяват от писмените доказателства по делото
и са част от констатациите в производството по чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ. То е
образувано по молба на ищеца К. Т., който е подал заявление пред ИВСС на
07.05.2025 г. Същият се произнася с протокол от 07.07.2025 г. и изпраща
преписката до МП. На 23.07.2025 г. ищецът получава отговор от МП за отказ
от изплащане на обезщетение от страна на държавата заради забавено
правораздаване. Исковата молба е подадена на 25.07.2025 г. в АдмС –
Търговище, като същият е препратил делото до ОС – Търговище по
подсъдност. Настоящото дело е образувано на 28.07.2025 г.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: исковата
молба е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен изцяло, защото не е
5
установен в своето основание.
Предявеният от ищеца К. Т. иск намира своята правна квалификация в чл.
2б от ЗОДОВ. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане
и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а оттам и
за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите,
определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмет на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
От друга страна следва да бъде отчетен и фактът, че се защитава право,
предвидено в чл. 6, § 1 КЗПЧОС, поради което са приложими и стандартите,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ),
която практика националните съдилища са длъжни да съобразяват. В тази
практика последователно се приема, че държавите са длъжни да организират
съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да
отговарят на изискванията на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, включително задължението
да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията,
настъпили по причина на съдебни или други органи. Разумността на срока, в
който е продължило едно дело, се оценява с оглед конкретните обстоятелства
по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на производството. Сложността на делото се преценява
съобразно броя на страните по делото, броя на съединените искове в общо
производство, встъпването на други лица в процеса, естеството на фактите,
които следва да бъдат установени, нуждата да се проучат документи по делото
и всички други релевантни обстоятелства. За преценката на поведението на
компетентните органи от значение са създадената организация и усилията им
за ускоряване и приключване на производството.
Съобразявайки практиката на ЕСПЧ, конкретното дело, за което се
твърди бавност, не представлява значителен интерес за ищеца, доколкото то не
е свързано е лишаването му от правото на труд и получаване на трудово
възнаграждение, гражданско състояние, родителски права върху деца,
образование, здравеопазване, собственост върху земя, обезщетения от
6
пътнотранспортни произшествия или друго производство, което да изисква
прилагането на по-строг стандарт и бързина, поради което не може да се
направи извод за неразумна обща продължителност на съдебното
производство пред първата, още по-малко пред въззивната инстанция.
Още повече, че при прилагането на посочените фактори, ЕСПЧ приема,
че дори и да са налице доказани случаи на забавяне, не е налице нарушение на
чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, при условие че общата продължителност на
производството не е прекомерна предвид броя инстанции на производството
по делото.
От доказателствата по делото е видно, че всички ответни съдилищата са
процедирали бързо.
Общата продължителност на делото, при положение, че то е преминало
през две административни съдилища и през ВАС, докато бъде опредЕ...
подсъдността, е не само нормална, но и кратка. Следва да се посочи, че
делото е заведено от ищеца на първо място в административен съд, който не е
компетентен да разглежда искове за обезщетения от подобен характер. Това е
въпрос на специални знания разбира се, но ищецът е работил като адвокат и
добре познава законодателството в тази материя. Още повече води
многобройни дела по ЗОДОВ. Докато започне същинското производство пред
компетентния съд, изминават около 2 месеца. В РС – Велико Търново делото
продължава около 10 месеца. В течение на производството съдът е
администрирал делото навреме, без каквито и да било забавяния. Делото е
можело да приключи и в по-кратък срок, но то е било отлагано всеки път по
молба на ищеца – било по здравословни причини, било поради искания за
събиране на доказателства. В почти всички случаи делото е отлагано в кратък
срок от 1 месец. Единствено през месец юли е отложено за по-дълъг срок, но
това е с оглед съдебната ваканция от 15.07. до 31.08.2024 г. Решението по
делото е изготвено също в инструктивния срок от един месец. С оглед на това
съдът не намира в поведението на РС – Велико Търново забавяния. Същото се
отнася и за второинстанционното производство, което се е развило в срок под
3 месеца. Няма забавяне нито в администрирането на делото, нито при
постановяване на решението.
На практика, въпреки дадените указания на ищеца, той не посочи в кои
фази на разглеждане на делото то се е забавило и кои действия съдът е бил
7
длъжен да разгледа в по-кратки срокове – т.е. да обясни къде точно се е
получило неоправданото забавяне. В молбата от 29.07.2025 г. ищецът посочва
оплаквания от действията на съдилищата, които не са относими към
продължителността на разглеждане на делото, а към законосъобразността. Тя
се проверява по реда на обжалването на съдебните актове. Единственият
обжалван акт е решението на РС – В. Търново, който е потвърден от окръжния
съд. Нормите на чл. 135, ал. 5 и ал. 6 от АПК (посочени в уточняващата молба)
касаят споровете за подсъдност между съдилищата, но такива в
производството не е имало. Оплакванията за нарушаване на нормата на чл. 22,
ал. 1, т. 6 от ГПК касаят законосъобразността на решенията и актовете на
съдилищата. Съдиите от АдмС – В.Търново са се отвели от разглеждането на
делото. И тук, ако е имало оплаквания относно законосъобразността на
актовете на съда, то ищецът е следвало да ги обжалва на това основание.
Всеки съдия сам решава дали има други обстоятелства, които му пречат да
бъде безпристрастен по дадено дело. И след като останалите съдии не са
намерили такива, не се установява да има и нарушение на процесуалните
норми в този аспект, то няма каквото и да било основание да се счита, че
липсата на отводи на съдиите е забавило процеса. Това твърдение само по себе
си е абсурдно, защото именно наличието на отводи забавя производството.
По отношение оплакванията за нарушаване на ГПК по чл. 38 и 38а от
ГПК и по чл. 46, ал. 3 няма каквато и да било конкретика – кой съд, с кое
действие и по какъв начин е нарушил тези разпоредби не е ясно. Същото се
отнася и за твърденията за нарушения по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 37 от
ГПК, чл. 137, ал. 1 от АПК, чл. 155 от ГПК и чл. 144 от АПК. А що отнася до
това дали ищецът следва да бъде освободен от такси и разноски, то това няма
каквото и да било отношение към продължителността на делото и разумните
срокове за разглеждане. Затова и съдът приема, че искът не е установен в
своето основание.
С оглед на това липсват каквито и да било основания за обсъждане на
евентуално претърпени вреди от неимуществен характер от страна на ищеца.
Съдът само ще посочи, че такива вреди не бяха установени, защото ищецът не
внесе депозит за призоваване на свидетелите и в тази връзка няма събрани
каквито и да било доказателства.
Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
8
По разноските. Такива се търсят за юрк.възнаграждение. За АдмС –
Търговище следва да бъде присъдена сумата от 150 лв., за ОС – В. Търново
сумата от 100 лв., за АдмС – В. Търново – 100 лв., на РС – В. Търново –
сумата от 100 лв. Разликата се дължи на това, че от първия съд се яви
процесуален представител в съд.зас.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Г. Т. от гр. Е..., ул. „К...“ № 9А, ЕГН
**********, против АдмС – Търговище, адрес площад „Свобода“, Съдебна
палата, ет. 3, АдмС – В. Търново, ул. „Иван Вазов“ № 1, ОС – В. Търново и РС
– В. Търново – с адреси ул. „Васил Левски“ № 16, иск за заплащане на сумата
от 27 000 лв. – неимуществени вреди, които били настъпили вследствие
нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на адм.д. № 677/2023 г.
на Адм.С – В. Търново, 295/2023 г. на АдмС – Търговище, гр.д. № 3921/2023 г.
на РС – В. Търново и в.гр.д. № 67/2027 г. на ОС – В. Търново, както и за
заплащане на законната лихва върху тази сума, изцяло като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. Е..., ул. „К...“ № 9А, ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от ответниците
разноски – юрк. възнаграждение, както следва: на АдмС – Търговище сумата
от 150 лв., на АдмС – В. Търново – 100 лв. на ОС – В. Търново – 100 лв. и на
РС – В. Търново – сумата от 100 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9