Р Е Ш Е Н И Е № 93
гр. Сливен 06.04.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 26/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Н.М., ЕГН **********,***, пл. „Х. Д.“ № …, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1670-000017/05.01.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца, и са отнети СРМПС № 0120397 и 2 бр. рег. табели № ********.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал след у. на н. в., тъй като М. не се е съгласил с резултата от уреда и е дал к. и у. за и. с талон за м. и.. Сочи, че административният орган не е изчакал л. и. на к. и у., а директно е издал ПАМ без да са налице категорично доказани предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2А, буква „Б" от ЗДвП. Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.
В о.с.з. М.Н.М.,
редовно призован не се явява. Представлява се от адв.
Х.Х., надлежно упълномощен, който моли жалбата да
бъде уважена. Претендира за сторените по
делото разноски, съгласно представен списък.
В с.з. административният орган Началник РУ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните предпоставки, както и на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият М.Н.М. на 05.01.2023 г. около 14:30 часа в гр.Сливен по бул. “Бургаско шосе“ до бл. № 36, кв. „Дружба“ посока изток-запад при управление на личния си автомобил Ровер Рейндж Ровер с рег.№ ********, бил спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер № ARME-0068 уреда отчел п. р. за у. на А. и М.. Издаден бил талон за м. и. № 098376 в 15.55 часа. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП бил съставен АУАН № AД 0559979/05.01.2023 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
На 05.01.2023 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000017 от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № АД 0559979/05.01.2023 г. Посочено е, че на водача е издаден талон за м. и. № 098376.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 13.01.2023 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 17.01.2023 г., с вх.№ СД-01-01-214 М.Н.М. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
Като писмени доказателства по делото са приети: заверено копие на АУАН № АД 0559979/05.01.2023 г.; Талон за м. и. № 098376; справка за нарушител/водач на М.Н.М.; Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен и писмо на РП – Сливен, от което се установява, че по досъдебно производство № 29/2023 г. по описа на РУ - МВР – Сливен с постановление е назначено извършването на х.-т. и. на с. м. и. от М.Н.М., с ЕГН **********, изпратено във ВМА – София.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2 от заповедта е посочен началник РУ - Сливен при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП.
Заповедта е и материално законосъобразна. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В този смисъл решение № 7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014г.; Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2635/2014 г. и Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за и. с доказателствен анализатор или за м. и. и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно и. за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за у. на н. в. или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН, досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Видно от събраните писмени доказателства по делото не се установи фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не ангажира пред съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа за управление на МПС и за отчетено с техническото средство наличие на а. и м.. Извършеното отчитане е обективирано в приложения по делото талон за и. за извършване на проверка за у. на н. в. или техни аналози на М.Н.М. от 05.01.2023 г., с вписани начало на проверката 14:30 ч., край на проверката 14:56 ч., с положен подпис на провереното лице и с отчетен резултат от извършената проверка с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер № ARME-0068 п. р. за у. на А. и М..
Следователно в случая, след като жалбоподателят управлява МПС след у. на н. в. или техни аналози като пробата, извършена с техническото средство дръг тест 5000 с фабр. № ARME-0068 е отчела п. п. за а. и м., то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Следва да се подчертае също така, че ПАМ се прилага без оглед на вина, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради което и възраженията на жалбоподателя, че резултатите от дрегера са оспорени, като към момента на постановяване на ПАМ не са били ясни резултатите от м. и., са ирелевантни за конкретния правен спор. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни административни мерки с нормата на чл. 171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за вина или други фактори, а предотвратява и преустановява извършването на административното нарушение. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд на РБ - Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII отд. и Решение№ 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. дело № 5167/2012 г. VII отд.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.М., ЕГН **********,***, пл. „Х. Д.“ № …, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000017/05.01.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на М.Н.М., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: