Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260099
Година
01.02.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети декември
Година 2020
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер -30 по описа за
2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е частичен иск с правно
основание чл. 170, ал. 1 КСО.
Ищецът Д.Г.Д.
твърди
в поправената си искова молба, че че на - г. починала
сестра му С.Г.Д., която нямала низходящи, а от родителите им била жива само
майка им, която, съгласно закона, била първи по ред призован да я наследи при
липса на низходящи. Без да приемала наследството, по надлежния ред, последната
вписала своя отказ от наследство на -20 г. в специалния регистър на Р.. Предвид
липсата на други наследници от същия ред (възходящи) и волеизявлението за отказ
от наследство на призования към наследяване, редът бил променен и той бил единственият
останал наследник по закон на покойната му сестра. Горното установявало правото
му да получи всички имуществени вземания, които били дължими на същата.
Съгласно заявление за участие в пенсионен фонд от 20.09.2001 г., между нея и „А.“,
регистриран с идентификационен код в НОИ № 062 (наричан за краткост „Фонда“),
бил сключен договор № 196009/20.09.2001 г. за задължително допълнително
пенсионно осигуряване с участие в „А.“. Към датата на смъртта на наследодателя,
по откритата на нейно име партида при ответника, били натрупани средства в
размер на повече от 14 000 лева, които той по надлежния ред поискал да му бъдат
заплатени от ответника изцяло. С уведомително писмо изх. № 324/10.03.2020 г. на
„Фонда“ му било заявено, че съгласно чл. 170 КСО, за него не било налице право
да наследи тези средства, тъй като въпросната разпоредба изключвала роднините
по съребрена линия. Този отказ бил неоснователен. Действително били налице
издадени указания относно тълкуването и прилагането на чл. 170 КСО, които били приети
от КФН с протокол № 6/11.02.2004 г., с които били дадени насоки по прилагането
на чл. 170 КСО в смисъла, на който се позовал ответникът. Следвало обаче да се
вземе предвид изложеното в посоченото в исковата молба определение на ВАС, че
тези указания имали препоръчителен, а не задължителен характер. Отделно от
това, изрично в решение на КС на РБ по к.д. № 21/2010 г. (относно
противоконституционност на § 4а от ПЗР на КСО), където законодателят бил
използвал същия граматически изказ при примерното изброяване на наследниците,
който бил използван и в чл. 170 КСО и в параграф 4а, ал. 7 КСО, конституционните
съдии, в частта за параграф 4а, абзац седми от въпросното решение, постановили,
че обемът на правата е в зависимост от натрупаните средства, които се наследявали
по ЗН като собствени средства, а КСО посочвал само кръга на възможните
наследници. Това тълкуване следвало да бъде изцяло споделено, като било видно
от самата разпоредба на чл. 170, ал. 1 КСО, че изброяването било примерно, а не
ограничително. Всяко друго тълкуване било в противоречие и с чл. 17 КРБ. Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева за главница от
съдебно предявена част от натрупани средства по индивидуална осигурителна
партида за задължително допълнително пенсионно осигуряване на наследодателката
му С.Г.Д., както и разноските по делото.
Ответникът Е.,
представляван от законния му представител Е., оспорва предявения иск, който
моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в
подадения в срок отговор и в молба от 09.12.2020 г. по делото, а в съдебно
заседание, редовно призован при условията на чл. 54 ГПК, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите
на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
Страните не спорят, че ищецът е единствен брат на С.Г.Д.,
която на 20.09.2001 г. е сключила с ответния универсален пенсионен фонд
представения с отговора му договор за допълнително задължително пенсионно
осигуряване в същия фонд, за придобИ.е на допълнителна пожизнена
пенсия за старост, при навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО (чл.
165, ал. 1 и чл. 167, ал. 1 КСО). Към - г. средства по
индивидуалната й партида в този фонд са били в размер на 13 858.25 лева (л.
32).
На същата дата - г. тази осигурена сестра на ищеца е починала
и за свой единствен наследник по закон е оставила тяхната майка Н.М.К. (л.
5-6).
Последната се е отказала от наследството й на -20 г. (л.
7). Поради
това призован да я наследи съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН е ищецът, като неин
единствен брат (л. 6).
На 25.02.2020 г. същият е подал поради това молба до
представляващото ответния фонд съгласно чл. 133, ал. 2 и 3 КСО пенсионно
осигурително дружество, за изплащане на натрупаните по партидата й средства (л.
8). С
представеното по делото уведомително писмо от 10.03.2020 г., същото дружество отказало
да му изплати тези средства, защото не е сред кръга на посочените в чл. 170,
ал. 1 КСО наследници на своята сестра, като
го уведомило, че поради липса на такива, след отказа на тяхната майка от
наследството й, тези средства са прехвърлени в пенсионния резерв на фонда
съгласно чл. 170, ал. 3 КСО (л. 8).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери,
че предявеният от ищеца частичен иск по чл.
170, ал. 1 КСО е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, без преди
това да бъде обсъждан и по отношение на неговия размер, защото това се явява
безпредметно. Според нормата на чл. 170, ал. 1 КСО (в действащата й редакция от ДВ, бр. 64/2020 г., в сила от
18.07.2020 г.), при смърт на осигуреното лице на наследниците - преживелия съпруг,
низходящите или възходящите, се изплащат еднократно или разсрочено натрупаните
средства по индивидуалната му партида, като се спазват редът на наследяване и
размерът на наследствените дялове, съгласно ЗН. Следователно. Само изброените
изчерпателно в тази специална норма на КСО наследници по закон, имат признато
им от същата норма лично (а не наследено) право да получат
натрупаните средства по индивидуалната партида на осигуреното лице, но не и
останалите посочени в ЗН негови наследници по закон и по завещание. И тъй като
ищецът не е сред кръга на тези изчерпателно посочени в чл. 170, ал. 1 ЗН
наследници на починалата си сестра, той няма признато му от същата норма лично право
да получи натрупаните към момента на смъртта й средства в размер на 13 858.25
лева по индивидуалната й партида в ответния фонд.
Това, въпреки неоснователните му доводи за противното, е
ясно указано, не само в самата норма на чл. 170, ал. 1 КСО, в която
законодателят изчерпателно е изброил кръгът на възможните наследници по ЗН,
които имат лично (а не наследено) право да получат натрупаните средства на починалото преди пенсионирането
му осигурено лице – преживял съпруг, низходящи и възходящи (чл. 170, ал. 1 КСО). Но следва и от ал. 3 на чл. 170 КСО, където ясно е предвидено,
че когато осигуреното лице няма наследници по ал. 1 (а не въобще наследници по ЗН – б.р.), натрупаните средства по индивидуалната му партида в
универсалния фонд, се прехвърлят в пенсионния резерв на същият фонд.
Въпреки неоснователните доводи за противното на ищеца, такова
по същество е и тълкуването в мотивите на Решение № 7 от 31.05.2011 г. по к.д.
№ 21 по описа за 2010 г. КС на РБ, където конституционните съдии ясно са
посочили, че КСО посочва само кръга на възможните наследници. Следователно.
Останалите непосочени в чл. 170, ал. 1 КСО наследници (по съребрена линия и по завещание), не могат и според това решение на КС да получат
натрупаните средства по индивидуалната му партида, защото не са сред „кръга на
възможните му наследници“, на които чл. 170, ал. 1 КСО признава това лично
право. Въпреки неоснователните доводи за противното на ищеца, това
законодателно разрешение не противоречи и на чл. 17, ал. 1 КРБ, според който, правото
на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, защото чл.
170, ал. 1 КСО не ограничава правото на наследяване, а само кръга на възможните
наследници на осигуреното лице, на които признава личното право да получат натрупаните
по индивидуалната му партида средства. Не би могло да бъде и иначе, защото има
и такива имуществени права на наследодателя, които са лични и поради това не преминават
по наследство. Такива по същество са според горепосоченото решение № 7/31.05.2011
г. по к.д. № 21 по описа за 2010 г. на КС и натрупаните по индивидуалната
партида на осигурените в универсален пенсионен фонд лица средства по чл. 170,
ал. 1 КСО, защото са предназначени за допълнителна пожизнена пенсия за старост,
която е лична (чл. 165, ал. 2 КСО). Поради това и натрупаните средства за нея са лични и не
преминават по наследство. Поради това наследниците на осигуреното в такъв фонд лице
могат да получат същите средства след смъртта му, не по правото на наследяване,
а като лично право на тези от тях, на които специалната разпоредба на чл. 170,
ал. 1 КСО, озаглавена „права на наследниците“, признава такова право.
Аналогично е положението и при наследствените пенсии. И
при тях лично право на такава имат само тези от наследниците по закон на
починалото осигурено лице, които са изчерпателно посочени в чл. 80, ал. 2 КСО –
деца, преживял съпруг и родители. Само на тях законодателят признава личното
право на такава пенсия, но не и на останалите призовани да го наследят
наследници. Не само защото това са тези най-близки наследници по закон, които
са били издържани приживе от починалото осигурено лице (Р 7373-2015-VI о. ВАС). Но и защото, и пенсията, която наследодателят им е получавал, и
натрупаните за същата средства, не преминават по наследство, защото са лични. Поради
това наследниците му имат право да получат пенсия след смъртта му, но не по
правото на наследяване по ЗН на неговата лична пенсия, а като лично тяхно право
на тези от тях, на които специалните разпоредби на КСО признават такова (чл. 80, ал. 2 КСО). Поради това дерогират приложението на общите разпоредби
на ЗН за наследяването и кръга на възможните наследници по същия ЗН. Поради
това, само за посочените изчерпателно в чл. 80, ал. 2 КСО наследници, законодателят
е приел, че имат личното право да получат наследствена пенсия, която е на тези
наследници, независимо, че се изплаща от тази на починалото осигурено лице или
от натрупаните за нея средства (чл. 81 КСО). Случаят по чл. 170, ал. 1 КСО е аналогичен, защото и при него лично право
да получат средствата по индивидуалната партида на починалото осигурено лице (защото и те са негови лични средства според посоченото Р №
7-2011-КС на РБ), има само този кръг от възможните му наследници по ЗН, на който чл. 170,
ал. 1 КСО изрично признава това лично право – преживял съпруг, низходящи и
възходящи. И тъй като ищецът не е сред кръга от тези възможни наследници на
своята покойна сестра, на които нормата на чл. 170, ал. 1 КСО признава личното
право да получат натрупаните по индивидуалната й партида в ответния фонд горепосочени
средства в размер на 13858.25 лева,
те напълно правилно са били прехвърлени в пенсионния резерв на същият фонд,
видно от горепосоченото му уведомително писмо (чл. 170, ал. 3 КСО).
При
този изход на делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по същото
разноски (чл.
78, ал. 3 ГПК).
По делото обаче няма данни той да е сторил разноски, а искането му за
присъждането на възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, е неоснователно, защото,
макар и юридическо лице, не е защитаван в настоящото производство от
юрисконсулт, а от друг служител на законния му представител с юридическо
образование, на длъжността „правен съветник“ (л.
35),
при защитата на какъвто обаче по делото, нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК не
предвижда да му се присъжда възнаграждение по НЗПП (чл.
78, ал. 8 ГПК).
Поради това на ответника не се присъждат разноски (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК). Такива
не се присъждат и на ищеца, защото при този изход на делото, той няма право на
разноски (чл.
78, ал. 1 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, предявения от
Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, частичен иск по
чл. 170, ал. 1 КСО, за осъждането на Е., с Булстат -, със седалище и адрес на
управление -, представляван от Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, да му заплати, като наследник по закон, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 1000
лева за главница от съдебно предявена част от натрупани средства по
индивидуалната партида в същия универсален пенсионен фонд на осигуреното лице С.Г.Д.,
поради смърт на същото лице, починало на - г., както и разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: