РЕШЕНИЕ

Номер  260495                           26.04.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                      ХІV наказателен състав

 

На тринадесети ноември                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД  номер  6364  по описа за   2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 528339-F540667/29.07.2020г. на ** Отдел „Оперативни дейности” –Пловдив към ЦУ на НАП, с което на „МАКСТОДЕ” ЕООД, ЕИК **, адрес: **, представлявано от Д.М.Л.,  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин / лв. за нарушение по чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Търговецът жалбоподател  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата. Представя договор за правна защита. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

          Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител в съдебно заседание моли да бъде потвърдено процесното НП. Претендира разноските по делото и представя списък на разноските.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Търговецът жалбоподател „МАКСТОДЕ” ЕООД стопинисвал търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – заведение за хранене, находящ се в **. На 04.03.2020г. в 11.45 ч. там била извършена проверка от служители на НАП, сред които и свид. Л.И.К.. Същата направила контролна покупка таратор и ориз от обедното меню, заплатила я, даже и ресто й върнали, но не й бил издаден касов бон. Тогава, заедно с още двама колеги се настанили на маса в заведението и започнали да наблюдават действията на персонала. Така възприела как на следващите клиенти, въпреки направените от тях покупки и заплащането им, също не им бил издаден касов бон. При това положение проверяващите се легитимирали и пристъпили към снемане на отчети от фискалното устройство в обекта. Установили, че не само процесната продажба не е отразена, но и тези на последващите клиенти, тъй като отчетът бил нулев, въпреки фактическата наличност на паричните средства в касата на фискалното устройство. Установената  положителна касова разлика в размер на 9.70 лв., представлявала неотчетената  контролна покупка от органите по приходите. Сумата следвало да се отрази  на въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ФУ- ДАТЕКС ДП 25Х, ИН на ФУ – DT576619, ИН на ФП 02576619 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба                        Н-18/13.12.2006 на МФ.  

          По случая бил съставен Протокол за извършена проверка в обект, били попълнени декларации от двете служителки в заведението, с които декларирали, че работят в обекта, като от една от тях Благовеста Герогиева Врачева попълнила опис на паричните средства в касата към момента на започвне на проверката. Описана била сума в размер на 121.30лв. като фактическа наличност на паричните средства в касата на ФУ с ИН: ДТ 576619, а обяснението на служителката за разликата било, че парите са оставени за „дребни“.   

Така срещу дружеството-жалбоподател, „МАКСТОДЕ” ЕООД бил съставен АУАН № F540667/09.03.2020г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид. Л.И.К. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказатества по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят категорично заяви за извършена лично  контролна покупка на храна, заплатена с върнато ресто, но за която не й е бил издаден касов бон. Като поведението на служителката в заведението, стопанисвано от дружеството-жалбоподател не било изолирана проява, а тенденциозно, тъй като продължило и спрямо последващите клиенти.

При това фактическо положение според настоящата инстанция правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали извършеното като нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, съгласно който текст всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Ето защо законосъобразно наказващият орган приложил нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.  Наказанието е  определено в размер от 600 лв, ориентиран към минимума, предвиден в закона. За да наложи наказание малко над минимума, наказващият орган е отчел фактите, че по време на проверката, е констатирано освен процесното нарушение на закона, и друго, отнасящо се до разминаване на паричните стойности в касовата и отчетната наличност. Взето предвид е и това,че въпреки потока от клиенти в заведението по време на проверката, не е бил издаден нито един касов бон за направените покупки.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за приложение  на санкционната норма по чл.185 ал.2 от ЗДДС, доколкото същата се отнася до случаи извън визираните в процесната ал.1 на чл.185 от ЗДДС.

Съдът не споделя и твърдението му, че поемане на услуга за зареждане на телефон би могло да е каквато и било причина да не се издаде касов бон за извършена и заплатена покупка, още повече че контролните органи са останали да обядват в заведението, при което служителката на заведението е имала предостатъчна фактическата възможност да отреагира своевременно, дори и при разсейване. Но пък този нейн пропуск е продължил и при следващите клиенти.

 Не са основателни възраженията на дружеството-жалбоподател, относно прилагането на чл.28 от ЗАНН. Самото нарушение не е резултатно и не изисква настъпване на някакви вреди. То е на просто извършване и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. Напротив, то е типично. В случая фактът, че няма данни за влязло в сила НП за друго такова нарушение на закона, е взето предвид от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, чийто размер е ориентиран към минималния. Ето защо правилно наказващият орган е преценил, че случаят не е маловажен и е издал процесното НП.

Предвид всичко гореизложено и като намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, че АУАН и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни лица, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.

С оглед изхода на делото съдът намира, че на ТД на НАП -Пловдив, която е страна по делото следва на основание чл.63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 80 лв., тъй като делото не се отличава с някаква сложност или извънредна активност на страната, налагаща да се присъди максимума по Наредбата.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 528339-F540667/29.07.2020г. на ** Отдел „Оперативни дейности” –Пловдив към ЦУ на НАП, с което на „МАКСТОДЕ” ЕООД, ЕИК **, адрес: **, представлявано от Д.М.Л.,  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/ лв. за нарушение по чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр чл.118, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

 ОСЪЖДА „МАКСТОДЕ” ЕООД, ЕИК **, адрес: **, представлявано от Д.М.Л., да заплати сумата от 80 /осемдесет/ лева на  ТД на НАП –Пловдив разноски по делото.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.