Номер / .12.2020 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при
Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа
докладваното от съдия Андонова
кАНД №2239
по описа на съда за 2020 година,
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63
ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
„Аладин Фуудс” ООД – София, ЕИК *********, представлявано от управителя К.А.Х.чрез
пълномощника му адв.Л.Б. ***, против решение № 1167/05.08.2020г по АНД №2272/2020г
на ВРС, ХХХІІ с-в, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна (ДИТ) НП № 03-011207/25.04.2019г чрез редуциране
размера на наложената на жалбоподателите имуществена санкция на осн.чл.414 ал.1
от КТ – от 1 800лв. на 1 500лв. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1
т.1 от НПК, приложими по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, и са изложени подробни съображения в тази
насока, въз основа на които се претендира отмяната на решението и на НП като
незаконосъобразни. В съдебно заседание жалбоподателите не се представляват;
адв.Б. е депозирала писмена молба, с която заявява, че поддържа жалбата и
настоява за уважаването й, като претендира и присъждане на сторените и в двете
инстанции разноски.
Ответната страна ДИТ-Варна чрез
процесуалния си представител ст.ю.к.Богомил Н. оспорва жалбата и моли
правилното и законосъобразно решение на ВРС да бъде оставено в сила; като
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в производството
представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационният съдебен състав счита жалбата за основателна.
Анализирайки събраните в
производството пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният
съдебен състав е приел за установено от фактическа страна, че на 12.09.2019г
свидетелите К.Д.и М.Д.– инспектори в ДИТ – Варна, извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в търговски обект – бърза закуска „Аладин
Фуудс“ в гр.Варна, ***, стопанисан от дружеството-жалбоподател. В хода й им
били представени графици и присъствени форма за явяване/неявяване на работа за
месеците ноември и декември 2018г. и трудови договори на работниците.
Съществуващото между Е.В.А. – работник-кухня, и „Аладин Фуудс“ ООД
правоотношение било установено от предоставеното копие на трудов договор
№30008740/21-12-2917г, според чиято т.10 работното време на това лице се
изчислява сумарно. Същевременно според предоставените присъствени форми в
периода 26.11.2018г – 02.12.2018г Е.А.е работила ежедневно, т.е. без почивен
ден. За така установеното административно нарушение по чл.153 ал.2 от КТ против
дружеството бил съставен АУАН – за това, че като работодател не е осигурило
седмична почивка не по-малко от 36 часа при установено сумирано изчисляване на
работното време, което е извършено на 02.12.2018г. При предявяването на акта и
в срока по чл.144 ал.1 от ЗАНН възражения не са постъпили. Въз основа на АУАН
било издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414
ал.1 от КТ на дружеството-работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1800лв.
При така установената фактология,
по същество безспорна между страните, от правна страна въззивният съд на първо
място приел, че НП е издадено от компетентен орган в предвидения за това срок,
с императивното съдържание по чл.57 от ЗАНН (съотв.чл.42 от ЗАНН за АУАН), вкл.
индивидуализация на нарушението в степен, позволяваща на нарушителя да разбере
фактите, срещу които се защитава, както и нарушената материалноправна норма.
По приложението на материалния
закон въззивният съд приел, че санкционираното с НП нарушение е обективно
съставомерно, безспорно доказано въз основа именно на представените от
работодателя писмени документи – приложени по АНП графици, присъствени форми и
трудов договор с работника Е.А., и правилно квалифицирано по чл.153 ал.2 от КТ,
тъй като в периода от 26.11.2018г до 02.12.2018г вкл, т.е. седем последователни
дни, работничката е осъществявала трудовите си функции ежедневно, при 8-часов
работен ден, в рамките на първа смята във времевия интервал от 06:30ч до
14:30ч, без работодателят да й е осигурил
предвидената от законодателя 36-часова непрекъсната почивка в рамките на посочените
7 календарни дни. Съдът обсъдил всички възражения на дружеството-работодател, като
изложил мотивирани съображения за тяхната неоснователност, вкл. и съображения
за липса на основание за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.415в
ал.1 от КТ, съотв. чл.28 от ЗАНН. В заключение приел, че при индивидуализацията
на имуществената санкция по чл.414 ал.1 от КТ АНО не е съобразил наличието
единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което и
предвид липсата на доказателства за имущественото състояние на санкционираното дружество
приел, че и санкция в специалния минимум от 1500лв. е справедлива и би
изпълнила целите по чл.12 от ЗАНН. С тези съображения съдът изменил НП.
Настоящият касационен състав
преценява възраженията на касаторите за неправилно приложение на материалния
закон при постановяване на проверяваното решение като основателни.
На първо място следва да бъде
споделено възражението им, че в НП липсва елемент от фактическия състав на
вмененото им нарушение по чл.153 ал.2 от КТ, а именно – „при сумирано
изчисляване на работното време.“. Задължението на работодателя да осигури поне
36-часова почивка в рамките на 7 последователни дни възниква именно в
хипотезата на сумирано изчисляване на работното време. Действително в АУАН
нарушението е описано пълно, с всички свои съставомерни елементи – в НП обаче
цитираният по-горе липсва. С оглед строго формалният характер на производството
по АНП и стриктните изисквания на чл.57 ал.1 от ЗАНН за описание на нарушението
с всички елементи на обективния му състав, понятието „техническа грешка“ в
ЗАНН, както и в НПК, не съществуват, а допуснатата такава – какво в случая –
всякога представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
наказаното лице да разбере какво нарушение му е вменено с всички елементи от
обективния му състав, и поради това представлява самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Останалите възражения на
касаторите са неоснователни.
Неоснователна е претенцията за
недоказаност на нарушението. На първо място следва да бъде посочено, че продължителността
на работната седмица по чл.142 ал.4 от КТ е ирелевантна за съставомерността на
нарушението по чл.153 ал.2 от КТ, понеже неизпълнението на императивната норма
на чл.142 ал.4 от КТ осъществява състав на отделно, самостоятелно административно
нарушение, за каквото в конкретния казус не е „повдигнато обвинение“ с АУАН и не е
санкционирано с НП. Двете нарушения не са свързани по начин, който да налага
изследване и на това обстоятелство в настоящото производство. Въпросът за
последователността и продължителността на смените е относим в хипотезата на
чл.153 ал.3 от КТ, каквито данни и твърдения в случая липсват. Периодът на
нарушението е определен правилно и от АНО, и от въззивният съд – противно на
поддържаното от касаторите, 36-часовата почивка се дължи от работодателя не
след изтичане на седемте последователни дни, а в рамките на тези седем
последователни дни, представляващи работната седмица при сумарно изчисляване на
работното време.
Като не е съобразил изложеното и
е изменил НП единствено в частта за размера на наложената имуществена санкция,
ВРС е приложил неправилно материалния закон, което квалифицира касационната
жалба като основателна, и налага отмяна на проверяваното му решение и на НП
като незаконосъобразни.
При този изход на делото
претенцията на дружеството-касатор за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции е основателна. Според наличните по делото доказателства заплатеното
адвокатско възнаграждение за всяка от двете инстанция е в размер на 300лв.
/стр.20 – гръб по АНД № 2272/20г на ВРС, стр.6 – гръб по настоящото дело/, т.е.
общо 600лв. Възнаграждението е определено в абсолютния минимален размер
съгл.актуалната редакция на чл.18 ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28
от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от
03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020г.) вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като производството е образувано
пред ВРС на 15.06.2020г, и е по-ниско от предвиденото с приложимия в случая
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата размер с оглед вида на оспорваното наказание –
Имуществена санкция в размер на 1 800лв. Предвид изложеното в полза на дружеството-касатор
следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение в цялост.
Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК,
касационният съдебен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1167/05.081.2020г по АНД № 2272/2020г. на Районен съд –
Варна, ХХХІІ
с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна НП № 03-011207/25.04.2019г. и наложената на „Аладин фуудс“ ООД – София,
ЕИК *********, Имуществена санкция в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. на осн.чл.414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на
„Аладин фуудс“ ООД – София, ЕИК *********, представлявано от К.А.Х., ЕГН **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.