и за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 115/18.12.2006 г., постановено по НАХД № 655/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № ДАИ – 004856/19.07.2006 г. на Директора на Дирекция “ДАИ” към ИА”Автомобилна администрация” – София, с което на Симеон Юриев Йорданов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози, „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, „глоба” в размер на 40 лв. на основание чл.105 от ЗАвП и „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят- Директора на Дирекция “ДАИ” към ИА”Автомобилна администрация” – София – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Кърджали, който чрез адв.Стоянов го обжалва като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че разграничителния критерии дали един таксиметров автомобил извършва таксиметрова дейност или не, бил визиран в чл.46 от Наредба №34/99 г. Водачът, за да се легитимира пред контролните органи като водач преустановил работата си следвало да постави на предното стъкло вдясно на автомобила табела „не работи” и покрие знака „такси”. Ако това не било направено за контролните органи този водач извършвал нерегламентиран таксиметров превоз на пътници. В конкретния случай контролните органи спрели за проверка автомобил, който отговарял на всички изисквания за автомобил „такси”, и който в момента извършвал превоз на пътници без да е включил таксиметровия апарат за отчитане на извършената превозна услуга, каквито били изискванията на чл.38 от ЗАвП. Неспазването на посоченото изискване водело да налагане на съответна санкция визирана в чл.95, ал.1, т.1 от ЗАвП. Разпитаните по делото свидетели установили, че първоинстанционния жалбодател извършил описаното нарушение извършвайки нерегламентиран таксиметров превоз на пътници, което се потвърждавало от факта, че той е подписал акта без възражение и в съдебно заседание на 30.11.06 г. признал, че е извършвал превоз на пътници. Съдът при постановяване на своя акт въобще не бил обсъдил описаните обстоятелства, не бил взел предвид показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но кредитирал показанията на свидетелите на нарушителя и приел, че пътниците в автомобила са познати на водача и не са заплащали за превоза, поради което водача не следвало да бъде санкциониран. Тези изводи на съда били необосновани и неправилни. След като водача не бил поставил на предното стъкло в дясно на автомобила табела „не работи” и не покрил знака „такси”, то без значение било дали пътниците в автомобила са му познати или не, взел ли е пари от тях – автомобила се възприемал от контролните органи като работещо такси. Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на направените във всички инстанции деловодни и съдебни разноски. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Ответникът по жалбата Симеон Юриев Йорданов също не се явява и не се представлява. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.33, ал.1 от ЗАНН, т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Чанков, Бонина, Али и Метаксанов, не се установило, че сочения за нарушител Симеон Йорданов е извършвал таксиметров превоз на пътници, респ. че е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1, т.6, чл.31, ал.1, т.2 и т.6 и чл.40 от Наредба 034/99 г. на МТС, поради което направените в тази връзка констатации от наказващия орган били необосновани, недоказани и незаконосъобразни и Йорданов не следвало да понесе визираните в чл.95, ал.1, чл.93, ал.1, т.1, чл.93, ал.2 и чл.105 от Закона за автомобилните превози административни санкции. Съдът е приел, че упражняваната от Симеон Йорданов дейност към датата на проверката – управление на лек автомобил „Шкода” с ДК № К 35 60 АН, собственост на ЕООД”Гагарин” – Кърджали, не би могла да се характеризира като таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл.2 от Наредба №34/99г. и направените в обратна насока констатации от административнонаказващия орган били недоказани, което от своя страна довело и до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което го е отменил. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Третото касационно основание – неправилност на решението, поради допуснато съществено процесуално нарушение, не следва да бъде разглеждано от настоящата инстанция, макар същото да е заявено от жалбодателя предвид, че същото не е обосновано, а и не може да се извлече от обстоятелствата описани в жалбата. При извършената проверка касационната инстанция не констатира да са налице твърдяните основания обуславящи неправилност на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените фактически и правни изводи от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че на 08.05.2006 г. около 13,45 часа в гр.Кърджали на ул.”Първи май” /до ресторант „Пещерата”/, управлявал лек таксиметров автомобил Шкода с рег.№ К 3560 АН, собственост на фирма „Гагарин” ЕООД гр.Кърджали, с незакрита табела „Такси”. При извършената проверка се установило, че:1. Извършва превоз на пътници срещу заплащане, без автомобила да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет; 2. Не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил; 3.Не попълва редовно пътна книжка серия К № 138, заверена на 27.02.2006 г. 4. Не представя прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1, т.6, чл.31, ал.1, т.2 и т.6 и чл.40 от Наредба №34/1999 г. на МТС, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН на Симеон Юриев Йорданов е наложена глоба 200 лева по т.1 на осн. чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози; глоба 100 лева по т.2 на осн. чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП; глоба 40 лева по т.3 на осн. чл.105 от ЗАвП и глоба 30 лева по т.4 на осн. чл.93, ал.2 от ЗАвП. От доказателствата събрани по делото не се установява сочения за нарушител да е осъществил описаните в НП нарушения, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционния съд. По делото са разпитани като свидетели актосъставителя Вили Бонина, полицая Наско Чанков – констатирал нарушението и свидетел при съставяне на акта, Стефан Метаксанов и Ферит Али, последните двама пътници в автомобила по време на проверката. От показанията на св.Бонина се установява, че тя не е присъствала при проверката, а началникът й казал, че спрял първоинстанционния жалбодател до „Пещерата”, кв.”Веселчане”, заради червен светофар, като му казал да довърши превоза, след което да се яви в КАТ. Свидетелката твърди, че на Йорданов му били съставени три акта – по ЗДвП, ЗАвП и Наредба №34. В конкретния случай тя не била свидетел на превозването на пътници, но жалбодателят неведнъж бил хващан за подобни нарушения. Св.Чанков установява, че на 08.05.2006 г. със служебен автомобил пътувал по ул.”Осми март” към автогарата и забелязал таксиметров автомобил, който преминал на червен светофар, поради което го спрял до заведение „Пещерата” за проверка. Поискал от водача /първоинстанционния жалбодател/ документите му, но тъй като в колата имало клиенти, за да не чакат, му казал да ги извози и да се върне при него, за да вземе отношение. При поискване на документите се оказало, че Йорданов няма таксиметров апарат, пътна книжка, кочан с фактури и други необходими документи, като водача казал, че не извършва таксиметров превоз. Свидетеля заявява, че не е разговарял с пътниците в автомобила, но на жалбодателя и друг път му били съставяни актове за това, че извършва таксиметров превоз, без да е навършил 25 г. От показанията на свидетелите Метаксанов и Али се установяват, че те заедно с още едно лице - Мариан били в автомобила на Симеон Йорданов при проверката на 08.05.2006 г.. Свидетелите били приятели със Симеон Йорданов и често се разхождали заедно, като се возели в автомобила и никога не му били плащали за това. При проверката тях нищо не ги били питали. С оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция, за да изгради своите правни изводи съобрази следното: Със сочената като нарушена в НП Наредба №34/99 г. на МТС, са определени условията и редът за:1. регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; 2. извършването на таксиметров превоз на пътници, видно от чл.1, ал.1, т.1 и т.2 от същата. Съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата таксиметров превоз на пътници е обществен превоз на пътници срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. В Наредбата са регламентирани изискванията към водачите, към таксиметровите автомобили, документите, които са необходими за извършване на таксиметров превоз и др. За да се осъществи състава на нарушенията описани в НП определени като такива по Наредба №34/99 г. следва да първо място да се установи дали констатираното деяние извършено от ответника по жалбата - превозване на пътници с лек таксиметров автомобил представлява таксиметров превоз на пътници срещу заплащане по смисъла на чл.2 от Наредбата. Едва след положителния отговор на този въпрос следва да се преценява дали са осъществени съставите на конкретно описаните нарушения: 1. Извършва превоз на пътници срещу заплащане, без автомобила да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет; 2. Не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил; 3.Не попълва редовно пътна книжка серия К № 138, заверена на 27.02.2006 г. 4. Не представя прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице, които нарушения са квалифицирани съответно като нарушения на чл.21, ал.1, т.6, чл.31, ал.1, т.2 и т.6 и чл.40 от Наредба №34/1999 г. на МТС. От обсъдените по-горе доказателства, като други по делото не са събрани, не може да бъде направен извод, че сочения за нарушител Йорданов е извършвал таксиметров превоз на пътници срещу заплащане. Установява се по делото единствено, че на процесната дата ответника по касация е управлявал лек автомобил „Шкода” с ДК № К 3560 АН, собственост на „Гагарин”ЕООД, гр.Кърджали и в автомобила са се возели трима пътници - негови приятели, но не се установява те да са заплащали някаква цена за това. След като по делото не е доказано ответника по касация да е извършвал таксиметров превоз на пътници, то за него не е съществувало и задължение да притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, в последния да има монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет, дÓ попълва редовно пътна книжка серия К № 138, заверена на 27.02.2006 г. и да представя прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно задълженото лице, неспазването на каквито изисквания му са вменени. След като по делото не се доказа ответника по касация да е извършил нарушение на чл.21, ал.1, т.6, чл.31, ал.1, т.2 и т.6 и чл.40 от Наредба №34/1999 г. на МТС, той съответно не следва да понесе визираната в чл.95, ал.1, чл.93, ал.1, т.1, чл.93, ал.2 и чл.105 от ЗАвП административнонаказателна отговорност. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже извършването на нарушенията описани в НП, след като в настоящото производство това не е сторено, то НП като незаконосъобразно и недоказано, следва да бъде отменено, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващия съд. Тази констатация от своя страна води до извода, че първоинстанционното решение не е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, изразяващо се в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, както и не е необосновано, което се изразява в несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства . С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/18.12.2006 година, постановено по НАХД № 655/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |