Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 18.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 18.11.2016година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 3225 по описа за 2016
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно
основание чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, против М.П.Д. с ЕГН **********, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.415, ал.1 от ГПК, че същата дължи
на ищеца вземанията по ч.гр.д. 1305/2016г. на ПлРС.
Твърди се, че на 15.12.2014г. „Микро Кредит” АД е
сключило с ответницата договор за паричен заем
CrediHome+ № 1161-10090332 и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ №
1161-10090332, по силата на който дружеството е предоставило на ответника
кредит в размер на 400.00 лв. Твърди се, че съгласно общите условия
кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва в
размер на 48.80 лв., на девет равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 49.80 лв. или общо в
размер на 448.20лв., както и застрахователна премия по договора за допълнителни
услуги от 237.60лв. Твърди се, че ответника не е изплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството,
като до момента е погасена сумата 80.60 лв. – една месечна погасителна вноска.
Твърди се, че на 16.01.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Микро Кредит” АД и Агенция за
събиране на вземания, съгласно който вземането на „Микро
Кредит” АД срещу ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на дружеството кредитор.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. № 1305/2016 г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият
му дължи сумите от 359,55 лв. – главница, представляваща неплатена сума по
договор за заем, договорна лихва – 38,85 лв. от 20.02.2015 г. до 20.09.2015 г.,
законната лихва от 29.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 211,20 лв. от
20.02.2015 г. до 20.09.2015 г., сума за пакет услуги по договор за допълнителни
услуги – 35,20 лв. от 20.02.2015 г. до 20.09.2015 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор
за заем – 21,51 лв. от 21.02.2015 г. до 29.02.2016 г. и лихва за забава по
договор за допълнителни услуги – 13,30 лв. за периода 21.02.2015 г. –
29.02.2015 г. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
Ответницата заявява, че е изплатила сумата, че е болна и с пенсия, че ще
внася по 10лв. на 8. и 7. число, че никога не сключвала договор с лице на име **
и не е ходила в гр. София, твърди, че „те“ изнудват, надуват лихви и крадат.
Възражението в заповедното производство е в същия смисъл. След предоставяне на
правна помощ на ответницата, процесуалния ѝ представител е заявил, че
искът е допустим, но недоказан. Твърди се, че ответницата няма договор с ищеца,
че уведомяването за цесията не е извършено по надлежния ред.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор
между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 1305/2016год. по описа на ПлРС. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато по заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл. 422 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от
сключен договор за паричен заем CrediHome+ № 1161-10090332/15.12.2014г., по който „Микро Кредит” АД е заемодател, а ответницата – заемополучател. Договорът за паричен кредит намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл.
от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в
конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от представител
на ищеца и от ответника. Редовността и авторството на подписите не са оспорени
в хода на съдебното дирене. Ищецът доказва реалното изпълнение по договора с удостоверяването
в самия договор от страна на заемополучателя надлежно
получаване на заема, чрез полагането на подписа му. Съгласно договора, заемната
сума е в размер от 400лв, а сумата, която следва да се възстанови е 448.20лв.
като срокът на погасителните вноски е от 20.01.2015г. до 20.09.2015г. Между същите
страни е налице и сключен договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1161-10090332/15.12.2014г., по силата на който
на ответника е предоставен пакет от допълнителни услуги – пакет „Комфорт“,
включващ удобства при погасяване или предоговаряне на заема и застраховка
защита пакет „Живот“, с уговорени вноски за всеки от двата пакета. Месечната
вноска на ответника по двата договора е била в общ размерна 80.60лв. От
изготвената по делото съдебно –счетоводна експертиза се установява, че
ответника е заплатил на „Микро Кредит” АД само първата
вноска от 80.60лв. с падеж 20.01.2015г. и то едва на 11.02.2015г. Други
плащания не са констатирани, като остатъка от вземанията към датата на подаване
на заявлението възлиза на 359,55 лв. – главница, представляваща неплатена сума
по договор за заем, договорна лихва – 38,85 лв. от 20.02.2015 г. до 20.09.2015
г., , застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 211,20 лв.,
сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги – 35,20 лв., както и
лихва за забава по договор за заем – 29,83 лв. от 21.02.2015 г. до 29.02.2016
г. и лихва за забава по договор за допълнителни услуги – 15,96 лв. за периода
21.02.2015 г. – 29.02.2015 г.
Не е налице спор по делото и това се установява от приложения препис на Рамков
договор за цесия от 16.01.2015г., че заемодателя Микро
Кредит” АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД, вземания.
Те, съгл. т. 2.1 от договора за цесия са индивидуализирани в Опис във вид и
форма на Приложение № 1. Уговорени са и прехвърляния на следващи вземания на
месечна база, които се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със
съответна нова дата, което при потвърждаване става неразделна част от договора.
Приложено е по делото Приложение № 1 от 10.06.2015г., по което, под № 118 е
вписано прехвърляне на вземането от М.П.Д. по договорите от 15.12.2014г. /л. 30
от делото/. За извършената цесия са изпратени две уведомителни писма от ищеца,
който е бил надлежно упълномощен от цедента да
уведомява длъжниците за сключения договор за цесия,
като и двете писма не са били връчени на ответницата, т.к. тя не е била открита
на адресите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: Установи се безспорно в производството по делото валидно възникнало облигационно правоотношение между
ищеца, в качеството на заемател и „Микро Кредит” АД, в качеството на заемодател по сключен
между тях Договор CrediHome+ №
1161-10090332/15.12.2014г., и кредитор по договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome+ № 1161-10090332/15.12.2014г. Установи
се също така, че са останали непогасени задължения на заемателя
спрямо заемодателя в сочените в исковата молба размери. Спорен между страните е
въпросът, дали длъжника е бил надлежно уведомен за цесията. Т.к. по делото липсват доказателства за връчване
на уведомлението на ответника, съдът взема предвид обстоятелството, че всички
документи, касаещи наличието на договор за цесия и упълномощаване от страна на „Микро
Кредит” АД спрямо ищеца, той да извършва уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД,
са връчени на ответника заедно с исковата молба на 26.05.2016г. По този начин,
към датата на устните състезания по делото, ответника се счита за надлежно
уведомен за прехвърляне на вземането към ищеца по делото. Същевременно и
възражението на ответника в този смисъл – че не е уведомен за цесията, би имало
значение единствено при възражение за плащане на първоначалния кредитор преди
уведомяването, а такова твърдение в случая не се доказа. С оглед на изложеното,
съдът намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана
страна, с оглед на установеното ѝ качество на кредитор спрямо ответника **.
Както бе посочено по-горе, по делото се
установи, че от страна на ответника, няма постъпило плащане на претендираните суми, плащане не се установи и от ССчЕ.
Поради изложеното, следва да се приеме, че предявените искове за установяване
на дължимостта на главници и лихви към датата на
подаване на заявлението, са основателни и следва да се уважат изцяло, т.к.
техните размери не надвишават установените дължими суми от изготвената по
делото ССчЕ.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 555.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, които възлизат на 325.00лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.П.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева,
следните суми: 359,55 лв. – главница, представляваща неплатена сума по договор
за заем, договорна лихва – 38,85 лв. от 20.02.2015 г. до 20.09.2015 г.,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги – 211,20 лв. от
20.02.2015 г. до 20.09.2015 г., сума за пакет услуги по договор за допълнителни
услуги – 35,20 лв. от 20.02.2015 г. до 20.09.2015 г., както и лихва за забава
по договор за заем – 21,51 лв. от 21.02.2015 г. до 29.02.2016 г. и лихва за
забава по договор за допълнителни услуги – 13,30 лв. за периода 21.02.2015 г. –
29.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 875 от 02.03.2016г. по ч.гр.д. № 1305/ 2016г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М.П.Д. с ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, ЕИК *********,
разноски в исковото производство в размер на 555.00лв.
ОСЪЖДА М.П.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, ЕИК
*********, разноски по ч.гр.д. № 1305/2016г. на ПлРС
в размер на 325.00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: