№ 972
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба вх. №
3423/31.03.2021 г. по описа на ЧСИ- Ст.Янкова,рег. № 719,с район на действие ОС-Варна ,
депозирана от "Енерго про продажби" АД, ЕИК ********* , в качеството на длъжник по изп. д. №
20217199400023/20121 на ЧСИ , срещу отказа на ЧСИ да прекрати производството по
изпълнителното дело и възлагане на разноски по изпълнителното дело в тежест на длъжника. В
жалбата се излагат твърдения, че дружеството е внесло дължимата сума по изпълнителен лист в
полза взискателя чрез пощенски запис, изпратен на 16.12.2020г. Според представеното от
"Български пощи" ЕАД удостоверение, взискателят е бил уведомен лично. След като към момента
на образуване на изп. д., вече е била внесена дължимата сума с пощенски запис, длъжникът
получил ПДИ, в която като дължима била посочена сумата от главница и. разноски по
образуваното изп. Дело. В срок дружеството е подало възражение, с искане изп. дело да бъде
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и разноските да бъдат вменени в задължение на
взискателя.. Моли се да бъде отменено обжалваното постановление, а изпълнителното дело -
прекратено. Претендира присъждане на направените разноски.
В писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят оспорва жалбата, като
неоснователна.
ЧСИ е изложил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК за неоснователност на1жалбата.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното: Жалбата е допустима за разглеждане, предвид
това, че е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна-длъжник по
изпълнението, насочена е срещу подлежащи на обжалване актове на ЧСИ и при наличието на
правен интерес.
Изп. д. № 20217199400023 на ЧСИ Ст.Янкова,рег. № 719,с район на действие ОСВарна е
образувано на 20.01.2021 г. по молба, към която е приложен изпълнителен лист издаден в полза на
Т. И. К. срещу "Енерго - Про продажби" АД, ЕИК 103533691за сумата в общ размер на 895 лв.,
представляваща разноски по воденото между страните гр. д. № 19882/2019г. по описа на ВРС. С
молбата е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 16.02.2021 г. е
постъпила молба от "Енерго- про продажби" АД, ЕИК *********, с искане да бъде прекратено
изпълнителното дело, поради плащане на посоченото задължение преди образуване на делото, на
1
осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като излага становище,че не дължи и разноски, тъй като е налице
хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. По делото е приложен отговор от "Български пощи" ЕАД,
в който са удостоверили, че пощенският паричен превод с получател Т. И. К. е постъпил в
Пощенски клон . Получателят е бил уведомен лично за наличието на паричен превод. Пощенският
паричен превод е върнат обратно на подателя с бележка по изплащане „непотърсен в срок“ .
Длъжникът Т.К. е депозирала писмено становище, в което отрича, че е получавала известие
за пощенски запис и съответно парична сума по записа.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема следните правни изводи :
Основанията за прекратяване на производството по изп. дело са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК. Неоснователно е оплакването, че въпреки, че е отправена молба за
прекратяване на изпълнението поради плащане, на осн. чл. 433, ал. 1, т. п1 от ГПК, ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното дело. Дори и да е изпратен от длъжника пощенски запис в полза на
взискателя и независимо, че това е станало преди образуването на изпълнителното дело, щом
паричният превод е останал неполучен от последния, не може да се приеме, че взискателят е
удовлетворен. Изпращането на пощенски запис не е достатъчно, за да се приеме наличието на
изпълнение, след като не е получен от взискателя. Следователно, за да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, длъжникът следва да докаже не само изпращането на
пощенския запис, но и получаване на сумата от кредитора. В случая това обстоятелство не се
установява от представените доказателства. Разписката, въз основа на която длъжникът иска
прекратяване на изпълнителното дело, не удостоверява плащане на сумата. Ето защо и съдът
приема, че не са налице условията на цитираната правна норма за прекратяване на изпълнителното
производство.
Независимо от обстоятелството,че изпълнителното производство не следва да се прекрати,
основателно е искането за изменение на определените по изпълнителното производство разноски.
От приложените по изпълнителното дело писмени доказателства се установява,че длъжникът
"Енерго- Про Продажби"АД е превел чрез пощенски запис дължимата сума. Видно от писмото от
Български пощи,съобщението за наличие на пощенска пратка е било връчено лично на взискателя
/кредитор/. С оглед на така събраните доказателства, следва да се приеме, че по изпълнителното
дело е представена от длъжника квитанция от пощенската станция, удостоверяваща внасяне на
дължимата сума за взискателя за задължението по изпълнителния лист, още преди образуване на
изпълнителното производство Установените данни за предприетите от длъжника действия за
доброволно изплащане на дължимата сума преди образуване на изпълнителното дело, налагат
извода за неоснователно предизвикано от взискателя изпълнително производство, за провеждането
на каквото не му се дължат и разноски. Действително нареждането на сума с пощенски запис от
длъжника към взискателя, без тази сума да бъде получена, не води до погасителен ефект.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, предвижда няколко хипотези, една от които изисква
дължимата сума да е внесена от длъжника за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство, което в случая е направено. В случая длъжникът е действал добросъвестно и е
наредил за изплащане внесената за взискателя сума чрез пощенския запис,изпратен на адреса на
длъжника, видно от представената по изп.дело пощенска разписка. Неполучаването на сумата по
пощенския запис е станало по причина на недобросъвестното поведение на взискателя, който не се
е явил да го получи, поради което и същият не може да черпи права от това свое недобросъвестно
поведение. Длъжникът е направил всичко възможно за доброволното заплащане на сумата на
всикателя преди образуване на изпълнителното дело. Обстоятелството, че записът е останал
непотърсен е извън волята на длъжника да престира,който не носи отговорност за проявеното
бездействие от кредитора. Неоснователно е възражението, че разпоредбата на чл. 97, ал.1 ЗЗД дава
възможност за погасяване на задължението без да е необходимо съдействие от страна на
кредитора, а длъжника не се възползвал от нея. Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК дава
няколко възможности на длъжника, от които той е избрал внасяне на сумата за взискателя чрез
пощенски запис и квитанция от пощенска станция. Разпоредбата на чл. 97, ал.1 ЗЗД предвижда
един друг от възможните начини за освобождаване на длъжника от паричното му задължение,
който не е задължителен, а изборен. Както е посочено и в решение № 897/09.10.2008 г. по гр.д. №
4142/2007 г., ІІІ г.о. на ВКС, в тази разпоредба е употребена думата "може", а не "трябва". Поради
това, ако длъжникът не депозира дължимата парична сума по сметка на кредитора в банка, той не
изпада в забава / в забава продължава да е кредитора/ и върху длъжника не могат да се възложат
2
неблагоприятните последици от тази забава. В случая е видно, че длъжникът е избрал друг от
посочените в чл. 433, ал.1, т.1 ГПК начини да изпълни задължението си преди образуване на
изпълнителното дело, видно от представените писмени доказателства, което не може да се тълкува
в негова вреда. С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че правилно
съдебният изпълнител е отказал производството по изпълнението да бъде прекратено, тъй като от
представените към възражението на длъжника документи не се установява хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По
отношение искането за освобождаване от разноски по изпълнителното производство , жалбата е
основателна по изложените по горе съображения ,като направените по изпълнителното дело
разноски следва да се възложат в тежест на взискателя. Като е отказал отмяна на постановлението,
с което разноските са възложени на длъжника, ЧСИ е постановил незаконосъобразен акт, който
следва да бъде отменен.
Делото следва да се върне на ЧСИ, за произнасяне по възражението за недължимост на
разноските по изпълнителното дело от страна на длъжника и възлагането им на взискателя, с
оглед изложените мотиви от Варненския окръжен съд .
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция и направеното искане за
присъждане на разноски,настоящият въззивен състав взе предвид следното : Налице е акт по
смисъла на чл. 81 ГПК, с който приключва делото в настоящата инстанция, с който жалбата срещу
действия на ЧСИ е уважена. Следователно отговорността за разноски по настоящето дело следва да
се понесе от взискателя, като дължимите от него разноски в полза на жалбоподателя общо възлиза
на сумата от 173 лв . Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3423/31.03.2021 г. по описа на ЧСИСт.Янкова,рег.
№ 719,с район на действие ОС-Варна депозирана от "Енерго про продажби" АД, ЕИК *********,
срещу разпореждане от 17.03.2021г. по Изп. д. № 20217199400023 на ЧСИ Ст.Янкова,рег. № 719,с
район на действие ОС-Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата за прекратяване на
производството по изп. д., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК.
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.03.2021г., постановено по Изп. д. № 20217199400023 на ЧСИ
Ст.Янкова,рег. № 719, в частта, с която ЧСИ е оставил без уважение молбата на "Енерго про
продажби" АД, ЕИК *********, за възлагане на разноските по изпълнителното дело в тежест на
взискателя, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ст.Янкова,рег. № 719,с район на действие ОС-Варна, за
произнасяне по твърдението за недължимост на направените разноски по изпълнителното дело от
длъжника и искането за възлагането им в тежест на взискателя, съобразно изложеното в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Т. И. К. с ЕГН ********** да заплати на "Енерго про продажби" АД, ЕИК
********* сумата от 173 лв, представляваща направени разноски по делото пред ВОС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4