№ 4205
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора И. Любч. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20221100204139 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Д. Х. Л. – редовно призован, доведен от служители на
РД „Охрана -София”, от ЗОЗТ „Кремиковци“ при затвора в гр. София, явява
се.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно призован, не се
явява.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА инсп. Т.Г.Г..
ИНСПЕКТОР Г. : Представям заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № Л-353/18.10.2021 г., с която съм
упълномощена от началника на затвора в гр. София да го представлявам по
всички дела, по които той е страна и предметът им е свързан с дейността на
затвора в гр. София.
За СГП – прокурор Т..
ОСЪДЕНИЯТ Л. : Заявил съм желание да се защитавам сам, което го
поддържам.
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
1
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения
Д. Х. Л., по формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично)
досие № 1095/17 г.
Д. Х. Л. – роден на **** г., в гр. София, българин, български
гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, живущ гр. София, ж.
к. „Красно село", кв. ****, ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.
София.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОСЪДЕНИЯТ Л. : Разбрах правата си. Нямам претенции да правя
отводи. Съгласен съм този състав да води съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови
доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на искания за отводи и на такива по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба от осъдения и лишен от
свобода Д. Х. Л., за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
оставащото му за изтърпяване наказание по ЧНД № 1259/2019 г. на СГС.
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ : Нямам доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа и правна страна.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Моля да приемете изисканите от вас с разпореждането ви от 03.11.2022 г.,
2
както следва:
- Становище от гл. инспектор Р. Д. – зам. - началник РНОД в затвора гр.
София;
- Становище от НС ЗО „Кремиковци“, от 07.11.2022 г.;
- Доклад за лишеният от свобода Л. от 07.11.2022 г., съставен по реда на
чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС;
- Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения и лишения от свобода Д. Х. Л. от 07.11.2022 г., изготвено от
инспектор - психолог при затвора в гр. София
- Актуална към днешна дата - 07.11.2022 г., справка за изтърпяно и
оставащо за изтърпяване наказание ЛОС на осъдения Д. Х. Л., от началника
на затвора гр. София.
ОСЪДЕНИЯТ Л.: С последния доклад, не съм се запознал.
СЪДЪТ предостави възможност на осъдения и лишен от свобода Л. да
се запознае с материалите.
ПРОКУРОРЪТ : Запознат съм с представените писмени доказателства
от затворническата администрация, същите са относими и следва да бъдат
приети и приобщени по делото.
ОСЪДЕНИЯТ Л.: Да се приемат, запознах се.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, намира, че
представените от представителя на началника на затвора гр. София
становища, справка и оценка са в изпълнение на разпореждането му от
03.11.2022 г., с което е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание
настоящото дело, поради което са относими към предмета на същото, с оглед
на което и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото:
- Становище от гл. инспектор Р. Д. – зам. - началник РНОД в затвора гр.
София;
- Становище от НС ЗО „Кремиковци“, от 07.11.2022 г.;
- Доклад за лишеният от свобода Л. от 07.11.2022 г., съставен по реда на
чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС;
- Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения и лишения от свобода Д. Х. Л. от 07.11.2022 г., изготвено от
инспектор - психолог при затвора в гр. София
3
- Актуална към днешна дата - 07.11.2022 г., справка за изтърпяно и
оставащо за изтърпяване наказание ЛОС на осъдения Д. Х. Л., от началника
на затвора гр. София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед процесуалната позиция на страните, характеризираща
се с липса на искания за попълване на доказателствената маса с други
доказателствени източници, и след като сам служебно не е намерил за
необходимо извършването на съдебноследствени действия в тази насока,
намира фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно
изяснена, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Началникът на затова възразява на молбата на Д. Х. Л. за УПО, защото
счита, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за неговото
поправяне, макар от първоначално изготвения доклад рискът от рецидив да е
в ниски стойности, коригиран в покачване, към момента отново продължава
да е в ниските стойности. Пенитенциарната система при него не е изпълнена
докрай. Л. е трудово ангажиран почти през целия период на пребиваването си
в местата за лишаване от свобода, но от данните в доклада се установява, че
няколкократно е освобождаван от работа и то по причини за извършени
дисциплинарни нарушения, което е индикатор за неговото колебливо
поведение, което също от своя страна не може да доведе до категоричното
убеждение на администрацията, че Д. Х. Л. се е поправил, превъзпитал и е
готов за живот на свобода.
Макар остатъкът към момента да е 3 месеца и 29 дни, считам, че е
целесъобразно осъдения да остане за изтърпяване на присъдата си в местата
за лишаване от свобода.
Моля да оставите молбата му без уважение.
ПРОКУРОРЪТ : Първо, молбата така подадена от осъдения Д. Х. Л. е
допустима, но по същество е неоснователна. Изцяло подкрепям казаното от
представителя на затвора гр. София. Процесът на поправително въздействие
към промяна на мисленето в осъдения Л., както и повишаване на уменията
му за адекватно решаване на проблемите му и постигане на трайни
положителни промени в съзнанието му, този процес следва да продължи, той
не е завършен.
По делото считам, че липсват безспорни доказателства, които
4
категорично да обосноват извод за настъпили трайни и позитивни промени в
поведението му. Всички знаем, че превъзпитанието е един цялостен процес,
който се определя не само от това дали осъдения има награди и позитивни
прояви, а се определя от това осъдения и лишен от свобода да е достигнал до
състояние, което да се определи като крайна фаза на този превъзпитателен
процес, което считам, че не е налице.
Моля да вземете решение, че молбата е неоснователна.
ОСЪДЕНИЯТ Л. : На първо място, след като бях помолил съда и ми
предоставихте възможност да се запозная с материалите по делото, съответно
личното ми досие, виждам, че в него липсват обстоятелства, данни и
документи, за които нямам обяснение. Част от тях са например писмените
похвали или благодарствените писмо от страна на работодателите ми, мога да
ги изредя, като започна с първоначалната ми работа при г-н В.П. – главен
готвач в затворническа кухня СЦЗ. Мога да заявя, че поне 6 похвални писма
са отправени към администрацията на затвора в гр. София, въз основа на
които след това съм награждаван със съответните заповеди, ако трябва ще ги
изброя. След преместването ми в ЗО „Казичене“, назначаването ми на работа
в „Б.Л.Ф.“, като заповедта е от 27.07., т.е. 11 дни след пристигането ми в ЗО
„Казичене“ аз съм назначен на работа. От там има още 3 похвални писма, два
пъти от К.П., н-к отдел „Метро“, един път от „Човешки ресурси“ на същата
фирма. След това имам писмена погваха от В.М. към Община „Своге“, през
м. май, тя също не е приложена към затворническото ми досие. Това са
документи, които показват не само това, че аз се справям с труда и с
условията на труд, които ми се възлагат със задачите, а това ясно показва, че
моето поведение надхвърля обичайно изискуемото се добро поведение по
ЗИНЗС и свидетелство за това са не само писмените похвали, които липсват,
но и наградите, с които ме награждава началника на СЦЗ или началника на
ЗО „Казичене“. Ясно е, че зад тези награди стои съответната мотивация.
На второ място, искам да възразя срещу изразеното от г-жа Г., че дори
съм бил спиран от работа, така беше изразено, но дори и в заповедта за
спирането на работа правно основание нямаше. Единственото, което се казва,
че аз съм спрян въз основа на дисциплинарни нарушения, а не че не се
справям със задълженията си или защото не покривам стандартите на работа,
което от моя гледна точка е недопустим подход от страна на затворническата
администрация. Аз за нарушенията, които съм извършил, вече съм получил
дисциплинарни наказания. Аз самите наказания не съм ги обжалвал в нито
един момент, приел съм ги, изпълнил съм ги, но не мисля, че повторното
наказание за едно и също деяние беше мотив да ме спрат от работа, на което
току-що г-жа Г. се спря, че съм бил спрян, говоря за „Б.Л.Ф.“.
От друга страна, отново както видях, ако стана ясно на всички, се
отбелязва, че аз имам дисциплинарни наказания, но в становището на
господин началника, аз не успях да видя в другите становища и доклади,
отново не са отбелязани положителните прояви от моя страна. Все едно през
целия си престой съм единствено и само наказван. Имам 10 награди, като
последната е от ЗО „Казичене“ - „4 дни домашен отпуск“, съответно със
служебните бележки за местопребиваване и местоположение. Някакви
5
бележки, че е имало инцидент или нерегламентирани отношения - не
съществуват.Три дни имам домашен отпуск, 2 денонощия, 8 часа извън
затвора. Общо взето набляга се само на отрицателното. Да, аз не оспорвам, че
съм бил наказван, но съществува в съответните заповеди и е доказано, но аз
съм ги приел и мога да твърдя, че след двете наказания за опит за вкарване на
алкохол и след наказанието за ползване на чужд телефон, макар че отново
становище е написано погрешно, не знам дали е цел на администрацията да се
предостави грешна информация или просто некоректност от тяхна страна,
неграмотност. Пишат, че второто ми наказание е за притежание на
неразрешена вещ. Ако се погледне в досието, там е докладната записка и
самата заповед, пише „за ползване на чужд телефон“, което ясно променя
представите за наказанието поне от моя гледна точка. Имам предвид, че след
двете наказания, след 28 дни след това, по мое собствено желание и чрез
многократни разговори с инспектор социална дейност, помолих да бъда
назначен на работа. Смятам, че след като администрацията преодоля тези две
наказания и ме назначи на работа в Община „Своге“, имам номера на
заповедта, тя е в досието, № 22-01-002/06.01.2022 г., както казах 28 дни след
двете наказания, бях вече назначен като общ работник на външен обект в
Община „Своге“, където групата се състоеше от 10 лишени от свобода, без
надзор, имам предвид надзорно-охранителен състав, не присъстваше
старшината. Дейността, която извършвахме поддръжка на общински обекти –
гробища, стадиони, тревни площи, ние бяхме без надзор, което отново
показва, че администрацията ми е гласувала доверие. Не само това, за мен
след двете наказания началника на затвора гр. София със самата заповед ме
награждава по този начин, след като успява да преодолее тези две наказания.
Явно в очите на администрацията аз съм си взел поука от извършеното,
преосмислил съм поведението си и съответно съм се съгласил да изпълнявам,
както се очаква от мен, трудовите ми задължения.
Искам да добавя още нещо, което не беше споменато, последната
справка, която е дадена за мен от г-н А. в доклада си от 21.09.2022 г., пише,
че последното ми работно място е „Б.Г.“. Това не е вярно. В момента работя
в „Б.“, намираща се в кв. „Враждебна“, номера на заповедта не я знам, не го
пише в досието, не ми е издаден документ, но знам кога започнах - на
04.10.2022 г.
Т.е. това което искам да кажа, е че доста от данните, които засягат
фактическата обстановка, за да може да бъде изяснен целия този процес до
стигането ми до тук за молбата ми за УПО, доста от данните липсват.
Друго нещо ми направи впечатление. В доклада на г-н А. пише, че аз
съм осъждан с нарушение на условна присъда. Имам всички становища на
всеки дами и господа от затворническата администрация, непрестанно
повтарят едно и също - неосъждан. Как изведнъж осъден с нарушаване на
условна присъда - отново не мога да го проумея! Това буди у мен недоумение
дали това е умишлено да се представи погрешна информация на съда, за да
изгради погрешна оценка, нямам представа.
Още нещо, г-жа Г. каза, че според началника на затвора и според
становищата на администрацията аз нямам установени трайни трудови
6
навици, че работата с мен трябва да продължи, че прогресивната система,
каквато да е тя, защото на никой не е ясно и да обясни каква е тази система,
не е изпълнена, нямам представа какво значи неизпълнена. Какво точно цели
тази прогресивна система, след като аз съм започнал както се казва от „0“ и
съм стигнал до последното възможно за мен до този момент – „4 дни
домашен отпуск“, с промяната на режима от СТРОГ на ОБЩ, със замяна и
прекатегоризиране от „закрит тип“ в „открит тип“, затова е била нужна
аргументация и доводите и съответните становища, за да мога аз да постигна
това. Необяснимо за мен е кои точно цели не съм изпълнил. Т.е. докъде съм
изпълнил целите и докъде не съм изпълнил тези цели на тази прогресивна
система. Какво точно означава тя? Ако тя е прогресивна система до
освобождаването – ясно е, че не съм я изпълнил. Това е едно предположение,
това е несъстоятелен извод. Иначе би било за всеки лишен от свобода
прогресивната система да предвижда - влиза в затвора и до края на присъдата
му, той не изпълнява самата прогресивна система. Ще я изпълни, когато бъде
освободен.
Искам да отбелжа още две неща, които за мен са важни, видях ги в
личното ми досие. Това са доклад от 14.07.2022 г. на инспектор- психолог Б.
Й., методиката е използвана такава с интервю, но аз не успях да прочета нито
една отрицателна дума в този доклад, изготвен скоро. Другият доклад е от
инспектор пробация П.Н. от 25.11.2020 г., в който пише, че „лишеното от
свобода лице е преосмислило отношението към извършеното деяние,
собствения си принос за него и приема отговорността си, формирани са и
затвърдени от лични трудови навици“. Ако администрацията на затвора
продължава да повтаря, че към условията за евентуално УПО никъде не е
заложено, че чл. 36 трябва да бъде оценен по какъвто да е начин, но ако вие
продължавате да настоявате, че чл. 36 е от голяма значимост, в него целите и
задачите на наложеното наказание е поправянето чрез труд. А моето досие
показва, че аз от началото на пребиваването ми в затвора или в затворническо
общежитие, аз съм работил непрестанно. Същият доклад със същите думи
или много подобни е на ИНСДВР Д. Колева от 19.07.2021 г. Няма да
изброявам всички награди, всички се описани, верни са. Единственото, което
подлагам на съмнение, е защо липсват похвалните ми писма, на какво се
дължи, дали винаги е така, във всички затворнически досиета ли те липсват.
За мен те са ясно доказателство за отношението на осъденото лице към труда,
за начина на работа, към отговорностите, които са му възложени, било с
техника или като общ работник, с ръчен труд.
Още нещо, което е важно, тъй като едно от наказанията ми е опит за
вкарване на алкохол, искам да попитам, ако е възможно г-жа Г. да отговори,
кой регистрира, например в ЗО „Казичене“ идват анонимни алкохолици, вече
са посещавали ЗО „Казичене“ три пъти, никъде не е отбелязано, че съм
проявил собствено желание да присъствам на тези курсове. Това не е
регистрирано никъде. Малко е риторичен въпросът, но кой отбелязва кой в
коя група участва, какъв му е напредъкът и как участва, т.е. формално ли го
приема, има ли интерес, няма ли. В момента, мен ме притеснява, че след като
аз съм проявил желание след направена от мен грешка, как аз мога да докажа,
7
че аз съм го направил, освен да дам телефона на съда и той да звъни да
проверява.
За мен, отново повтарям, администрацията на затвора некомпетентно
върши своята работа по издаването, предаването на доклади, събирането на
информация и най-вече предоставянето на съда, за да може съда правилно
да изгради оценка въз основа на фактическата обстановка. Ако половината от
нещата, за които знам липсват, не вярвам, че е възможно изграждането на
правилна оценка от страна на съда.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ Л. : Желая съдът да ми постанови УПО.
СЪДЪТ се оттегля, за да постанови определението си.
СЪДЪТ, след като обсъди изложените в молбата на осъденото и лишено
от свобода лице обстоятелства, становищата на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и приобщените днес по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства по реда на чл. 283 от НПК,
и тези, находящи се в личното затворническо досие № 1095/17 г. на осъдения
Д. Х. Л. и след като ги съотнесе към приложимите разпоредби на закона,
намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
Същото е инициирано по молба на осъденото и лишено от свобода лице
Д. Х. Л., за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
му, определено му с протоколно определение № 2163/03.06.2019 г. на СГС –
НО, 33 състав, постановено по НЧД № 1259/2019 г., изменено с Решение №
464/20.11.2019 г. на САС – НО, VІ въззивен състав, по ВНЧД № 751/2019 г., а
именно наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4 години и 6 месеца.
В молбата си за УПО, лишеният от свобода Л. не ангажира доводи за
същото. За сметка на това, в днешното открито съдебно заседание,
пространно развива такива, обобщено заключаващи се в оспорване на
правните и материални основания за налагане на наказанията му, изграждане
на собствен прочит на находящите се в личното му затворническо досие
заповеди за възлагане на работа, като такива, заличаващи наложеното преди
това наказание и отчитайки липсата в личното му затворническо досие на
награди и грамоти, които са му давани. Желае УПО от така горевизираното,
оставащо за изтърпяване време от наказанието му „Лишаване от свобода“.
Представителят на началника на затвора гр. София намира, че не са
8
налице кумулативно дадените от закона предпоставки за УПО спрямо
осъдения Д. Х. Л.. Счита, че е налице единствено формалната такава, а
именно изтърпяната част от наказанието да е повече от ½ от същото, като не е
налице обаче другата – достатъчно данни за поправяне на осъденото лице.
Предлага отхвърляне молбата на осъдения Д. Х. Л. за УПО.
Прокурорът по същество застъпва позицията на представителя на
началника на затвора гр. София. Навежда доводи в тази насока. Обобщено,
намира, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО спрямо
осъденият жалбоподател.
От събраната по делото доказателствена съвкупност, Съдът констатира,
че осъденият и лишен от свобода Л. е такъв, както вече се посочи, съгласно
протоколно определение № 2163/03.06.2019 г. на СГС – НО, 33 състав,
постановено по НЧД № 1259/2019 г., изменено с Решение № 464/20.11.2019
г. на САС – НО, VІ въззивен състав, по ВНЧД № 751/2019 г. С последното е
определено, на основание чл.25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от 4 години и 6 месеца по
осъжданията на Д. Х. Л. с определение от 25.11.2016 г. по НОХД №
11035/2007 г. на СРС – НО, 114 състав и Решение № 000623/2010 г., влязло в
сила на 28.02.2011 г. на Провинциален съд, Първо отделение – Сантандер,
Кралство Испания по съкратено производство № 20/2010 г., като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определен първо-начален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на така наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“, за срок от 4 години и 6 месеца.
Постановено е отделно изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“, за срок от 4 години и 6 месеца, наложено на осъдения Д. Л. с
Решение № 000436/2011 г., влязло в сила на 13.01.2012 г., на Провинциален
съд, Първо отделение – Сантандер, Кралство Испания, по съкратено
производство № 114/2010 г., като спрямо последното е определено, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС, първоначален „СТРОГ“ за
изтърпяване.
Осъденото лице е изтърпяло едната, така формирана група от наложени
му наказания, в размер на 4 години и 6 месеца. Понастоящем търпи второто
такова наказание, отново в размер на 4 години и 6 месеца „Лишаване от
свобода“, от което към днешна дата е изтърпял фактически 3 години, 2
месеца и 1 ден, а от работа 1 година, или общо всичко 4 години, 2 месеца и 1
ден, като му остават за изтърпяване 3 месеца и 29 дни.
С горното безспорно е изпълнена първата от кумулативно дадените в
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки, да е изтърпяно не по-
малко от ½ от наложеното му наказание.
Не така стои обаче въпросът с другата изискуема се кумулативно
предпоставка, а именно осъденото лице да е дало достатъчно доказателства за
своето поправяне, в рамките на изтърпяване на наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“.
В тази връзка, Съдът прецени както събраните по делото становища на
пенитенциарната администрация, изготвени и депозирани за целите на
9
настоящата съдебна процедура, така и находящите се в личното му
затворническо досие материали, обхващащи доказателства за поведението му
през целия период от 4 години, 2 месеца и 1 ден на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“, който, както вече се посочи, е касателно
процесното наказание от 4 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът констатира, че действително в определени периоди от
изтърпяване на наказанието си, ситуирани преди всичко до м. 11.2021 г.,
осъденото лице е имало прояви на поправяне, които обаче, след посочения
период, са изчезнали. След това са налице единствено и само негативни
констатации от органите на пенитенциарната администрация. В този смисъл,
от 14.12.2021 г., видно от Заповед № 194 от същата дата на началника на ЗО
„Казичене“, осъденото лице е единствено и само наказвано. Това е сторено
освен с горепосочената заповед от 14.12.2021 г., така и с друга такава, 3 дни
след нея – Заповед № 201/17.12.2021 г., както и със Заповед № 146/05.07.2022
г. За всички тези заповеди са налагани наказания на лишения от свобода за
извършени дисциплинарни нарушения на задълженията на лишените от
свобода, закрепени в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС. В крайна сметка, поведението
на самото осъдено лице е довело до там, че със Заповед № 10/18.07.2022 г. то
е било преместено от ЗООТ „Казичене“ в ЗО „Кремиковци“, за доизтърпяване
на наложеното наказание, тъй като не е било с дължимо поведение, влияело е
отрицателно на останалите лишени от свобода, проявявало е импулсивност в
действията си и системно е нарушавало реда и дисциплината в местата за
лишаване от свобода.
Горепосоченото обективно установено кореспондира изцяло с по-горе
визираните становища на служителите на пенитенциарната администрация,
поради което и съвкупната преценка на всички тях води до извода на съда, че
действително липсват достатъчно доказателства, че осъденото лице се е
поправило до степен, позволяваща приложение на разпоредбата на чл. 70 от
НК, а именно УПО от оставащото му време от изтърпяване на наложеното му
наказание.
Съдът прецени при изграждане на горепосочения си извод и
обстоятелството, че действително стойността на рискът от рецидив е ниска
такава, а именно 27 точки, но отчете и същественото за целите на настоящата
съдебна процедура обстоятелство, че тази стойност всъщност е завишена от
първоначално редуцираната на 23 точки такава, до настоящите 27 точки.
СЪДЪТ не намира основание, поради еднопосочността на всичко
гореизтъкнато до тук, да не сподели извода на пенитенциарната
администрация, че осъденото лице все още демонстрира дефицити в
личностното си развитие и в поправителния процес, които не намира, че
могат да се преодолеят извън условията на контролирана среда и работа на
пенитенциарната администрация с осъденото лице. В този смисъл, Съдът се
съгласява, че „регулярността“ на наказванията през изминалите почти 2
години на осъденото лице, действително сочи на това, че той не разпознава
проблемите в тяхната цялост, не дефинира ясно стъпките, които трябва да
предприеме за разрешаването им и е склонен да се насочи към бърз изход от
тях, евентуално пренебрегвайки дългосрочните проблеми. Поради тази
10
причина, този съдебен състав намира, че възпитателната работа спрямо
осъденото лице все още не е дала своя желан от законодателя и необходим за
целите за УПО коригиращ ефект или поне не сочи на необратим прогрес в
тази насока.
Съдът допълнително почерпи доводи в подкрепа на горното и от
отразеното в днес представената Експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения и лишения от свобода Д. Х. Л., в която е
изложено, че действително същият се старае да избягва проблеми и да спазва
ограниченията в пенитенциарната среда, но при определени условия е
сколонен да заобикаля правилата.
Воден от всичко гореизложено, Съдът не намира за основателно
тълкуването на назначаването на работа на осъденото лице след наложеното
му наказание, като такова, заличаващо същите, а напротив - като усилие на
пенитенциарната администрация да му помогнат да преодолее, включително
и чрез включване му в трудов процес, на все още неразрешените дефицити в
поведението и мисленето му.
По отношение на материалните и правни предпоставки на наложените
наказания, това не е въпрос, който се обсъжда в настоящата съдебна
процедура, поради което и Съдът не би могъл, а и не следва да вземе
отношение по този въпрос.
Досежно визираните от осъденото лице липсващи в затворническото му
досие награди и грамоти, Съдът също не би могъл да вземе отношение, тъй
като по закон е длъжен да изгражда своите изводи единствено и само въз
основа на обективните доказателствени данни, находящи се в кориците на
представеното пред него дело.
Воден от гореизложеното, Съдът намира, че не са налице основания за
постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения и
лишен от свобода Д. Х. Л..
Поради всичко до тук изтъкнато и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и
чл. 70, ал. 1 и ал. 6 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на Д. Х. Л., ЕГН **********, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание с протоколно определение №
2163/03.06.2019 г. на СГС – НО, 33 състав, постановено по НЧД № 1259/2019
г., изменено с Решение № 464/20.11.2019 г. на САС – НО, VІ въззивен състав
по ВНЧД № 751/2019 г., наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4
години и 6 месеца, при първоначален „СТРОГ“ режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест, в 7 дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ.
11
ОСЪДЕНИЯТ Л. : Ще ми трябва копие от протокола, в който е
определението.
С оглед желанието на осъденото и лишено от свобода лице Л., препис
от протокола, след изготвянето му, да му бъде изпратен в ЗО „Казичене“.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:40
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12