Р Е Ш Е
Н И Е
№ ................/ 19.10.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1683 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Г.П.Г. срещу Решение № 1180 от 21.03.2018г. по гр.д.
№ 7461/2017г. по описа на ВРС, IХ-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от
него искове за признаване за установено в отношенията му със С.С.К. с ЕГН**********,
че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти:
- 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ по скица 370 кв.м. и при граници:
ПИ №№ 10135.2564.711, 10135.2564.734, 10135.2564.732 и 10135.2564.729 и
- 1/2 ид.ч. от изградения в същия
поземлен имот гараж с идентификатор №
10135.2564.733.2 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ по скица 57 кв.м. и при
граници: жилищна сграда с идентификатор №10135.2564.733.1, ПИ №10135.2564.732 и
ПИ №10135.2564.729,
на следните
правни основания: 1/ участие с парична
вноска от 5 000лв. при закупуване на терена със сградата от ответницата,
чрез покупко – продажба от 26.10.1995г. и 2/ явно, трайно и несъмнено давностно владение от 1995г. до 2005г.
или до предявяване на исковете.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Наведени са доводи за необоснованост на
извода, че участието с парична вноска не е основание за придобиване право на
собственост в съсобственост, с оглед безспорно установения по делото факт, че
страните са живяли на съпружески начала от 1990г. до 2016г. Ето защо участието
на въззивника с лични средства при закупуване на имота го легитимира като
съсобственик, независимо от неучастието му при нотариалното оформяне на
сделката. Необоснован е и извода на ВРС за недоказан фактически състав на
придобивната давност – от свидетелските показания на свидетеля Д. е установено,
че не е напускал трайно имота, както и факта, че е извършвал
строително-ремонтни работи и е плащал консумативи за същия. Моли поради
неправилно формираните правни изводи в обжалваното решение, същото да се отмени
и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени.
В отговор на
въззивната жалба С.К. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от Г.П.Г. срещу С.С.К. съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на по ½ ид.ч. от недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, м. „Евксиноград“, ул. „18-та“ № 13А, както
следва: поземлен имот с ид.
10135.2564.733 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 370 кв.м. и при граници:
имоти с ид. 10135.2564.711, 10135.2564.734, 10135.2564.732 и 10135.2564.729,
както и от изградения в същия поземлен имот гараж с ид. 10135.2564.733.2 по КККР на гр. Варна, със застроена
площ от 57 кв.м. и при граници: жилищна сграда с ид. 10135.2564.733.1, ПИ ид.
10135.2564.732 и ид. 10135.2564.729.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: с ответницата живеят при фактическо съпружеско съжителство от средата
на 1992г. През м. октомври 1995г. с общи средства закупили описаните недвижими
имоти, за което е съставен НА № 58/1995г. на Нотариус при ВРС. В закупуването
на имотите ищецът участвал със средства в размер на 5 000 лева.
Същевременно от 26.10.1995г. до настоящия момент владее и ползва имотите в
съсобственост с ответницата. Полага грижи за стопанисването, ремонта и
поддържането му, като заплаща всички консумативни разходи и данъци. Въпреки
уговорката им, ответницата не е прехвърлила полагащата му се ½ ид.ч. от
правото на собственост в предписаната форма, което поражда правния му интерес
от търсената с исковете защита. Моли за постановяване на положително решение.
В отговор на исковата молба, ответницата оспорила
исковете по основание. Навела твърдения, че ответникът не е заплащал никакви
суми за закупуване на имота, не е участвал в покупко-продажбата, не е
придобивал собственост на свое име и не е имал намерение да придобива. Ползва
имота без нейно съгласие, самонастанил се е и не иска да го напуска. Не плаща
консумативни разходи и след натрупване на задължения, електроснабдяването е
спряно. Отправила е искане за отхвърляне на исковете.
В първо съдебно заседание, чрез процесуален представител
оспорила факта на владението, непрекъснатия му характер, доколкото ищецът често
пребивавал и работил в Испания в твърдяния период на владение, както и
намерението за своене.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Нотариален
акт № 58, том XXXVII, дело № 11216/1995г. на Нотариус Д.
Стоянова обективира договор за покупко продажба, сключен на
26.10.1995г., с който „Ситизен груп“ ООД, представлявано от Т.Н.Л.продало на С.С.К.
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Траката“, представляващ
вилно място с площ от 374 кв.м., парцел XXII-2529,
в кв. 40 по плана на вилната зона, със съседи: път и парцели XV-2530,
XIII-2528 и XIV-2529, заедно с
построената в това място двуетажна вилна сграда, първият етаж от която със
застроена площ от 60.20 кв.м., а вторият – с 66.70 кв.м. и външно стълбище за
сумата от 133 000 лв., което купувачът се съгласил да купи.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан К.Д./син на ищеца/ и в показанията
си същият установява следното: от 1991г. отношенията между страните били
прекрасни. Баща му купувал, съответно продавал няколко имоти, като действал
като „търговец“. През 1995г. бил пряк свидетел, когато баща му по повод
закупуване на процесния имот на ул. „18-та“ № 13А предал сумата от 5 000
долара под формата на капаро на една дама – брокер на недвижими имоти. От
1995г. баща му ползва имота, като ответницата заживяла в Испания след
2000-2005г. Разполага с ключ за него, грижи се за него и имота е негов
собствен.
Ангажираната
от ответницата свидетелка М. К. /нейна дъщеря/ установява в показанията си, че
страните имат „сантиментална връзка“ от 1991г. През 1995г. майка й продала част
от имот на ул. „Македония“, след което закупила къщата в „Евксиноград“ на ул.
„18-та“ № 13А, за която твърди, че понастоящем нямат нито ключ, нито достъп.
През 2017г. ответницата упълномощила Ваня Цветкова, в качеството й на брокер на
недвижими имоти да продава къщата, когато узнали за спора относно собствеността
й върху имота. Имота е закупен от майка й през 1995г., когато семейството им
заживяло в него. След време през 1996г. ищецът Г. се преместил да живее при
тях. Свидетелката живяла в къщата до 2001г., когато заминала да учи и работи в
Испания. През 2004г. майка й, заедно с Г. отишли при нея в Мадрид, където
останали да живеят всички заедно. Г. имал един гараж за поправка на коли и до
2009г. реализирал доходи от дейността си. Лятото майка й и Г. се връщали в
страната да живеят в къщата. И двете страни получават пенсия понастоящем в
Испания. Г. не е имал никакво участие при закупуването на имота, като същият е
купен изцяло от майка й с нейни лични средства. Ищецът заживял в къщата сам от
2014г., а през 2015г. за последен път бил в Мадрид. При завръщането си в
страната свидетелката установила, че не може да влезе в имота и че нито тя,
нито майка й разполагат с ключ за него. Г. взел всички ключове за имота. Гаражът
в имота е изграден от майка й с нейни средства в периода 1996г. до 2000г. Г.
през цялото време е бил със съзнанието, че имотът е собствен на майка й и
никога не е заявявал право на собственост върху същия.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Фактическото
твърдение за пораждане и съществуване на твърдяното право на собственост по
отношение на имотите на ищеца, застрашено от формалната легитимация на
ответницата и възникналата конкуренция на вещни права върху един и същи обект,
пораждаща необходимостта от защита чрез установяване на правото със сила на
пресъдено нещо, обосновават съществуващия за него правен интерес от положителните
установителни искове.
Правилно в обжалваното решение, съдът е посочил, че
съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, изрично предвидени в закона, а именно
приращение, преработване, построяване от суперфициар; заместващи решения на съд
по чл.19, ал. 3 от ЗЗД, по чл. 33, ал. 2 от ЗС; публична продан; съдебна делба
и др.
Фактическото участие с парични средства при
закупуване на недвижим имот от друго лице, не е годно придобивно основание по
смисъла на чл. 77 от ЗС за правото на собственост върху недвижим имот. Факта на
предаване на пари на трето лице, без участие на даващия паричните средства в
правната сделка като страна по нея, не може да породи право на собственост
върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко продажба оформен съгласно
чл. 18 от ЗЗД с нотариален акт между страни, различни от ищеца. Това е така,
доколкото договорите пораждат действие между страните и само в предвидените в
закона случаи – спрямо трети лица /чл. 21, ал. 1 от ЗЗД/, а прехвърлянето на
правото на собственост върху конкретен имот настъпва по силата на самия договор
/чл. 24, ал. 1 от ЗЗД/. В конкретния случай липсват твърдения, съответно
доказателства ищецът да е бил страна по договора, оформен с НА № 58/1995г., а
предаването на парични средства на трето за спора лице /брокер съгласно
свидетелските показания на св. Д./ не е годно придобивно основание по отношение
правото на собственост върху недвижим имот. Заявеното главно придобивно
основание поради това е изначално негодно да породи твърдяното право.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗС от друга страна, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
За
да има придобивен ефект давността и упражняването на фактическа власт върху
една вещ да може да се определи като владение, владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Като елемент от
придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се
осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество,
че да не позволява на други лица да владеят вещта. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да
сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия
на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението
на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае,
необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му /в този смисъл Решение № 68 от 2.08.2013г. по
гр.д. № 603/2012г. на ВКС, I ГО/.
От
съвкупната оценка на доказателствата по делото – гласни такива, преценени при
условията на чл. 172 от ГПК и косвени писмени доказателства /за плащане на
такси и консумативи за имота; препис от трудова книжка на ищеца/, съдът приема,
че по делото не е установен обективният факт на установяване и упражняване на
фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че владението
на ищеца в сочения период от време, са притежавали описаните необходими
признаци, за да породи присъщата си придобивна последица давността. Показанията
на свидетеля Д. в тази връзка не съдържат конкретни и ясни данни нито относно
факта и момента на установяване на фактическата власт върху имота от баща му Г.Г.,
нито за признаците на същата в конкретни темпорални граници. Свидетелят заявява
знание, че имота е закупен от баща му, бил е пряк свидетел на предаване на
сумата от 5 000 долара на брокер /без да знае „оттам нататък кой, как, що
и какво“/ и че баща му ползва имота от 1995г. Имота описва въз основа на
инцидентни и далечни във времето впечатления /“…. по мои спомени“/. В частта им
сочещи ползването на имота, свидетелските показания не са подкрепени с други
доказателства по делото, разколебани са от показанията на свидетелката К.,
както и от косвените писмени доказателства. Показанията на свидетелката К. от
друга страна съдът кредитира като непосредствени, подредени, логични и
кореспондиращи с отразеното в копие от трудовата книжка на ищеца. От същите се
установява, че страните от 2004г. заживяли в Мадрид, Испания, където ищецът
развил трудова дейност като автомонтьор, от 2005г. и двамата са с легални
документи там и понастоящем и двамата получават пенсия в Испания. Кредитираните
в тези части показания на свидетелката К. като преки и обективни и липсата на
други положителни доказателства, обуславят извода на съдебния състав, че в
твърдяния период от 1995г.-2005г. Г.Г. не е упражнявал фактическа власт върху
поземления имот. Дори обаче да бе установена такава, по делото липсват
доказателства за релевантните признаци на владението – да е било постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Ето защо неустановен по делото се
явява обективният елемент на придобивната давност, поради което и позоваването
на въззивника на това евентуално придобивно основание се явява неоснователно.
От
друга страна, единствените доказателства по делото сочещи момента на изграждане
на гаража в имота са показанията на свидетелката К. и съгласно тях, същият е
изграден в имота през 2000г. Ето защо в твърдяния период начиная от 1995г.
придобивна давност по отношение на този обект е изключена.
Следователно
по делото не са доказани фактите, от които произтича твърдяното право на
собственост, поради което предявените искове за приемане за установено, че
ищецът/въззивник е собственик на идеални части от имотите са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Идентичен правен резултат е постановил ВРС в
обжалваното решение, което като правилно следва да се потвърди.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски.
Искане за присъждането им обаче не е направено до приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 6, ал. 2
от ГПК разноски в полза на страната не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1180 от 21.03.2018г. по гр.д. № 7461/2017г. по описа на ВРС, IХ-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.