Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 961 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 срещу Й.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 4236 от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8518/2018 г., поправена с Определение №
6690/23.05.2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от
8683.21 лева, незаплатена главница по договор за потребителски заем
№ PLUS-13333371/19.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението – 31.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 2492.76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017г. до 30.05.2018г.; сумата от 934.76
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
20.04.2017г. до 11.05.2018г. В условията на евентуалност в случай, че не бъдат
уважени установителните претенции, ищецът предявява осъдителни претенции, както
следва: иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8683.21 лева, незаплатена
главница по договор за потребителски заем № PLUS-13333371/19.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното плащане; иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 934.76 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 11.05.2018г.; иск по чл.
240, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2492.76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017г. до 30.05.2018г.; Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски
заем № PLUS-13333371/19.05.2016г. По силата на договора ищцовото дружество отпуснало
на ответника паричен кредит в размер на 9000 лева и закупуване на застраховка
от 3024 лева. Усвояването на кредита ответницата удостоверила с подписа си в
графа „Удостоверение на изпълнението“.
Ответникът следвало да погаси заема на 60 месечни вноски в размер на по
321.57 лева. Уговорено било ГПР в размер
на 32.02 % и ГЛП в размер на 26.28 %. Ответникът преустановил плащането на
вноските на 20.03.2017г. , като към тази дата били погасени 9 месечни вноски.
На основание чл.5 от договора на 20.04.2017г. била настъпила предсрочна
изискуемост на вземането.
В законоустановения срок назначеният от съда особен
представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се валидното
сключване на процесния договор за потребителски заем. Твърди се, че същият е
нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11 и чл.11 от ЗПК. Твърди се
още, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, а именно
клаузата за размера и начина на изчисляване на договорната лихва била нищожна
поради противоречие с морала. Оспорва се изпълнението на задължението на
банката да предостави сумата по кредита на ответника. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът не е плащал редовно. Оспорва се настъпването на предсрочна
изискуемост. Оспорват се всички искове и по размер. Твърди се, че
застрахователният договор по застраховка „Защита на плащанията“, включен към
главницата, е прекратен.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-13333371 от 19.05.2016г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е
ищцовото дружество, и Й.Д.Д.. По силата на договора ищцовото дружество е предоставило на
ответника сумата от 9000 лева. Предвидено е кредитът да бъде погасен на 60
равни месечни вноски в размер на 321,57 лева. Уговореният лихвен процент е
26,28 %, а ГПР е 32,02 %. Посочена е и застрахователна премия в размер на 3024
лева, като изрично е посочено, че размерът на кредита з апокупка на застраховка
е 0,00 лева. В договора е инкорпориран и погасителен план. В последния абзац от
условията към договора е вписано, че с подписа си върху договора
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената в
чл.1 банкова сметка.
*** № PLUS-13333371 от 19.05.2016г. между отвтетника и „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф, Общо Застрахован, Клон България“
е сключена застраховка по пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“ и по пакет
„Комбинирана защита“. Видно от таблицата за дължими премии в конкретния случай
дължимата премия е 0,560 % от финансираната сума месечно, или 50,40 лева.
Представена е и последна покана, адресирана до ответника, с която е
обявена предсрочна изискуемост на кредита, без данни да е получена от
ответника.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че предоставеният кредит в размер на 9000 лева е усвоен на
19.05.2016г. чрез банков превод по сметка на кредитоополучателя в Първа
инвестиционна банка. По договора е извършено плащане в размер на 2894,13 лева,
в това число за главница – 719,99 лева, за договорна лихва – 1720,54 лева и за
застрахователна премия по договор за застраховка – 453,60 лева с последно
плащане на 18.02.2017г. за 321,57 лева. Размерът на непогасените задължения е
даден в три варианта: 1) Към 24.04.2017г. – датата на предсрочна изискуемост
задълженията са в размер на 8691,45 лева, от които 8280,01 лева за главница,
360,74 лева за договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 24.04.2017г.,
50,40 лева за застрахователна премия и 0,30 лева за лихва за забава за периода
от 20.04.2017г. до 24.04.2017г.; 2) Към 31.05.2018г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение задълженията са в размер на
11040,41 лева, от които 8280,01 лева за главница, 2492,76 лева за договорна
лихва за периода от 20.03.2017г. до 31.05.2018г., 50,40 лева за застрахователна
премия и 217,24 лева за лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 11.05.2018г.;
3) Към 22.01.2019г. – датата на подаване на исковата молба задълженията са в
размер на 12443,11 лева, от които 8280,01 лева за главница, 3587,98 лева за
договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до 22.01.2019г., 50,40 лева за
застрахователна премия и 525,32 лева за лихва за забава за периода от
20.04.2017г. до 22.01.2019г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявени са след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са
процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в
забава и началната дата на същата.
Не е спорно между страните сключването
на процесния договор, който е подписан от двете страни.
Ответникът е оспорил валидността на
договора за потребителски кредит с твърдения, че същият противоречи на
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съдът намира, че при сключване на процесния
договор за кредит са спазени условията на
ЗПК, включително във връзка с посочените от ответника конкретни
разпоредби – договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в шрифт
видимо не по-малък от 12, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на
кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
инкорпориран е погасителен план и т.н. Пo изложените съображения,
съдът намира, че процесният договор не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Установи се,
че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил
заемната сума в размер на 9000 лева по посочената от кредитополучателя банкова
сметка, ***ловията към договора е вписано, че с подписа си върху договора
кредитополучателят удостоверява, че е получил сумата. Посоченото изявление с
положения от кредитополучателя подпис има характера на разписка, т.е.
удостоверява получаването на сумата. С оглед на изложеното за ищеца е
възникнало задължението да върне предоставената му сума в уговорения срок.
Ищецът твърди,
че поради неплащане на вноските по кредита е настъпила предсрочната изискуемост
на същия.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното ТР разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по
аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по същността си е
договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено.
Отделно от това, кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия
случай съдът намира, че изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост,
не е достигнало до длъжника. По делото е представено писмо адресирано до
ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, но не и доказателство за
получаване на писмото. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен
за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл.235
от ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съобразно
погасителния план по договора за кредит поетапно са падежирали част от вноските
по договора. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата
облигаторна връзка между страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от
кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без
настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по
актуален погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези
обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл.422 ГПК.
Длъжникът- юответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15 от
09.05.2017г. по гр.д. № 60034/16 на ВКС, І т.о. По въпроса за задължението на
съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на иска по чл.422 от ГПК, въпреки ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост вече е
постановено и Тълкувателно решение № 8/2017г. на ОСГТК, както и други решения
на ВКС по чл.290 от ГПК – Решение № 7 от
19.05.2017г. по гр.д. № 60053/16г., І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по
т.д. 1357/16г., Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. №851/16г. на ВКС, І т.о.,
Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, І т.о. и др.
В настоящия
случай съобразно погасителния план по договора са падежирали общо 44 вноски,
като дължимата главница по тях е общ размер от
5373,04 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 6558,44 лева.
Ответникът е
направил възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави по
отношение на клаузата за договорна лихва, което съдът намира за неоснователно. В
тази връзка съдът не констатира нарушение на императивна разпоредба при
уговаряне на задължението за възнаградителна лихва. ГЛП е уговорен в размер на
26,28 %, а общият размер на ГПР е 32,18 %, който не надвишава допустимата
стойност съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК. Не са нарушени изискванията и
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент е фиксиран за
целия срок на договора. Лихвеният процент и ГПР са ясно посочени в
договора за кредит.
По отношение
на сумите за застраховка съдът намира, че същите са извън обхвата на настоящата
претенция. Видно от погасителния план по договора към заключението на
съдебно-счетоводната експертиза месечната вноска от 321,57 лева включва и
главница по застраховка в размер на 50,40 лева. Включването на плащането за
застраховка в погасителния план не означава, че застраховката се приравнява на
главница по кредита. Тя представлява самостоятелно вземане. Още повече, че
изрично в договора е посочено, че няма кредитиране на застраховката, както и е
представен сертификат видно от които премиите за застраховка се правят месечно
към застрахователните дружества, посочени в него. В чл.7 от представените Общи условия
към застраховка е посочено, че месечно платимата премия е за сметка на
застрахования. В настоящия случай нито в заповедното производство, нито в
исковото такова ищецът е заявил претенция по отношение на застрахователната
премия. Изрично е посочено, че търсените суми са за главница, договорна лихва и
лихва за забава.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че по кредита
са правени плащания в общ размер от 2894,13 лева, от които 719,99 лева, за договорна лихва – 1720,54 лева
и за застрахователна премия по договор за застраховка – 453,60 лева. Следователно
по падежиралите 44 вноски е останала е дължима сума за главница в размер на
4653,05 лева. Дължима сума за възнаградителна лихва в претендирания период от 20.03.2017г. до 30.05.2018г. е в размер на 2492.76
лева.За същия период съобразно приложенията към заключението на ССчЕ не са
правени плащания на договорна лихва.
Предвид
настъпилия падеж на част от вноските и неплащането им на съответната падежна дата, ответникът е
изпаднал в забава и следователно дължи законна лихва за забава върху
неплатените погасителни вноски. Съгласно заключението на ССчЕ законната лихва,
изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия период за период от 20.04.2017г. до 11.05.2018г. (по отношение на
вноските с настъпил падеж, попадащи в същия период) е в размер на 217,24 лева.
По гореизложените съображения съдът
намира, че исковете са частично основателни, като искът за главница следва да
бъде уважен за сумата от 4653,05 лева и
да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 8683.21 лева, искът за
договорна лихва следва да бъде уважен изцяло, а искът за лихва за забава – да
бъде уважен за сумата от 217,24 лева и да
бъде отхвърлен за разликата дои предявения размер от 934,76 лева.
По отношение на законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 31.05.2018г. до окончателното
плащане съдът намира, че такава се дължи само върху падежиралите до заявлението
вноски, а именно до 24-та вноска, а след
това от падежа на всяка вноска от 25-та до 44-та до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на направени по
делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за заплатена държавна такса в размер на 315,96 лева, 985 лева за депозит
за особен представител, 250 лева за депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, от които съобразно уважената част от исковете и
частичното прекратяване на производството ищецът следва да заплати 801,45 лева.
В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 303,35
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които отвтеникът следва да заплти 171,53 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 следните
суми: сумата от 4653,05
лева, незаплатена главница по договор за потребителски заем № PLUS-13333371/19.05.2016г., ведно със законната лихва върху частта от главницата,
съставляваща неплатени по кредита вноски до 24-та вноска, считано от датата на
предявяване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата и
законната лихва върху главницата по всяка падежирала вноска от 25 до 44,
считано от падежа й до окончателното плащане; сумата от 2492.76 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.03.2017г. до 30.05.2018г.; сумата от 217,24 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 11.05.2018г., за
които суми е издадена Заповед № 4236 от 04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, поправена с Определение № 6690/23.05.2019г.,
издадена по ч.гр.д. № 8518/2018г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница в частта за разликата над сумата от 4653,05 лева до предявения размер от 8683.21 лева и иска за мораторна
лихва в частта за разликата над сумата от 217,24 лева до предявения размер от 934.76
лева.
ОСЪЖДА Й.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата от 801,45
лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както и
сумата от 171,53 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: