РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330117979 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда,
вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.
Ищецът Н. Д. М., ЕГН ********** е предявил срещу
УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, БУЛСТАТ ******, иск
да бъде призната заповед на ***** на УХТ № ******., с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание “забележка” и като такава да бъде
отменена, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Предявени са искове да бъде призната за незаконосъобразна заповед
№ *****г. на ****** на УХТ, връчена на ищеца на 10.11.2022 г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ и като такава да бъде
отменена, както и да се осъди ответника да възстанови на ищеца сумите,
които незаконосъобразно са били удържани от заплатата му по силата на
оспорената заповед, както и да му се присъдят разноските по делото.
Ищецът сочи, че е ******* в Университета по хранителни
технологии - Пловдив (УХТ) от 01.01.1999 г. до настоящия момент. Освен
преподавател бил заемал и длъжността „***********“, като в началото на
2020 г., след изтичане на мандата на предишните академични органи на УХТ,
1
бил освободен от така заеманата длъжност и преназначен на нова длъжност
„***********“, която заема и към настоящия момент.
Сочи, че след като ответникът УХТ става бенефициер по проекта
„Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университет по
хранителни технологии - Пловдив“, изпълняван по Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014- 2020, процедура за директно предоставяне
BG******** „Подкрепа за висшите училища в Република България“ на
ищеца била изготвена нова длъжностна характеристика на нова длъжност
„*******“, подписана от ищеца на 11.10.2016 г., според която му е вменено
задължение да координира изпълнението на дейностите по проекта. Ищецът
сочи, че администрирането на проекта се извършвало чрез Интегрирана
система за управление и наблюдение (ИСУН 2020), като проектът приключил
на 16.06.2019 г.. След приключването на проекта ищецът с ДС от 14.01.2020г.
бил преназначен на длъжността ръководител катедра, професор, с нова
длъжностна характеристика на ****************, подписана от ищеца на
19.09.2019 г., която го освобождавала от координиране на дейностите по
проекта, описан по-горе. Посочено е, че като координатор на проекта ищецът
имал достъп до система ИСУН и отговорност да въвежда документи и да
комуникира с управляващия програмата държавен орган - ****************
На 04.10.2022 г. ищецът получил писмо-искане от ********* на УХТ да
предостави своя компютърен достъп до системата ИСУН 2020, на което
ищецът отговорил с доклад с отказ. След което ищецът бил наказан за това,
че по негова вина, бидейки единствено лице, което е имало достъп до
документацията на проекта чрез система ИСУН, не бил извършвал
периодичен контрол на документацията, въведена в системата.
В заповедта също така било отбелязано, че след приключване на
проекта, продължавал петгодишен период на наблюдение, до 19.08.2024 г., в
който управляващият орган можел да извършва проверки и да преразглежда
взаимоотношенията по отпуснатите средства.
На 02.11.2021 г. в система ИСУН било получено Решение
№***********г. на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството като Управляващ орган на Оперативна програма „Региони
в растеж“, с което на УХТ- П. е отказана верификация и било установено
публично задължение в размер на 14729.77 лв. Според оспорената заповед
2
ищецът не бил уведомил ръководството за постъпилото в ИСУН решение,
достъп до който имал единствено ищеца, с което било нарушено законно
нареждане на работодателя - да координира обмена на документи като
координатор на проект по Заповед № ******* г., като поради късното
узнаване от УХТ заплатило това задължение, заедно с начислена лихва от
1284.87 лв. В заповедта било посочено, че ищецът е станал причина
работодателя му да претърпи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатената лихва и по този начин бил уронил престижа на УXT пред
министъра на образованието и науката и министъра на финансите.
Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, доколкото след
преназначаването му на нова длъжност с нова длъжностна характеристика, в
която не се съдържат и вменяват задължения по проекта, за него не са се
породили задължения и не може да му бъде търсена отговорност. Според
ищеца, именно ръководството на УХТ, избрано в края на 2019 г., чийто
мандат продължава и към днешна дата, било служебно задължено да се
погрижи за фазата на отчитане на проекта и влизане във връзка с
управляващия орган на ОПРР като овласти нови длъжностни лица за
достъпване на документацията в ИСУН. Освен това излага, че инструкцията
„Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) съдържа
забрана за овластения потребител да разкрива паролата на други лица и го
задължава при риск да я смени незабавно, поради което ищецът не е имал
правото да предостави паролата на друго лице, затова е и отказал да я
предостави.
Според ищеца ръководството на УХТ е осъществило бездействие по
отношение управлението на проекта в неговата последваща фаза, като за УХТ
не е съществувала пречка да установи контакт с управляващия орган и да
възложи връзката с него на ново оторизирано лице.
Ищецът прави възражение за изтекъл давностен срок по чл. 194, ал. 1
КТ.
От ответника има постъпил писмен отговор в срок, с който се взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради
което се моли съдът да го отхвърли.
Твърди, че на 16.09.2016 г. между Университета по хранителни
технологии- П. и Министерството на регионалното развитие и
3
благоустройството- Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014-2020 г. (УО), на осн. чл. 45 ал. 2 от ЗУСЕСИФ бил сключен
Административен договор № *******г. (АДБФП) за предоставяне на
бенефициента УХТ безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на
одобреното проектно предложение № BG16RFOPOO 1-3.003- 0002
„Изграждане на модерна образователна инфраструктура в Университета по
хранителни технологии- Пловдив“.
Със Заповед № ****** г. на предишния ****** *****. К. бил
определен екип за изпълнение на договора от страна на УХТ, като за негов
координатор бил посочен ищеца- ******Н. М..
Административният договор би изпълнен изцяло, считано от
19.08.2019 г.- датата на окончателното плащане по него, като съобразно чл.
67, ал. 2 от Общите условия- неразделна част от адм. договор, в петгодишен
срок от тази дата Управляващият орган можел да приложи Глава XVIII и да
констатира нередности, с всички последици от това.
Ответникът счита, че независимо от приключването на фактическата
работа по проекта през 2019 г., административният договор продължава да
действа и към момента, като от страна на УХТ по него не била извършена
промяна в екипа, тъй като отговорността в петгодишния срок на контрол
следвало да остане за същият екип, доколкото членовете му продължават да
бъдат служители в УХТ. Твърди се, че ищецът е имал задължението да
осъществява кореспонденцията в системата ИСУН- 2000 относно сключения
административен договор, поради което и е бил длъжен да уведомява
ръководството на УХТ за разменената там кореспонденция. Освен това
самият ищец признал в дадените от него по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ
писмени обяснения, че е извършил действия през м. октомври 2021 г. във
връзка с проверка на място от Управляващия орган по повод констатирани
нередности и отстраняването им, като достъпил Решението на Управляващия
орган от 02.11.2021 г. и бил в течение на неговото съдържание. А на въпроса
дали е бил наясно със съдържанието на Решението от 02.11.2021 г., което
вменявало финансово задължение на УХТ, видно от отговора му, ищецът не
дал еднозначен отговор. На искането да предостави паролата си и елементите
за достъп до системата на работодателя му, ищецът с писмо от 06.10.2022 г.
заявил такава готовност при определени условия, включително и да се
4
определи на кои дати е осъществяван достъп от името на УХТ в системата.
На следващия ден - 07.10.2022 г. обаче ищецът уведомил
ръководството на УХТ, че няма да предостави достъп до системата ИСУН. От
писмата личало унизително отношение на ищеца към ръководството на УХТ,
безпринципно поведение и незачитане на ръководството като такова. С
непредоставянето на информация за решението на Управляващия орган от
02.11.2021 г. и въвеждането на финансово задължение за УХТ, ответникът
следвало да изплати и натрупани лихви за забава на изпълнение на държавно
вземане, които биха били избегнати, ако ищецът е изпълнил коректно
задължението си. Поради забавата за плащане на задължението, поради
незнанието от страна на ръководството на УХТ за това задължение,
Управляващият орган бил уведомил Министерството на образованието и
науката и Министерството на финансите, че държавното висше училище
УХТ- Пловдив не изпълнява задълженията си навреме като по този повод
нанася вреди на бюджета, като УХТ е представен на двете ведомства като
некоректен към бюджета платец и така е уронен престижа му на най- високо
ниво. Всеки работодател разчитал на коректно отношение на служителите си
към него, включително и за оповестяване на научени от тях факти, които биха
могли да увредят името на работодателя, да го злепоставят, да го представят в
отрицателна светлина и т.н. Тези етични норми на поведение са обективирани
в чл. 72 от Правилника за вътрешния трудов ред на УХТ, публикуван на
интернет страницата на ХУТ и са валидни за всички служители, вкл. и за
ищеца, независимо от преките им задължения по трудовия договор. В този
смисъл ищецът единствен бил наясно с решението на УО от 02.11.2021 г. като
съзнателно не бил уведомил ръководството, вероятно търсейки ефекта на
злепоставяне на ръководството му пред принципала МОН и пред
Министерството на финансите.
На УХТ била нанесена и имуществена вреда в размер на платените
лихви върху неизплатеното държавно вземане за повече от десет месеца до
23.09.2022 г., когато задължението е платено изцяло. Изложеното по- горе
определяло действията на ищеца като злоупотреба с доверието и уронване на
престижа на работодателя. Ето защо счита, че оспорената с исковата молба
заповед за определяне на наказание е законосъобразна, спазени били всички
законови изисквания при издаването й и същата отразявала вярно и точно
извършеното от ищеца и резултата от него. Определеното наказание
5
отговаряло и на степента и последиците от действията на ищеца. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание “забележка” като
незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му
е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да наложи процесното
дисциплинарно наказание на работника, което означава,че следва в условията
на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, водещи
до извода за виновно нарушение на трудовата дисциплина.
Видно от съдържанието на заповедта за наказание ищецът е бил
наказан за това, че не е изпълнил възложените му задължения по Заповед №
915/29.09.2016г. – да координира обмена документи в качеството му на
координатор на проекта и е злоупотребил с доверието и е уронил престижа на
предприятието. Със заповедта на осн. член 12, ал. 1, т. 6 от Вътрешните
правила за организация на работната заплата е разпоредено ДТВ да се
изплаща в намален размер за срок от три месеца.
От представения по делото административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Региони в
растеж“ 4 2014-2020 процедура за директно предоставяне BG***********
„Подкрепа за висшите училища в Република България“ № от ИСУН -
**************************г. е видно, че страни по договора са
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, управляващ
орган по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и УХТ, като
бенефициент.
Не е налице спор, че адм. договор е изпълнен на 19.08.2019г., когато е
осъществено окончателното плащане, както и че със заповед № **********г.
е определен екипа, който ще изпълнява договора от страна на бенефициента,
като с тази заповед за координатор на проекта е бил определен ищеца. Следва
да се посочи, че с издаването на заповедта за определянето на ищеца като
6
координатор, за ищеца все още не са възникнали никакви задължения, а
такива са възникнали с назначаването му на длъжността заместник–ректор по
проектна и информационна дейност. Видно от длъжностната характеристика
за заеманата от ищеца длъжност, връчена му на 11.10.2016г., като негови
трудови задължения фигурират следните трудови задължения: координиране
изпълнението на дейностите по проект: „Изграждане на модерна
образователна инфраструктура в УХТ – Пловдив, изпълняван по ОП „Региони
в растеж“ 4 2014-2020 процедура за директно предоставяне BG*********
„Подкрепа за висшите училища в Република България“; извършва действия
по изпращане и получаване на данни във връзка отчитането на договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез създадения профил за
достъп в ИСУН 2020; да следи и оказва съдействие за своевременното
изготвяне на искания за плащане от страна на бенефициента към ОПРР; да
координира обработването и архивирането на създадената по проекта
документация съгласно изискванията за съхранение на документация на
ОПРР 2014-2020. Всички изброени трудови задължения са свързани с фазата
по изпълнение на договора, като предвидения след това петгодишен период –
до 19.08.2024г. е свързан не с изпълнението на проекта по договора, той вече
е завършен, а с извършването на проверки и установяване на недължимо
платени разходи на бенефициента, които подлежат на възстановяване. В
потвърждение на казаното по-горе е и преназначаването на ищеца от
длъжността зам. ректор по проектна и информационна дейност –професор на
длъжността ръководител катедра, професор с ДС към трудов договор № 4 от
14.01.2020 г.. В този случай УХТ, като бенефициент по изпълнения проект е
следвало да подаде заявление за профил за достъп на ръководител на
бенефициента до ИСУН 2020, с оглед настъпилите промени с оторизираните
за връзка лица, което е негово задължение предвид качеството му на страна
по този договор. За пълнота, следва да се посочи, че не се установява по
безспорен начин извършен достъп от ищеца в системата ИСУН на
цитираното в заповедта Решение № *********** г., от който достъп ищецът
да е разбрал за санкционирането на университета, и да е скрил умишлено тази
информация, така че тя да не бъде узната от ръководството на ответника.
Ето защо съдът приема, че ищецът е наказан за неизпълнение на
трудово задължение, за което не може да му бъде търсена отговорност, по
причина, че за ищеца такова трудово задължение не възниква след
7
настъпилата промяна в длъжността му през 2020г. След като ищецът не е
имал задължения по заповед № *********., не са налице и предпоставки за
злоупотреба с доверието и уронване на престижа на предприятието,
доколкото последните нарушения се предпоставят от неизпълнение на
трудови задължения и предполагат умисъл в бездействията и действията на
ищеца, каквито по делото не бяха установени.
По изложените съображения, съдът намира издадената заповед за
незаконосъобразна, поради което същата подлежи на отмяна.
От представената от ответника справка /л. 153/ е видно, че намаленият
размер на възнагражденията за ТСПО на ******* М. за периода 10.11.2022г. –
9.02.2023 г. е в размер на общо 883,72 лева.
Ето защо с оглед уважаването на предявения иск за отмяна на
заповедта, удържането на сумите от ДТВ на ищеца са без основание, предвид
това, че наложеното наказание се заличава с обратна сила, след като не са
били налице предпоставките за неговото налагане, с оглед на което ще се
уважи и иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца удържаните
незаконосъобразно суми от заплатите му в размер на общо 883,72 лева, ведно
със зак. лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на
направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 1000 лева –
платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест
на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в размер на
130 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Заповед на ******на УНИВЕРСИТЕТ ПО
ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ, БУЛСТАТ 0****** с № ******., с която на
8
Н. Д. М., ЕГН **********, заемащ длъжността „**********” в УХТ, е
наложено дисциплинарно наказание „Забележка” ЗА
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ,
БУЛСТАТ ******* да заплати на Н. Д. М., ЕГН ********** сумата от 883,72
лева, представляваща удържани суми от възнагражденията на ищеца на
основание оспорената заповед, ведно със зак. лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба в съда – 9.12.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ,
БУЛСТАТ ******* да заплати на Н. Д. М., ЕГН ********** сумата от 1000
лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ ПО ХРАНИТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ,
БУЛСТАТ *******да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС сумата от 130 лева държавна такса за уважените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9