Решение по дело №1498/2014 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№1731

                                                гр. Русе, 29.12.2015 год.

 

   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Русенския районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                                   Председател : Милен Бойчев

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1498 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.4 от КТ.

Ищцата М.П.Е. твърди, че от м.септември 2005г. между нея и ответното дружество „Лазтекс” ООД съществувало трудово правоотношение, по силата на което тя заемала длъжността „оператор плетачни машини”. В началото на 2014г. ищцата направила проверка за осигурителния си статус в НОИ и установила, че за определени месеци няма посочен осигурителен доход, което означавало, че не са й внесени дължимите осигурителни вноски. По тази причина позовавайки се на разпоредбата на чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, на 25.02.2014г. тя изпратила писмено уведомление до работодателя си, че прекратява трудовото си правоотношение на това основание. Счита, че трудовото правоотношение между страните е прекратено след получаване на писменото предизвестие от страна на работодателя на посоченото от нея основание, а именно чл.327 ал.1, т.2 от КТ. На 06.03.2014г. ищцата получила по пощата заверена трудовата си книжка с копие от справка до НАП за подадено уведомление за прекратен трудов договор на 26.02.2014г., но с друго основание  чл.330 т.6 от КТ. Поради това, тя моли да бъде постановено решение, с което да се постанови поправяне основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като бъде вписано действителното основание на което за първи път законосъобразно е прекратено правоотношението между страните, а именно чл.327 ал.1 т.2 от КТ и да бъде осъдено ответното дружество да й заплати направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответното дружество изразява становище за допустимост на предявеният иск, но счита същия за неоснователен. В отговора си ответното дружество не оспорва факта, че е получило заявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата с посоченото в него основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, но твърди, че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е неоснователно, поради обстоятелството, че изложените от ищцата в исковата й молба фактически обстоятелства за неплатени осигурителни вноски не отговаря на истината. Поради тази причина трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание дисциплинарно уволнение, с издадена заповед от 25.02.2014 година. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „оператор плетачни машини” в предприятието на ответното дружество. Със заявление от 26.02.2014г., ищцата е уведомила работодателя си, че на основание чл. 327, ал.1 т.2 от КТ прекратява едностранно трудовия си договор, поради невнесени социални осигуровки. Заявлението е получено от ответното дружество, след което е издадена заповед №6/25.02.2014г., с която на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. В трудовата книжка на ищцата като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят е вписал чл. 330, т.6 от КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

С влязло в сила решение №1837/05.12.2014г. по гр.д. №2824/2014г. по описа на РРС, наложеното на ищцата със заповед №6/25.02.2014г. дисциплинарно наказание „уволнение” е отменено като незаконно.

В хода на настоящото производство, ответното дружество е вписало решението на РРС за отмяна на дисциплинарното наказание и е вписало ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 325 от КТ.

    Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно дадените задължителни указания с определение №455/08.10.2015г. по ч.гр.д.№3790/2015г. на І г.о. на ВКС, извършеното след предявяване на иск по чл. 344, ал.1 т.4 от КТ ново вписване в трудовата книжка, което отново не отговаря на действителното, представлява настъпил нов факт от значение за делото, който следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал.3 от ГПК при разрешаване на спора и който нов факт не представлява ново основание на иска.

След извършеното ново вписване в трудовата книжка на ищцата в хода на настоящото производство, възниква конкуренция на права, като съдът следва да приеме за законно прекратяването на трудовия договор от тази от страните в правоотношението, която първа законосъобразно е направила изявление за прекратяването му, и да постанови да се извърши поправка като се впише правилното основание.

В конкретния случай въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, безспорно се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено за първи път законосъобразно от ищцата по реда на чл. 327, ал.1 т.2 от КТ, с изпращане на едностранното заявление до работодателя, получено от него на 26.02.2014г. Това изявление отправено до работодателя е основано на законово регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника, то и не са необходими каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено – аргумент от чл. 335, ал.1 т.3 от КТ. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало, т. е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица, но не и в настоящото производство. Писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника основание. В този смисъл са и постановените решения по в.гр.д.№313/2012т и в.гр.д.№46/2011г. по описа на РОС, както постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №144 от 23.02.2010г. на ВКС по гр.д.№3101/2008г. След отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, работодателят не е имал никакво законово основание за вписване в трудовата книжка на ищцата като ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 325 от  КТ.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от КТ ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., а на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 80лв.

Мотивиран така, Русенският районен съд

    

Р    Е   Ш   И :

 

ДОПУСКА поправка на вписаното в трудовата книжка на ищцата М.П.Е. с ЕГН********** основание за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество „Лазтекс” ООД, с ЕИК117597818, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бачо Киро” №11А, представлявано от Лазар Пенков Енчев, като вместо „чл. 325 от КТ” се чете „чл. 327, ал.1 т.2 от КТ”.

ОСЪЖДА „Лазтекс” ООД, с ЕИК117597818, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бачо Киро” №11А, представлявано от Лазар Пенков Енчев, да заплати на М.П.Е. ЕГН********** сумата от 200лв.,  разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Лазтекс” ООД, с ЕИК117597818, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Бачо Киро” №11А, представлявано от Лазар Пенков Енчев, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата от 80лв. държавна такса по уважения иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: