РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Кюстендил, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Кристиян В. Стоилов
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело №
20241520102559 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано с искова молба,
депозирана от М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл. Кюстендил,
махала „С.“ №*, чрез адв. Д. М. от САК, със съдебен адрес в гр. С., бул. „Ал.
Ст.“ №***-*, ет.*, офис *-*, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Дж.
Н.“ №**, ет.*, ап.**-**.
В исковата молба се твърди, че между М. Д. Й., в качеството й на
заемополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, е
сключен Договор за паричен заем №**** от 17.02.2021г., по силата на който на
заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., при двуседмични
вноски и без посочен размер на месечен лихвен процент.
Съгласно чл.4 от договора заемополучателят се задължил да обезпечи
кредита с банкова гаранция или двама поръчители, за които са поставени
множество условия.
На датата на сключването на договора, между страните по настоящото
е сключен договор за предоставяне на гаранция №****, по силата на който
трето по делото лице „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да
обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на заемополучателя
чрез готовност за изплащане на задълженията му. Въз основа на този договор,
ищецът се задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение
1
в размер на 1047 лева, която е разсрочена заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
Според договора за предоставяне на гаранция, М. Й. следвало да
предоставя дължимите парични суми на ответното дружество, което пък било
упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза
сумите по договора.
С влязло в сила решение на Районен съд - Кюстендил от 03.10.2023г.,
постановено по гр.дело №835 от 2023г. по описа на съда, съдът признал, че
договорът за кредит е сключен в нарушение на императивни изисквания на
ЗПК, поради което се явявал недействителен.
Предявен е иск от ищеца срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.23 от ЗПК за връщане на получено
без основание - сумата в размер на 10,00 лева (частично от 173,17 лева),
представляваща допълнително възнаграждание за кредитора по повод договор
за заем № 4064004/17.12.2021г.
В отговора на исковата молба ответното дружество не спори, че
между ищеца и ответника по делото е сключен Договор за паричен заем
№***** от 17.02.2021г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат
кредит в размер на 2000 лв.
Ответникът счита, че възражението за нищожност на целия процесен
договор било недопустимо.
Процесния договор за паричен заем бил действителен и в пълно
съответствие с изискванията на ЗПК. Не било налице неравновесие между
правата и задълженията на страните, като ответникът предоставил паричен
кредит срещу обезпечение, а ищецът се задължил да върне заетата сума и
договорената лихва. Преди сключването на кредита, ищецът знаел, че трябва
да предостави обезпечение. Това изискване било напълно допустимо и
законно, поради което и клаузата в чл.4 от договора била действителна.
Ищецът можел въобще да не подписва договора или да се откаже от него в
предвидения 14-дневен срок от сключването му.
В договора за заем следвало да бъде посочен ГПР, общата сума,
дължима и изчислена към момента на сключването му. Тази информация била
налична в договора за потребителски кредит. Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит да бъдат изброени
всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР, както и самия ГПР.
Твърди се, че били неоснователни възраженията за заобикаляне на
разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото договорът за предоставяне на
гаранция било едно акцесорно правоотношение, съответно не било могло
възнаграждението на гаранта да се включи в ГПР на процесния договор за
паричен заем. Възнагражданието по договора за поръчителство не
представлявало разход за допълнителна услуга, който трябва да е част от ГПР,
2
тъй като не било задължително условие за получаване на кредита. ГПР се
изчислявал към момента на сключване на договора за кредит, към която дата
нямало как да е известно на кредитора дали заемателят ще предостави
обезпечение.
Счита за неоснователни твърденията за недействителност за договора
за предоставяне на гаранция. Гаранта бил дружество, което осъществява
търговска дейност, поради което приложим бил Търговския закон. Искането
към съда е да отхвърли исковете.
Претендират се сторените разноски по делото. Направено е
евентуално възражение за прекомерност на разноските на ищеца с оглед
фактическата и правно сложност на делото и реално положения от
процесуалния представител труд.
Съдът, на основание чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера
на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като е увеличил размера на предявения иск за
сумата над 10,00 лева до сумата от 173,17 лева, представляваща по твърдения
на ищеца недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски
кредит.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца М. Д. Й., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за паричен заем
№ *****/17.02.2021г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
заем в размер на 2000 лева срещу задължението на последния да го върне на
15 вноски за 30 седмици, при двуседмични вноски, с фиксиран годишен
лихвен процент от 35,00% и ГПР в размер на 40,39%. Последната вноска е с
падеж 18.09.2021г. Според чл.4 от договора заемателят се е задължил в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя изрично посочени обезпечения, в т.ч. и одобрено от заемодателя
дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието по делото. Според вещото лице, което я е
изготвило, кредитът е окончателно погасен от ищеца на 17.06.2021г., като за
погасяването е заплатена сума в общ размер на 3221,07 лева. С тази сума,
според вещото лице, са погасени главница в размер на 2000 лева по договора
за паричен заем, лихва в размер на 173,17 лева и възнаграждение за
поръчителство в размер на 1047,90 лева. Вещото лице е установило, на база
предоставена информация от ответното дружество, че между „Файненшъл
България“ ЕООД и М. Д. Й. е сключен договор за поръчителство със същия
номер и дата, както и договора за заем. По силата на този договор,
дружеството-поръчител се е задължило да отговаря солидарно спрямо
кредитора и настоящ ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД до размера на
3
получения заем (2000 лева), а М. Й. се е задължила да заплати възнаграждение
на поръчителя в размер на 1047,90 лева на вноски, всяка в размер на 69,86
лева. Вместо поръчителят да получава възнаграждението си, за това е
овластено ответното дружество.
Видно от представеното от ищеца решение от 03.10.2023г. на Районен
съд - Кюстендил, като нищожен е прогласен договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство № ******/17.02.2021г.
Според вещото лице, годишният процент на разходите (ГПР),
изчислен съобразно формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, е в
размер на 157,20%, включвайки и заплатеното възнаграждение за поръчителя.
Съдът намира заключението за точно и изчерпателно съобразно
поставените въпроси, поради което го кредитира при постановяването на акта
по същество на спора.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
За да е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД - връщане на даденото при изначална липса на основание, съдът следва да
установи в мотивите си, че е налице недействителност на целия потребителски
договор и да приложи чл. 23 от Закона за потребителския кредит. По този
начин ще бъде изпълнено и изискването на Тълкувателно решение №1 от
27.04.2022 г., постановено по Тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на
ОСГТК на ВКС.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди)
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Процесният договор се подчинява на
правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно (чл.7, ал.3 от ГПК).
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
4
потребителите е необходимо съдът, който изследва въпросът за няколко
договора (в случая за заем и за поръчителство), които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, да изследва връзките в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от
друго, а като една обща икономическа дейност. При множество
правоотношения, когато те са със свързани лица, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на
съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“
ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно се касае за
хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при
цялостния анализ на процесните правоотношения е видно, че сключване и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 от
ЗПК.
В настоящия случай сумата по договора за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е в размер на 2000 лева, а само възнаграждението по
договора за гаранция, което е в размер на 1047,90 лева, представлява 52,40 %
от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР.
Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи
ГПР по договора са в размер на 40,39 %. Ето защо може да се направи извод,
че ГПР по договора за паричен заем е в размера, посочен от вещото лице. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
5
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води
до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 от ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Поради това с решение от 03.10.2023г. на Районен съд – Кюстендил по гр.дело
№835/2023г., като нищожен е прогласен договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство № ****/17.02.2021г. Факт е обаче, че същият е бил
сключен заедно с договора за заем и е повлиял на задължението към момента
на формирането му.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на
основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10
и 11 от ЗПК.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е платила, а ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в размер на 173,17 лева,
представляваща недължимо платена договорна лихва по договор за паричен
заем №**** от 17.02.2021г., без да е имало основание за извършване на
престацията (поради недействителност на договора). При доказване на
горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за
получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за нищожност на процесния договор за паричен
заем №**** от 17.02.2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата по делото съдебно-
6
счетоводна експертиза се установи, че с извършените от ищеца плащания по
договора са погасени сумите от 2000 лева главница и 173,17 лева договорна
лихва. Поради недействителността на процесния договор за паричен заем, се
налага извод, че на осн. чл. 23 от ЗПК сумата от 173,17 лева, представляваща
договорна лихва, е платена при начална липса на основание за това, поради
което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от момента
на завеждане на иска до окончателното погасяване.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът, предвид
уважаване на исковата претенция. Ето защо следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца сумата в размер на 550,00 лева – 50 лева платена
държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Ищецът е останал задължен и за сумата от 140,00 лева (остатък от
определеното възнаграждение за вещото лице), която не е заплатена към
момента на постановяване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 77 от
ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява
определение за принудителното им събиране. Тъй като са налице незаплатени
дължими разноски до постановяване на крайния акт по делото, същите не
могат да бъдат включени в частта от решението, с която съдът разпределя
дължимите разноски между страните, доколкото разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК е приложима само при вече направени разноски от страните.
Ищецът е ползвал безплатна правна помощ съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, като е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на
който адв. М. предоставя безплатна правна помощ. Принципът на чл.36, ал.1
от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът
му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗА, се определя от съда по
императивната разпоредба на чл.38, ал.2 от ЗА в рамките на предвидения в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо, и с оглед преценка предмета на спора, интересът, вида и
качеството на свършената работа, и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото, съдът следва да определи възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ в минимален размер от 480 лева с ДДС, платимо в
полза на упълномощения представител на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Дж. Н.“ №**, ет.*,
ап.**-**, да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл.
7
Кюстендил, махала „С.“ №*, сумата от 173,17 лв. (сто седемдесет и три лева и
седемнадесет стотинки), като получена без основание по недействителен
договор за паричен заем №4064004, сключен между страните на 17.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба (15.10.2024г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Дж. Н.“ №**, ет.*,
ап.**-**, да заплати на М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл.
Кюстендил, махала „С.“ №* сумата в размер на 550,00 (петстотин и петдесет)
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. Л. *, бул. „Дж. Н.“ №**, ет.*,
ап.**-**, да заплати на адв. Д. М. от САК, булстат *********, със съдебен
адрес в гр. С., бул. „Ал. Ст.“ №***-*, ет.*, офис *-*, сумата 480 (четиристотин
и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. Й., ЕГН **********, с адрес в с.Н., обл. Кюстендил,
махала „С.“ №* да заплати на основание чл.77 от ГПК по сметка на Районен
съд - Кюстендил сумата от 140,00 лв. (сто и четиридесет лева),
представляваща остатък от дължимо възнаграждение за вещо лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева)
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8