№ 486
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110109522 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. П. срещу Р. С. П. и С.
Д. Д., с която са предявени субективно съединени искове с предмет твърдяното потестативно
материално право на изправната страна да развали договора за гледане и издръжка, въз
основа на който е прехвърлено вещно право на собственост върху процесния недвижим.
Исковата претенция е предявена в обем на ½ идеална част от потестативното право да се
иска разваляне на договора.
Ищецът твърди, че на 07.08.1992 г. заедно с покойния си съпруг са прехвърлили в
полза на тяхната дъщеря и настоящ ответник по делото - Р. С. П., правото на собственост
върху недвижим имот, представляващо вилно място, няходящо се в с. ........, община П.,
.................., с площ от 700 /седемстотин/ кв. метра, съставляващо УПИ XXI-125 /двадесет и
първи за пл. номер сто двадесет и пети/ от кв. 16 /шестнадесети/ по пл. на в.з. ........... с. ........,
с идентификатор: ......, със застроена площ от 62,00 /шестдесет идва/ кв. метра, състояща се
от: пърив етаж – хол, кухня, клозет и входно антре, а полуетажът се състои от три стаи и
баня-клозет, подробно описани в нот. акт ......, том 58, дело № 12540/1992 г. на нотариус С.
П., в изпълнение на облигационното задължение по сключения договор за гледане и
издръжка между ищцата по делото и нейния съпруг – ..........., в качеството си на
прехвърлители, и Р. Г. ., в качеството си на приобретател. Твърди, че по силата на процесния
договор задължението на приобретателят се изразява в осигуряване на необходимите грижи
и издържа на праводателите до края на живота им, която престация следва да се осъществи
лично или чрез трети лица. Въвеждат се доводи, че е учредено пожизнено право на ползване
върху недвижимия имот в тяхна полза. Твърди, че на 16.01.2016 г. е починал единият от
прехвърлителите на вещното право на собственост на недвижимите имоти - ..........., който
същевременно е и кредитор по силата на договора за гледане и издръжка. Твърди се
неизпълнение на поетото с договора задължение от страна на двамата ответници.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде постановено развалянето на
договора за гледане и издръжка по отношение на ½ ид. ч. от недвижимия имот.
1
Прилага се като писмени доказателства: Нотариален акт ...... том 58, дело №
12540/1992 г за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу
задължението за гледане и издръжка., Кадастрална схема и кадастрална скица на имота,
Удостоверение за наследници, Епикризи относно здравословното съС.ие на ищеца- 12 броя,
Вносни бележки за платени суми за кръводаряване – 4 броя, Касови бележки за закупени
лекарства – 12 броя., Удостоверение за данъчна оценка, документ за вписана искова молба,
Излага доказателствени искания да бъдат допуснати трима свидетели при режим на
довеждане.
Излага правни доводи, касаещи пасивната процесуална легитимация на втория
ответник, С. Д., а именно твърди се, че след сключването на брак с първия ответник, който
факт се е осъществил темпорално след прехвърлянето на процесния имот в полза на П.
(1992г.), е възникнала съпружеска имуществена общност върху правото на собственост на
процесния имот, поради което искът е насочен и срещу С. Д., който съгласно доводите на
ищеца също бил длъжен да осигурява издръжка и гледане, „защото се предполага, че
задължението се изпълнява с общи семейни средства“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Възразяват за липса на
активна процесуална легитимация, доколкото положеният подпис върху исковата претенция
не бил на ищцата. Оспорват пасивната процесуална и материална легитимация на единия от
ответниците по делото - С. Д. Д., доколкото не е възникнала съпружеска имуществена
общност върху правото на собственост върху процесните имоти. Релевира се възражение за
нищожност на договора за гледане и издръжка, доколкото същият се явявал привиден и
прикривал друга правна сделка – дарение. Оспорват се твърденията на ищцата касаещи
неизпълнението на поетите с договора задължения за издръжка и гледане, като в тази връзка
е направено доказателствено искане за допускане на двама свидетели в режим на довеждане,
с които да се установи че са изпълнявани поетите с договора задължения. Въвеждат доводи
за недееспособност на ищцата, като молят да бъде назначена съдебно-психиатрична
експертиза, която да даде заключение дали ищцата страда от някакво дементно разстройство
и дали е в съС.ие да действа разумно, дали може да разбира смисъла на предявения иск, да
ръководи действията си, и да се грижи за интересите си и дали е податлива на влияние,
както и да се даде заключение относно дееспособността на ищцата за периода от месец май
2023 и до момента до настоящия момент. С молба от 20.12.2024 г. са изложени твърдения, че
ищцата между ищцата и .... П. е налице облигационна връзка по договор за издръжка и
гледане, поради което последната е полага грижи за нея, което възпрепятствало ответницата
да осигури изпълнение на своето задължение. Направено е искане за допускане на двама
свидетели, като са представени писмени доказателства във връзка с твърдяното
правоотношение между ищцата и третото за делото лице.
Предявени са в условията на евентуалност в случай, че съдът уважи главния иск на
ищцата, насрещни обективно съединени искове 1) за сумата от 1000 лв., частичен иск от
5000 лева, представляващи платена от ищцата издръжка по процесния договор за периода от
2
1992 г. до настоящия момент.: 2) за сумата от 1000 лв., частичен иск от 15 000 лева,
представляващи паричната равностойност на положените за нея грижи по процесния
договор, от 1992 г. до днес, 3) за сумата от 93 737 лв., представляващи половината от
стойността на извършените подобрения, която сума съответства на заявеното искане за
разваляне на договора на ½ ид. ч. на имота. Претендират се сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Направено е доказателствено искане от ответниците да бъде
назначена съдебно-оценителна експертиза, която да установи увеличената стойност на
процесния имот. Не са представени доказателства.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на
чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е твърдяното потестативно материално право на изправната
страна да развали договора за гледане и издръжка, въз основа на който е прехвърлено вещно
право на собственост върху процесния недвижим. Исковата претенция е с правна
квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е предявена в обем на ½ идеална част от потестативното
право да се иска разваляне на договора.
В условията на евентуалност са предявени насрещни обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляващи
частичен иск от 5000 лева, представляващи платена от ищцата издръжка по процесния
договор за периода от 1992 г. до настоящия момент, както и иск с правна квалификация чл.
55 ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., частичен иск от 15 000 лева, представляващи паричната
равностойност на положените за нея грижи по процесния договор, от 1992 г. до днес, както и
иск с правна квалификация чл. 59 ал. 1 ЗЗД за сумата от 93 737 лв., представляващи
половината от стойността на извършените подобрения, която сума съответства на заявеното
искане за разваляне на договора на ½ ид. ч. на имота.
Процесуалната легитимация на ответника, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, се определя от ищеца и представлява
условие за допустимостта на иска, респективно на решението. Следователно съдът следи
служебно за нейното наличие. От изложените твърдения в исковата молба се установява, че
правния спор се изразява в неизпълнение на облигационен договор, по който страна не е С.
Д., а единствено Р. П., както и не се твърди процесният имот да е придобит в режим на СИО
от двамата ответниците. Облигационните отношения са относителни, т.е. обвързват
единствено страните по договора, арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Следователно от изложените
твърдения не може да се бъде установено наличието на пасивна процесуална легитимация
на С. Д., поради което исковата молба в тази част следва да бъде върната като недопустима.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва
наличие; 1) наличието на валидно възникнало облигационно задължение; 2) въз основа на
което ищецът е престирал своето задължение съгласно уговорено, т.е. прехвърлил е правото
на собственост върху процесния недвижим имот; 3) виновно неизпълнение на насрещното
задължение за полагане на ежедневна грижа и осигуряване на издръжка в натура, съгласно
3
уговорения между страните обем и начин на изпълнение.
В тежест на ищеца по главния иск е да установи пълно и главно предпоставките за
разваляне на договора, т.е. наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
и изправност – изпълнение на своето насрещно задължение за прехвърляне на вещното
право върху процесния имот. В тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да установи, че е изпълнявал задължението си за гледане и издръжка по
процесния договор в пълен обем. Ответникът следва пълно и главно да докаже фактите,
обуславящи основателността на възражението за нищожност на процесния договор за
гледане и издръжка, т.е. че същият се явявал привидно съглашение, което прикривало
договор за дарение.
Предмет на евентуално съединения иск е твърдяното от ответника по главния иск
материално субективно притезателно право с правна квалификация чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
връщане на даденото при отпаднало основание. На основание чл. 7, ал. 1 ГПК съдът следва
да съдейства на страните при изясняване на делото от фактически и правна страна, поради
което на ответникът следва да бъдат дадени следните указания. Исковете с правна
квалификация чл. 55 ЗЗД следва да бъдат оставени без движение като страната следва в
едноседмичен срок да индивидуализира твърдяното субективно материално право, чрез 1)
периода за който претендира, т.е. начална и крайна дата, като последната не може да обхваща
темпорално период след датата на исковата молба; 2) съдържанието на правото, доколкото
не се твърди неоказване на съдействие от кредитора, т.е. предпоставките за трансформация
на задължението в парично за да се претендират две отделни притезания. Насрещната
престация на приобретателя по договор за гледане и издръжка се изразява в ежедневно и
непрекъснато полагане на грижи и издръжка в натура, поради което при евентуалното
уважаване на главния иск, то приобретателя би имал възможността да търси даденото на
вече отпаднало основание, което е единна престация и не представлява два отделни
самостоятелни иска. Искът с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, предявен като евентуален, за
стойността на подобренията не следва да се разглежда в настоящето производство,
доколкото няма връзка с първоначалния иск и не е подсъден на настоящия съд с оглед
правилата на родовата подсъдност – чл. 211, ал. 1 вр. 104 ГПК.
Фактическият състав, който поражда правото на ищеца по евентуалния иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3ЗД да иска връщане на престацията, включва следните
елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване,
респективно получаване на някакво благо 2) при отпадане на правното основание за
осъщественото имуществено разместване. В тежест на ищеца иск е да установи пълно и
главно наличието на имуществено разместване, т.е. стойността с която е обеднял при
изпълнение на насрещното си задължение в периода, през който е било налице валидно
облигационно правоотношение; както и отпадането с обратна сила на основанието, като в
тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава
задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС
по к. гр. д. № 3821/2023 г.; Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г.,
4
III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между
ищеца и Р. П. съществува валидно сключен договор за прехвърляне на правото на
собственост върху процесния недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт ......, том 2, дело 12540/92 г.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба, отговора на
исковата молба и молбата от 20.12.2024 г., подадена от ответника, писмени доказателства,
тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по
тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Съдът счита, че следва да се допусне изслушването на гласни доказателствени
средства, като допуска на всяка от страните по двама свидетели в режим на довеждане за
установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства.
На основание чл. 176, ал. 2 ГПК ищецът Ц. Г. П., ЕГН **********, следва да се яви
пред съда за даване на обяснения във връзка с допустимостта и основателността на исковата
претенция.
Съдът ще се произнесе по искането за изготвянето на заключение по поисканта
съдебно-медицинска експертиза след снемане на обясненията на ищеца по реда на чл. 176,
ал. 2ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявения с отговора на исковата молба евентуален иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като указва на ищеца в едноседмичен срок от
връчването да уточни: 1) Какъв е процесният период, по време на който е формирано
твърдяното притезание, като посочи изрично началната и крайната дата; 2) Да уточни
основанието, т.е. правопораждащият фактически състав на твърдяното право, както и
неговото съдържание, съобразявайки указаното в мотивната част на определението; 3) Като
изложи ясен петитум, който съответства на вече твърдените факти и обстоятелства, от които
произтича притезанието; 4) Както и да представи доказателства за платена държавна такса,
съобразявайки уточнения размер на претенцията. При неизпълнение на указанията
5
предявения евентуален иск с отговора на исковата молба ще бъде върнат като нередовен.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба в частта, с която е предявената
исковата претенция срещу С. Д. Д., ЕГН **********, поради липса на валидна пасивна
процесуална легитимация.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му пред Софийски градски съд.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОТДЕЛЯ предявения
евентуален иск за сумата от 93 737 лв., представляващи половината от стойността на
извършените подобрения в процесния недвижим имот, като изпраща иска по подсъдност
на Софийски градски съд, арг. чл. 211, ал. 2 ГПК вр. чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.03.2025 г. от 10:30 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 176, ал. 2 ГПК, Ц. Г. П., ЕГН **********, следва да се
яви в насроченото открито съдебно заседание на на 06.03.2025 г. от 10:30 ч., за даване на
обяснения, относими към допустимостта на процеса и основателността на исковата
претенция.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба и приложенията към тях писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели на ищеца, респективно на ищеца (т.е. общо 4) при режим на довеждане, като
УКАЗВА на страните да осигурят присъствието им за съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени
средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответника, че не сочи доказателства за
релевираните факти и обстоятелства, обуславящи възражението за нищожност на процесния
договор за прехвърляне на вещни права срещу задължението за гледане и издръжка.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
6
съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7