№ 15551
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110126634 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
В молба, подадена от ищеца ЮЛ, е отправено искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят твърди, че
присъдените адвокатски възнаграждения на процесуалните представители на
ответниците били прекомерни и не съответствали на правната и фактическа сложност
на производството, като излага подробни доводи в този смисъл.
В законоустановения срок са постъпили отговори от процесуалните
представители на ответниците, в които са изложени твърдения за неоснователност на
молбата по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по
делото, във връзка с релевираните от страните искания, намира следното:
Искането по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото
производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо. По
същество същото е частично основателно по следните съображения:
С Решение № 3229/23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 26634/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, са отхвърлени в цялост като
неоснователни предявените от ЮЛ срещу ЮЛ и З. С. Д. искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за
установено между страните, че ЮЛ, в качеството му на кредитополучател, и З. С. Д., в
качеството му на солидарен длъжник, дължат на ЮЛ в условията на солидарна
1
отговорност сумата от 11670,00 лева, представляваща оспорена от ответниците като
дължима част от мораторна лихва в общ размер от 23551,64 лева, начислена за периода
от 21.10.2019 г. до 03.10.2021 г. по сключен между страните Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес помещения“, № ******** от 13.02.2008 г. и анекси към него, за която
на 07.01.2022 г. по ч. гр. д. № 57449/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Със същия съдебен акт ЮЛ е осъдено да
заплати на ЮЛ сумата от 900,00 лева, представляваща заплатено от дружеството
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство,
както и адвокатски възнаграждения на двамата процесуални представители на З. С. Д.
за безплатно оказана правна защита и съдействие в исковото и в заповедното
производство в размер съответно от 900,00 лева и 650,00 лева.
В разглеждания случай присъдените в тежест на ищеца адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство в исковото производство са
съответни на минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за иск с материален интерес като
разгледания по делото. Поради тази причина не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК, доколкото същата има за цел да гарантира, че всяка страна
по делото има право на разноски, но в размер, определен според материалния интерес
на производството. Фактът, че двамата ответници са представлявани от различни
процесуални представители, които са извършили сходни и/или идентични действия в
защита на своите представлявани, сам по себе си не обосновава възможността да се
ограничи правото на всеки един от ответниците или на техните процесуални
представители по чл. 38 ЗАдв. да получат дължимите им се разноски, съответно -
възнаграждения. Поради изложеното, искането за изменение на постановеното
решение в частта за присъдените разноски за исковото производство се явява
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Налице са, обаче, основания за изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в полза на процесуалния представител на ответника З. С. Д. за безплатно
оказана правна защита и съдействие в заповедното производство в размер на 650,00
лева. При извършване на преценка за прекомерност в случая следва да се отчете
фактическата и правна сложност на делото, тъй като действията на процесуалния
представител се изразяват само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК. В Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което същото следва
да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното процесуално действие.
Процесуалното действие в тази хипотеза се изразява в попълване на утвърден образец
от министъра на правосъдието с Наредба № 6/20.02.2008 г., който се връчва на
длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се приравни
2
по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. – изготвяне на
книжа и молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200,00
лева (съгласно редакцията на разпоредбата, действала към датата на подписване на
договора за правна защита и съдействие между длъжника и неговия процесуален
представител), включително в случаите, когато възражението не е по утвърдения
нормативен образец. Горното се обосновава от факта, че процесуалният ефект на
подаденото възражение по чл. 414 ГПК настъпва, без значение дали същото е
обосновано, съответно - дали са изложени конкретни възражения за недължимост на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Именно по същите
съображения е неприложима и разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника
срещу заповедта за изпълнение, доколкото заявителят следва да индивидуализира
вземанията си по начин, съответен на индивидуализирането им в една искова молба. За
разлика от него, при подаване на възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното
производство длъжникът не е ограничен от процесуалните санкции на ответника в
исковото производство, въведени с разпоредбата на чл. 133 ГПК. По тези съображения,
присъденото в полза на процесуалния представител на длъжника З. Д. адвокатското
възнаграждение за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 57449/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, следва да бъде намалено до
сумата от 200,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 3229/23.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 26634/2022 г. по описа на Софийски районен съд, І-во ГО, 47-
ми състав, в частта за разноските, присъдени на адв. М. Л. Л. за безплатно оказана
правна защита и съдействие на ответника З. С. Д. в хода на заповедното производство,
както следва:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ЮЛ,
ЕИК: *********, да заплати на адв. М. Л. Л., САК, ЕГН: **********, сумата от
200,00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника З. С. Д. в хода на заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 68902/29.02.2024 г., подадена по
реда на чл. 248 ГПК от ЮЛ, за изменение в частта за разноските на Решение №
3
3229/23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 26634/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, по отношение на разноските, сторени от страните
в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4