Определение по дело №475/2018 на Окръжен съд - Плевен

о п р е д е л е н и е

№

гр. Плевен, 20.09.2018 г.

 

в името на народа

 

            плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закритото заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                                                                       Председател: Жанета Димитрова

 

при секретаря

при прокурора

като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданко дело № 475 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Подадена е искова молба /ИМ/ от Г.А.Ч. против Районен съд гр. Л. с петитум: да бъде признато по отношение на ответника, че с незаконните си действия, представляващи незачитане на правото му на собственост му е причинил неимуществени вреди в размер на 9 999 лв.. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 5, както и че по предявен от него иск през 2010 г. е разгледано гр.д. № 87/2012 г. от РС гр. Л., решението по което е обезсилено с решение по в.гр.д. № 293/2014 г. на ОС гр. Плевен. Ищецът твърди, че съдебният акт на РС гр. Л. му е нанесъл неимуществени вреди – болки и страдания през периода от 25.06.2010 г. до 10.07.2014 г., като ответният съд при разглеждането на заведеното от него дело е допуснал груби процесуални нарушения, незачитайки правото му на собственост. Според ищеца основанието на отговорността на ответника е в разпоредбите на чл. 2 ал. 1 и ал. 4 от ЗОДОВ.

            Исковата молба е депозирана пред ОС – гр. *** и въз основа на нея е образувано гр.д. № 474/2016 г. по описа на съда. С определение на съда от 12.06.2016 г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – ***.

С молба от 01.08.2018 г. ищецът Г.Ч. е увеличил цената на предявения иск и е посочил, че искът е с цена 25 001 лв., като е поискал отмяна на определението на ОС – ***.

            Делото е образувано пред РС – *** под № 5050/2016 г. и с надлежни определения по същото от разглеждането му са се отвели всички съдии от РС – гр. ***.

            С определение от 30.11.2016 г. по в.ч.гр.д. № 871/2016 г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане на РС гр. Б..

Делото е образувано пред РС – Б. под № 1020/2016 г. и исковата молба по същото е оставена без движение, като в срока за отстраняване на нередовности е постъпила молба от ищеца с искане за предоставяне на безплатна правна помощ, както и неясни уточнения на първоначалната искова молба. С определение от 20.07.2017 г. по в.ч.гр.д. № 487/2017 г. на ПОС е отменено определение от 31.01.2017 г. на РС гр. Б. по гр.д. № 1020/2016 г. и на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. С разпореждане от 28.07.2018 г. на РС гр. Б. за служебен защитник на ищеца по реда на безплатната правна помощ е определен адвокат Л.Б. ***. С определение от 28.09.2017 г. по делото РС гр. Б. е съобразил направеното увеличение на цената на иска от ищеца, прекратил е производството по гр.д. № 1020/2016 г.  и е изпратил делото по подсъдност на ОС – ***.

С определение от 03.11.2017 г. по гр.д. № 751/2017 г. ОС – *** е повдигнал препирня за подсъдност по предявения от ищеца иск.

С определение от 20.11.2017 г. по в.ч.гр.д. № 410/2017 г. на ВтАС по повдигнатата препирня е постановено, че компетентен да се произнесе по спора е РС гр. Б..

С определение от 08.01.2018 г. по гр.д. № 1020/2016 г.  РС гр. Б. е освободил ищеца от заплащане на държавна такса по делото. С определение от същата дата е допуснато увеличение на цената на иска на 25 001 лв. и делото е изпратено повторно по подсъдност на ОС гр. ***.

             Делото е образувано пред ОС – *** под № 118/2018 г. и с надлежни определения по същото от разглеждането му са се отвели всички съдии от ОС – гр. ***.

С определение от 02.07.2018 г. по в.ч.гр.д. № 270/2018 г. на ВтАС делото е изпратено за разглеждане на ОС гр. Плевен.

С определение № 762/10.07.2018 г. по делото Плевенският окръжен съд е оставил исковата молба без движение и е дал 1 - седмичен на ищеца Г.А.Ч. да отстрани нередовността по движение на исковата молба описана в обстоятелствената част на определението.

            По делото е депозирана молба вх. № 8793/24.07.2018 г. от страна на ищеца  Г.А.Ч., в която заявява, че неимуществените вреди, които е претърпял са в резултат на осъществената от страна на ответника правораздавателна дейност, която според ищеца представлява злоупотреба с права, като вредоносното деяние се изразява в постановяване на незаконен съдебен акт – решение по гр.д. № 87/2012 г. от Районен съд гр. Л., обезсилено по реда на въззивния контрол. Ищецът уточнява, че вредите му през процесния период от 2010 г. до 2014 г. се изразяват в загубената вяра в правосъдната система, негативни емоции, болки и страдания от неяснотата в изхода на делото. Според ищеца вредите са пряка и непосредствена последица от обезсиленото съдебно решение по гр.д. № 87/2012 г. от Районен съд гр. Л.. Към молбата е приложен препис от същата за връчване на насрещната страна.

            Въпреки дадените указания от страна на съда, назначения на ищеца служебен адвокат Л.Б. не е депозирал поправена искова молба.

Съдът намира, че нередовностите по движение на исковата молба са отстранени от ищеца с описаната по-горе молба. Предявен е иск за заплащане на сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на постановяване на съдебен акт от магистрат от Районен съд гр. Л., който съдебен акт е обезсилен по реда на въззивния инстанционен контрол с решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 293/2014 г.. Ищецът счита, че ответникът носи отговорност за обезсиления съдебен акт и следва да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, които оценява на 25 001 лв..

Като съобрази гореизложеното Плевенският окръжен съд намира, че исковата молба е редовна, но предявения иск против Районен съд гр. Л. е недопустим по следните съображения:

Ищецът иска да ангажира отговорността на ЛРС за вреди претърпени от ищеца в резултат от правораздавателната дейност на съда по конкретно гражданско дело, като според ищеца непозволеното увреждане се изразява в постановяване на съдебен акт, обезсилен по реда инстанционния контрол.

Съдът не е процесуално легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от незаконосъобразно постановени съдебни актове, освен в хипотезите на прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно (чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗОДОВ), какъвто не е соченият от ищеца съдебен акт (в този смисъл изрично ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, също и т. 10 и т. 14 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС).

Ищецът не е конкретизирал други действия или бездействия на съдии или служители от ЛРС, чрез които да са му причинени сочените от него неимуществени вреди, освен незаконосъобразността на постановения съдебен акт. След като с оглед твърденията на ищеца не може да се обоснове, че същият иска да ангажира имуществената отговорност на съда за незаконосъобразни действия на съда в рамките на отговорността, установена от ЗОДОВ, окръжният съд приема, че правната квалификация на предявения осъдителен иск за вреди е по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Държавата не отговаря чрез съда за незаконосъобразни правораздавателни актове, постановени от съответния съд, тъй като тяхната незаконосъобразност се установява по предвиден в закона ред, а именно – по реда на инстанционния контрол на съответния акт или по реда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, при което съдебният акт бива отменен от съда. Това е така, тъй като незаконосъобразността в действията на съда се отстранява в тези случаи от самия съд, макар и от друга съдебна инстанция. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България съдиите разполагат с т. н. функционален имунитет, гарантиращ независимостта им при осъществяване на правораздавателната им дейност и не могат да носят наказателна и гражданска /имуществена/ отговорност за вреди в резултат на изпълнение, респ. неизпълнение на служебните им задължения.

С оглед недопустимостта на предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД против Районен съд гр. Л. производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо със законните от това правни посредици.

            Водим от горното, Съдът

Определи:

 

Прекратява производството по гр.д. № 475/2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд поради недопустимост на предявения от Г.А.Ч. *** против Районен съд гр. Л. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 25 001 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на постановен съдебен акт от магистрат от Районен съд гр. Л. по гр.д. № 87/2012 г.  по описа на съда, който съдебен акт е обезсилен по реда на въззивния инстанционен контрол с решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 293/2014 г..

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – велико търново в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, с частна жалба.

 

 

                                                                           Окръжен съдия: