Определение по дело №171/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 171 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба (означена въззивна) от А.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** против решение (по същността му определение) № 13/14.01.2020 г., по гр.д. № 317/2019 г. на Районен съд Троян, с което съдът е изменил по реда на чл. 248 ГПК решение № 456/14.11.2019г., по същото гр.д. № 317/2019 г., постановявайки сторените от ищеца А.И.Й. (жалбоподателя) разноски в производството по делото да останат в нейна тежест.

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се поддържа, че то е неправилно, доколкото съдът не е отчел, че в исковата молба ищцата А.И.Й. поискала в исковата молба бракът ѝ да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен с произтичащите от това законни последици, което включвало и присъждане на разноските, който ѝ се дължали, доколкото се установявало, че разстройството на брака се дължало на единствено на укоримото поведение на ответника. Според жалбоподателката при предявяване на иска тя не е могла да има знание за това, че ответникът няма да получи призовката и да присъства на делото и че с оглед на това щяла да бъде задължена да внесе сумата от 600 лв. за назначаване на негов особен представител. Жалбоподателката поддържа, че макар първоначално възложени в нейна тежест, разноските за назначения особен представител следвало да се понесат от ответника, доколкото по делото се установявало, че не тя, а ответникът имал принос за разстройство на брака. В частната жалба е направено искане за отмяна на решение № 13/14.01.2020 г., с което е изменено решение № 456/14.11.2019г., по гр.д. № 317/2020 г. на РС Троян, със законните последици.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. Б.Д., особен представител на ответника А.М.Й., назначена в хипотезата на чл. 47 ГПК. В писмения отговор се дава становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на съдебния акт, като се излагат следните съображения: пасивност на ищцата в производството по чл. 248 ГПК, въпреки предоставената ѝ възможност за вземане на отношение по молбата за изменение на решението в частта за разноските; постановяване на решението без произнасяне по въпроса за вината, каквото не е било поискано от ищеца, и влизане на решението в сила, с оглед на което разноските са разпределени с атакувания съдебен акт съобразно правилото на чл. 329, ал. 1 СК; неопределеност и абстрактност на формулираното в крана на искането на ищеца за прекратяване на брака „със законните последици”, от което не би могло да се приеме, че с него е направено и искане за присъждане на разноските, поради вина у ответника за прекратяване на брака. В отговора е направено искане за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното решение.

Макар именувана въззивна и насочена против съдебен акт, означен като решение, жалбата има характер на частна такава, защото неин предмет е определение по чл. 248 ГПК, с което съдът е изменил постановеното по спора решение в частта за разноските. Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 248, ал. 3 ГПК). Означеният в определението двуседмичен срок за обжалване е спазен, защото броен от датата на връчване на атакуваното определение (17.01.2020 г.), същият е изтекъл на 31.01.2020 г., а жалбата е подадена преди последния ден на срока – на 27.01.2020 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва определението, доколкото с последния акт съдебното решение е изменено в частта за разноските, като е постановено сторените от страната разноски да останат в нейна тежест.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 317/2019 г. на Районен съд Троян е образувано по искова молба на А.И.Й. против А.М.Й., с която е предявен иск за прекратяване на брака. В молбата ищцата е направила следните искания до съда: да се прекрати брака ѝ с ответника, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, със законните последици; да се предостави на нея упражняването на родителските права върху роденото през брака дете, като ответникът се осъди да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лв.; да се възстанови предбрачното ѝ фамилно име. Изразено е нежелание за ползване на семейното жилище и готовност за доброволно уреждане на последиците от прекратяване на брака, вкл. за прекратяването му по взаимно съгласие.

Ответникът по делото се представлявал от адв. Б.Д., назначена за особен представител в хипотезата на чл. 47 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание от пълномощника на ищеца А.И.Й. е направено искане за присъждане на разноските по делото, като е представен списък по чл. 80 ГПК.

С решение № 456/14.11.2019г., по същото гр.д. № 317/2020 г., съдът е прекратил гражданския брак между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, произнесъл се по упражняването на родителските права върху детето и неговото местоживеене, присъдил е издръжка в полза на детето и е поставил съпругата да носи предбрачното си фамилно име. С решението съдът се произнесъл и по отговорността за разноските между страните, осъждайки ответника да заплати такива на ищеца.

Решението е връчено на ищеца на 23.11.2019 г., а на ответника, чрез особения му представител – на 04.12.201 г.

По делото е постъпила молба от особения представител на ответника (вх. № 7132/10.12.0219 г.) за изменение на решението в частта за разноските, като е поискано те да останат в тежест на ищцата, както ги е сторила.

На насрещната страна А.И.Й. е връчен препис от молбата лично на 20.12.2019 г., като в указания срок от нея или пълномощника ѝ не е постъпило становище.

С решение № 13/14.01.2020 г., по гр.д. № 317/2019 г. на Районен съд Троян, съдът е изменил по реда на чл. 248 ГПК решение № 456/14.11.2019г., по същото гр.д. № 317/2019 г., постановявайки сторените от ищеца А.И.Й. (жалбоподателя) разноски в производството по делото да останат в нейна тежест.

От правна страна съдът приема че обжалваното решение (по същността му определение) e правилно. То е постановено при спазване на процедурата по чл. 248 ГПК – постъпила молба за изменение на решението по същество в частта за разноските, изпращане на препис от молбата на насрещната страна и произнасяне по молбата след изтичане на срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за представяне на писмен отговор.

За да измени решението в частта за разноските, постановявайки сторените такива от ищцата да останат в нейна тежест, съобразно правилото на чл. 329, ал. 1 ГПК, районният съд се мотивирал, че в решението за прекратяване на брака съдът изрично е приел липса на искане за произнасяне по вината и че такова искане било направено едва в хода на устните състезания, поради което то не е своевременно.

Разпореждайки разноските да останат в тежест на ищцата, съдът е приложил разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК, според която съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а ако няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Претенцията на ищцата за присъждане на разноски е неоснователна, защото с решението за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, съдът не се е произнесъл изрично, че вината за разстройството е само у ответника. Без произнасяне за наличие на изключителна на ответника за разстройството на брака, ищецът няма право на разноски чл. 329, ал. 1 ГПК. Само на това основание, определението се явява правилно.

Изложените в него доводи за несвоевременно направено искане от ищеца за произнасяне по вината на ответника за прекратяване на брака са без значение по въпроса за разпределяне на отговорността за разноските по конкретното брачно дело. Те както и разбирането на ищеца, че е направил своевременно искането си за произнасяне по вината, биха били уместни при поставяне на въпроса за непълнота на съдебното решение, който порок се преодолява в отделно производство – за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Такова допълване липсва, поради което няма как се приеме, че съдът се произнесъл с акта си по същество и по вината на ответника за разстройството на брака. Ето защо се явява неоснователно оплакването в частната жалба, че съдът отказал да присъди сторените от ищеца разноски, заявени от него чрез израза в края на искането за прекратяване на брака „със законните последици“. Присъждането на разноски като законна последица следва да бъде поискано от страната (арг. чл. 6, ал. 2 и чл. 80, ал. 1 ГПК). Доколкото отговорността за разноските по делото е законна последица от приключване на делото, която следва да се поиска от страната, изразът в петитума на исковата молба „ведно със законните последици“ съставлява надлежно искане за присъждане на разноските по делото. Произнасянето по вината не съставлява такава законна последица, защото вината за разстройството на брака е част от спора по същество, а не законна последица от прекратяване на брака, за по която съдът се произнася, само ако някой от съпрузите е поискал това (чл. 49, ал. 3 СК). Затова искането до съда относно произнасянето по вината, трябва се направи от страната изрично, ясно и недвусмислено, а не чрез израза „ведно със законните последици“ (чл. 49, ал. 3 СК). Обстоятелството, че талкова е заявено в хода на устните състезания е без значение за произнасяне по частната жалба, поради липса на искане за допълване на съдебно решение по реда на чл. 250 ГПК и евентуално произнасяне относно вината на ответника за разстройството на брака. Правно ирелевантно за разпределяне на разноските по брачното дело е и оплакването в жалбата, основано на невъзможността на ищцата да предположи причината, поради която ответникът няма да получи исковата молба и да участва лично в процеса. Назначаване на особен представител в хипотезата на чл. 47 ГПК е правно задължение на съда, което обезпечава приключването на съдопроизводството с решаване на спора по същество, за което ищецът следва да съдейства чрез авансово внасяне на разноските за възнаграждение на назначения за представител адвокат. Тези разноски също подлежат на възстановяване според правилото на чл. 329, ал. 1 ГПК, а не с оглед недобросъвестното процесуално поведение на ответника, респ. добросъвестността на ищец при предявяване на иска.

По тези съображения решението на районния съд (по същността му определение), с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 456/14.11.2019г., по гр.д. № 317/2019 г. на РС Троян, постановявайки сторените от ищеца А.И.Й. (жалбоподателя) разноски в производството по делото да останат в нейна тежест, е правилно и следва да се потвърди.

Съдът констатира, че към жалбата не е внесен документ за платена държавна такса за обжалването. В случая такава се дължи от жалбоподателката в размер на 15 лв., с оглед естеството на жалбата и на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Отделно от това, от особения представител на ответника е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар за защитата пред окръжен съд. Такова се дължи, но не за процесуално представителство пред въззивната инстанция, а за изготвяне на писмения отговор на частната жалба. Настоящият състав счита, че за определянето му следва да се приложи чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Изготвянето на писмения отговор е правно действие, реципрочно на изготвянето на частната жалба, за което се дължи минимално възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 11 от Наредбата). Частната жалбоподателка е останала задължена за тези суми, поради което тя следва да бъде осъдена да ги заплати (чл. 77 ГПК). Възнаграждението на особения представител да се изпати след внасяне на сумата от 200 лв. по депозитната сметка на съда.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА решение (по същността му определение) № 13/14.01.2020 г., по гр.д. № 317/2019 г. на Районен съд Троян, с което съдът е изменил по реда на чл. 248 ГПК решение № 456/14.11.2019г., по същото гр.д. № 317/2020 г., постановявайки сторените от ищеца А.И.Й. (жалбоподателя) разноски в производството по делото да останат в нейна тежест.

            ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А.И.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметката на ОС Ловеч (IBAN: ***) сумата от 15 лв., представляваща дължима държавна такса за обжалването, а по депозитната сметката на ОС Ловеч (BG39 CECB 9790 3369 9373 00) сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение на особения представител адв. Б.Д. ***).

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждението на особения представител адв. Б.Д. ***) след внасяне на сумата от 200 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.