Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

03.12.2019г. г., гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

          При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева НАХД № 1913 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпила е жалба от Д.И.Б. ***, ЕГН **********  против наказателно постановление   № 15-036/23.08.2019 г. на *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище *** с което на жалбоподателя за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в полза на държавата размер на 1500 лв.

          В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуалния си представител адв. Н.Н. ***. Твърдят, че издаденото НП е издадено при несъобразяване на материалноправните изисквания, а именно че жалбоподателят Д.Б. не е извършил приписаното му административно нарушение, а АУАН и НП са издадени въз основа на предположения. В заключение моли съда за отмяна на наказателното постановление, като ангажира допълнителни гласни и писмени доказателства.

          Ответникът по жалбата – ***, редовно призован, представлява се от *** и изразява становище по нея, като моли за оставяне в сила на НП.    

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя и процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

          Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 10.06.2019 г. жалбоподателят Д.И.Б. със свои колеги от *** – свидетелите А.Е.Ц. и Л. И. *** 4“, находящ се до гр. Славяново – воден обект различен от р. Дунав и Черно море. В 11,45 часа на водоема пристигнали *** – свидетелите П.И.Б., К.В.Г. и Д.В.Д., които наблюдавайки известно време заварили лицето Д.И.Б. да извършва стопански риболов с един брой немаркирана риболовна мрежа. В момента на проверката от органите риболовният уред е бил въведен в действие в работно положение във водата. Длъжностните лица установили също, че ж-лят Б. не притежава разрешително за извършване на стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба за 2019г. По повод горната фактическа обстановка е съставен АУАН бл.№ В-0010097/10.06.2019 г., подписан от ж-ля без възражение, а въз основа на него издадено и НП № 15-036/23.08.2019 г. на *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище ***.

          Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите – П.И.Б. и Д.В.Д., както и отчасти от показанията на свидетелите д-р Ю.П.Ч., Л.Е.Й., А.А.Д., А.Е.Ц. и Л. И. М. относно обстоятелството, че на 10.06.2019г. жалбоподателят е бил на местонарушението, приложените към делото писмени доказателства – АУАН бл.№ В-0010097/10.06.2019 г.; НП № 15-036/23.08.2019 г. на *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище ***9г. на *** с регистър на рибовъдните стопанства, намиращи на територията на област Плевен; Писмо изх.№ 2784-ЗЖКФ от 22.05.2019г. на *** относно неизпълнение на Националната програма за надзор на екзотични и неекзотични болести по рибите и двучерупчестите мекотели в България за 2018г. и 6 листа имейл-кореспонденция.

 

          На жалбоподателя Д.И.Б. е вменено нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, съгласно която: „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра.”

Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗРА „Който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв.“.

Видно от обстоятелствената част на НП и АУАН жалбоподателят е бил заварен във горепосочения воден обект – яз. „Славяново 4“ гр.Славяново да извършва стопански риболов с един брой немаркирана риболовна мрежа, въведена в действие в работно положение във водата, без да притежава разрешително за извършване на стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба за 2019г.

По делото не се спори че ж-лят Б. не притежава разрешително за извършване на стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба за 2019г. Не се спори и че язовир Славяново 4, гр.Славяново е воден обект различен от Черно море и р.Дунав. Безспорно е и че това е животновъден обект, за който удостоверение за регистрация издадено от ОДБХ притежава ***, гр.Славяново. Спорно е заварен ли е ж-лят от св. Б. и Д. да извършва стопански риболов в този обект. Дл.лица Б. и Д. са категорични и последователни в показанията си, като това е видно както от разпита им, така и от проведените очни ставки че именно ж-лят е бил заварен да извършва улов на риба с въпросната рибарска мрежа навътре в язовира и това те са установили със съответното средство за наблюдение, което са носили. Категорични са че св. Ч. и Й. са дошли в по-късен момент, когато рибата е била извадена от водния обект и съответно ж-лят е бил излязъл от водата. Категорични са и че не са видели въдица на мястото на нарушението. Съдът цени напълно показанията на св.Б. и Д., същите са депозирани под страх от наказателна отговорност от лъжесвидетелстване и съдът няма основание да не ги кредитира. На тях противоречат показанията на св.Д.  - *** на *** и св. М. – работник в същата, които твърдят че последният е бил в плавателния съд, а не ж-ля Б.. Съдът приема тези показания за заинтересовани от хода на делото, поради което не ги кредитира и намира, че  във водоема на процесната дата е бил именно ж-лят, а не св.М.. На следващо място съдът приема че в конкретния случай е бил извършван от страна на ж-я „стопански риболов" като по смисъла на Пар.1 т.28 от ДР на ЗРА „Риболов стопански” е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. За да достигне до този си извод съдът цени и показанията на св.Д., в частта в която твърди че именно той като *** на кооперацията е възложил с устно разпореждане извършването на улова от животновъдния обект, който именно кооперацията стопанисва. Не се ценят обаче показанията му в частта в която твърди че разпореждането за улов е било с оглед изпълнение на Заповед на държавен орган. Тук следва да се посочи че съдът цени показанията на свидетелите Ч. и Й. които твърдят че въз основа на заповед на ръководителя на ведомството към което работят уведомили ***я на ***, че следва да извършат улов на риба за изследване. Свидетелите обаче са категорични че при пристигането си рибата вече била извадена – десет риби каракуда в малка кофа и една по-голяма отстрани, която не посочват от какъв вид е, като св.Ч. сочи че е била в мрежа. Така визираните обаче от свидетелите Ч. и Й. количество и вид риба са различава съществено от описаната в АУАН. Освен това св.Ч. не си спомня какво се е случило с рибата, дали тя е била взета за изследване или пусната, докато св.Д. и Б. са категорични че рибата е била пусната. На следващо място въпреки положените усилия от показанията на св.Ч. и Й. не се установи вида на рибата която е извадена, и дали точно такава е следвало да бъде изследвана, доколкото в приложението към ценената Заповед № 840/23.05.2019г. се посочва че от този водоем е следвало да се изследва единствено толстолоб. Тези двама свидетели не посочиха и как са се доверили да изследват вече извадена риба и как са преценили че тези риби са от точно този водоем след като не са били свидетели на изваждането, и дали преди това е имало извадена и друга по вид и количество риба. Въпреки това съдът цени показанията им като непротиворечащи на кредитираните писмени и гласни доказателства.  По отношение на показанията на св.М., съдът не кредитира показанията му, доколкото в тях твърди единствено че той е бил в плавателния съд и е извадил по-дребната риба с въдица, а не ж-ля и в този смисъл показанията му съответстват единствено на некредитираната част от показанията на св.Д., който е негов работодател. Обратното твърдят св.Б. и Д. които в обективните си и незаинтересовани показания заявяват че риболовът е бил извършван от ж-ля с мрежа, а въдица нито е била открита на мястото на нарушението, нито такова обстоятелство е било посочвано. Нещо повече – ж-лят в специално обособената в АУАН графа за възражения е заявил че няма такива.

Изводимо от горното от събраните по делото кредитирани доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов с един брой немаркирана риболовна мрежа, въведена в действие в работно положение във водата, без да притежава разрешително за извършване на стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба за 2019г. – с което е осъществил състава на нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. В този смисъл и при съобразяване на абсолютния размер на санкцията предвидена в разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗРА, следва да се потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 15-036/23.08.2019г. на *** към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, със седалище ***, с което на жалбоподателя Д.И.Б. за нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и на основание чл.56, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в полза на държавата размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: