РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Сандански , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря В. Бл. П.
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № ***** по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. Б., ЕГН – **********, с адес – гр. ****, ул.“****“ №
***, против Наказателно постановление № 21-0339-000532/13.05.2021 година на
Началник РУ към ОДМВР – ****, РУ – ****, с което на жалбоподателя за извършени от
него нарушения по чл.98, ал.1,т.5 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл.53 ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП, е наложено административно
наказание “****” общо в размер на **** лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се също, че описаната фактическа обстановка не
отговаря на действителната такава. Иска се отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с надлежно
упълномощен защитник, който подържа жалбата. В хода на делото по същество, защитникът
на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, като изразява подробни аргументи в подкрепа на становището си.
Представя писмена защита.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Сандански, редовно и
1
своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище
по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства подробно описани в протоколите от
съдебни заседания, както и гласни такива.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие /право и задължение/ съдът ex officio /служебно/ констатира – чл.13,
чл.107, ал.2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по съставянето на АУАН, както и отказ на жалбоподателя да
получи препис от същия, удостотверен с подпис на свидетел. В този смисъл възраженията,
досежно наличие на процесуални нарушения при съставянето на акта за нарушение, и по-
конкретно удостовереният отказ с подпис на свид.С., който е и свидетел по акта, съдът
намира за несъстоятелни, тъй като същите не са от категорията на съществените такива,
които да доведат до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Последният е
разбрал за какво нарушение му е съставен акта на място, и е отказал да го подпише и в този
смисъл по никакъв начин не е накърнено правото му на защита. В тази насока са и
показанията на полицейските служители – свидетелите В. и С., които с категоричност сочат,
на място, при констатираното нарушение са обяснили на жалб.Б. за какво нарушение ще му
бъде съставен АУАН, прочетен му е бил и същия отказал да го подпише.
Всъщност безспорно по делото е, че жалбоподателят на процесната – ****г. в гр.
****, на паркинга пред магазин ****паркирал собственият си лек автомобил – марка „****“
с рег. № Е **** МХ върху пешеходна пътека и на по-малко от 5 метра от нея при наличие на
пътен знак „Д-17“. Установи се също, че при извършената проверка жалб.Б. не е представил
на полицейските служители и СУМПС и КТ, като правния спор се съсредоточава върху това
дали лекият автомобил е бил „паркиран“ или се е намирал в „престой“. Още тук следва да се
посочи, че за двете разновидности на деянието се предвижда еднаква отговорност.
Фактическия състав на административното нарушение има за основни елементи дадено
превозно средство да е паркирало или да престоява върху пешеходна или велосипедна
пътека или да е на не по-малко от 5 метра преди тях.
Що е то „престой“ е дефинирано в разпоредбата на чл.93, ал.1 от Закона за
движението по пътищата: „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“.
А според текста на чл.93, ал.2 от Закона за движението по пътищата, „ Паркирано е
2
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да
избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие,
или в подчинение на правилата за движение“.
Дали едно превозно средство е „паркирано“, или „престоява“, контролните органи
могат да определят, да вменят като част от фактическия състав на конкретно нарушение, при
условие, че достатъчно време наблюдават превозното средство, не и при първоначално
инцидентно възприемане, а в случая са налице доказателства, че контролните органи са
били изпратени на място по подаден сигнал за паркирано МПС на пешеходна пътека на
паркинга на магазин Кауфланд и за възникнал скандла в тази връзка. Пристигайки на място
полицейските служители установили процесният лек автомобил, паркиран пред входа на
магазин *****, върху обозначена с пътен знак „Д-17“ пешеходна пътека. Видно е също от
показанията на актосъставителя, че били направени снимки с техническо средство „таблет“
на автомобила и мястото, където същия е бил паркиран. След няколко минути на място
пристигнал и жалб.Б., който заявил, че автомобила е негова собственост, извършена му била
и докумантална проверка, и му бил съставен АУАН, който същия отказал да подпише.
Показанията на полицейските служители В. и С. съдът прие за достоверни, същите
кореспондират и с приетите писмени доказателства, и като свидетели очевидци в
настоящото административно производство, при което показанията им, като
кореспондиращи и помежду си, не се налага да бъдат обсъждани поотделно.
При това съдът намира, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на
чл.189, ал.2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Но дори и съдът да не анализира акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление на горната плоскост, доводите на страната-жалбоподател, не
могат да опровергаят извод за законосъобразно процедиране при издаване на обжалваното
наказателно постановление.
Това е така, тъй като от една страна съдът не констатира нарушения на ЗАНН,
допуснати при съставянето на АУАН, а от друга страна – жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да оборят съдържанието на АУАН. Изложеното означава, че
извършването на конкретните нарушения от страна на жалбоподателя е доказано по
безспорен и несъмнен начин, поради което и съдът намира, че с НП той правомерно е бил
санкциониран за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
В материалноправната норма на чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП е въведена забрана за престой и
паркиране не само на пешеходни или велосипедни пътеки, но и на разстояние, по-малко от 5
метра преди тях. Съгласно чл.93, ал.1 ЗДвП, пътното превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Всяко друго спиране
3
на пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да
избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или
в подчинение на правилата за движение, се определят като паркиране на пътното превозно
средство /ал.2 на чл.93 от ЗДвП/. При описаната фактология, извлечена от свидетелските
показания и писмените доказателства, представени с административнонаказателната
преписка, съдът приема, че жалбоподателят Б. на посочената дата и час действително е
паркирал с л.а. марка „Ситроен Берлинго“ с рег. № Е **** МХ в нарушение на
ограниченията по чл. 98, ал.1, т. 5 ЗДвП – върху пешеходна пътека и на по-малко от 5 метра
от нея при наличие на пътен знак „Д-17“. Установи се също, че при извършената проверка
жалб.Б. не е представил на полицейските служители и СУМПС и КТ. Поради това съдът
приема, че жалбоподателят действително е управлявал посочения автомобил, както и че е
паркирал същия на пешеходната пътека. Касае се за формално нарушение, на просто
извършване, като за съставомерността на същото не се изисква да са настъпили вредоносни
последици, т.е. да се е стигнало до създаване на опасност за движението и или др. Деянието
е консумирано и от субективна страна, тъй като виновно е нарушил разпоредбата на чл.98,
ал.1, т.5 ЗДвП, знаейки и след като е бил длъжен да знае тази законова забрана, както и не е
представил на контрлоните органи СУМПС и КТ, с което е нарушил и нормата на чл.100,
ал.1, т.1 ЗДвП.
Извършеното нарушение е правилно и пълно описано, законосъобразно
квалифицирано по чл.98, ал.1, т.5 ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, а впоследствие и
правилно субсумирано под санкционното правило на чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП и чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 ЗДвП, предвиждащо наказание глоба, съответно: в размер на 50 лева за водач,
който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, и в размер на 10
лева – за второто нарушение. Случаят е именно такъв, а за извършените адм.нарушения
следващото се административно наказание е определено като вид и размер по абсолютен
начин, което изключва възможността наказанието да бъде намалено или изменено.
Наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението, тъй като след като
автомобилът е бил паркиран на пешеходна пътека безспорно се препятства възможността на
пешеходците да пресичат безпрепятствено на обозначените за това места. Безспорно се
установи също и, че жалб.Б. не е представил на контролните органи СУМПС и КТ, с което е
осъществил и състава на адм.нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателя Б.а административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН /Вж. Тълкувателно решение № 1/12.12.2007
г. на ВКС по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК/, поради което същият не следва да бъде освободен
от административнонаказателна отговорност. Предвид факта, че нарушения от подобен вид
независимо от формалния си характер са свързани с осигуряване безопасността на
движението по пътищата, съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно
правилно в случая е ангажирана административно–наказателната отговорност, още повече,
4
че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл.183, ал.4, т.8 и чл.183 ЗДвП e призвана да
гарантира, а именно гарантиране на безпрепятствено пресичане на обозначените за това
места - пешеходни пътеки и при наличие на лек автомобил върху пешеходната пътека
пешеходците биха били принудени да пресичат на необозначени места, което създава
опаснаст за движението като цяло или да чакат лекият автомобил да се премести, т.е. така
позиционираното ППС създава пречки за движението. Ето защо счита, че това наказание ще
допринесе за постигане на посочените в чл.12 ЗАНН цели на административното наказание.
От субективна страна, жалб.Б. е осъществил състава и на административното
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил е
знаел, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е бил
длъжен да предвиди настъпването им.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно
наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
При определяне размера на административното наказание по отношение на
извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е наложил за същото санкция “Глоба” в размер на
10.00 лева, чийто размер е точно фиксиран от законодателя в разпоредбата на чл.183, ал.1,
т.1 пр.2 ЗДвП/”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: 1. не носи определените документи -
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство”/.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното
наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0339-000532/13.05.2021
година на Началник РУ към ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на
жалбоподателя В. ИВ. Б., ЕГН – **********, с адес – гр. ****, ул.“****“ № 19, за
извършени от него нарушения по чл.98, ал.1,т.5 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание
5
чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.4, т.8 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 ЗДвП, е наложено
административно наказание “Глоба” общо в размер на **** лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните
пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6