ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер     10705          2017 Година             Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав

 

На седемнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година

 

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Иван Анастасов

 

като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14670 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е образувано по искова молба от „Юробанк България”АД против Ю.Ш. и С.П., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. чл.535 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за това да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те дължат солидарно на ищеца сумата от 9918,60 лева- главница по запис на заповед от 25.06.2008г., както и сумата от 2444,49 лева- договорна лихва за периода 23.08.2013г.- 21.06.2016г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 15.07.2016г.- датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й изплащане. С исковата молба са представени писмени доказателства.   

        От ответниците са подадени отговори на исковата молба в срок. Със същите на първо място е заявено възражение за недопустимост на предявените искове поради наличието на влязло в сила съдебно решение по същите искове. Представено е заверено копие от решение № 4043/29.10.2013г. по гр.д.№ 12850/2013г. на ПРС, VІІ гр.с., с отбелязване за решението по възз.гр.д.№ 107/2014г. на ПОС, с което първоинстанционното решение е отменено и искът по чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на вземанията по горепосочения запис на заповед от 25.06.2008г. е отхвърлен.

        От ищцовото дружество е заявено становище за неоснователност на възражението за недопустимост на исковете, като се твърди, че причината за постановяване на горепосоченото решение на ПОС, а именно непредявяване на записа на заповед, вече е отпаднала. В тази връзка се твърди също така, че с решението на ПОС не е констатирано несъществуване на вземането по записа на заповед.

        Съдът намира възражението за недопустимост на исковете за основателно по следните съображения: Безспорно разгледаният в производството по гр.д.№ 12850/2013г. на ПРС, VІІ гр.с. има за предмет вземанията по записа на заповед, въз основа на който се претендират и вземанията за главница в размер от 9918,60 лева и договорна лихва за периода 23.08.2013г.- 21.06.2016г. в размер от 2444,49 лева по настоящето дело. Основанието за претендиране на вземанията- сделка по издаване на запис на заповед, е едно и също и по двете дела- предходното и настоящето. Искането е същото. настъпването на сочените от ищеца нови обстоятелства не обосновават извод за възникване на някакво ново основание на иска, различно от това по заведеното през 2013г. гражданско дело. Сила на присъдено нещо има диспозитива на решението, а не мотивите, поради което промяната в обстоятелството, обосновало неоснователност на исковата претенция, не дава основание за повторното и предявяване. Ето защо и на основание чл.299, ал.2, вр. чл.130 от ГПК производството по делото ще следва да бъде прекратено.

        На основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ответниците ще следва да бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от по 1680 лева.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

        ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като процесуално недопустимо.

        ОСЪЖДА „Юробанк България”АД- гр.София, ул.”Околовръстен път”№ 260, ЕИК: ********* да заплати разделно на Ю.М.Ш. ***, ЕГН: ********** и С.В.П. ***4, ЕГН: ********** по 1680 лева- съдебни разноски.

        Определението подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: /п/

         Вярно с оригинала

         Секретар: П. К.