О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 890
гр. Плевен, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на първи
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов
административно дело № 96/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на по чл.405 във вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „ТАИН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление обл.Плевен, общ. Пордим, с. Вълчитрън, ул.***, представлявано от
управителя Н.А.А., подадена чрез адв. П.Д., против задължително предписание № 2, дадено с
Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2037446/18.12.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с правно основание
чл.404, ал.1, т.12 от КТ, потвърдено с Решение изх. № 21000884 от 08.01.2021 г.
на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", с което
жалбоподателят е задължен да изплати начисленото във ведомост за заплати
трудово възнаграждение на лицето П.М.Е. за положения от него труд за месец
октомври 2020 год., съгласно чл.128, т.2 от КТ.
В жалбата се
релевират основания за незаконосъобразност на предписанията поради нарушения на
материалния закон и несъответствие с целите на закона. Излагат се съображения,
че в разпоредбата на чл.272, ал.1 от КТ са изчерпателно изброени случаите, в
които могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласие на
работника и служителя и се твърди, че в конкретния случай работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие при дисциплинарно уволнение, поради
което следва да бъде направено прихващане на горната сума от размера на
начисленото му трудово възнаграждение. Във връзка с горното се твърди
незаконосъобразност на издаденото предписание и се иска неговата отмяна.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба
и представя писмени бележки, в които сочи, че действително в чл.272, ал.1 от КТ
е налице изчерпателно изброяване на случаите, в които могат
да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласие на работника и
служителя, респективно извън така изброените хипотези работодателят няма право
да прави такива удръжки, но прихващане може да се извърши, ако е налице
постановено съдебно решение по предявен от работодателя иск. Излага доводи, че
към момента на настоящето съдебно производство са налице неприключили такива в
РС- Плевен между П.М.Е. ***, във връзка с което се твърди, че издаденото
предписание е незаконосъобразно, тъй като Е. дължи обезщетение на работодателя
по чл.221, ал.2 от КТ, във връзка с което за горната сума може да се направи
прихващане от дължимото му трудово възнаграждение. В заключение прави искане да
бъде отменено даденото на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ предписание като
незаконосъобразно и неотговарящо на целта на закона.
Ответникът по
жалбата – Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, чрез процесуален
представител юрк. Р.И., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че съобразно разпоредбите на чл.242
вр. чл.128, т.2 от КТ за работодателя е налице императивно установено
задължение за заплащане на положения от работниците и служителите труд. В
конкретния случай работодателят е начислил в съответната ведомост дължимото на Е.
трудово възнаграждение, но не го е изплатил. Сочи, че в преписката не са налице
данни за обективирано по надлежния ред волеизялвление за прихващане, каквито са
твърденията на жалбоподателя, а освен това не са налице предпоставките на
чл.272, ал.1 от КТ за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение на работника.
Ето защо твърди, че издаденото предписание е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна П.М.Е. не се явява и не ангажира становище по основателността на
жалбата.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК,
приема за установено следното:
Видно от Протокол
за извършена проверка изх. № 2037446/18.12.2020 г. на л.5-6 от делото, на 18.12.2020
г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство по отношение на „ТАИН ТНАРС“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление с. Вълчитрън, обл. Плевен, ул.***, представлявано от
управителя Н.А.А., при която направили констатации за две нарушения :
1. След проверка
на документите установили, че работодателят не е преразгледал оценката на риска
по работни места с оценяване на нововъзникналия риск от разпространение на
коронавируса, с което е нарушил изискванията на чл.11, ал.1, т.1 от Наредба № 5
за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска;
2. При проверка на
ведомостите за заплати за м. октомври 2020 г. е установено, че „ТАИН ТРАНС“
ЕООД, в качеството му на работодател, не е изплатило в установения в трудовия
договор срок, а именно 25.11.2020 г. уговореното трудово възнаграждение за
извършена работа през м. октомври 2020 год. от П.М.Е.- нарушение на чл.128, т.2
от КТ.
С оглед
установеното и на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени задължителни предписания на жалбоподателя,
а именно:
1. Работодателят
да преразгледа оценката на риска по работните места с оценяване на
нововъзникналия риск, в случая от разпространение на коронавирус, съгласно
изискванията на Наредба № 5.
2. Работодателят
да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през м.
октомври 2020 го от П.М.Е., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ.
Към административната
преписка по делото са приложени трудов договор № 44/16.10.2017 г., сключен
между „ТАИН ТРАНС“ ЕООД и П.М.Е. /л.17/ и 2 бр. допълнителни споразумения към
него /л.18 и 19/; отчетно- платежна ведомост за трудовото възнаграждение на
работниците и служителите за м. октомври 2020 г. /л.15/; 3 бр. заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания по отношение на П.М.Е. /л.10-12/;
констативен протокол за установяване на извършено дисциплинарно нарушение по
отношение П.М.Е. /л.13/.
Против предписание
№ 2 от Протокол за извършена проверка изх. № 2037446/18.12.2020 г. е подадено в
законния срок възражение пред по - горестоящия орган от работодателя с вх. № 20104486/30.12.2020
г. по реда на чл. 81 и следващите АПК /л.42/, по което е постановено Решение изх. № 21000884 от
08.01.2021 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по
труда" /л.7/. С горното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна.
За да постанови
решенето си административният орган е преценил, че обжалваното предписание е
законосъобразно, издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията за
форма на административния акт и не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на административното
производство. Подробно
са изложени мотиви относно законосъобразността предписанието, като основния
аргумент за отхвърляне на жалбата е обстоятелството, че не са налице
основанията за извършване на прихващане, тъй като не са налице условията на
чл.272, ал.1 от КТ, както и че чл.446, ал.1 от ГПК забранява извършване на
компенсация с несеквестируемата част от дължимото на работника или служителя
трудово възнаграждение. Сочи се, че няма
доказателства за наличие на писмено съгласие от заинтересованата страна П.Е. за
извършване на прихващане, поради което не са налице предпоставките на чл.221,
ал.2 от КТ. Решението е било връчено на жалбоподателя
на 13.01.2021 год., видно от известие за доставяне на л.44.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Оспореното
в настоящото производство предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка изх. № 2037446/18.12.2020 г., е доведено до знанието на представляващия дружеството, който
в законния срок е упражнил правото си на жалба по административен ред по чл. 81 и сл. АПК. Изпълнителният директор на ИА
"Главна инспекция по труда" се е произнесъл с Решение изх. № 21000884
от 08.01.2021 г. Това решение е връчено на жалбоподателя на 13.01.2021 год.,
видно от известие за доставяне на л.44. В същото време жалбата е подадена на
28.01.2021 год., видно от поставения върху нея входящ номер. Ето защо следва да
се приеме, че жалбата е подадена извън указания 14 – дневен срок за оспорване,
който е изтекъл на 27.01.2021 год. Същата
е просрочена, което е предпоставка за оставянето ѝ без разглеждане на
основание 159, т.5 АПК.
При
този изход на производството и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК, в
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „ТАИН ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Плевен,
общ. Пордим, с. Вълчитрън, ул.***, представлявано от управителя Н.А.А.,
подадена чрез адв. П.Д., против
задължително предписание № 2, дадено с Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2037446/18.12.2020 г.
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с правно основание чл.404, ал.1,
т.12 от КТ, потвърдено с Решение изх. № 21000884 от 08.01.2021 г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", с което
жалбоподателят е задължен да изплати начисленото във ведомост за заплати
трудово възнаграждение на лицето П.М.Е. за положения от него труд за месец
октомври 2020 год., съгласно чл.128, т.2 от КТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 96 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год.
ОСЪЖДА „ТАИН ТРАНС“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление обл.Плевен, общ. Пордим, с.
Вълчитрън, ул.***, представлявано от управителя Н.А.А., да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред ВАС на РБ.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: