Р Е Ш Е Н И Е
№………../…...10.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1674 по описа на ВОС за 2019 г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е
образувано по жалба вх. № 20191004123314 на „ТД ИНДЪСТРИЙС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Алеко
Константинов“ № 2, ет.4, ап.11, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Христо Климентов Костов, чрез адв. Е.Е., срещу Отказ на
длъжностно лице № 20190410100624/27.09.20189г., при Агенция по вписванията,
постановен по подадено заявление образец Г3 вх.№ 20190410100624 за обявяване на
декларация по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч.
Поддържа се в жалбата, че постановеният отказ
за обявяване на декларация по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч., за липса на осъществявана
дейност през отчетната 2018г., е незаконосъобразен. Жалбоподателят счита за
неправилен отказа, който е мотивиран с обстоятелството, че не е спазен срокът,
предвиден в чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч., доколкото заявлението за обявяване на
декларацията било подадено след 31.03.2019г. По същество моли съда да отмени
обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши заявеното обявяване.
Жалбата е представена в официално
заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и
постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ,
депозирана е пред АВ на 04.10.2019г.,
или в границите на срока по чл. 25, ал. 1 , предвид данните за датата на връчване
на обжалвания отказ. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което е
допустима за разглеждане.
Съдът, като съобрази изложените
от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към
нея преписка по заявление вх.№ 20190410100624, намира
жалбата за основателна, а постановения отказ - за незаконосъобразен, по
следните съображения:
За да постанови обжалвания отказ,
длъжностното лице по вписванията е констатирало, че заявлението, с което се
иска обявяване на декларацията по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч., е подадено след
предвидения срок – 31.03.2019г. Също така е посочило, че с оглед пропускането
на срока за деклариране на липсата на осъществявана дейност през отчетния
период, то заявителят следва да публикува ГФО, като подаде заявление образец Г2
и заплати съответна такса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/
проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното
обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи
на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване
акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е
представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при
първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата
на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално
удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната
система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали
представените документи съответстват на въведените данни за тях в
Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.
Когато към заявлението не са приложени всички
документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания по чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Заявената за обявяване декларация се подава в
случаите, когато предприятията (търговци и юридически лица с нестопанска цел)
не са осъществявали дейност, подлежаща на деклариране по ЗСч., през предходната
календарна година, което обстоятелство, съгласно изискването на чл. 38, ал.9,
т.2 ЗСч. следва да се заяви до 31 март
на следващата година. Съгласно буква „а“ на същия член в посочените случаи не
се внася държавната такса по чл.12, ал.1, т.1 ЗТРРЮЛНЦ.
Вписването по чл. 22, ал.
1 ЗТРРЮЛНЦ представлява официално удостоверяване, че известно подлежащо на
вписване обстоятелство съществува, като проверката, която длъжностното лице по
регистрацията извършва се изразява е събирането на данни за формалното
съответствие на представените съгласно чл. 24, ал. 4
от Наредба № 1/14.02.2007 год. документи със закона. Относими
в случая са разпоредбите на чл. 62б, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г., за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съгласно които към
заявлението за обявяване на декларация по чл.
38, ал.2 ЗСч. следва да се представят освен
самата декларация, подадена в законоустановения за
това срок, и други изискуеми документи по закон.
Към процесното заявление
са приложени изискуемите декларация по чл. 38, ал.9, т.2 ЗСч., както и декларация
по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, двете подписани от тогавашния управител на
дружеството – Тихомир Димитров. Видно от приложеното към преписката заявление образец
Г3, придружено с документ – справка за входирането му
в АВп., както и при извършена служебна справка на
документите по заявлението по партидата на търговеца в ТР, се установява, че
заявлението е подадено преди изтичане на предвидения срок, а именно на
29.03.2019г. С оглед датата на постановяване на процесния
отказ (27.09.2019г.), следва извод, че същото е разгледано извън срока по чл.
19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, а също е обявено в ТР на дата различна от постъпването му –
10.04.2019г.
Съдът намира, че закъснялото оповестяване и
разглеждане на заявлението не може да бъде основание за постановяване на отказ,
като в обхвата на извършваната от длъжностното лице проверка, попадат
единствено посочените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ предпоставки, които, както бе посочено
по-горе в случая са налице.
Предвид несъвпадането на изводите на
длъжностното лице, с изложените от съда и като съобрази, че са представени
изискуемите доказателства съгласно Закона за търговския регистър и Наредба № 1/
14.02.2007 г., за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съдът
намира отказа за незаконосъобразен и като такъв го отменя.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ № 20190410100624/27.09.2019г.,
на длъжностното лице по регистрацията при АВ по подадено заявление
образец Г3 вх.№ 20190410100624 за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2
ЗСч. по партидата на „ТД ИНДЪСТРИЙС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 2, ет.4, ап.11,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Христо Климентов Костов.
УКАЗВА на АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА - Търговски регистър - гр. София да извърши исканото вписване по заявление
образец
вх.№ 20190410100624.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/