№ 1027
гр. Русе, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
ПредС.ел:Татяна Т. И.а
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Татяна Т. И.а Гражданско дело №
20244520101315 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
Ищецът С. Ф. М. твърди, че на 18.12.2020 г., в 09.45 часа, на Първокласен път I-
2, 34+000 км., Община Ветово, настъпило пътно-транспортно произшествие. При него
М.В.Х., управлявайки л.а. „Сузуки", модел „СХ4", с рег. № Р8756ВС, собственост на
неговия син — Ц.М.В., нарушил правилата за движение по пътищата, като по време на
маневра по изпреварване от страна на ищеца /участник 2/, М.Х. /участник 1/ навлязъл в
пътна лента на първия и го ударил в областта на предна дясна врата и задна дясна
врата. С поведението си той станал причина за настъпване на ПТП. Непосредствено
след удара М.Х. не предприел аварийно спиране, а вместо това продължил да се движи
по посоката си на движение. Това провокирало ищеца да го последва с автомобила си,
за да установи контакт с виновния водач. След като станало ясно, че Х. няма
намерение да преустанови движението си, ищецът записал данните на
регистрационния номер на движещия се автомобил. В рамките на същия ден подал
сигнал в РУ-Ветово за настъпилия инцидент. В хода на проверката от органите на МВР
бил установен собственикът на процесното МПС, както и виновният водач, избягал от
ПТП-то. Образувана била прокурорска преписка № 1164/2021 г. по описа на РП - Русе.
С Постановление от 24.03.2021 г. на РП - Русе по пр.пр. № 1164/2021 г. било отказано
образуването на досъдебно производство.
Пряка и непосредствена последица от настъпването на застрахователното
събитие били причинени имуществени вреди на С. Мехмедов, изразяващи се в
1
необходимост от отстраняване на щетите, нанесени на собствсния му лек автомобил -
марка: „БМВ", модел: „ХЗ", рама № WBAPA91060WA00502, с рег.№ Т4314КК.
Събитието, обстоятелствата и причините за настъпвансто му били изяснени и описани
в Протокол за ПТП № 1688806/05.08.2022 г., издаден след изрично депозирано
заявление от ищеца за издаване от 18.12.2020 г. в РУ-Ветово.
Относно автомобила на С. Ф. Мехмедов била налице валидно сключена
застраховка в ,,ЗК ЛЕВ ИНС" АД по полица № 22/120003450564. Другият автомобил,
виновен за настъпване на инцидента, бил със сключена застраховка в ЗД „БУЛ ИНС"
АД по полица № 02/120000193199. На автомобила, собственост на ищеца, бил
направен оглед от ЗД „БУЛ ИНС" АД на 21.09.2022 г. През м.10.2022 г. той получил
уведомление от ответника, че поради необходимост от допълнителни доказателства е
изпратено запитване до Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Русе. Последвало
допълнително уведомление от ЗД "БУЛ ИНС" АД с изх.№ ОК-794162/08.11.2022 г. В
него застрахователното дружество посочвало, че е постъпил отговор с вх.№ ОК-
785179/04.11.2022 г. с решение на Районна прокуратура - Русе, от което било видно
липсата на вина от страна на застрахования при тях водач. В тази връзка се излагали
доводи за липса на предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност". Ищецът депозирал жалба до Комисия за финансов надзор
на Република България, с върнат отговор с изх. № 91-02-1019/13.12.2022 г.
От Опис-заключение по щета № ********** от 21.09.2022 г. било видно, че
автомобилът имал общо 2 броя компонента /части/, които следва да бъдат
възстановени.
С оглед изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ЗД „БУЛ ИНС"
АД бъде осъдено да заплати на С. Ф. М. сумата от 800 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба
и направените разноски в настоящото производство.
В отговора по реда на чл.131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния автомобил „Сузуки СХ 4", с рег. № Р 8756 ВС. Оспорва
механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Констативният
протокол за ПТП с материални щети бил съставен след подадено заявление от ищеца
за изготвяне, поради което не се ползвал с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП
не можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала на
2
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Ответникът оспорва изложените
от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в
доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по полица
„Гражданска отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически
състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно деяние (чл.15
НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. При липсата на акт по чл. 300 ГПК
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане,
подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за
допуснати от водача на МПС „Сузуки СХ 4", с рег. № Р 8756 ВС, нарушения на
правилата за движение по пътищата. Твърди, че единствената причина за възникването
на произшествието била неправомерното поведение на ищеца. Същият се е движел в
лява лента с превишена скорост и нарушавайки чл. 20 ЗДвП се е поставил в
невъзможност своевременно да реагира и предотврати потенцилно произшествие при
възникване на опасност. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно
поведение, осъществено от водача М.Х., твърди, че ПТП-то и произтеклите от него
вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал
предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Същият се е движил в нарушение на законовите разпоредби с превишена скорост и не
управлявал непрекъснато процесното МПС, нарушавайки чл. 20 ЗДвП. Ответникът
оспорва и причинноследствената връзка между процесния инцидент и изброените в
исковата молба повреди. Твърди, че описаните щети на л.а.„Сузуки СХ 4", с рег.№ Р
8756 ВС, не кореспондират с декларирания механизъм, при който е реализирано
процесното ПТП. Оспорва иска и по размер и счита, че претендираната сума от 800 лв.
е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно
разпоредбата на чл. 386 от КЗ. Оспорва претенцията за лихва за забава като твърди, че
застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Алтернативно прави
възражение за датата, от която се дължи лихва за забавянето. В случая застрахователят
поискал допълниелно документи, които не били предоставени. Счита, че датата на
търсената лихва за забавяне следва да бъде определена съобразно разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 2 КЗ.
Моли исковите претенции като неоснователни и недоказани да бъдат изцяло
отхвърлени. Евентуално моли да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение, с оглед направените възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
3
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото деликвентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил имуществени или неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования, 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника – застраховател, 3) отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения и 4) застрахователят да не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ.
В случая страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е отправил към застрахователя – настоящ ответник
застрахователна претенция на 21.09.2022 г., по повод на която е образувана щета №
**********. Въпреки, че на същата дата, както и на 26.09.2022 г. са изготвени Опис-
заключения на щета на МПС от ЗД „Бул Инс“ АД, с писмо от 08.11.2022 г. същото
уведомява ищеца, че няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение по
претенцията му.
На 18.12.2020 г. С. М. е подал заявление до Началника РУ-Ветово за издаване на
протокол за ПТП, в което саморъчно сочи, че на същата дата в 9,45 ч. в участъка след
Писанския мост, в посока гр.Русе, преди разклона за с.Писанец, е настъпило ПТП, от
което са увредени предна и задна десни врати. По този повод в РУ-Ветово е
образувана преписка, рег.№ УРИ: 457р-000-1970, по която е изготвена Докладна
записка от мл.а-р В.В.в. В същата е посочено, че са снети писмени обяснения от М.,
според които на посочената дата, на главен път I-2, след „Писански кантон“, посока
гр.Русе, е управлявал л.а.“БМВ“, модел „Х3“, с рег.№ Т4314КК, като при разрешение
за изпреварване предприема маневра изпреварване на л.а.„Сузуки", с рег.№ Р8756ВС,
водачът на който без причина изведнъж навлиза в неговата пътна лента и го удря в
4
дясната врата и преден десен калник. Нарушителят не спрял, а продължил да се движи
в посока гр.Русе. Автомобилът „Сузуки“ е собственост на Ц.М.В. от гр.Разгра. След
разговор с майката на същия, тя заявила на полицейския служител, че е запозната с
пътния инцидент и че МПС е било управлявано от съпруга й М.В.Х.. Изпратените до
двамата призовки за явяване в РУ – Ветово не били връчени поради отказ.
С Постановление на РП-Русе от 24.03.2021 г. е отказано образуването на
досъдебно производство и пр.преписка е прекратена, поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер.
На 05.08.2022 г. е издаден Протокол за ПТП № 1688806, в който е отразено, че
на 18.12.2020 г. участник 2 – Сезат Ф. М. при движение на път I-2, на км. около
34+000м. в посока от гр.Разград към гр.Русе, при маневра изпреварване на участник 1
– Ц.М.В., участник 1 навлиза в неговата пътна лента и го удря в областта на дясната
врата и преден десен калник.
По делото е прието заключението по назначената САТЕ, според което
посочените от застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД в опис-заключение по щета
увреждания по автомобила на ищеца е възможно да настъпят вследствие ПТП,
описано в приложения протокол за ПТП. Пазарната стойност за възстановяване на
увредените предна и задна десни врати и преден десен калник възлиза на 707.16 лв.
Съобразно ангажираните по делото доказателства съдът намира, че в случая не
е налице първата предпоставка за уважаване прекия иск, предявен от увредения от
ПТП срещу ответното застрахователно дружество.
В практиката на ВКС е разграничена доказателствената сила на протокола за
ПТП в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП
/т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и
„протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по
чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС,
без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа
на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от
настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на
МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото
тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма
на ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
5
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
В настоящия случай протоколът за настъпилото на 18.12.2020 г. ПТП е издаден
на 05.08.2022 г. /година и осем месеца по-късно/ на основание чл.9 от Наредба № I -
167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи
на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС. При съставянето му не са
обективирани неизгодни за лицето, чието волеизявление е удостоверено, факти.
Поради това, като писмено доказателство процесният протокол за ПТП не установява
механизма на ПТП. Въпреки неговото оспорване от страна на ответника, по делото не
са ангажирани никакви допълнителни доказателства, в това число и свидетелски
показания, чрез които по безспорен начин да бъдат установени участниците в ПТП,
мястото и механизма на получените по автомобила на ищеца увреждания, както и
вината на застрахования в ответното дружество. От цитираната докладна записка на
полицията са установени адресите на собственика на застрахования при ответника
автомобил, като само по данни на жената, с която е разговарял полицейския служител,
представила се за майка на собственика, по време на пътния инцидент е шофирал
съпругът й М.Х.. Последните двама не са призовавани като свидетели и разпитвани
нито в пр.преписка, нито в настоящото производство. Не са изяснени множество
обстоятелства около пътния инцидент – къде точно е станал, с каква скорост са се
движили двата автомобила, налице ли са били други пътници в автомобилите-
очевидци на ПТП. Заключението по назначената САТЕ е изготвено изцяло на база
предположения - въз основа на твърденията, изложени единствено от ищеца, както в
исковата молба, така и в протокола за ПТП и пред органите на полицията.
Ето защо съдът приема, че не са доказани всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя. Поради това както главният, така и акцесорният иск
като недоказани подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на ответник направените по делото разноски от 880 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Ф. М., с ЕГН **********, от гр.О., обл.Т.,
6
ул.“Г.С.Р.“ 2, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул."Джеймс Баучер" 87, за заплащане на
основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, на сумата от 800 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по лек
автомобил л.а.“БМВ“, модел „Х3“, с рег.№ Т4314КК, настъпили вследствие ПТП от
18.12.2020 г. на Първокласен път I-2, 34+000 км., Община Ветово, ведно със законната
лихва от образуване на делото.
ОСЪЖДА С. Ф. М., с ЕГН **********, от гр.О., обл.Т., ул.“Г.С.Р.“ 2, да заплати
на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, с ЕИК *********, 880 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7