РЕШЕНИЕ
№
1543
гр. Пловдив, 12.12.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2529/ 2018 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр.
състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното
производство Т.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** – къщата до Сладкарския цех, против
Решение № 3246 от 26.09.2018 г., постановено по гр. дело 3296/ 2018 г. по описа
на Районен съд- Пловдив.
С обжалваното решение е наложена на жалбоподателя мярка
за защита от домашно насилие, като същият е задължен да се въздържа от всякакъв
акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на
насилие по отношение на К.К.Б., ЕГН ********** и Ф.Т.Б., ЕГН **********, двете
с адрес ***, както и е осъден да заплати глоба в размер на 400 лв., както и
държавна такса в размер на 25 лв.
Решението се обжалва изцяло, като в жалбата се сочи,
че районният съд е наложил мярка по ЗЗДН, изразяваща се само да се въздържа от
акт на домашно насилие спрямо съпругата, която мярка според жалбоподателя има
общ характер, тя не може да бъде прилагана самостоятелно без да е в комбинация
с някоя от другите мерки, поради което има формален характер и на това
основание претендира нейната отмяна. Излага оплаквания по отношение на размера
на наложената глоба, който счита за завишен. Иска се отмяна на решението, в
условията на евентуалност в случай, че се потвърди решението в частта за
наложената мярка за защита се иска да бъде наложена глоба в минимален размер от
200 лв.
Въззиваемите К.К.Б., ЕГН **********, и Ф.Т.Б., ЕГН **********,
двете с адрес ***., чрез пълномощник адв. М.Л., със съдебен адрес ***, оспорват
жалбата като неоснователна, по изложени в писмено становище доводи и
съображения. Развиват се съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, въз
основа на които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Пред Районен съд – Пловдив се е
развило производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита
от домашно насилие, подадена от К.К.Б., ЕГН **********, против Т.Б.Б., ЕГН **********,
с искане за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН и на заповед
за защита на молителката и на малолетното им дете Ф.Т.Б., ЕГН **********.
В молбата за защита от домашно
насилие се твърди, че молителката и ответникът са съпрузи и са живеели заедно в
едно жилище в село **** – до сладкарски цех. Твърди се, че на 06.02.2018 г.
между 10 и 11 часа, ответникът ѝ нанесъл бой пред детето по повод
скарване за детска консултация на малолетната Ф., като я блъскал, дърпал, ритал
и удрял по тялото и главата, в областта на кръста, крещял ѝ да се махне
от къщата и че никога нямало да види детето, разкъсал блузата и потника й,
продължавайки да я удря с юмруци и да я души, като по отношение на детето се
твърди, че ударил същото в челото с вратата на хола, вследствие на което то се
плъзнало по плочките и започнало да пищи. Твърди се, че молителката се обадила
на техния кум, който дошъл в дома им и видял състоянието, в което се е намирала
молителката и белезите от побоя, както и че на 07.02.2018 г. напуснала дома си
с детето и се настанила при кумовете си, а впоследствие била настанена, считано
от 20.02.2018 г. с детето в Кризисен център за жени, станали жертви на домашно
насилие, трафик или насилствена проституция.
Ответникът с депозиран писмен
отговор признава, че на 06.02.2018 г. е имало спречкваме между него и съпругата
му, при което е ударил неволно малолетното дете с вратата на стая от жилището,
както и че е ударил и молителката, но отрича ударите да са били в посочения в
молбата интензитет. Твърди, че детето никога не е присъствало на психическа или
физическа агресия, проявена по отношение от него спрямо съпругата му. Моли за
отхвърляне на молбата за защита, евентуално за определяне на мерки за защита с
минимален срок.
В настоящия случай подадената
молба за защита от домашно насилие е процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирано лице в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу
съответното пасивно легитимирано лице от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН, с
оглед на което молбата е процесуално допустима.
Към молбата за защита от домашно
насилие е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за извършеното домашно
насилие на посочената в молбата дата.
От съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства (декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, СМУ № 147/ 2018 г., СМУ № 147/ 2018 г. и показанията на свидетелите Д. Н.
и В. Й.- В.) се мотивира несъмнен положителен извод за извършен акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, което се дължи на действията на ответника,
изразяващи се в нанесен побой върху ответницата посредством нанасяне на удари
по тялото, в областта на кръста, и главата на молителката, дърпане на блузата,
удари с юмруци и душене, влачене по пода на жилището за косата и ритане. Установява
се по отношение на малолетната Ф., че ответникът е нанесъл удар по челото на
детето с вратата на хола на жилището, при което то се е плъзнало на пода и се е
разпищяло, както и че детето е присъствало на целия акт на домашно насилие,
осъществен по отношение на майката К.. Споделят изложените в тази насока мотиви
от първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание
чл.272 ГПК.
Ответникът в първоинстанционното
производство не оспорва, че е нанасял удари на съпругата си, спорен е въпросът
относно интензитета и обема на нанесените удари по отношение на пострадалата К.,
както и не оспорва, че неволно е ударил малолетната Ф. с вратата на хола. С
въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на районния съд, в
това число относно интензитета и обема на нанесете удари на пострадалата К.. Не
се оспорва и изведеният въз основа на установеното от фактическа страна правен
извод, че установеното поведение на ответника на 06.02.2018 г. представлява акт
на физическо и психическо насилие, осъществен по отношение на К. и Ф. Б., а по
отношение на малолетната Ф. и акт на емоционално насилие по смисъла на чл.2,
ал.2 ЗЗДН.
С жалбата е релевирано оплакване
за неправилност на обжалваното решение по съображение, че наложената мярка има
общ и формален характер и тя не може да бъде прилагана самостоятелно.
Изложените доводи са неоснователни, наложената мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
е предвидена като самостоятелна мярка за защита от домашно насилие и съответно
същата може да бъде налагана самостоятелно, без да се налага кумулативно и
някоя от другите предвидени мерки за защита от домашно насилие.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН
на ответника е наложена глоба в размер на 400 лв. Настоящият съдебен състав
намира, че размерът на наложената санкция е определен в подходящ размер,
съобразен с характера, вида и интензитета на осъщественото физическо насилие, което
по съществен начин засяга обществените интереси, в каквато насока са мотивите
на районния съд, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.
С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно,
предвид на което същото следва да бъде оставено в сила.
В частта за разноските.
Държавната такса за настоящата инстанция в размер на 12,50
лв. следва да бъде възложена в тежест на въззивника, на основание чл.17, ал.2
вр. с чл. 11, ал.2 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 3246 от 26.09.2018 г., постановено по
гр. дело 3296/ 2018 г. по описа на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** – къщата до Сладкарския цех, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 12,50 лв.
/дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща държавна такса за
производството по в. гр. д. № 2529/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.