№ 776
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №6085/29.11.2023 г., постановено по гр. д. №10173/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, са осъдени Т. М. Б., ЕГН **********, и Г.
К. В., ЕГН **********, да заплатят солидарно на А. Н. Ч., ЕГН **********,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 48 ЗЗД сумата 50000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
причинените му увреждания, изразяващи се в наранявания в ляво на нивото
на четвърто междуребрие, на нивото междуребрената дъга вляво, на лявата
предмишница с дължина 2 см и прободна рана в областта на гърба в ляво, на
новото на 6-то междуребрие, с дължина на раната 4 см и нараняване на левия
бял дроб с излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина, в резултат на
осъществено на 15.08.2016 г. противоправно поведение на Т. М. Б., който през
това време като непълнолетен се е намирал под надзора на своя родител - Г.
К. В., заедно със законната лихва върху тази сума от 12.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 45, ал. 1 във вр. с
чл. 48 ЗЗД за обезщетението за неимуществени вреди над уважения размер от
50000 лева до пълния предявен размер от 90000 лева и претенцията за
законната лихва за периода от 15.08.2016 г. до 11.08.2018 г. включително.
Посоченото решение е обжалвано от ответниците в
първоинстанционното производство - първоначално от Т. М. Б., като Г. К. В.
по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК се е присъединила към въззивната жалба на Б.,
1
действащи чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него
уважителна част. От тях се обжалва частта от решението, с която предявеният
иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.08.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, е уважен за сумата от 50 000
лева. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Поддържа се, че
неправилно не е разгледано и уважено възражението за съпричиняване, тъй
като по делото се установявало такова от страна на пострадалия. В тази
насока се изтъква, че СГС не е направил собствен анализ на доказателствата
относно твърдението за съпричиняване, а е приел възражението за
неоснователно на база мотиви на наказателния съд, което е съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че неправилно
съдът е оценил доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство, относими към размера на предявения иск. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на инцидента
реални телесни увреждания при ищеца, краткия възстановителен период за
неговото оздравяване, липсата на психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а размерът на предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален. Прави се искане да се
присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – А. Н. Ч., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба и съответно
насрещна въззивна жалва. С отговора се излагат съображения в подкрепа на
законосъобразността на уважителната част от първоинстанционното съдебно
решение. Предмет на настоящото въззивно производство е и депозираната по
реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната
част от решение №6085/29.11.2023 г., с която е отхвърлена исковата
претенция над сумата над 50 000 лева до пълния претендиран размер от 90
000 лева. В нея се развират съображение, че присъденият размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижен, като не е
съобразен с чл. 52 ЗЗД и реално настъпилите от деликта телесни увреждания
и психически травми. Моли се да бъде уважен предявеният иск в пълния му
претендиран размер.
В установения от закона срок, от въззиваемите по насрещната жалба и
ответници в първоинстанционното производство - Т. М. Б. и Г. К. В.,
действащи чрез процесуалния си представител, е депозиран отговор, с който
се оспорва тази жалба като неоснователна. Прави се искане да се присъдят
направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против
2
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 48 ЗЗД
срещу Т. М. Б. и Г. К. В.за за присъждане на обезщетение за претърпени от А.
Н. Ч. неимуществени вреди от причинените му увреждания, изразяващи се в
наранявания в ляво на нивото на четвърто междуребрие, на нивото
междуребрената дъга вляво, на лявата предмишница с дължина 2 см и
прободна рана в областта на гърба в ляво, на новото на 6-то междуребрие, с
дължина на раната 4 см и нараняване на левия бял дроб с излив на кръв и
въздух в лявата гръдна кухина, в резултат на осъществено на 15.08.2016 г.
противоправно поведение на Т. М. Б., който през това време като
непълнолетен се е намирал под надзора на своя родител - Г. К. В..
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е, че с влязла в сила присъда Т. М. Б. е признат за виновен,
че на 15.08.2016 г., около 21.30 - 22.00 часа, в с. Бистрица, на кръстовището
на ул. Стефан Стамболов и ул. Никола Крушкин - Чолака, като непълнолетен,
но способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, чрез нанасяне на удар с нож, е причинил на А. Н. Ч. тежка телесна
повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване, разположено отзад на
лявата гръдна половина, на ниво шесто междуребрие, с дължина на кожната
рана 4 см, като ножът е проникнал в лявата гръдна кухина и по пътя си е
наранил левия бял дроб с излив на кръв и въздух в лявата гръдна кухина,
които притиснали и свили левия бял дроб към хилуса, изключвайки го от
функцията, представляваща по медико-биологичната си характеристика
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление
по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което е отложено на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
От приета в първоинстанционното производство епикриза, издадена от
Болница Токуда, се установява, че А. Ч. е приет в лечебното заведение на
16.08.2016 г. в 00:07 часа по спешност поради получени прорезни рани от
нож в областта на левия хемиторакс и лява ръка, от които едното възникващо
3
с данни за активно кървене, а при извършен клиничен преглед е установено
хемопневмоноракс в ляво, поради което е насочен към гръдна хирургия за
спешно оперативно лечение. Проведена му е оперативна интервенция с
оперативна диагноза: вкарване на интеркостален катетър за дренаж и е
изписан на 19.08.2016 г. (л. 23 от делото пред СГС). Представени са още и
преписи от амбулаторни листове и от резултати от изследвания (л. 25 - 33 от
делото пред СГС), от които се установява, че на ищеца са провеждани
различни изследвания и лечение.
От ответната страна пред първата инстанция за установяване на
обстоятелството, че ден след инцидента ищецът се е намирал в добро
здравословно състояние, е представен нотариално заверен препис от профила
му в социалната мрежа „Фейсбук“ (л. 59 от делото пред СГС). От него се
установява, че на 17.08.2016 г. в социалната мрежа е била споделена
публикация под формата на снимка с ищеца, като въззивният съд намира че
не става ясно кое лице е качило в профила съответната снимка и кога е
направена тя. Поради тези причини посочено доказателства няма как да
установява здравословното състояние на ищеца след инцидента. Освен това
за последното е налице достатъчно медицинска документация, а също така е
изготвена съдебно-медицинска експертиза, която ще бъде обсъдена по-
надолу, които доказателства няма как да бъдат оборени със снимка от
„Фейсбук“ .
От съдебномедицинско удостоверение относно здравословното
състояние на ответника Т. Б., издадено от УМБАЛ Александровска, се
установява, че при извършения му преглед на 16.08.2016 г. същият е имал
отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, долния клепач на лявото око,
лява ябълчна област, две ръце, гърба и десния хълбок, които са били
причинени от действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и които
са му причинили болка и страдание (л. 62 от делото пред СГС).
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и психологична
експертиза се установява, че А. Н. Ч. е постъпил в болница по спешност
поради наличие на прорезни рани от нож в областта на левия хемиторакс и
лява ръка, от които едното е било с данни за активно кървене, установен е
хемопневмоторакс в ляво, при което е насочен към гръдна хирургия за
спешно оперативно лечение. Вещото лице е констатирало при извършения за
целите на експертизата преглед на тялото на ищеца ръбци (белези) от рани: в
дясна долна част на гръдния кош отпред - 1.5/01 см, на лявата предмишница
отзад и отстрани - 2/0.4 см, на гърба в ляво към лопатката с дъгообразна
форма отворена нагоре с хипертрофичен характер - 6/0.3 см, в ляво на
гръдния кош (от дрен) - 1.7/0.1 см, в ляво на гръдния кош зад гореописания
(от дрен) - 1.3/0.1 см, в ляво на гърба до гръбначния стълб - 1.4/0.1см. Вещото
лице е посочило, че белезите имат траен, постоянен характер и са от естество
да останат за цял живот. От заключението се установява, че при проникване
на остро оръжие в гръдния кош поради засягане на плеврата (ципата, която
4
покрива гръдната клетка отвътре и белите дробове) се получава т.н.
плевропулмонален шок със силна болка в първите часове до прилагане на
обезболяваща терапия. В последствие при зарастване на нараняването на
белите дробове и раната се е образувало срастване, за което ищецът е
съобщил, че се изразява в придърпване и болка в гръдния кош. От
заключението се установява, че при подобно срастване се изпитват болки и
страдания в гръдния кош при вдишване, като във времето срастването се
отпуска и болките намаляват, но самото срастване не изчезва. При
изслужването на вещите лица е пояснено заключението в медицинската му
част, че около година и половина след подобно нараняване се получава
отпускане от разтягането, от който момент пострадалият вече е възможно да
спре да изпитва болки, както и че възстановителният период на настъпилите
сраствания е около 3-4 месеца, след който период пострадалият се счита за
хирургически здрав. Ищецът е продължил да изпитва дискомфорт от
срастванията около година, като към момента на изслушване на заключението
същият би следвало да е отминал. Вещото лице изяснява, че останалите рани,
които са констатирани по тялото на ищеца, не са били от естество да
предизвикат болки по-силни от обичайните. Установява се от заключението,
че ищецът е преживял силен стрес и шок при опита да бъде блъснат с
автомобил, както и при осъзнаването, че е наранен и с обилно кръвотечение,
свързано с мисълта за възможната му смърт. Вещото лице е посочило, че
страхът за физическата цялост и за живота са присъщи на
нормалпсихологичната дейност. Установява се още и че ищецът е изпитвал
страх, безпокойство, стрес и психическо напрежение след извършената
операция, възстановителният период е бил болезнен и мъчителен. От
заключението се установява още и че ищецът продължава да живее в лек
дискомфорт, свързан с получените наранявания, като при него е констатиран
страх от негативни интеракции, породени от инцидента и последващите
съдебни дела.
При обсъждане на комплексна съдебно-медицинска и психологична
експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка
на всички събрани по делото доказателства, като е отговорено подробно на
всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира
също обсъдената експертиза.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели Р. Д. - майка на ищеца и Д. Й. - приятел на ищеца се
установява, че в резултат на инцидента на ищеца са били причинени четири
прорезни рани, три от които в областта на гръдния кош и една на ръката. След
инцидента ищецът е прекарал 5 дни в болница, като в последствие е бил в
отпуск поради временна неработоспособност в продължение на месец и 5 дни,
в който период е изпитвал болки и не е бил в състояние да се обслужва сам,
като огромен дискомфорт и болка му създавали поставените плеврални
дренажи. Към момента на разпита прорезната рана на ръката продължавала да
5
му създава проблеми. Изпитвал страх при провеждането на разпит от
органите на СДВР и се притеснявал да не загуби работата си заради
случилото се. Установява се, че инцидентът повлиял негативно и върху
емоционалното състояние на ищеца - станал по-затворен, избягвал да говори
за случилото се, притеснявал се да излиза сам, обвинявал себе си, че не е
сезирал своевременно компетентните органи при наличие на вече отправяни
от ответника заплахи. Възстановяването на ищеца продължило дълго време,
което го карало да се чувства безсилен и зависим, тъй като не бил в състояние
самостоятелно да извършва елементарни дейности. Установява се още и че
заради причинените му увреждания на белия дроб дълго време не можел да
бъде физически активен по начин, който подхождал на млад човек.
Физическото и емоционалното му възстановяване отнели много време, като и
към момента на провеждане на разпита ищецът не бил надживял случилото се
и не се бил възстановил напълно. След изминал значителен период от време
след инцидента ищецът споделял, че го болят гърдите и се задъхвал.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите Д. и
Й., тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг.
чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства.
Субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и
изживените от него болки и страдания са непосредствени.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът
са събрани показанията на Т. Г., която твърди че е очевидец на случилото се и
че познава страните. Свидетелката е била на 20 метра от инцидента, като по
това време е започвало да става тъмно. Тя заявява, че А. Ч. е започнал да
напада Т. Б., нанасяйки му удари през прозореца на управлявания от
ответника автомобил. След което двамата се сбиват, намесват се хора, за да ги
разтърват и щецът продължил пътя си към игралната зала, от която идвал.
Ответникът Т. Б. си тръгнал след това като по лицето му имало кръв, а
ищецът се държал за ръката, но свидетелката не го видяла добре тъй като
имало събрали се хора и последния се насочил към другия край спрямо
мястото, където седяла свидетелката.
Въззивният съд не кредитира показанията на Т. Г., тъй като те са
едностранчиви и не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. Освен това свидетелката се е намирала на повече от
15 метра от инцидента, настъпил по време, когато се е стъмвало, което
изключва възможността да възприеме в пълнота поведение на двамата. А
относно кръвта, която е видяла по Т. Б., напълно възможно е тази кръв да е
била от получените четири прорезни рани в различно области по тялото на А.
Ч..
Изслушани са показанията и на Д. Ф. - познава страните, тъй като
живеят е едно и също село. Установява се, че свидетелката не е присъствала
лично на случилото се, а е научила от други хора за инцидента. Чула, че
6
посегнал на ищеца, след което А. Ч. бил закаран в болница, тъй като не бил в
добро здравословно състояние. Свидетелката твърди, че видяла ищеца 2-3
седмици след случилото се, към който момент той се движел нормално и
нямал видими наранявания.
Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелката поради
тяхната непълнота, същата не фиксира точен момент кога след инцидента е
срещнала Ч., не става ясно дали е разговаряла с него. Също така е невъзможно
при инцидентно разминаване свидетелката да установи какви наранявания е
имал пострадалия.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
В случая по категоричен начин е доказан фактическия състав на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 48, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
ответниците в първоинстанционното производство. Установява се от влязлата
в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300
ГПК, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички
елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 ЗЗД - увреждане,
вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно
представляващи предпоставките на иска, предявен срещу делинквента.
Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието,
предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия
процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. По аргумент от
разпоредбата на чл. 47 ЗЗД непълнолетните могат да бъдат освободени от
отговорност, само ако се докаже, че не са могли да разбират или ръководят
постъпките си. В конкретния случай наличието на влязла в сила осъдителна
присъда, предполага деликтоспособност на дееца към момента на
причиняване на вредите, въпреки че по това време е бил непълнолетен. Също
така съгласно чл. 48, ал. 1 ЗЗД наред с отговорността на непълнолетния, за
причинените от него вреди солидарно отговарят родителите или
осиновителите им. По отношение на Г. К. В. като майка на Т. Б., упражняваща
родителските права, не са налице обстоятелства които да я освободят от
деликтна отговорност по смисъла на чл. 48, ал. 3 ЗЗД.
Във въззивното производство са спорни размерът на обезщетението на
причинените неимуществени вреди и евентуално наличие на съпричиняване
от страна на пострадалия.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2016 г. Тъй като
7
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия –
жертва на престъпление, за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. Заместващо
обезщетение в такъв размер отговаря на действително претъпените болки и
страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на процесния деликт – втората половина
на 2016 г.,наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (четири прорезни рани от нож в областта на левия
хемиторакс и лява ръка, от които едната е с данни за активно кървене,
установен хемопневмоторакс в ляво, при което в гръдна хирургия е
извършено спешно оперативно лечение), на пострадалия на възраст - 27
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата
съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от
ищеца болки и страдания вследствие на осъществения деликт е в размер на
сумата от 50 000 лв. При определяне на този размер настоящият въззивен
състав отчита и продължилия оздравителен процес. В последствие при
зарастване на нараняването на белите дробове и раната се е образувало
срастване, водещо до придърпване и болка в гръдния кош. Около година и
половина след подобно нараняване се получава отпускане от разтягането, от
който момент пострадалият вече е възможно да спре да изпитва болки. Също
така не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че пострадалият е
преживял силен стрес и шок при опита да бъде блъснат с автомобил, както и
при осъзнаването, че е наранен и с обилно кръвотечение, свързано с мисълта
за възможната му смърт. Апелативният съд, при съобразяване с опитните
правила, взема предвид и правнорелевантния факт, установен от и от
съдебно-психологична експертиза, че инцидентът и лечението на
предизвиканите травми са потиснали пострадалия. Същият се е чувствал
непълноценен, изпитвал е страх, безпокойство, стрес и психическо
напрежение.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
деликвента чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин
8
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за настъпването на увреждането. В този смисъл е
константата съдебната практика на ВКС.
В разглеждания случай дори да допуснем, че конфликтът между
двамата е започнал подари поведение на А. Ч., това нито е създало условия,
нито е улеснило убождането му четири пъти с нож, едно от който довело до
тежка телесна повреда. От съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установяват данни за
неправомерно и надменно поведение на деликвента Т. Б., който макар и
непълнолетен, си е позволявал да управлява автомобил без правоспособност
за това в центъра на селото. Дори и ударен през отворения прозорец на
управлявания от него автомобил, това не е допринесло за излизането на Т. Б.
от него и нанасянето на четири прободни рани с нож в тялото на А. Ч., който
е станал жертва на умишлено престъпление. В случая не е доказано поведение
на пострадалия, което да води до обективен принос, който е противоправен и
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поради изложените
съображения въззивният съд намира за обоснован извода на
първоинстанционния съд, че липсва съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД , респективно че възражението в тази насока е неоснователно.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди в резултат от
процесния деликт, възлиза на сумата от 50 000 лева. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба следва да бъдат оставени без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Тъй като първоначалната и насрещната въззивни жалби са
неоснователни, съответно ищецът и ответниците в първоинстанционното
производство не си дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 273 ГПК. С оглед на това въззивният съд не намира основания да
присъжда съдебни разноски във въззивното производство.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №6085/29.11.2023 г., постановено
по гр. д. №10173/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10