РЕШЕНИЕ
№1366
гр.
Пловдив, 27.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура - Пловдив Петър Петров, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно
дело № 1410 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател С.М.С. обжалва чрез процесуалния си представител адв. П.
Решение № 39 от 18.03.2020 г. на Районен съд Асеновград, постановено по АНД №
62/2020 г. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
19-0239-001383 от 09.10.2019 г. на Началник РУ Асеновград към ОД МВР - Пловдив,
с което на жалбоподателя С. са наложени административни наказания глоба от 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат съображения за наличието на касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се твърди, че съдът не е
отчел наличните според жалбоподателя съществени процесуални нарушения, свързани
с описанието на обстоятелствата, при които е извършено административното
нарушение. Сочи се и че районният съд е направил неправилни крайни изводи,
които не почиват на събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка
се прави искане за отмяна на съдебното решение на РС Асеновград и отмяна на
наказателното постановление, или, алтернативно, отмяна на решението и връщане
делото на друг съдебен състав на съда за ново разглеждане. В съдебното
заседание по настоящото дело жалбоподателят не се е явил лично, като е изпратил
пълномощник адв. П., който е заявил искане за уважаване на касационната жалба,
като е изложил съображения за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт,
твърдение за обстоятелството, че не е бил разпитан свидетел-очевидец и че е
установена липса на доказателства, че описаното поднасяне на автомобила е
умишлено, а не се дължи на пътните условия. Претендират се разноски по
представен списък.
Ответникът
по касационна жалба РУ Асеновград към ОД МВР Пловдив не е депозирал отговор по
касационната жалба и не е изпратил представител в съдебното заседание.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Петров изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Асеновград, след като е провел същинско съдебно следствие по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна на
жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Тази преценка на районния съд
е направена на базата на задълбочен и подробен анализ на събрания доказателствен
материал, като доказателствата, включително и свидетелските показания, са
обсъдени поотделно и в съвкупност и съдът е дал отговор по какви причини и
доколко кредитира същите. В тази насока и изводите на първоинстанционния съд са
дадени на базата на достатъчно подробна и обективна оценка на всички
доказателства, направена в обжалваното съдебно решение, като липсва твърдяната
от касационния жалбоподател немотивираност на съдебния акт. При
постановяване на решението на районния съд не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен
материал. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът е разпитал трима
свидетели, двама от които по свой почин и един по искане на жалбоподателя.
Двама от общо тримата разпитани свидетели, освен това, се установява да са
преки очевидци на процесния случай. Ето защо и твърденията на касационния
жалбоподател, че очевидци не са били разпитвани не отговарят на истината, а и
не е налице в случая хипотеза на единствен свидетел - очевидец. Съдът
действително не е разпитал по делото вторият от полицейските служители,
осъществили спирането на жалбоподателя за проверка, но предвид разпита на
единия от тях, практически делото не е останало непопълнено с необходимия
доказателствен материал, като с оглед съдържанието и на останалите
доказателства, правилна е била преценката на съда, че не е било абсолютно
необходимо отлагане на делото за разпит и на втория полицай.
Възприетата от въззивния съд фактическа
обстановка, противно на твърденията в касационната жалба, е изведена именно от
събрания доказателствен материал, като относно приетото форсиране на двигателя
е налице конкретно свидетелстване от страна на свидетеля Колев, заявил, че
жалбоподателят е дал повече газ при навлизане в кръстовището. Що се касае до
възраженията в жалбата, че изводите на съда относно конкретното поведение на
жалбоподателя /във връзка с отразеното в решението, че е било осъществено презавиване, довело до
загуба на сцеплението на гумите/ не почивали на събрания доказателствен
материал и такива обстоятелства не били описани в акта и наказателното
постановление, то съдът ги намира за неоснователни. Видно е от съдържанието на
обжалваното решение, че съдът е описал установената фактическа обстановка точно
съобразно кредитираните от него свидетелски показания, като вече при преценката
на факта, дали поведението на водача осъществява състав на нарушение е дал
своеобразно определение и обяснение на понятието „дрифт/дрифтиране“, посочено в
акта и заявено от свидетеля Ковачев, като поведение, което същият е разбрал
непосредствено от своите колеги вечерта на проверката да е имал жалбоподателят.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че нарушението е недоказано, като съдът не бил извършил
проверка дали поднасянето на МПС е било неумишлено, а в резултат на състоянието
на пътя и пътните условия. Тези
съображения на
жалбоподателя, впрочем, не са били наведени при разглеждане на делото пред ПРС,
а те, сега направени, касаят
нови фактически установявания, които са забранени в настоящото производство по
силата на чл.220 от АПК, вр. с чл.63 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав безспорно е установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а по смисъла на цитираната норма
касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение. Не се установяват
нарушения на материалния закон, а както вече се посочи, районният съд е
установил правилно фактическата обстановка, като е извършил адекватна и
прецизна оценка на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпитите на на полицейските служители, включващи и пряк
очевидец, непосредствено
възприел съставомерните признаци на нарушението, както и водения
от жалбоподателя свидетел –
негов приятел, возещ се в автомобила. Изложени са, както се посочи вече, ясни и точни мотиви за преценката на свидетелските
показания, кои се ценят и защо. Показанията на
свидетелите – полицейски служители, са взаимно допълващи се, дадени са при
липса на заинтересованост, а и тези на свидетеля Колев касаят главните факти, подлежащи на
установяване, при което правилно са кредитирани от съда и при липса на оборващи ги доказателства, за каквито не
могат да бъдат приети показанията на свидетеля Димитров. По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на оспорващия, сега изложена, че се касае за случайно, неумишлено поднасяне на автомобила в усложнени пътни условия и не са били наведени изобщо подобни възражения
пред първоинстанционния съд, а напротив, там жалбоподателят е твърдял, че
автомобилът му изобщо не е поднасял. От
събраните доказателства пред първоинстанционния съд не могат да се изведат и
индиции за наличието на подобни усложнени пътни условия.
Районният съд е посочил изрично в
решението си установеното от него обстоятелство, че актът и наказателното
постановление са издадени в съответствие с изискванията относно тяхното
съдържание, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази насока и се възприемат
като неоснователни възраженията на касационния жалбоподател относно липса на
такава проверка, извършена от първоинстанционния съд. Не се възприемат
твърденията на жалбоподателя, че описанието на нарушението в акта и
наказателното постановление е било несъобразено с нормите на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и това е останало незабелязано от първоинстанционния
съд. Напротив, видно е, че както в АУАН, така и в наказателното постановление
се съдържа достатъчно подробно описание на конкретните фактически действия, с
които е осъществено описаното използване на пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, извън предназначението им, посочено в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Налице е посочване на точното време и място на извършване на нарушението
– на кръстовище на две улици, които категорично съставляват пътища, отворени за
обществено ползване. Изрично е записано, че водачът дрифтира в кръстовището,
целенасочено поднася МПС, с което създава реална опасност за останалите
участници в движението. Впрочем, относно обективното наличие и на последното
обстоятелство, установено е, включително и от показанията на свидетеля Димитров,
който е бил пътник в автомобила на жалбоподателя, че са били налице и други
участници в движението, като в кръстовището е следвало да навлезе и друг
автомобил.
Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд относно това, че конкретният случай на нарушение
не може да се определи като маловажен. Умишленото
и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, чрез подаване
на повече от необходимото газ с превъртане на колелата на автомобила, което е
довело до съответен шум, заострил
вниманието на полицейските служители и движение по този начин по протежение на
цялото кръгово кръстовище, по никакъв начин не съответства на поведението,
което следва да има шофьор с по-малък опит. Напротив, за подобен шофьор се
предполага шофиране със
завишено внимание и съобразителност, а не рязко форсиране на двигателя и
подаване на повече газ на управляваното МПС с произтичащата от това голяма вероятност за загуба на контрол над автомобила.
Подобно умишлено поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава
не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на
останалите участници в движението, поради което се характеризира и с висока степен на обществена опасност. Наложените наказания са в абсолютен размер, както правилно е преценил и
въззивния съд и съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН е било недопустимо да бъдат
определени под него.
Предвид
изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на първоинстанционния
съд и при извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът
намира, че не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в
касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед на това и не следва да се
присъждат разноски за жалбоподателя. Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от 18.03.2020 г., постановено по АНД № 62/2020 г. на Районен съд Асеновград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: