РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 23.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на девети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието на секретаря М.
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1037 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат С. твърди, че е оператор
по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответниците
Г.А.Г., С.Р.Ю., Т.А.Г., А.А.А. и Е.А.В. са наследници по закон на починалия
А. Г. П., който е бил потребител на ВиК услуги с абонатен № ********* за
водоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № …. Твърди, че в продължение
на няколко години ответниците не са заплащали доставеното количество вода и
отвеждане на отпадна вода. Поради това след уточнение на исковите претенции по
реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК и частичен отказ от исковете моли да бъде осъден всеки
от ответниците Г.А.Г., А.А.А. и Е.А.В. да заплати сумата от 368.99 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 02.09.2015 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 62.37
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, а всеки от ответниците С.Р.Ю. и Т.А.Г. да заплати сумата от 161.48 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 19.05.2017 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 19.68
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответниците Г.А.Г., представляван от особения си представител адвокат К., А.А.А. и Е.А.В.
не са
представили отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът С.Р.Ю. е подал отговора на исковата молба чрез
особения си представител адвокат П..
Оспорил е процесуалната легитимация на ответника, тъй като няма данни по
делото да е приел наследството на наследодателя си. Оспорил е исковете по
основание и размер. Направил е възражение за погасяване по давност на
главницата и лихвата. Оспорил е твърдението, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги, както и че са предоставяни услуги от ищеца на
ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.А.Г. е
подал отговор на исковата молба чрез особения си представител адвокат М..
Оспорил е исковата претенция като недопустима и неоснователна. Посочил е, че
ищецът не е изпълнил задължението си да прекрати водоподаването на абоната при
първото просрочено задължение, което е довело до натрупване на големи
задължения и лихви, и поради това задълженото лице, респективно неговите
наследници не дължат суми на ищеца. Направил е искане да не бъдат кредитирани
представените карнети за отчитане на потреблението, тъй като в тях липсва подпис
за „клиент“ срещу всяко отчитане, което поставя под съмнение начина на отчитане.
Посочил е, че липсва подпис в графа „свободен текст“, а само на някои места е
записано, че отчетените показания са верни. Посочил е също така, че по делото
няма данни задълженото лице да е запознато с общите условия на ищеца, което е
намерил за самостоятелно основание за отхвърляне на исковете. Направил е
възражение за погасяване на главницата и мораторната лихва по давност. Посочил
е, че ищецът следва да представи по делото справка за това дали ответникът е
направил отказ от наследство, както и че искът е предявен след изтичане на
законоустановения срок. Поискал е прекратяване на производството по делото,
респективно отхвърляне на исковете. Направил е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира
за установено следното:
Установява
се от представеното по делото удостоверение за наследници, че ответниците са
наследници по закон на А. Г. П., ЕГН **********, починал на 02.11.2006 г. в гр.
П., за което е съставен акт за смърт № 0967/03.11.2006 г. Наследственото
правоприемство следва от качеството на ответниците на деца на наследодателя и
на съпругата му И. А.Г., починала на 09.12.2016 г.
Съгласно
писмо от Община Пазарджик имотът, находящ се в гр. ., ул. „С.“ № … е деклариран
от А. Г. П. и И. А.Г..
От
справка от Районен съд – Пазарджик се установява, че в книгата за отказ и
приемане на наследство не е вписан отказ на ответника Т.А.Г. от наследството на
А. Г. П.
За
отчитане на показанията на индивидуалния водомер в имота е водена отчетна книга,
представена като доказателство по делото.
Изразходваното
количество вода и неговата стойност ежемесечно е фактурирано от ВиК оператора с
фактури, които са представени по делото.
От
показанията на разпитания по делото свидетел В.П.М. се установява, че работи
във „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД като инкасатор. От година и
половина отчитал водомерите на ул. „С.“ в гр. П.. Процесният имот представлявал
къща, в която живеели четири жени. Отчитането се извършвало ежемесечно. Водомерът
в имота бил развален и до момента не бил сменен. Затова вески месец свидетелят
отчитал потреблението според броя на членовете на домакинството. При извършване
на отчитането обикновено присъствала ответницата С.Р.Ю.. През 2019 г. и 2020 г. свидетелят връчил на обитателите на имота покани за
доброволно плащане.
При така установените правнорелевантни факти
съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото са кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставени ВиК услуги и лихва за забава.
Основателността
на исковете предполага съществуване между страните на валидно облигационно
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, основано на правото на
собственост или правото на ползване на ответниците върху водоснабдения имот,
изпълнение на задълженията на ВиК оператора по доставяне на ВиК услуги през
процесния период и настъпване на срока за плащане.
Между
страните не е спорно, а и се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, че ищецът е ВиК
оператор, който предоставя ВиК услуги при публично известни общи условия,
одобрени от КЕВР. От своя страна ответниците са потребители на ВиК
услуги за водоснабден имот, намиращ се в гр. П. на ул. „С.“ № .., в качеството им
на негови собственици по силата на наследствено правоприемство след смъртта на наследодателите
им А. Г. П., починал на 02.11.2006 г. и И. А.Г., починала на 09.12.2016 г., при
квоти по 1/5 ид.ч. от наследството съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. За правото на
собственост на ответниците върху водоснабдения имот свидетелства фактът, че приживе
наследодателите им А. Г. П. и И. А.Г. *** по реда на ЗМДТ с данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Това обстоятелство за целите на
настоящото производство може да се приеме за извънсъдебно признание за право на
собственост върху имота. В този смисъл ответниците като техни наследници са
придобили собствеността върху имота и имат качеството на потребители на ВиК
услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и като такива са били
длъжни да заплащат предоставените им ВиК услуги.
През
исковия период ищецът е изпълнявал задължението си да доставя и отвежда вода до
и от водоснабдения имот, което се установява от надлежно водената отчетна книга
и от разпита на свидетеля М., чиито показания макар и заинтересовани поради
служебните отношения, в които се намира с ищеца, съдът цени, тъй като са
логични и последователни и се подкрепят от останалите писмени доказателства по
делото. До 01.08.2018 г. отчитането на водомера е извършвано ежемесечно срещу
подпис на клиента. Въпреки направеното оспорване на авторството на положените в
отчетите подписи, по делото не се ангажираха доказателства, от които да се
установи неистинността им, поради
което това твърдение остана недоказано. Действително при някой от отчитанията, макар да са
записани показанията на водомера, липсва подпис на клиент. Това обстоятелство
не компрометира записванията, тъй като в
останалите случаи на отчета фигурира подпис на клиент и запис „вярно“,
което означава, че подписалият се е признал за истинни отразените в отчета
показания на водомера към съответната дата на засичане. След 01.08.2018 г.
реално отчитане на водомера не е извършвано, като в графа „Показание“ е отбелязано
„развален“. Този запис от една страна обяснява причината, поради която не е
извършено отчитане на водомера, а от друга страна навежда на виновно
неизпълнение на задълженията на потребителите, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на ВиК оператора, да отстранят повредата в индивидуалния водомер и да
уведомят оператора за това. По тези съображения съдът цени отчетната
книга като годно писмено доказателство, достоверно отразяващо реалните
показания на водомера в имота на ответниците и потребеното от тях количество
вода.
При
тези данни съдът приема, че за ответниците е възникнало задължението да заплатят
на ищеца потребените ВиК услуги. Стойността на изразходваното
количество вода се установява от представените по делото справки за
задълженията на абонат и фактури, които съдът цени макар и да са частни
документи, тъй като не са оспорени от ответниците и не са опровергавани от
други доказателства по делото. Настъпил е срокът за заплащане на ползваните ВиК
услуги, който съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на ВиК оператора, е 30-дневен след датата на фактуриране. Ответниците не
твърдят, нито ангажират доказателства да са заплатили дължимите на ищеца суми,
което налага предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По делото не е установено някой от
ответниците да е направил отказ от наследството на А. Г. П., поради което следва
да се приеме, че са приели оставеното от него наследство.
Неоснователно е възражението, че ищецът
е следвало да прекрати водоподаването до имота на ответниците, за да не се
увеличава размерът на дължимите от тях суми. Възможността за временно
преустановяване на предоставянето на ВиК услуги при неплащане в срок на дължима
от потребителя сума е право на ВиК оператора, което е предвидено в чл. 40, ал.
1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ВиК оператора, а не негово
задължение. От друга страна забавата на длъжника и нейната продължителност се
определя не от поведението на изправната страна – ВиК оператора, а от
недобросъвестното поведение на длъжника, изразяващо се в случая в неплащане на потребените ВиК услуги.
Поради това единствено от волята на длъжника зависи какъв ще е размерът на непогасените
задължения.
Без правно значение е обстоятелството дали
ответниците живеят в имота и ползват ВиК услуги. Този факт не е елемент от
фактическия състав на предявеното от ищеца субективно материално право. За да
се породи задължението за заплащане на ВиК услуги, е необходимо и достатъчно
ответниците да са потребителите на ВиК услуги и ВиК операторът да е доставил и
отвел определено количество вода до и от имота им, което е безспорно установено
по делото.
Възраженията на ответниците С.Р.Ю. и Т.А.Г. за погасяване по
давност на предявените вземания са неоснователни предвид направения от ищеца
частичен отказ от исковете. По отношение на останалата част от исковите
претенции спрямо тези ответници, а именно главница в размер на 161.48 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 30.01.2020 г. и мораторна лихва в
размер на 19.68 лв. за периода от 19.05.2017 г. до 29.02.2020 г.
погасителната давност, определена по правилата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, не е
изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2020 г.
Ответникът Г.А.Г. чрез особения си представител също е
направил възражение за давност, но след изтичане на срока за отговор на
исковата молба съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което възражението е
преклудирано и с оглед принципа за равенство на страните в гражданския процес
не следва да бъде разглеждано от съда.
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с
изключение на разноските за снабдяване с удостоверение за наследници и
извършване на справки, тъй като по естеството си те не са необходими за
движението на процеса – Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. №
3121/2018 г., III г.о.
Възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като
размерът му е под минималния размер за всеки от предявените искове, определен
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Районен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № ..,
представлявано от управителя А. И. У., сумата от 368.99 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 02.09.2015 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 62.37
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна
такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 28.76 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв., депозит за свидетел в размер на 6
лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА С.Р.Ю.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ №..,
представлявано от управителя А. И. У., сумата от 161.48 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 19.05.2017 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 19.68
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна
такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 28.76 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв., депозит за свидетел в размер на 6
лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Т.А.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № ..,
представлявано от управителя А. И. У., сумата от 161.48 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 19.05.2017 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 19.68
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.05.2017 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна
такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 28.76 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв., депозит за свидетел в размер на 6
лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ №..,
представлявано от управителя А. И.У., сумата от 368.99 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 02.09.2015 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 62.37
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна
такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 28.76 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. и депозит за свидетел в размер на
6 лв.
ОСЪЖДА Е.А.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № ..,
представлявано от управителя А. И. У, сумата от 368.99 лв., представляваща
главница за ползване на предоставените водоснабдителни и канализационни услуги
по партидата на наследодателя за периода от 02.09.2015 г. до 30.01.2020 г., и сумата от 62.37
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.05.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна
такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 28.76 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. и депозит за свидетел в размер на
6 лв.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: