№ 332
гр. С.З., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000239 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 143/14.12.2022 г., постановено по гр.д. №
1/2022г. по описа на Районен съд – гр.Ч., в частта, с която е прието за
установено по отношение на длъжника С. Д. М., в качеството на страна по
договор за поръчителство сключен с „А.“ ЕООД и кредитополучател по
договор за потребителски кредит № 2037010, че същият дължи на „А.“ сумата
в размер на 1150 лв., представляваща платена главница на „К.“ ЕАД, във
връзка с договор за потребителски кредит № 2037010, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд –
26.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 18.11.2021г. по ч.гр.д. № 904 по описа на РС – Ч. за 2021г.
Въззивникът С. Д. М. обжалва първоинстанционното решение, в частта,
с която е уважен предявения от „А.“ ЕАД иск с правно основание чл.422 от
ГПК. Счита, че в обжалваната част постановеното решение е неправилно
поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и необоснованост, поради което моли да се отмени
в тази част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло
1
предявените искове. Изложени са подробни съображения. Претендират се
разноските пред двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който се
оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалваното решение за
законосъобразно и обосновано и моли да се потвърди изцяло обжалвания
съдебен акт. Претендира присъждане на сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200
лв. Прави възражение за прекомерност на разноските на въззивника.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „А.“ ЕАД моли съда, да постанови решение, по силата на който
да признае за установено по отношение на длъжника С. Д. М., в качеството на
страна по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А.“ ЕООД и
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № 2037010, че същият
дължи на „А." ЕАД сумите както следва: 1763.89 лв. (хиляда и седемстотин
шестдесет и три лева и 89 стотинки), представляваща платена главница на
„К." ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2037010; 432.04
лв. възнаградителна лихва за периода 10.07.2019 г. -10.12.2020 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2037010; 338.29 лв., обезщетение за
забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС; както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда, да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на
заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските
в заповедното производство и всички разноски направени в хода на
настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер
на 350 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, с който изцяло се оспорват предявените искове като се излагат
2
подробни съображения за това.
По делото не е спорно, че на 31.05.2019 г., във формата на електронен
документ, „К.“ ЕАД и ответникът са сключили в писмена форма по смисъла
на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, при представените общи условия, индивидуален
договор за потребителски кредит № 2037010/31.05.2019. По силата на
горепосочения договор „К.“ ЕАД е предоставило на С. Д. М. сумата от 2 000
лв. кредит при условие, че одобри заявлението й за предоставянето му, а той
се задължил да му предостави посоченото в заявлението й за предоставянето
му обезпечение в срока по чл. 4, ал. 1 от договора и му върне кредита в срок
до 10.12.2020 г., общо 2 600, 10 лв., разсрочено, на осемнадесет месечни
погасителни вноски, всяка по 144, 45 лв., платими на уговорените в
погасителния план в приложение № 1 към договора. Общият размер на
предоставеният кредит е 2 000 лв., при лихвен процент по кредита - 35. 05% и
годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити,
Договор за потребителски кредит, Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № 2037010 от 31.05.2019 г. Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
С договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2019 г., сключен
между "А." ЕООД и ответника по делото С. Д. М., в качеството им на
поръчител и потребител, поръчителят се е задължил да сключи договор за
поръчителство с К. АД, по силата на който да отговаря пред К. солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представено е и Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство. Сключен е договор за поръчителство от дата 31.05.2019 г.,
сключен между "К." ЕАД и "А." ЕООД, по силата на който поръчителят се
задължава пред К. солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит.
С договор за цесия от 17.12.2020 г., сключен между "К." ЕАД и "А."
ЕООД, в качеството им на продавачи и "А. " ЕАД, в качеството му на купувач
са прехвърлени вземания на първите две дружества по договори за
потребителски кредит. Представени са 2 броя уведомления до С. Д. М. от "А."
3
ЕООД от 09.12.2020 г. и 14.12.2020 г. за извършени от страна на поръчителя
плащания на просрочени задължения на кредитополучателя по договора за
кредит с "К." ЕАД.
Представен е и Рамков договор от 01.03.2016 г. между "К." АД и "А."
ЕООД, потвърждение за сключена цесия, както и Приложение № 1 към
договор за цесия от 17.12.2020 г. и Известие за доставяне на Уведомително
писмо с изх. № УПЦ- ПКРС- АС / 2037010 получено от ответника на
18.01.2021 г.
С пълномощно от "А." ЕООД ищцовото дружество "А." ЕАД е
упълномощено да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало, съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 17.12.2020 г. Представено е и пълномощно от
"К." ЕАД със същото съдържание.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 904/2021 г. по описа на Районен съд -
Ч. е издадена заповед № 388 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за следните суми: - 1763.89 лв., представляваща платена главница на
„К." ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2037010; 432.04
лв., възнаградителна лихва за периода 10.07.2019г. -10.12.2020 г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 2037010; 338.29 лв., обезщетение за
забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
По делото е съдебно-техническа експертиза, видно от заключението по
същата е, че е изпълнена процедурата по кандидатстване по договор за кредит
№ 2037010, ответника имал създаден профил в системата на дружеството.
Същият имал сключени два предходни договора за кредит. Ответника бил
предоставил лични данни и му били изпратени имейли в хода на процедурата
по сключване на договора за кредит както и изпратени SMS с уникален код за
сключването на договора за кредит на посочен от него телефонен номер.
Вещото лице сочи кодовете и мобилния телефон чрез който е направена
заявка за отпускане на кредит от разстояние на 31.05.2019 г. в 16:21:12.
Подписването на договора за финансова услуга на 31.05.2019 г. 16:41:00 и
подписването на договора за поръчителство от 31.05.2019 г. в 16:41:34.
Заключението на вещото лице не бе оспорено и същото е прието от съда като
добросъвестно и компетентно.
4
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава. Според заключението по договор за
паричен заем № 2037010/31.05.2019 г. са извършени плащания в общ размер
от 850,00лв., с които са погасени следните задължения – 277,41 лв. главница,
137,48 лв. договорна лихва, 435,11 лв. възнаграждение по договор за
поръчителство. След приспадане на погасените суми от дължимите такива
остатъкът от задължението на ответника М. по договор за паричен заем №
2037010 възлиза на сумата от 1 722,59 лв. главница и 462,62 договорна лихва.
В ГПР по договора за заем са включени главница в размер на 2 000 лв. и
договорна лихва в размер на 600,10 лв. При включване и на сумата от 2 574
лв. – сбор от 18 вноски от по 143,00лв. по договор за поръчителство, ГПР
възлиза на 258,705 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Претендираните от ищеца вземания произтичат от сключения между
"К." АД и С. Д. М.договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2
от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство,
което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е
налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените
от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
5
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3). В настоящия случай, за доказване на възникналото между
страните правоотношение са представени неподписани документи - договор
за паричен заем № 2037010/31.05.2019 г. и общи условия към него, за които
по същество се твърди, че са потвърдени от ответника. Ето защо, а и предвид
липсата на оспорване, следва да се приеме, че представеният договор за
кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.
99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.;
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.
В настоящия случай уведомлението изходящо от „А.“ ЕАД е получено
от ответника на 18.01.2021 г., видно от известие за доставяне, поради което
следва да се приеме, че е достигнало до длъжника и следователно цесията е
надлежно съобщена съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Сключеният между "К." АД и С. Д. М. договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо
6
който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да
бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът
валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях
прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Съдът намира, че в настоящия случай, чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита,
На първо място, при справка в Търговски регистър се установява, че
"А." ЕООД и "К." ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на "А." ЕООД е "К." ЕАД.
Така чрез формално незабранени от закона средства – обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто
капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.
7
1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР.
Следва да се посочи, че по договор за паричен заем №
2037010/31.05.2019 г. в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "К.", за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. В случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното. Така срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, потребителят не е получил каквато и да било
услуга. Чрез договора за поръчителство се прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху последния. Крайната цел на
договора за поръчителство не е да обезпечи вземанията на кредитора по
потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на
крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, предвиждайки
възнаграждение по него за поръчителя, заобикаляйки изискванията за
максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.
Нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничава ГПР до пет пъти размера на
законната лихва, а в случая със сключването на договора за предоставяне на
поръчителство ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в
полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в
ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната
сума – при предоставена в заем сума от 2 000 лв. се предвижда
възнаграждение на поръчител в общ размер на 2 715, 12 лв. При включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя и в самия договор за кредит е определен на 50%,
значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР
/видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза изчисленият
ГПР възлиза в размер на 258,705 %/, поради което и договорът на това
основание следва да се счита за нищожен.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно, в настоящия случай ответникът С. Д. М. не дължи
възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя,
8
тъй като последното се явява "друг разход по кредита".
С оглед недействителността на договора за кредит, сумите от 435,11 лв.
възнаграждение по договор за поръчителство и 137, 48 лв. договорна лихва се
явяват платени при начална липса на основание. Поради това съдът намира,
че формулираното с отговора на исковата молба възражение за прихващане е
основателно и доказано и следва да бъде уважено до размер на сбора на
посочените по- горе суми, а именно 572,59 лв. или след направено
прихващане с тази сума и дължимата се главница в размер на 1 722,59 лв.
дължимата главница става в размер на 1 150,00 лв. до който размер и иска се
явява основателен и доказан, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че решението в обжалваната част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото С. Д. М. следва да заплати на „А.“ ЕАД
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
за въззивното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/14.12.2022 г., постановено по гр.д. №
1/2022г. по описа на Районен съд – гр.Ч. в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9