ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 8162 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по
жалба, депозирана от „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, срещу определение №
1046/08.12.2017 г. на съдия по вписванията, с което е отказано да разпореди
вписване на възбрана с вх. № 83799/08.12.2017 г. на СВ. Излага съображения, че
обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно формираната
съдебна практика на ВКС редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е
уреден в чл.6, ПВ, чл.24 ПВ и чл.26 ПВ. В тези текстове са посочени изискващите
се данни относно недвижимия имот, поставен под възбрана и тези за кредитора и
длъжника. Счита, че индивидуализацията на имота е извършена в необходимата
степен, тъй като възбраненият имот е описан по вид, номер, местонахождение
(община, населено място, местност) и площ. Неговите граници не могат да бъдат
различни от нанесените в съответните регистри. Към момента вписването на
възбраната се извършва по личната (персоналната) партида на длъжника, а не по
партида на имота (чл.74 ЗКИР). Целта да бъде оповестена възбраната на
заинтересованите се постига в
необходимата степен с вписването по персоналната партида, че обект на възбрана е
собственият на длъжника имот, индивидуализиран по горепосочения начин. Счита,
че в случая имотът е описан по идентичен начин в публичния регистър ИКАР при
АВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да разпореди вписване на
възбраната, предмет на заявление за вписване с вх. № 83799/08.12.2017 г. на СВ
– София.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателите,
приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е
депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване
вх. № 83799/08.12.2017 г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по
вписванията към Агенция по вписванията да разпореди вписване на обезпечителна
заповед от 16.11.2017 г., издадена от СГС, ТО, VІ-17 състав, за допускане на
обезпечение по т. д. № 1158/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, с която е
допусната възбрана на притежаваните от Г.П.Х.недвижими имоти, а именно:
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 1, находящ се на първи
етаж в жилищен блок № 34, вх.А, построен в гр. София, кв. „Иван Вазов“, на ул.
„******, целият апартамент с площ от 102, 57 кв. м., ведно с прилежащото към
апартамента мазе № 28.
Приложената към заявлението обезпечителна заповед е
издадена въз основа на определение № 6876/16.11.2017 г. за допускане на
обезпечение по т. д. № 1158/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав. С нея е
допуснато, при условията на чл.389 ГПК, обезпечение на иска с правно основание
чл.57, ал.3 ЗБН, за заплащане на обезщетение в размер на 6 000 000
евро, предявен от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, против Г.П.Х., чрез налагане
на възбрана на описаните в пункт 2 от петитума на молбата за допускане на
обезпечение недвижими имоти, притежание на ответника, а именно: самостоятелен
обект в сграда, представляващ апартамент № 1, находящ се на първи етаж в
жилищен блок № 34, вх.А, построен в гр. София, кв. „Иван Вазов“, на ул. „******,
целият апартамент с площ от 102, 57 кв. м., ведно с прилежащото към апартамента
мазе № 28. Обезпечителната заповед е издадена на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност.
С обжалваното определение, постановено на 08.12.2017
г., съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване на възбрана
с вх. № 83799/08.12.2017 г. на СВ. Отказът е мотивиран с това, че представената
за вписване обезпечителна заповед от 16.11.2017 г. по т. д. № 1158/2017 г. по
описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, не отговаря на императивните изисквания за
надлежна индивидуализация на недвижимия имот, предмет на възбраната, тъй като
не са посочени границите на имота, предмет на възбраната.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Вписването, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в
рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се
касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, вр. с чл.32б ПВ във връзка с
това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до
това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
ПВ съдържание. Не
се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закон. С оглед на това е процесуално недопустимо отказът
на съдията по вписванията да бъде мотивиран от съображения за несбъдване на
предвидено в договора отлагателно условие (в този смисъл ТР № 7/2012 г. от
25.04.2012 г. на ОСТГК, т.6).
В разглеждания случай, възбраненият имот е описан в
представената със заявлението обезпечителна заповед. В нея същият е описан
посредством местонахождение и адрес на жилищната сграда; номер на апартамента;
етажа, на който се намира; площ и номер
на прилежащото към апартамента мазе. Посочен е също така и собственика на
възбранения имот.
При преценка законосъобразността на постановения от
съдията по вписванията отказ, следва да се съобрази формираната съдебна
практика относно степента на индивидуализация на възбранения имот, която е
достатъчна, за да се впише обезпечителната заповед.
С решение № 292/22.12.2015 г. по гр. д. № 1159/2015 г.
на ВКС, ГК, IV ГО, в отговора на правния въпрос по реда на чл.290 – чл.293 ГПК,
приема, че редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл.6 ПВ,
чл.24 и чл.26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени
изискващите се данни относно недвижимия имот, поставен под възбрана и тези за
кредитора и длъжника. Индивидуализацията на имота е извършена в необходимата
степен, когато безспорно установява кой точно е имотът, обект на възбрана. В този
смисъл са и определение № 314/16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС,
ГК, I ГО; определение № 98/02.06.2017 г. по ч. гр. д. № ********* г. на ВКС,
ГК, І ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и др.
Нужно е да се отбележи също така, че вписването на
възбраната все още се извършва по личната (персонална) партида на длъжника, а
не по партида на имота (чл. 74 ЗКИР). Целта да бъде оповестена възбраната на
заинтересованите се постига в необходимата степен с вписването по персоналната
партида, че обект на възбрана е имот, индивидуализиран по посочения начин. В
случая в обезпечителната заповед е посочен и собственикът на възбранения
недвижим имот.
Формираната съдебна практика относно необходимата
степен на индивидуализация на възбранения имот е насочена към идеята да не се
допуска вписване на възбрана върху имоти, които не са индивидуализирани в
достатъчна степен, за да не възникне впоследствие спор за това върху кои имоти
е наложена възбраната.
По изложените съображения съдът счита, че в
разглеждания случай имотът е
индивидуализиран по начин, който позволява посочването на онези съществени белези,
чрез които да може да бъде установена идентичността му. Ето защо постановеният отказ на съдията по вписванията
се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, като преписката
следва да се върне на съдията по вписванията при СРС за предприемане на
действия за вписване на представената със заявление вх. № 83799/08.12.2017 г. обезпечителна
заповед.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1046 от 08.12.2016
г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказал да разпореди вписване на възбрана с вх. №
83799/08.12.2017 г. на СВ, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за предприемане на
посоченото в мотивите на настоящото определение вписване на обезпечителна заповед от 16.11.2017 г., издадена въз основа на
определение № 6876/16.11.2017 г. за допускане на обезпечение по т. д. №
1158/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, приложена към заявление вх. №
83799/08.12.2017 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.