Определение по дело №973/2017 на Районен съд - Карнобат

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 224 / 5.4.2019г.

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На  пети април  две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                             

                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията  ………..МАРИНОВ………….………

Гражданско дело номер........973..........по описа за............2017.............година

 

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 248 от ГПК.

Исковото производство по настоящото гр.д. № 973/2017 г. по описа на КРС е образувано по повод на предявен иск от ищците Б.Н. , П.Н. и Б.Н. чрез техният законен представител  - майка А.Д.  като същите са предявили срещу ответниците Ю.Н. , Б.Н. , Г.Н. и Свинекомплекс Зимен АД искове с правно основание чл. 110 ал.1  въввр. с чл. 124  ал.1 от ГПК с който иск същите горепосочени ищци молят съда да постанови решение с което да приеме  за установено по отношение  на ответниците посочени по- горе , че всяка една от ищците в качеството им на наследник на починалия Борислав Н.  притежава по 165 броя акции от Свинекомплекс Зимен АД .

С определение по настоящото гр.д.  № 973 / 2017 г. по описа на КРС -№ 303  от 22.5.2018 г.  Районен съд Карнобат  е прекратил производството по  настоящото дело по отношение на предявените искове като недопустимо.Същото определение на Районен съд Карнобат е било обжалвано пред Бургаски окръжен съд , като последният с определение № 1822 по  ч.гр.д. № 1282 / 2018 г. по описа на БОС , последният съд е потвърдил процесното горепосочено определение на КРС . Последното  пък е било потвърдено с определение № 98 от 01.02.2019 г. на ВКС гр. София постановено по ч.т. № 168 / 2019 г. по описа на ВКС гр. София .От горепосочено е видно , че същото прекратително определение на КРС е влязло в законна сила, считано от 01.02.2019 г.

Междувременно на дата 14.6.2018 г. Свинекомплекс Зимен АД с. Зимен е подал молба по чл. 248 и сл.от ГПК  с която моли настоящия съд да  допълни определението си с което е прекратил производството по  делото и да осъди по този начин ищците посочени по- горе да му заплатят сумата от 1 200 лв. представляващи направените от дружеството съдебни разноски по делото , изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение , като представя  към молбата си  извлечение от разплащателна сметка  № 95 от дата 25.4.2018 г. за платени 2 400 лв. .

Съдът е провел процедурата по чл. 248 и сл. от ГПК, като е изпратил препис на насрещната страна за исканото изменение на определението  на КРС в частта му за разноските, като ищците са представили становище  в указания им по чл. 248 ал. 2 от ГПК преклузивен срок в която изразяват искане съдът да не изменя постановеното определение и да не присъжда исканите от ответниците разноски тъй като и искането за същите и плащането на разноски  се е преклудирало , тъй като същите са направени  в много по- късен момент от представения от ответниците отговор на исковата молба , едва с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК .

Съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е депозирана в рамките на срока на обжалване на първоинстанционният акт, тъй като за допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК съдът следва да следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 80, предложение второ от ГПК е че страната която няма представен списък за разноските , няма право да иска и изменение на решението в случая на определението в частта му за разноските, за който факт съдът следва да следи служебно. Съдът намира, че това искане макар и заявено в срока за обжалване на първоинстанционното решение на КРС е недопустимо на горепосоченото основание. Това е така, тъй като правния извод за недопустимост на горепосоченото искане съдът следва да се съобразява със задължителните указания на Тълкувателно решение № 6/212 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно цитираното тълкувателно решение и в частност т. 9 от същото е посочено, че искането за разноски, когато е направено без да бъде приложен списък за разноските не следва да бъде разглеждано, тъй като се явява недопустимо. Преценката относно допустимостта на това процесуално искане е пояснено в същата точка 9 на горепосоченото тълкувателно решение и винаги предхожда тази по основателността му, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, респ. същата се явява пречка съдът да се произнесе по основателността или неоснователността на така направеното искане. Следователно съгласно горепосоченото тълкувателно решение е, че страната която е искала присъждане на разноски е следвало да представи списък на разноски, а правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е , че страната няма право да иска изменение на решението в частта му на същите разноски, следователно се въвежда от чл. 80 изречение 2 от ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му на разноските, поради което такова искане се явява недопустимо. С оглед констатираното от настоящия съд процесуална предпоставка – липса на надлежен списък по чл. 80 от ГПК, представен от ответниците в отговора им на исковата молба  съдът н намира искането с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното от него определение  № 303  от 22.05.2018 г. по гр.д. № 973/2017 г. по описа на КРС за недопустимо, поради което следва да се остави молбата без разглеждане.Освен това следва да се добави и факта , че към момента на постановяване на горепосоченото определение на КРС  ответниците макар и да са поискали присъждане на разноски не са представили документи за направени такива към онзи момент , а тези приложени към молбата се отнасят до по- голяма сума – 2400 лв. от претендираната за разноски – 1200 лв.  и не е посочено на какво основание е била изплатена същата сума.Същите основания касаят неоснователността на така подадената молба с правно основание чл. 248 от ГПК.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без разглеждане молбата на Свинекомплекс Зимен АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление   село Зимен, Община Карнобат, обл. Бургаска , подадена чрез процесуалният му представител адв. С.В.Б.  упражняващ дейност в адвокатско дружество Тодоров и Дойкова , което е със съдебен адрес ***-р Христо Стамболски № 3 , която молба е с правно основание чл. 248 от ГПК и е за изменение на определение  № 303 от 22.05.2018 г. по гр.д. № 973/2011 г. по описа на КРС в частта му за неприсъждане на разноски  по делото на горепосоченото дружество , като недопустима.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред БОС с жалба в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: