РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 964
Град Пловдив, 13 май 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 288 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от „Стил“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Лейди Странгфорд“ № 1, представлявано от Е. А. П., против заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК021-0077514/ 20.01.2021
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за
постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което и моли
да бъде отменена. Посочва, че описаната в акта фактическа обстановка не
отговаря на истината. Посочва, че проверката е по сигнал на трето лице, но при
проверката под прикритие от страна на приходната администрация не са установени
нарушения на закона от страна на дружеството. Не са установени нарушения и от
страна на дружеството при проверки от страна на РЗИ, КЗП на обекта през този
период. Твърди, че по отношение на гражданина, дал сигнала, няма издаден
финансов бон за извършена услуга поради това, че не е спазил реда за изчакване
на останалите клиенти, влязъл в търговското помещение извън търговската зона,
унищожил стока, предназначена за друг клиенти, и като вдигнал скандал, напуснал
търговския обект, без да плати поръчаната от него стока / по тази поръчка и
допълнително отнетата от дружеството стока/. Твърди, че реализацията на
атакуваната заповед би оставила семейството им без доходи. Моли да се отмени
същата и да се присъдят направените по
делото разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв. З..
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявано от ст.юрисконсулт Д.
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението на по-горестоящия орган. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Административен съд – гр.Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се по делото, че жалбата е
допустима – заповедта е връчена на 28.01.2021г., жалбата подадена на 04.02.2021г.
чрез съда. При оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в
срок, жалбата е допустима за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – 1148 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП /л. 47по делото/, с която в т.1 са определени: „Директорите на
дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – фото студио "Стил", находящ се в гр. Пловдив, ул. Лейди Странгфорд
№ 1, стопанисван от "Стил" ЕООД, с ЕИК *********, при която е констатирано, че
дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н -
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба.
Посочено е в заповедта, че за извършена
покупка на 19.12.2020г. на 4 бр. големи календари и 3 бр. малки календара на
обща стойност 28,00 лв., платени в брой от клиент на Е.П. /управител/, не
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел „Daisy Expert 01"
с ИН на ФУ DY
535304 и ИН на ФП 36693777, нито от кочан с ръчни касови бележки в момента на
извършване на плащането, отговарящи на изискванията на Наредба Н-18 /
13.12.2006г.
Според органа извършеното нарушение се
доказвало и от изведената справка - КЛЕН /контролна лента на електронен
носител/ от посоченото и функциониращо обекта фискално устройство, за дата
19.12.2020 г., от която е видно, че за извършената покупка на 4 бр. големи
календари и 3 бр. малки календари на обща стойност 28.00 лв., не е издаден
фискален бон на същата стойност.
Нарушението се подкрепяло и от
дадените писмени обяснения на дата 15.01.2021г. от лицето, извършило посочената
покупка.
Направена е констатация, че извършеното
нарушение води до неотразяване на приходи.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0077514/06.01.2021 г. на
основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, съставен от В.А.А.,
на длъжност инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" -
Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол" при Централно управление на
Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.
Направен е извод, че въз основа на
събраните доказателства, че дружеството "Стил" ЕООД не е издало съответен документ за продажба по
чл. 118 от ЗДДС. Последното изпълнявало състава на чл. 25. ал. 1, т. 1, във
връзка с чл.З, ал.1 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. на МФ вр.
с чл.118 ал. 1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186. ал.1, т.1,
б.“А“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер,
а именно от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Продължителността на срока е определена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност.
Посочва се, че в конкретния случай размерът на срока е
определен като са преценени местоположението на търговския обект - на ключова
локация - гр. Пловдив - ул. „Лейди Странгфорд“ № 1,
видът на обекта - фото студио, големината на обекта - с площ около 40 кв. м.. с
множеството потенциални клиенти и с възможност за реализиране па значителни
обороти предвид важното търговско значение на местоположението на обекта и
предлаганите стоки и услуги в същия, с цени на фото услугите от 0,25 лв. до 7,00 лв., рамки -
от 2,50 лв. до 21,00 лв., фото албуми - от 4,50 лв. до 38 лв., работното време
на обекта - от понеделник до петък - от 09:00 ч. до 18:00 ч. и събота - от
10:00ч. до 15:00 ч., неиздаването на фискални касови бонове за всяка една
извършена продажба, както и фактът, че това се налага за да се осигури защитата
на държавния и обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че
следва за в бъдеще да извършва продажби по установения за това ред.
Според органа при определянето на
срока е съобразен принципът на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Целта му е
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в издаваните
ФКБ нормативно установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният - недопускане на вреда за фиска.
По делото пред настоящата инстанция се
събраха гласни доказателства. Разпитани бяха свидетелите И.Т.М. и П.Х.Г..
От разпита на св. М. се установява, че
се познава с управителя на дружеството жалбоподател П.. Понякога му вадел
снимки. Фотото му било на ул. „***“ № 3. Там имали
ателие – съпругата му рисувала, аз той правел рамки. Малко по-надолу било неговото фото. Познавал
се с него като клиент. Описва вътрешността на ателието - имало стълбички и
нагоре, като се отвори вратата имало бюро, имало и стая, където правел
снимките. Като се влезе, имало приемна, а от приемната към помещението с
машините имало врата, виждало се вътре. Помня си, че преди коледа мината година
имал снимки и отишъл да ги вземе. Имало хора и трябвало да изчака. Чували се
гласове отвътре. Вратата била отворена, имало горе-долу по една жена заради пандемията,
за да не се струпват. Спомня си, че чул викове. Господинът, който излезнал, треснал вратата. Е. го питал „Нямаше да ми
платиш?“. Човекът нещо говорел за съда и казал, че няма да му плати. Двете жени
се учудили, че няма да му плати. Свидетелят влязъл и тогава П. му обяснил, че
този човек бил поръчал календари. Направил му два, а третият го взел от тук. Казал
му, че третият календар е бил вътре в помещението. Клиентът го бил взел.
Посочва, че клиентът излязъл с другите два календара, треснал вратата и казал,
че няма да плати. Е. му казал, че защото имал два календара, но третият го бил скъсал
и го взел. Св. посочва, че скъсал снимката на календара, клиентът я е скъсал. Св.
няма данни дали има издаден касов бон за тази продажба. Той бил отвън, до
стълбите. Посочва, че на него, като ходел, му издавали касов бон.
Св. Г. заявява, че познава Е.,
управителя на Фотостил. От неговото фотостудио, през
м. декември закупил календари, за които не му бил издаден касов бон. Подал
сигнал. Имали уговорка да се поръчат един вид календари. Едната бройка била съвсем
друг вид и бил скъсан. Не били във вида, в който желаел свидетелят. Твърди, че
за единия вид го излъгал, че го няма, а на принтера го имало като размери. Св.
посочва, че на принтера видял размера. Посочва също, че си е платил закупената
стока. Св. получил 4 броя големи календари. Свидетелят си взел всички
календари, платил ги и си тръгнал. Не му издали касова бележка. Платих ги в
брой директно на лицето. Посочва, че в сигнала до НАП е записал, че били по 7
лв. или общо 28 лв. Четири календара взел от студиото, П. лично му ги продал
4-те броя. Посочва, че не е влизал в
работното помещение, но то се виждало. П. му дал календарите. Посочва, че отзад имало други
големи календари, а свидетелят попитал защо не му е дал от същите. П. изтъкнал
някакви причини. Свидетелят посочва, че бил отпред, до касата, платил, взел си календарите
и си тръгнал. Посочва, че има видимост към работното помещение, отворено е помещението
и се виждало. Свидетелят попитал защо единият календар е по-малък и е скъсан. П.
поискал да го залепи. Според свидетеля той е длъжен да му издаде касов бон при
плащане. П. взел парите и св. си тръгнал. Посочва, че за една минута се издавал
касовия бон и нямало значение дали е отказал или е изчакал. Посочва, че няма
как да скъса снимката, защото става въпрос за снимка на детето му.
Въз основа на събраните доказателства
по делото, съдът намира оспорената заповед за немотивирана от фактическа и
правна страна. Съдът намира, също така, че изложените от органа съображения
относно продължителността на срока на наложената мярка не обосновават в
достатъчна степен размера на предвидения срок на запечатването.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
По делото е приложен протокол за
извършена проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, и се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. При извършената проверка на място от
страна на приходната администрация и извършена контролна покупка на стойност от
7.00 лв. е бил издаден касов бон за заплатената стока на проверяващите. В
същото време обаче се твърди неиздаване на касов бон за сумата от 28 лв. на
посочената дата 19.12.2020 г., съгласно справка за получен сигнал по телефона в
ТД на НАП – л.21 гръб по делото.
Съдът намира соченото нарушение за
недоказано по категоричен начин, предвид следното.
В приложените по делото писмени
обяснения на св. Г. на л.23 по делото се сочи, че на 19.12.2020 г. около 13.00
ч на обяд е посетил фото студио „Стил“ в гр. Пловдив на ул.“Лейди Странгфорд“ № 1, за да закупи поръчаните от него календари 4 бр. големи и 3 бр. малки, на обща стойност 28
/двадесет и осем лева/, които платил в брой на фотографа Е.П. и не получил
касов бон.
Съгласно дадените свидетелски
показания пред съда св. Г. посочва, че имали уговорка да се поръчат един вид календари. Едната бройка била
съвсем друг вид календар и бил скъсан. Посочва, че поръчаните календари били 4
броя големи календари по 7 лева, или общо 28 лв., като си взел всички, платил
ги и си тръгнал, за което не му издали касова бележка.
От своя страна управителят на
дружеството в направените възражения по повод АУАН, както и в настоящата жалба
говори за три календара, които не му били заплатени от св.Г..
При това положение, предвид
противоречивите св. показания на св. Г., дадени в хода на административната
проверка, инициирана от самия него, и тези пред настоящата инстанция, не може
да се установи по категоричен начин какъв е бил видът на поръчаната и на
получената от свидетеля стока, нейната единична стойност, а оттам и възникват
съмнения дали в действителност е било заплатено за нея – изцяло или частично.
Съдът не кредитира св. показания на
св. М. относно обстоятелствата относно това какво точно се е случило във фото
студиото, тъй като същият е бил извън обекта, а и в голямата си част неговите
показания се основават на разказаното му от управителя на дружеството П., след
като е влязъл в обекта, но ги кредитира, доколкото същият е чул, че има някаква
разправия между продавача П. и св.Г..
Поради това съдът намира, че в
конкретния случай не е категорично установено извършването на нарушението,
покриващо хипотеза по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“от ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за основателна, поради което следва да бъде отменена издадената заповед за ПАМ.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. В
този смисъл следва ответникът да заплати предявените съгласно списък с разноски
в размер на 209 лева – 50 лв. за държавна такса, 17 лв
депозит за свидетел и 180 лв. адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 172
ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Стил“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Лейди Странгфорд“ №
1, представлявано от Е. А. П., заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК021-0077514/ 20.01.2021 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на „Стил“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Лейди Странгфорд“ № 1, представлявано от Е. А. П., сумата
от 209 /двеста и девет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/