Решение по дело №5759/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 132
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20211100505759
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100505759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20060933/08.03.2021 г., постановено по гр. дело № 29814/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 178 с-в, С.о. е осъдена да заплати на ЗД "Б.и."АД с ЕИК ****, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 225,16 лева, представляваща заплатено
от него обезщетение, вкл. ликвидационни разходи /25 лв./ по застрахователна полица за
застраховка „Автокаско“ Е18990000001 във връзка с ПТП , настъпило на 31.08.2018 г. в гр.
София, на ул. „Черковна“ на кръстовището с ул. „Екатерина Симитчийска“, при което лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № **** попада в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, за което при ищеца е образувана преписка за щета
№ **********/03.09.2018 г., ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева –
съдебни разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника С.о.. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между
ищеца в качеството на застраховател и собственика на увредения автомобил в качеството на
застрахован, както и не е установено, че такъв риск се покрива от застрахователния договор.
Излаа довод, че по делото не е представен списък на застрахованите автомобили, нито
общите условия. По делото не е установено и настъпване на ПТП, тъй като констативният
протокол бил оспорен. Въззивникът оспорва наличието на причинна връзка между
1
попадането в дупка на общинска улица и повредата в картера. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
В постъпилия в срок отговор на въззивната жалба въззиваемият ищец ЗД "Б.и." АД
твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението на СРС е неправилно:
Настоящият съдебен състав приема, че точната правилна квалификация на иска е
такава по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите.
Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се
установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в
срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
С проекта на доклад по делото на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца
изрично е указано, че в негова тежест при условията на пълно и главно доказване на
наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по договор за
имуществена застраховка на процесния автомобил към датата на ПТП, 2 настъпването на
застрахователно събитие по договора за имуществена застраховка на процесния автомобил –
настъпването на ПТП, 3. неговия механизъм, както и че същото 4. представлява покрит
застрахователен риск съгласно договора, 5 причинените вреди и техния размер, 6
заплащането на застрахователното обезщетение и неговия размер, 7. Обстоятелството, че
произшествието е настъпило на път за поддръжка на който е задължен ответника, 8.
противоправно поведение - действие или бездействие на служтелите на ответника или на
лице, на което е възложена работа , по отношение на увредения – застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
2
резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и увреденото лице по договор за имуществена застраховка на
процесния автомобил към датата на ПТП не е доказано по делото. В хода на
първоинстанционното производство ищецът не е представил доказателства, че процесното
МПС „Опел Астра“ с рег. № **** е сред включените в списъка към застрахователната
полица №Е18990000001. В представената застрахователната полица е посочено, че
застрахованите МПС са „по списък“, като такъв не е представен по делото. Следователно
ищецът не е ангажирал доказателства, от които при дължимото от него пълно и главно
доказване, да се установява наличието на валиден застрахователен договор за МПС „Опел
Астра“ с рег. № ****.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да докаже чрез
провеждане на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания
и възражения. В случай че това не е сторено, съдът е обвързан да приеме недоказания факт
за неосъществил се.
При недоказаност на една от предпоставките от фактическия състав за възникване
на спорното право, безпредметно е да бъдат обсъждани останалите предпоставки, доколкото
дори същите да са налице, това не би обусловило основателност на претенцията.
По така изложените съображения въззивната жалба е основателна, а обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено.
Относно разноските:
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. На основание чл.
78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на въззивника следва да му бъдат присъдени сторените разноски в
размер на по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред СРС и СГС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20060933/08.03.2021 г., постановено по гр. дело №
29814/2020 г. по описа на СРС, ГО, 178 с-в, С.о..
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД "Б.и."АД с ЕИК **** иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД да бъде осъдена С.о. да заплати сумата от 225,16 лева,
представляваща заплатено обезщетение, вкл. ликвидационни разходи /25 лв./ по
застрахователна полица Е18990000001 за застраховка „Автокаско“ във връзка с ПТП,
настъпило на 31.08.2018 г. в гр. София, на ул. „Черковна“ на кръстовището с ул. „Екатерина
Симитчийска“, при което лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № **** попада в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, за което при ищеца е образувана
преписка за щета № **********/03.09.2018 г., ведно със законната лихва от 09.07.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението
3
ОСЪЖДА ЗД "Б.и."АД с ЕИК **** да заплати на С.о., с адрес: гр. София, ул. ****
сумата от 200 лева, разноски пред СРС и СГС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4