Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1210 28.10.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното
от съдията Атанасова административно дело № 2548 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила
искова молба от Г.Г.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана
от пълномощника адв. С.С.А. ***, против Агенция за социално подпомагане, представлявана
от изпълнителния директор Румяна П., с искане да бъде осъдена ответната страна
да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт- Направление за
включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., отменено с
влязло в сила съдебно решение, както и сумата от 1283.44 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 02.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното и́ изплащане. Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищцата
Г.Г.А. е освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК, с оценка на
неработоспособността 95 %, поради общо заболяване „Прогресивна мускулна
дистрофия- тежка степен“, със срок на действие: пожизнено. Твърди се, че след
получена през м.юли 2012 г. фрактура на дясното ходило, същата не може да се
придвижва самостоятелно без чужда помощ, а атрофията на мускулите прогресивно
се засилва. Изложено е, че по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 14.05.2019
г., депозирано в Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, е била изготвена индивидуална
оценка от 19.06.2019 г., с установена необходимост от лична помощ за 63 часа
месечно, при определена трета степен- много тежка зависимост. Въз основа на така
изготвената оценка било издадено Направление за включване в механизма лична
помощ № ЗХУ- ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., с което били предоставени 63 часа
месечно, и на 28.08.2019 г. между ищцата, лицето Таня Г.А. с ЕГН **********,***
било сключено Тристранно споразумение № 94-01- 25633/20/28.08.2019 г. за
предоставяне на лична помощ за срок до 19.06.2024 г. по 63 часа месечно. С решение
№ 2233 от 27.12.2019 г. по адм.дело № 2233/2019 г. на Административен съд-
Бургас, оставено в сила с Решение № 10393 от 29.07.2020 г. по адм.дело №
3776/2020 г. на Върховния административен съд, направлението за включване в
механизма лична помощ било отменено и преписката изпратена на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас за ново произнасяне. В изпълнение на
влязлото в сила решение, на 18.08.2020 г. в дома на ищцата било проведено интервю
от служители на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, за извършване индивидуална
оценка на потребностите. На 25.08.2020 г. по указание на служител от ДСП бил
представен от същата и формуляр за самооценка. Изготвена била индивидуална
оценка на потребностите от 27.08.2020 г., със срок на валидност 27.08.2025 г.,
с която била установена необходимост от лична помощ 137 часа месечно, при
определена четвърта степен- тотална зависимост/затруднения. Въз основа на така
изготвената оценка било издадено Направление за включване в механизма лична
помощ № 20017622 от 25.06.2019 г. за 137 часа месечно, считано от 27.08.2020 г.
до 27.08.2025 г., и на 30.11.2020 г. между Община
Бургас, Таня Г.А. и ищцата било сключено Тристранно споразумение № 94-01-
25633/515/30.11.2020 г. По молба на ищцата за тълкуване на направлението била
издадена заповед № 0201-РД-01-0122/02.11.2020 г. на директора на ДСП- Бургас,
отменена с влязло в сила решение по адм.дело № 2472/2020 г. на Административен
съд- Бургас.
В исковата молба е изложено, че
от отмененото направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-
ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г. ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в
„негативни отражения“ и влошаване на здравето и́, свързано със „значителни
психически страдания“. Започнала да получава панически атаки, след връчване на направлението
за включване в механизма лична помощ № ЗХУ - ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., като
за времето от месец юни 2019 г. до посещението и́ при личния лекар и при
психолог на 19.07.2019 г., получила около 7- 8 пристъпа. При
най-продължителните пристъпи, един от които получен на 18.07.2019 г., припадала,
повръщала, не можела да става от леглото, не усещала краката си и не можела да
се задържи изправена. След консултация с личния лекар и с психолог, била поставена
на същата диагноза „паник атаки“, като според прогнози на лекарите, те щели да
продължат при следващи стресови ситуации и притеснения и да се отключват при
всяко безпокойство и напрежение. По време на съдебните производства с Дирекция
“Социално подпомагане“- Бургас ищцата получавала панически атаки, последната от
които на 10.02.2021 г., в деня на провеждане на заседанието по адм.дело №
2472/2020 г. по описа на Административен съд- Бургас.
През 2017 г. ищцата узнала за
лечение със стволови клетки в Турция. Изтеглила потребителски кредит за
лечението си и първата процедура била извършена на 04.10.2017 г. През периода
2017 г. - 2018 г. били извършени три вливания на стволови клетки и
рехабилитация. На ищцата било препоръчано да провежда лечебна гимнастика и
лечебни масажи по два- три пъти седмично. От 2018 г. до края на август 2019 г. била
посещавана в дома си от масажист, като за тези посещения заплащала по 600 - 650
лева месечно. След започване на съдебните производства с дирекция “Социално
подпомагане“, била принудена да прекъсне масажите, поради нужда от финансови
средства за деловодни разноски и в продължение на година и половина била лишена
от възможността да ползва услугите на масажист, в резултат на което здравословното
и́ състояние се влошило.
Ищцата претърпяла неимуществени
вреди и от неудобствата, свързани с „ненапълно задоволяване на индивидуалните потребности“
през периода от 28.08.2019 г. до 30.11.2020 г., тъй като използвала личен
асистент за 63 часа, а не съобразно действителните и́ нужди- за 137 часа.
Състоянието и́ се влошило значително, негативно били засегнати личността,
достойнството и здравословното и́ състояние, нормалният начин на живот и
социалните и́ контакти. От силните отрицателни емоции, които изпитала,
научавайки за незаконосъобразния акт на ответника, психоемоционалното и́ състояние
се влошило в значителна степен- била разстроена, изключително напрегната и
силно фрустрирана, като негативните и́ емоции били завишени до краен
предел. Загубила апетита си, започнала да страда от безсъние, изпадала и в
депресия, загубила личната и житейската си мотивация за извършване на
обичайните си дейности, тъй като били засегнати нейните чест, достойнство,
авторитет, репутация и добро име, самочувствието и́ се понижило. Станала
по-затворена, потисната, апатична, тревожна, притеснена, изгубила чувството си
за хумор и усещането за веселие, спряла да прави планове за живота си.
Описаните събития се отразили негативно и на социалния и́ живот- започнала
да избягва срещите с хора, ограничила социалните си контакти, изолирала се от
близки и приятели, познати, съседи, отказвала контакти с други хора.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е заявил
становище за неоснователност на исковите претенции, поради отсъствие на
установените в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки. Относно
твърденията на ищцата за получени панически атаки е посочил, че те могат да
бъдат отключени в резултат на различни стресови фактори. Отбелязал е, че не е
открита медицинска документация за посоченото заболяване и ищцата не е
посещавала ЦПЗ.
В съдебното заседание ищцата се
явява лично и с упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира
доказателства. Моли за уважаване на исковите претенции, като подробни доводи
излага в писмена защита. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната
страна заявява становище за неоснователност на исковите претенции и моли за
отхвърлянето им, като подробни съображения излага в писмени бележки. Представя
доказателства. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за частична основателност на претенцията за
обезщетение. Не сочи доказателства.
Исковите претенции са предявени
срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения
административен акт, поради което и с оглед твърденията на ищцата за настъпили неимуществени
вреди от този акт, са процесуално допустими. При разглеждането им по същество,
съдът намира за установено следното:
Ищцата Г.Г.А. е освидетелствана
с експертно решение № 2731 от зас. № 198/15.11.2013 г. на ТЕЛК, първи състав
при МБАЛ- Бургас, с водеща диагноза „Прогресивна мускулна дистрофия- тежка
степен“. С експертното решение е определена 95% трайно намалена
работоспособност (ТНР) със срок на инвалидността- пожизнен. В раздел „Анамнеза“
на решението е отбелязано, че след получена фрактура на дясното ходило през
м.юли 2012 г., същата не може да се придвижва самостоятелно без чужда помощ, а атрофията
на мускулите прогресивно се засилва, предимно в горните крайници. В раздел
„Неврологичен статус“ е отбелязано: „походка невъзможна самостоятелна без чужда
помощ. Не може да повдига двете ръце до хоризонтално ниво в раменни стави.
Запазен захват и фини движения на пръстите на двете ръце. Изразена хипотрофия
на мускулатурата двустранно…Изразена хипотония на мускулатурата на четирите
крайника…При ПЛП не може да повдига и задържа четирите крайника“. Посочено е,
че лицето не може да се самообслужва по смисъла на чл. 68, ал. 2 от НМЕ.
На 14.05.2019 г. ищцата е депозирала
заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-А/771 до директора на ДСП- Бургас, за
изготвяне индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (на л.
38). С него същата декларирала, че е освидетелствана с решение на ТЕЛК № 2731
от 198/15.11.2013 г. с 95% трайно намалена работоспособност, пожизнено.
Приложила формуляр за самооценка, в който е отразила, че желае да ползва
рехабилитационни услуги и се нуждае от лична помощ. Попълнила в съответните
графи информация за двигателно функциониране, самообслужване, ориентация и
самозащита, психо-социални функции, социално функциониране, изпълнение на
дейности в домашна среда, социални взаимоотношения. Отбелязала, че получава
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на
заявлението-декларация, самооценката и данните за увреждането, вида и степента
на затрудненията във функционирането, степента на включване в социалната среда
и мобилността на заявителя, водещият случая служител изготвил на 14.06.2019 г.
формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите. На 19.06.2019
г. е била изготвена индивидуална оценка на потребностите, със становище за
необходимост от лична помощ за 63 часа месечно, при определена трета степен-
много тежка зависимост/затруднения. Съобразно заключенията в индивидуалната
оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас
издал направление за включване в механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от
25.06.2019 г., с което определил на А. 63 часа месечно за лична помощ за срок
от 01.09.2019 г. до 19.06.2024 г. С решение № 36 от 02.08.2019 г. директорът на
РД „Социално подпомагане“- Бургас потвърдил издаденото направление. На 28.08.2019 г. било
подписано тристранно споразумение между Община Бургас (доставчик на лична
помощ), Таня Г.А. (асистент) и ищцата Г.А. (ползвател), с предмет предоставяне
от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните
потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване бариерите
на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя.
С решение № 2233/27.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 2233/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас,
оставено в сила с решение № 10393/29.07.2020 г. по адм.д. № 3776/2020 г. на ВАС,
било отменено направлението и преписката била изпратена на директора на ДСП-
Бургас за ново произнасяне по заявлението, със задължителни указания.
След влизане в сила на съдебното
решение, по указание на административния орган А. подала на 13.08.2020 г. ново
заявление и на 25.08.2020 г. е попълнила нов формуляр за самооценка. На
26.08.2020 г. водещият случая служител изготвил формуляр, а на 27.08.2020 г. било
проведено заседание на комисията в специализиания отдел в ДСП Бургас и след преглед
на документите, била изготвена нова индивидуална оценка на потребностите. Въз
основа на индивидуалната оценка директорът на дирекция „Социално подпомагане“-
Бургас издал направление за включване в механизма лична помощ №
20017622/27.08.2020 г., с което определил на А. 137 часа месечно за лична помощ
за срок от пет години- до 27.08.2025 г. На 30.11.2020 г. било подписано
тристранно споразумение между Община Бургас (доставчик на лична помощ), Таня Г.А.
(асистент) и ищцата Г.А. (ползвател), с предмет предоставяне от асистента на
лична помощ за 137 часа месечно.
След влизане в сила на направлението
от 27.08.2020 г., на 19.10.2020 г. А. депозирала в Дирекция „Социално
подпомагане“- Бургас молба за неговото тълкуване. С молбата същата заявила
несъгласие с определения начален момент на действие на направлението- от
27.08.2020 г. и поискала от административния орган да определи начална дата на
същото 01.09.2019 г. По молбата за тълкуване на направлението директорът на
ДСП- Бургас се произнесъл със заповед № 0201-РД-01-0122/02.11.2020 г., с която
разяснил на молителката, че направлението за предоставяне на лична помощ при
пожизнено ЕР на ТЕЛК е със срок пет години и действа от датата на издаване на
оценката, съгласно нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗХУ. С влязло в сила решение №
351/04.03.2021 г. по адм.дело № 2472/2020 г. на Административен съд- Бургас е
отменена заповедта по протест на прокурора, по съображения, че не е налице
неяснота при формирането и писменото обективиране действителната воля на
административния орган, която да бъде отстранена чрез тълкуване, а с молбата за
тълкуване по същество е заявено от А. несъгласие с неговото съдържание и се
цели преразглеждането му от издателя му, което излиза извън процесуалното
предназначение на производството по чл. 62, ал. 3 от АПК.
В настоящото съдебно
производство по искане на ищцата са събрани гласни доказателства. В показанията
си пред съда свид. Таня Г.А., сестра на ищцата и неин личен асистент, заявява,
че след извършеното в Турция вливане на стволови клетки, е настъпило подобрение
на здравето на ищцата, но когато и́ било връчено направлението за
включване в механизма лична помощ с № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., била „емоционално
шокирана“ и здравословното и́ състояние се влошило. Преди това извършвала
много самостоятелни движения, когато има човек до нея, а след като ѝ казали,
„че е здрава и има нужда само от 64 часа помощ, макар че е 95 % инвалид“, тя
започнала да плаче, изпитвала страх да извършва самостоятелно движения блъскала
си главата и краката, „че за нищо не става“. След проведеното лечение със стволови
клетки, с помощта на сестра си и майка си ищцата изпълнявала в дома си упражнения,
които ѝ показали в Турция, за да функционират мускулите ѝ.
Провеждала също масажи и рехабилитация, но ги прекъснала, поради недостиг на финансови
средства, тъй като такива били необходими за съдебните производства против
Дирекция „Социално подпомагане“. След получаване решението на ДСП, започнала да
получава паник атаки, тъй като ѝ била отказана помощта, от която мислела,
че има нужда. Започнала да изпитва страх от „абсолютно всичко“. Когато не можела
да извърши нещо, изпадала в „нещо като истерия“, започвала да си удря краката и
главата, да плаче, искала да остане сама. Здравословното и́ състояние се
влошило още повече, когато ДСП обжалвали решението на Административен съд-
Бургас. След приключване на делото във Върховния административен съд, тя се успокоила,
че всичко е наред и ще ѝ бъдат осигурени повече часове, но здравословното
ѝ състояние отново се влошило, защото чакала 20 дни, за да получи
обаждане от ДСП. Започнала да се ядосва и да изпада в нервни кризи, да получава
паник атаки. Писала жалби до ДСП, които изпращала по имейл. Когато ѝ се
обадили от ДСП, и́ съобщили, че въпросите ще бъдат обсъдени по телефона, а
тя отказала, тъй като искала „да присъства“. Чувствала се зле след този
разговор, защото постоянно я „правят на маймуна“.
На въпроси от ответната страна
свид. А.
заявява, че ищцата не може да стане от леглото, да отиде до тоалетна, да си
измие зъбите, да вземе чаша вода, да се среше, да си вдигне ръцете и да се облече,
но не използва помощни средства- патерици и количка. Заявява, че при първото
посещение от служителите на ДСП са били определени по-малко часове за лична
помощ, защото, когато ищцата стои права, не личи, че е болна. Отбелязва, че последната
работи „ЕВН България“ като оператор и при изпълнение на трудовата си функция
седи на стол, като до сградата на „ЕВН България“ пътува с автомобил, с помощта
на близките си, а в сградата стига до офиса чрез асансьор.
В показанията си пред съда свид.
А. сочи още, че е назначена за личен асистент на сестра си и получава
възнаграждение за предоставяната лична помощ. На зададените от прокурора
въпроси отговаря, че преживеният от ищцата стрес се дължи на отпуснатите
недостатъчни часове и липсата на човек, който да се грижи за нея в останалото
време. Едновременно с това заявява, че като нейна сестра полага грижи за нея 24
часа в денонощието и няма разлика в грижите, които полага за нея като роднина и
тези като личен асистент, а разликата е само в това, че при по-малко отпуснати
часове няма да получава съответното заплащане.
По делото е разпитана в
качеството на свидетел д-р В. Любомирова Г., личен лекар на ищцата от 2000 г.,
която заявява, че не си спомня последната да е посещавала кабинета след м. юни
2019 г., а през последните две години консултациите са били провеждани по
телефона, като мярка против разпространението на COVID-19. През този период кабинетът
бил посетен от майката на ищцата, която била много обезпокоена, защото освен
неврологичното заболяване, се появили и оплаквания от напрегнатост и тревожност.
Издала направление за психолог, въз основа на заявеното от А. в телефонни
разговори.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза, извършена от специалист- невролог, прогресията
на болестта мускулна дистрофия е бавна, със загуба на способност за ходене на
възраст 38.5 ±2.1 години (за ищцата на 35- годишна възраст), невъзможно
самообслужване от 41 годишна възраст и затруднения в храненето към 47 годишна
възраст. Вещото лице сочи, че ищцата е със запазен до момента захват с ръце и
фини движения с пръсти, работи на компютър и изпълнява длъжността технически
сътрудник на пълен работен ден, като е придвижвана до и от работното място от нейните
близки и е подпомагана от колеги за възникващите на място нужди. В заключението
е посочено, че прогнозата, отнесена до подвижността, самообслужването и
способността за работа, зависи до голяма степен от агресивно и системно
прилаганата грижа за пациента. Отбелязано е, че няма достатъчно медицински
доказателства за ползите и стандарт за лечение със стволови клетки на
заболяването и при ищцата това лечение е приложено експериментално, с оглед
забавяне прогресията на болестта. Единственото препоръчвано нехирургично
лечение е постоянната физикална терапия и рехабилитация чрез гимнастика и
лечебни масажи, за да се осигури максимално функционално подпомагане на
прогресиращото до тежка инвалидност заболяване, като тяхното прекъсване е
недопустимо, води до значително и много бързо влошаване на двигателните
възможности. Вещото лице сочи, че не могат да бъдат коректно установени, а само
допуснати сериозни тежки неблагоприятни ефекти върху състоянието на ищцата, при
прекъсване на лечебните масажи и гимнастика преди и след вливането на стволови
клетки, тъй като това касае период, за който липсва медицинска документация за
оценка на състоянието.
В заключението на СМЕ се сочи,
че при пациенти с тежки прогресиращи заболявания, като това на ищцата, е
обичайна коморбидност с психологични и дори психиатрични проблеми. Отбелязано
е, че симптомите, описани от психолог при проведена на 19.07.2019 г.
консултация, биха могли да бъдат клинична изява на панически атаки, а изявата
на такива, включително усложнени със загуба на съзнание, неминуемо влошава
общото физическо и психологично състояние на ищцата, с добавяне на постоянни
фонови автономни симптоми, водещи до допълнително затрудняване до невъзможен на
изправения и́ стоеж с по-чести падания и наранявания, до значително
снижаване на вижиланса и мотивацията, респ. на компенсаторните и́
възможности за справяне с ежедневните дейности и кумулативно до значително
влошаване качеството и́ на живот. В с.з. вещото лице д-р П. допълва, че са
и́ предоставени при посещението в дома на ищцата медицински документи, в
т.ч. епикриза от 08.12.2017 г. за първата от три трансплантации на стволови
клетки за експериментално лечение на заболяването на ищцата в периода 2017-2018
г. от ортопедична клиника в Истанбул, Турция. Разяснява, че няма доказателства
в литературата за ефект от лечението със стволови клетки и вливането им се провежда
експериментално. От основно значение са агресивните рехабилитационни
мероприятия, които се извършват със съдействие на пациентката, но задължително
асистирани от специалист, който ги провежда, и трябва да са системни и
ежедневни, защото биха влошили, в случай на невъзможност или отказ от
провеждането им, състоянието на пациентката изключително бързо, поради
прогресивния тежък характер на заболяването.
Според заключението комплексната
експертиза, извършена от лекар-психиатър и психолог, ищцата не се води на
диспансерен отчет в ЦПЗ- Бургас, няма данни някога да е била консултирана с
психиатър или да е лекувана в друго психиатрично лечебно заведение, не приема
медикаменти по повод на психично заболяване. При извършения преглед на същата е
констатирано разнообразие от симптоми с невротичен характер, които според
експертизата следва да се класифицират в рубриката „Невротични, свързани със
стрес и соматоформни разстройства“ съгласно Международната класификация на
болестите (МКБ).
Вещите лица констатират следните
особености при личностовата структура на ищцата: дори дребни фрустрации могат
да я доведат до безпокойство и изразяване на отрицателни емоции; поведението и́
се характеризира с недоволство от ситуацията и уязвимост, които са отслабени от
аутизацията, действаща като механизъм на психологическа защита; свръх критичност
в мнението и склонност към оневиняване на собствените си постъпки, поведение и
изказвания, завишена самооценка; като втори механизъм на психологическа защита
може да бъде определена хиперкомпенсаторната реакция- тенденция за отричане на
проблеми в обективно сложна ситуация; това, което тревожи повечето хора, в
нейната йерархия на ценностите заема пренебрежимо малко място. Ако нейните
ценностни категории се окажат засегнати, тогава се разкрива ниска устойчивост
на стрес и дезадаптация.
Анализирайки цялостното
състояние на ищцата, вещите лица дават заключение, че се касае за демонстрация
на разнородна невротична симптоматика, включваща някои от елементите на
паническа атака, но не са изпълнени
критериите съгласно МКБ 10 за поставяне на такава диагноза. Констатират наличие
на дисоциативни/конверсионни елементи, прояви на емоционална неустойчивост, на
фона на хронична фрустрация (емоционално състояние, при което човек, изправен
пред непреодолими външни или вътрешни затруднения, получава сериозно
препятствие за постигане па желаните цели). Отбелязват, че в личностната характеристика
на засегнатите от паническо разстройство болни се откриват черти на зависимост,
отбягващо поведение и хистрионни елементи, а основна проява на разстройството
са повтарящи се пристъпи на паника (особено засилена тревожност до стенен на
ужас), които настъпват без ясна
провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен
вегетативен дисстрес без явна органична причина. Вещите лица дават заключение,
че отключването на тези симптоми у ищцата се дължи на кумулиране на негативни преживявания и ситуации- хронично
заболяване с неблагоприятна прогноза, ежедневни затруднения в социалното и
семейно функциониране, изводими от това, разминаване между очаквания и
реалност. В с.з. вещото лице д-р В. разяснява, че у ищцата не се констатират
всички симптоми на паническо разстройство, а само някои от тях, които не са
достатъчни за поставяне на диагноза „Паническо разстройство“ съгласно МКБ.
Отбелязва, че пристъпите на сърцебиене, болки в гърдите, задушаване,
световъртеж, гадене, изпотяване, тремор в случая не са налице или не са
приоритетни в такава изразеност, за да се постави тази диагноза, а симптомите,
които са налице- самонараняване, пристъпи на главоболие, желание за агресия
спрямо околните и спрямо себе си, вербална агресия в случая и физическа спрямо
себе си, не са присъщи за паническото разстройство и са характерни по-скоро за
една личност, която има хистрионни симптоми и емоционална лабилност. Отбелязва
също, че припадъците и пристъпите на неконтролируем гняв към себе си и към
социалните служители не са типични за паническото разстройство.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
За да се уважи исковата претенция
с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи кумулативна
наличност на визираните в разпоредбата предпоставки- незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата,
постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Липсата която и да е от посочените предпоставки обуславя
неоснователност на предявения иск.
Страните не спорят относно
наличието на първата от изискуемите предпоставки. Налице е незаконосъобразен административен акт- направление за включване в
механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., отменено с влязло в
сила решение № 2233 от 27.12.2019 г. по адм.дело № 2233/2019 г. на
Административен съд- Бургас.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява и наличието на твърдените от ищцата психически страдания- нестабилно
настроение, тревожност, припадъци, невъзможност да стане от леглото и да стои
на краката си, липса на апетит, гадене, повръщане. Недоказано е обаче
твърдението на същата за получавани през процесния период панически атаки. Не е налице медицинска документация за
наблюдавано/лекувано паническо разстройство, а според заключението на
комплексната експертиза констатираните при прегледа на ищцата симптоми с
невротичен характер намират място в рубриката „Невротични, свързани със стрес и
соматоформни разстройства“ и са характерни по-скоро за една личност, която има
хистрионни симптоми и емоционална лабилност, но не са присъщи, респ. не са
приоритетни в такава изразеност, за да се приеме наличието на паническо
разстройство. Заключението на експертизата е подробно обосновано и изготвено от
вещи лица, притежаващи необходимите специални знания в областта на психиатрията
и психологията, поради което следва да бъде кредитирано.
Не се установяват от доказателствата
по делото и твърдените „неудобства“, произтичащи от „ненапълно задоволяване на
индивидуалните потребности“, поради използване на личен асистент за 63 часа, вместо
за 137 часа. Напротив, в дадените пред съда показания свид. А. сочи, че като
сестра на ищцата полага грижи за нея 24
часа в денонощието и няма разлика в грижите, които полага като роднина и
тези като личен асистент, а единствената разлика произтича от липсата на
съответно заплащане за тези грижи. Тези данни недвусмислено сочат, че през процесния
период индивидуалните потребности на ищцата от личен асистент са задоволени. Не
се установява по делото последната да е лишавана през този период от необходимите
грижи, каквито лишения се претендира да бъдат компенсирани с парично обезщетение.
Няма данни такива грижи да са полагани от друго лице срещу заплащане, а и с
исковата молба не са въведени твърдения за настъпили имуществени вреди.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
изисква претърпените вреди да са пряко следствие от незаконосъобразния акт. Според
настоящия съдебен състав такава зависимост в конкретния случай не се установява
от събраните доказателства. При формиране на изводите относно причините за
възникване на посочените негативни състояния, следва да бъдат възприети заключенията
на изслушаните съдебномедицинска и комплексна експертизи. Според заключението
на съдебномедицинската експертиза, при пациенти с тежки прогресиращи
заболявания, като това на ищцата, е обичайна
коморбидност (едновременното присъствие, наличие на едно или повече
заболявания или разстройства, в допълнение към основното заболяване) с
психологични и дори психиатрични проблеми, които от своя страна неминуемо
влошават общото физическо и психологично състояние с добавяне на постоянни
фонови автономни симптоми, водещи до допълнително затруднение, до невъзможност
за изправен стоеж, по-чести падания и наранявания, значително снижаване на
вилижанса и мотивацията, респ. на компенсаторните и́ възможности за
справяне с ежедневните дейности и до значително влошаване качеството на живот.
В този смисъл е и заключението на комплексната експертиза, според което отключването
на тези симптоми у ищцата се дължи на кумулиране
на негативни за нея преживявания, включващи
хронично заболяване с неблагоприятна прогноза, ежедневни затруднения в
социалното и семейното функциониране, разминаване между очаквания и реалност.
В допълнение вещите лица сочат, че невротичните начини на реагиране са признаци
за неосъзнат интра психичен конфликт, при който е налице вътрешна раздвоеност,
амбивалентност. Отчитат също т.нар. „първична и вторична печалба от болестта“,
като разясняват, че първична облага от невротичните симптоми се счита излизане
на болния от мъчителна ситуация и заобикаляне на неудобните конфликти, а за
вторична- извличането на външни ползи- напр. получаване на пенсия,
освобождаване от отговорност и не на последно място по-голямо внимание.
Предвид сочените от вещите лица
причини за състоянието на ищцата, съдът приема, че не е установена твърдяната
от последната пряка причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния
административен акт. Данните по делото сочат, че психическите страдания на
същата са обусловени от характера и тежестта на заболяването и неблагоприятната
му прогноза, а според комплексната експертиза- и от особеностите на личността
на ищцата, поради което не би могло да се приеме, че те са пряка и
непосредствена последица от съдържащото се в административния акт разпореждане.
Ирелевантна е преценката на свид. А. относно причините за възникване на
описаните психически страдания. В качеството на свидетел същата е длъжна да
изложи пред съда само фактите, които непосредствено е възприела, но не и да
формира изводи относно отключващите фактори, довели до развитие на описаните
симптоми, още повече, че не разполага с нужните специални знания от областта на
психиатрията и психологията. Наред с това, показанията и́ не могат да
бъдат приети безрезервно, предвид близката родствена връзка с ищцата и
доколкото са налице данни за евентуално настъпили в нейния патримониум имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, поради заплащане на по-малко часове за
полаганите грижи като личен асистент.
Относно заявените вреди от
прекъсване на рехабилитацията, поради допълнителни разходи за съдебните
производства по обжалване на направлението, следва да се отбележи, че заплащането
на съдебно-деловодни разноски не представлява пряка и непосредствена вреда от административния
акт, доколкото издаването му не е достатъчно условие за нейното настъпване- тя е
предпоставена от депозиране на жалба до съда и сключване на договор за правна защита
по волята на ищцата и адвоката. С оглед на това и доколкото съдебното обжалване
не представлява етап от производството по предоставяне на лична помощ, а и не е
налице хипотеза на задължителна защита, не би могло да се приеме, че соченото
намаление на имуществото на ищцата е в пряка причинна връзка с издаването на
отмененото направление. Следва да се отбележи също, че с приложените по делото
съдебни решения № 2233/27.12.2019 г. по адм. д. № 2233/2019 г. на Административен
съд- Бургас и № 10393/29.07.2020 г. по адм.д. № 3776/2020 г. на Върховния
административен съд са присъдени на ищцата извършените в тези производства съдебно-деловодни
разноски в размер съответно 930 лева и 1170 лева. Те очевидно са недостатъчни
за заплащане посещенията на масажист в дома на ищцата за сочения в исковата
молба период от една година и половина, тъй като, според твърденията в исковата
молба и показанията на свид. А., за тези посещения са заплащани суми от по 600 -
650 лева месечно. При този разход на средства, заплатените в съдебните
производства суми са биха били достатъчни за заплащане услугите на масажист само
за период от около три месеца, поради което не би могло да се приеме, че
недостигът на парични средства, обусловил прекъсване на рехабилитацията за
целия посочен период, е последица от издаването на незаконосъобразния административен
акт. В допълнение съдът отбелязва, че съдържащото се в незаконосъобразния акт
(направление за включване в механизма лична помощ) разпореждане, не е от
естество да накърни авторитета, репутацията и доброто име на ищцата, в какъвто
смисъл са твърденията на последната. Ето защо, поради отсъствие на една от установените
в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки, заявената претенция се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.Г.А. с ЕГН ********** искове против Агенцията за социално
подпомагане за заплащане на: сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от Направление за включване в
механизма лична помощ № ЗХУ-ИО/Д-А/771 от 25.06.2019 г., отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила решение № 2233/27.12.2019 г. по адм. д. №
2233/2019 г. на Административен съд- Бургас, и сумата от 1283.44 лева (хиляда
двеста осемдесет и три лева и четиридесет и четири ст.), представляваща
мораторна лихва за периода от 29.07.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2021 г. до окончателното
и́ изплащане.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: