Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.К., 27.11.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД-К., четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 817, по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.12 - чл.19 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В открито
съдебно заседание на същата дата съдът обяви решението си, с което уважи
подадената от В.Р.С., ЕГН ********** срещу срещу лицето, с което е живяла
на семейни начала Б.К.А., ЕГН **********,***, при условията на чл.4, ал.1 от ЗЗДН, молба за издаване на заповед за
налагане на мерки за закрила от домашно насилие по същия закон по отношение на пострадалото лице - молителката.
Към настоящия момент молителката
заяви, че поддържа молбата си, предоставя на съда да вземе подходящи мерки
спрямо съпруга й.
Ответникът по молбата я оспорва, не представя становище
или доказателства.
На основание чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
след като се запозна с доказателствения материал по делото – декларация на
молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и от разпита на свидетелите С. (баба
на молителката), Д. – С. (майка на молителката) и С. (баща на молителката), съдът
счита, че са налице данни за пряка и непосредствена последваща опасност за
живота и здравето на пострадалите лица. Налице са предпоставките за издаване на
заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установи, че страните живеели на семейни начала от
2014 година до 10.10.2019 година в жилището на родителите на молителката в с.Г.,
като имали родено дете – З.К.., роден на *** година. Ответникът системно
употребявал алкохол и предизвиквал скандали. На 07.10.2019 година, вечерта,
около 21,30– 22,00 часа, докато молителката се оправяла за лягане с детето,
ответникът се качил пиян при нея, започнал да я ругае и обижда, ударил я силно
по дясната ръка, под рамото и по крака, отстрани на коляното, след което взел
детето, казал й че ще го остави на родителите й на долния етаж на къщата, след
което ще се върне да я смачка. Детето се разплакало от скандала, жената
последвала мъжът, който оставил детето
на бащата на молителката, след което си тръгнал. Няколко дни след инцидента
ответникът сам напуснал семейното
жилище, като заявил на молителката, че повече не може да живее с нея.
Горното се установява по
безспорен начин от майката и бащата на молителката, които излагат, че вечерта
на 07.10.2019 година ответникът за пореден път употребил алкохол, след вечеря
се качил в стаята на молителката, след около час нервно слязъл при тях, като
хвърлил в ръцете на св.С. детето Златомир, на 3 години, а дъщеря им В. била
разстроена и плачеща – гола, само по бикини, заявявайки им, че той я ругал и
бил. Свидетелстват, че след раждането на детето, ответникът станал груб и
неуважителен към молителката, често употребявал алкохол и я обиждал, че е
станала «дебела свиня».
Бабата на молителката – св.С.
излага, че през въпросната вечер, на 07.10.2019 година се намирала в стаята си,
до тази на страните, като не е чула никакъв скандал между тях. Заявява, че от
години се намирала в лоши отношения с молителката – нейна внучка и със сина си
– св.С., както и с майката на молителката – св.Д. – С. – нейна снаха, тъй като
не я одобрявала. Това обстоятелство, наред с непосредствените възприятия на
съда при разпита й, че същата се намира в напреднала възраст (на 73 години) и
не чува зададените й на висок глас въпроси в съдебната зала от непосредствена
близост, водят съда до извода, че тя не е в състояние да дава достоверни
показания по казуса, поради което не следва да ги цени.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН,
съдът следва да издаде заповед за защита въз основа на приложената декларация
по чл.9, ал.3 от същия закон, която представлява годно доказателствено средство
според чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН. В случая обаче изнесените в молбата факти и
обстоятелства се потвърдиха и от показанията на свидетелите Д. – С. и С. -
майка и баща на молителката, които съдът цени като единни и непротиворечиви.
С оглед на данните по делото,
съдът приема, че възможните с оглед ефективност на този етап мерки за защита,
съобразени с тежестта на извършеното домашно насилие и обстоятелството, че от
него не са произтекли значителни вредни последици за здравето и имуществото на
пострадалото лице, са предвидените в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът счита, че тези мерки не
противоречат на постановените привременни мерки от друг състав на КРС по гр.д.№
799/2019 година, тъй като от една страна личните контакти на бащата с детето
могат да се осъществяват извън къщата на молителката, а от друга - в
изпълнителния лист не е посочен точно начина на предаване на детето на бащата,
което може да се осъществи и през почивни дни чрез социален работник или да се
предаде чрез друго – трето лице – баба или дядо.
Съдът, при определяне на мерките
по чл.5, ал.1 от ЗЗДН следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЗДН, като в случая намира за
подходящи тези, по чл.5, ал.1, т.1
и т.3 от ЗЗДН.
Воден от горното и на основание чл.15, ал.2, вр. ал.1,
вр.чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
УВАЖАВА МОЛБАТА от В.Р.С., ЕГН ********** срещу Б.К.А., ЕГН **********
за издаване
на заповед за налагане на мерки за
закрила от домашно насилие по същия закон.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Б.К.А., ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.Р.С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, Б.К.А., ЕГН **********
да приближава жилището на В.Р.С., ЕГН **********,***, местоработата й и местата за
социални контакти и отдих, за срок от 1 (една) година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б.К.А.,
ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл.21, ал.3 от ЗЗДН полицейския орган е длъжен да го задържи
и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
КОПИЕ от ЗАПОВЕДТА
ЗА ЗАЩИТА да се изпрати на РУ–К., съгл.чл.16, ал.3 от ЗЗДН, за сведение и
изпълнение, съгл. чл.21, ал.1 и ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА, на осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН Б.К.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на КРС държавна такса от 25 (двадесет
и пет) лева,
ОСЪЖДА, на на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, Б.К.А. да
заплати на молителката В.Р.С. сумата от 400
(четиристотин) лева – платени разноски за един адвокат.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, НАЛАГА на извършителя Б.К.А., ЕГН ********** ГЛОБА от 200 (двеста) лева.
След влизане в сила на заповедта, да се издаде служебно
изпълнителен лист за присъдените глоба и държавна такса, съгл.чл.22 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл.20 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-СОФИЯ
В 7 (седем) дневен срок от днес за молителката и ответника, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАПОВЕДТА, съгл.чл.17, ал.3, вр.ал.1 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :