РЕШЕНИЕ
№
269 08.07.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд
Първо гражданско и търговско отделение
На тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 24 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искови молби на И.П.К. с ЕГН ********** и Р.К.К. с ЕГН **********,
М.К.К. с ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на
малолетните си деца И.М.К. с ЕГН ********** и Б.М.К. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** - адвокат Д.Р., против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД със седалище и адрес на управление Кипър,
гр.Никозия, ул.„Агапинорос и Макариу III” № 27, регистрирана в търговския и фирмен регистър на
Република Кипър с № НЕ 71103, представляван понастоящем от назначения временен
ликвидатор Павлос Накузи, чрез клона
на търговеца в Република България –
„Застрахователна компания „Олимпик – Клон България““ КЧТ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ №
142-142А, представляван от Пелагиа Теодосиева Евтимова.
Ищците И.П.К. и Р.К.К.
предявяват субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на
всеки от тях по 170 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено виновно от Нихат Ахмед Топал – на 21.08.2016г.
при управление на моторно превозно средство допуснал ПТП, при което причинил
смъртта на сина на ищците – Мартин Иванов К., починал на 31.08.2016г.
Претендират и законна лихва върху стойността на обезщетенията от датата на деликта
– 31.08.2016г. до окончателното им изплащане.
С исковата си
молба и приетото в съдебно заседание на 16.05.2019г. увеличение ищците М.К.К., И.М.К.
и Б.М.К. - съпруга и деца на починалото лице Мартин Иванов К. предявяват
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от тях
по 200 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане
от описания деликт. Към тях са обективно съединени и искове за обезщетения за
имуществени вреди : • 2 886 лв.
– претърпени вреди от М.К.К., състоящи се в разходи за изработка и монтаж на
паметник на покойния й съпруг на стойност 2 676 лв. и 210 лв. разходи за
психологическо консултиране; • 33 000 лв. – пропуснати ползи от лишаването
на малолетното дете И.М.К. от издръжката, осигурявана от починалия родител за
периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по 250 лв.
месечно за период от 11 години;
• 54 000
лв. - пропуснати ползи от лишаването
на малолетното дете Б.М.К. от издръжката, осигурявана от починалия родител за
периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по 250 лв.
месечно за период от 18 години. Претендират се и законни лихви върху всяко от
паричните вземания от датата на деликта – 31.08.2016г. до окончателното им
изплащане.
Обстоятелства, на
които ищците основават претендираните права и предявените искове :
Твърдят, че на
21.08.2016г. около 13:00 ч., на път № 906 – от разклона за с.Порой в посока към
гр.Каблешково, община Поморие, област Бургас, Нихат Ахмед Топал управлявал лек
автомобил „Рено“, модел „Канго“ с per. № А 1759 МК, нарушил правилата за
движение по пътищата – навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без
да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал пътно-транспортно
произшествие с движещото се насрещно МПС – лек автомобил „Форд“, модел
„Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управляван от Мартин Иванов К. ***, като по
непредпазливост причинил смъртта на водача Мартин Иванов К., настъпила на
31.08.2016г., и средни телесни повреди на пътничката Яна К. Душева. Против
виновния водач Нихат Ахмед Топал е образувано наказателно производство - нохд №
1132/ 2017г.***, приключило с влязла в сила присъда, с която Нихат Ахмед Топал
е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причинената по
непредпазливост смърт.
Отговорността на
ответника произтича от задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/ 28/ 116001941731/, в чието покритие е извършено
деянието на застрахованото лице Нихат Топал. Ищците считат, че са от кръга на
лицата с право на обезвреда за нанесените им имуществени и неимуществени вреди
от загубата на близкия им загинал родственик. Всички ищци основават исковете си
на твърдения за претърпени болки и страдания, свързани с безвъзвратната
внезапна и шокираща загуба на родственика им.
Ищците И.П.К. и Р.К.К.
сочат следните основания на претърпените от тях неимуществени вреди : Покойният
им син бил тяхна подкрепа и опора, поддържали близка връзка с него, дори и след
като той създал свое семейство, като и понастоящем И.К. живеел в едно
домакинство със семейството на сина си. Помагал на майка си с разрешаването на
всякакви битови проблеми, носил й радост, когато е имала здравословни проблеми,
я водил на лекар, подпомагал я финансово за закупуване на лекарства, имали
близка духовна връзка.
Ищците М.К.К., И.М.К.
и Б.М.К. твърдят, че покойният Мартин К. бил чудесен съпруг и баща. Съпрузите
се обичали, били щастливи заедно и имали общи
планове за бъдещето си. Към момента на ПТП ищцата М.К. вече била
бременна с второто им дете, като Божидсар К. се родил след смъртта на баща си.
Ищцата сочи, че занапред ще трябва сама да отглежда и да възпитава децата си,
като от този деликт тя е лишена от единствената си опора, а децата – от
авторитета и напътствията на баща си, както и от единствения човек, който е щял
да ги обича и отглежда с цялата си любов и отговорност към тях. Детето Б.
никога няма да види и да опознае баща си, а детето И. имало неповторима духовна
близост с баща си, която майката не може да компенсира, поради което загубата е
изключително драматична за него. Непосредствено след смъртта на бащата се
наложило майката да заведе детето И. на психолог, който дълго работил с него. И
до момента детето страдало от силна тревожност и от страхове /от изоставяне, от
загуба на майката/, които потискал и така се пораждали поведенчески проблеми –
напр. разплаквал се безпричинно. Сочи се, че чувството за изоставеност и тъгата
по починалия родител щели да се запазят у детето И. през целия му живот и да
окажат влияние на личностното му развитие. Това състояние на тревожност на
детето разстройвало допълнително и ищцата М. Кирова. Поради непреодолимата си
мъка от загубата на най-близкия си човек тя живеела трудно, нямала желание да
упражнява професията си – фолклорна певица.
Ответникът
представя писмени отговори, с които оспорва исковете. Не спори по настъпването
на ПТП, настъпилата смърт на родственика на ищците и съществуването към момента
на ПТП на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с водача на лекия автомобил „Рено“. Оспорва противоправното и
виновно поведение в процесното ПТП на застрахования водач, респективно и
отговорността на застрахователя. Твърди 50% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Мартин К.. В нарушение на чл.137а от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ лицето не е използвало обезопасителен колан,
като в противен случай не би претърпял настъпилите телесни увреждания от удар
на предната част на главата в панорамното стъкло на управлявания микробус.
Освен това не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не
е задействал своевременно спирачната система на управлявания от него автомобил
при възникване на опасността, поради което сблъсъкът е настъпил със значително
по-голяма сила, съответно уврежданията са били по-големи. Ответникът счита също,
че представените по делото документи не доказват ищците да попадат в кръга на
лицата, определен с ППВС № 4/ 1961г., № 5/ 1969г. и № 2/ 1984г., които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице изискването
те действително да са претърпели вреди. По отношение на ищеца Б.К. счита
исковете за неоснователни, тъй като лицето не е съществувало като правен субект
към момента на смъртта на пострадалия, а разпоредбата на чл.2, ал.1, б.“а“ от ЗН била неприложима, тъй като само признавала качество на наследник на лицето.
Счита за
прекомерно завишени размерите на претендираните обезщетения. Тъй като съпругата
и децата на починалия съжителствали с неговите родители, те взаимно намирали
емоционална опора в ежедневния контакт с близките си, а силната връзка между
тях оказвала благоприятно въздействие върху емоционалното им състояние и
спомагала за преодоляването на душевните им страдания.
Позовава се на
чл.380, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ, като твърди, че не дължи законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди от датата на настъпването на инцидента.
Едва на 27.02.2017г. са представени банкови сметки на съпругата на починалия и
на неговите родители, а на основание чл.130 от СК било неоснователно обезщетенията
за децата да бъдат преведени по сметка на тяхната майка. Оспорва по основание
претенциите за законна лихва за обезщетенията за претендираните имуществени
вреди на двете деца, тъй като тези вземания още не са възникнали, както и
претенцията за законна лихва по имуществените вреди на ищцата М.К., тъй като
претендираните разходи още не са били направени към момента на деликта.
Оспорва по
основание иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в
разходи за надгробен паметник. Счита, че тези разходи са направени в изпълнение
на нравствен дълг и не подлежат на обезщетяване по аргумент от чл.55, ал.2 от ЗЗД. Дори и да се приеме противното, тези разходи също следва да бъдат намалени
с установения процент на съпричиняване.
Оспорва и исковете
на малолетните деца за изплащане на обезщетения за вреди от пропусната
родителска издръжка. Счита, че те са преждевременно предявени, тъй като на
основание чл.146 от СК издръжките са платими ежемесечно и не са станали
изискуеми – децата не са навършили пълнолетие. Счита, че осъдителните искове за
изпълнение на повтарящи се задължения са допустими само при условията на
чл.124, ал.2 от ГПК, но в случая подобна претенция към ответника не е
предявена. Като основание за недопустимост на претенциите сочи и
обстоятелството, че ответникът не е бил сезиран с тях по реда на чл.380 от КЗ –
вр. чл.498 КЗ. Твърди също, че правото на обезщетение за претърпени ползи от
лишаване от издръжка възниква, когато лицето е било издържано от починалия или
е имало право на такава издръжка, но само доколкото тази вреда не може да бъде
компенсирана от наследствената пенсия, определена по реда на чл.81 от КСО.
Оспорва починалият да е осигурявал издръжка за децата, надвишаваща дължимите им
наследствени пенсии. При условията на евентуалност твърди, че тази пенсия
следва да се приспадне от размерите на очакваните издръжки, които от своя
страна следва да бъдат намалени с установения процент съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас, редовно уведомена на основание чл.15 ал.6 от Закона за
закрила на детето, не изразява становище относно правата и интересите на
малолетните деца.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното:
Предявените преки
искове против застраховател за заплащане на обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016г./. Исковете за обезщетения за
забава в размер на законната лихва са с правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84
ал.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото не се
спори и се установява от приетите писмени доказателства, че ищците И.П.К. и Р.К.К.
са родители на Мартин Иванов К., починал на 31.08.2016г., ищцата М.К.К. е
негова съпруга, а малолетните ищци И.М.К. – на 10 години и Б.М.К. – на 2 години
и половина са негови деца. Не се спори, че към датата на смъртта на Мартин К.
съпругата му е била бременна с второто им дете Б.К., роден на ***г.
Не се спори също,
че смъртта на родственика на ищците е причинена при пътно-транспортно
произшествие с автомобил, управляван от лицето Нихат Ахмед Топал с валидна към
онзи момент задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/ 28/ 116001941731, сключена с ответното
застрахователно дружество.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1132/
2017г.*** Нихат Ахмед Топал е признат за виновен за това, че на 21.08.2016г.
около 13:00 ч., на път № 906, км 45+1 от разклона за с.Порой в посока към
гр.Каблешково, община Поморие, област Бургас, Нихат Ахмед Топал при управление
на МПС - лек автомобил „Рено“, модел „Канго“ с per. № А 1759 МК, нарушил
правилата за движение по пътищата – навлязъл и се движил в лентата за насрещно
движение, без да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал
пътно-транспортно произшествие с движещото се насрещно МПС – лек автомобил
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управляван от Мартин Иванов К. ***,
като по непредпазливост причинил смъртта на водача Мартин Иванов К., настъпила
на 31.08.2016г.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещите лица по извършената комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че покойният
Мартин К. като водач на лекия автомобил „Форд“ не е имал възможност да избегне
удара с насрещно движещия се лек автомобил „Рено“, управляван от Нихат Топал.
Вещите лица не могат да установят дали пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП, но дават заключение, че получените от
него травми са възможни и при поставен предпазен колан. Като непосредствена
причина за смъртта сочат черепно-мозъчна травма, причинена от удар на главата в
предното обзорно стъкло на автомобила, който при конкретния механизъм на ПТП
бил възможен и с поставен предпазен колан. Останалите увреждания по долните
крайници на пострадалия според вещите лица не са в обсега на защита на
предпазния колан и също биха могли да бъдат получени, дори и ако такъв е бил
поставен.
На 23.02.2017г.
ищците по делото са предоставили на ответната застрахователна компания
банковите си сметки за превеждане на определено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, заведено при ответника на 27.02.2017г.
От представената
фактура № 90/ 28.08.2017г., издадена от „Тодоров 22“ ЕООД с касов бон от същата
дата се установява, че за изработка и монтаж на паметник на Мартин Иванов К.
ищцата М.К. е заплатила сумата от 2 676 лв.
Съгласно фактура №
173/ 18.12.2018г., издадена от Д. Желязкова – психолог от гр.Бургас, и
приложена психологична оценка на детето И.К. от 19.12.2017г. се установява, че за
психологически консултации на себе си и на детето И. ищцата М.К. е заплатила
сумата от 210 лв.
От приетото и
неоспорено заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна
експертиза и приложените удостоверения от ТП на НОИ – Бургас се установява, че малолетните
деца получават наследствени пенсии в следните размери : август и септември
2017г. – по 135 лв. месечно, октомври 2017г. – юни 2018г. – по 150 лв., юли 2018г. – май 2019г.
– по 155,70 лв., както и са получили по 4 месечни добавки от по 40 лв. – за
декември 2017г., април и декември 2018г. и за април 2019г. Съобразно
действащите към момента нормативи вещото лице определя обща стойност на
дължимите на двете деца пенсии от отпускането им до навършването на пълнолетие
на всяко от децата, както следва : за И.К. – 20 729,44 лв. и за Б.К. – 35 309,78
лв.
От представеното
удостоверение, издадено на 23.06.2019г.***, се установява, че ищцата М.К.
работи в ансамбъла като фолклорна певица, като за периода декември 2018г. – май
2019г. нетният й доход е в размер на 3 966,20 лв., т.е. по 661 лв.
средномесечно.
Съгласно
удостоверение на ТД на НАП – Бургас от 22.04.2019г. покойният Мартин К. няма
регистрирани доходи за периода август 2015г. – януари 2016г. Не се сочат други доказателства
за получавани доходи.
Като свидетели по
делото са разпитани Пеньо К. – брат на покойния Мартин К. и Александър Мовсиян
– кум на семейството на Мартин и М. Кралеви. Свидетелят Петко К. установява, че
семейството на Мартин и М. Кралеви заедно с детето И.К. са живеели в дома на
родителите им заедно с техния баща – ищеца И.К., а майка им – ищцата Р.К.
живеела в друго жилище в близост. И понастоящем ищцата М.К. с децата си И. и Б.
продължавала да живее в същото жилище заедно със свекъра си И.К.. И двамата
родители помагали много в отглеждането на внуците. Свидетелят установява силна
връзка между майка им Р.К. и брат му Мартин – въпреки че живеела отделно,
двамата били много близки, той се грижел за нея и й помагал при всяка нужда, на
празници цялото семейство се събирало в дома й. И двамата родители понесли
много тежко смъртта на сина си Мартин – майката дълго време не можела да
повярва в това, което се е случило, оплаквала се на всички, споделила, че има
желание за самоубийство, и сега все още плачела, когато излизала с внуците, а
бащата се затворил в себе си, отслабнал много. Свидетелят Петко К. установява и
изключително близката връзка между брат му Мартин и неговата съпруга М. – били
добро семейство, двамата се разбирали много, като взаимно се подкрепяли и се
поддържали, а Мартин бил и грижовен баща. След неговата смърт ищцата М.К. била
силно депресирана и затворена в себе си. Според свидетеля тя се била предала,
поради което близките й се притеснявали за протичането на бременността й.
Свидетелят установява и изградена много силна връзка между брат му Мартин и
детето му И.. Мартин много се грижел за детето и прекарвали интензивно време
заедно – играели, спортували. Детето много уважавало баща си и след неговата
смърт много се променило – станал прекалено сериозен, изнервен и избухлив,
затворил се и спрял да се забавлява, започнал да се чувства като мъжа в
семейството. Тези промени налагали детето И. да посещава психологически
консултации, които и към момента се провеждали веднъж седмично.
Кореспондиращи са
и показанията на свидетеля Александър Мовсеян. Той също установява изключително
близките и хармонични отношения между Мартин и съпругата му М. и също описва
Мартин К. като много грижовен родител към детето И.. След смъртта на съпруга си
М. се променила много – откъснала се от всички, не общувала, била много зле до
раждането на второто дете, а понастоящем се опитвала да се държи заради децата
си. Детето И. също се променило много след смъртта на баща си – тъгувал,
изведнъж пораснал и започнал да се приема като мъжа в семейството. Свидетелят
Мовсиян потвърждава и посещаването на психолог за консултиране на детето.
Свидетелят Петко К.
установява, че от 2006-2007г. до смъртта си брат му Мартин е работил заедно с
него, като му е помагал в проектанската му дейност. Тези показания се подкрепят
и от показанията на свидетеля Мовсиян, който също заявява, че Мартин е правел
чертежи, като е работел от дома си. Не установяват реализирани конкретни доходи
от Мартин К..
При така събраните по делото доказателства и установените
въз основа на тях факти съдът прави следните изводи :
На основание
чл.300 от ГПК настоящият съд е обвързан от установените с присъдата на
наказателния съд елементи на фактическия състав на извършеното престъпление,
поради което е обвързан да приеме, че на 21.08.2016г. третото лице Нихат Ахмед
Топал при управление на лек автомобил виновно причини пътно-транспортното
произшествие и настъпилата смърт на Мартин К.. При така установеното деяние и
вината на осъденото лице недопустимо е в настоящото производство да се обсъжда
възраженията на ответника по противоправността на деянието на Нихат Топал и
неговата вина. От събраните в настоящото производство доказателства не се
установява и твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия. Напротив, от
заключението на вещите лица по извършената комбинирана съдебна техническа и
медицинска експертиза се установи, че поведението на пострадалото лице
/евентуално спиране на движението и поставяне на предпазен колан/ не би могло
да осуети настъпването на произшествието и последвалите от него смъртоносни
увреждания, такива каквито са установени в наказателното и в настоящото
производство.
На основание чл.45
от ЗЗД посоченият виновен причинител на ПТП отговаря за вредите, които е
причинил на други лица. Съгласно чл.432, ал.1 от действащия КЗ увредените лица
могат да търсят обезщетение за причинените им от деликта вреди пряко от
застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ - в случая
ответникът Застрахователна компания „Олимпик“ АД. Всички ищци по делото са от кръга
на лицата, материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за вреди от
причинената смърт на техния близък – съгласно приложимите Постановления на Пленума
на Върховния съд № 4/ 25.06.1961г. и № 5/ 24.11.1969г. този кръг включва най-близките
на пострадалия, а именно неговите родители, деца и съпруг, за които от
събраните гласни доказателства се установи наличието на силна и трайна връзка с
пострадалия.
По делото е
безспорно, че ищците в качеството си на увредени лица са предявили пред
застрахователя претенциите си съобразно чл.498 ал.1 от КЗ, като предоставянето
на застрахователя на номера на банкови сметки за превеждане на обезщетенията е
сторено с молбата им от 23.02.2017г. Поради това на основание чл.380 ал.3 от КЗ
съдът приема, че до тази дата е налице забава на ищците в качеството им на
кредитори на претендираните застрахователни обезщетения. Неоснователно е
позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл.130 от СК, тъй като
законът не му е вменил задължение да следи за законосъобразността на
евентуалното бъдещо разпореждане с имуществото на непълнолетните деца.
На основание чл.51
ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди – имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът
приема, че такава пряка причинно-следствена връзка е налице по отношение на
претендираните от ищцата М.К. имуществени вреди, състоящи се в разходи за
изработка и монтаж на паметник на гробното място на съпруга й и в разходи за
психологическо консултиране, доказани от представените фактури в размер на общо
2 886 лв. Неприложима е сочената от ответника норма на чл.55 ал.2 от ЗЗД,
отнасяща се до вземанията от неоснователното обогатяване в случаите на
изпълнение на нравствен дълг, тъй като липсват основания за аналогия с
процесните деликтни обезщетения. Независимо от моралния характер на
задължението, съдебната практика трайно приема, че в размера на подлежащите на репариране
имуществени вреди се включват разумните, обичайни разходи за изграждане и
поддържане на гробното място на починалия, в които с оглед на националната ни
традиция несъмнено се включва изработването на паметна плоча /паметник/ на
гробното място. Установените разходи на ищцата за изработка и монтаж на
паметник в размер на 2 676 лв. не надхвърлят обичайната стойност за
подобен разход, поради което искът е доказан по основание и размер. Основателна
е и претенцията за разходите за психологическо консултиране с установен размер
от 210 лв., за които съдът приема, че също са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждането, тъй като са се наложили с оглед нуждата от професионална
помощ за справяне с последиците от преживяната загуба на близък човек.
Лишаването на
малолетните деца на пострадалия от възможността в бъдеще да получават издръжка
от него също представлява имуществена вреда /пропусната полза/, която е в пряка
и непосредствена връзка с увреждането. В настоящото производство не се установи
конкретен размер на предоставяната от покойния родител издръжка, нито за
реализираните от него доходи. Въпреки това, на основание чл.143 ал.2 от
Семейния кодекс съдът приема, че ненавършилите пълнолетие деца имат установено
от закона безусловно право да получават издръжка от своите родители –
независимо от имущественото им състояние и работоспособността им, като
малолетните ищци са лишени от получаването на такава издръжка от страна на
покойния им баща. Неоснователно е възражението на ответника, че детето Б. не е
родено към момента на смъртта на баща си. Независимо от това, детето има право
на издръжка от момента на раждането си. При липсата на доказателства за
възможностите на починалия да осигурява издръжка на децата си, съдът приема, че
същата следва да се определи съобразно установения от нормата на чл.142 ал.2 от СК минимален размер на дължимата издръжка – една четвърт от минималната работна
заплата за страната. Релевантните размери на установената за страната
минималната работна заплата са следните : за периода от смъртта на бащата на
31.08.2016г. до 31.12.2016г. – 420 лв. съгласно ПМС № 375/ 28.12.2015г.; за
2017г. - 460 лв. съгласно ПМС № 141/ 13.07.2017г.; за 2018г. – 510 лв. съгласно
ПМС № 316/ 20.12.2017г.; и за 2019г. – 560 лв. съгласно ПМС № 320/ 20.12.2018г.
Въз основа на тези стойности минималните размери на дължимите издръжки на
ненавършилите пълнолетие деца се определят в следните размери : за 2016г. – 105
лв., за 2017г. – 115 лв.; за 2018г. – 127,50 лв. и за 2019г. – 140 лв. Тъй като
получаваните от малолетните деца наследствени пенсии са в по-големи размери от
така установените минимални месечни издръжки /135 – 155,70 лв./ се налага
изводът, че не е налице пропусната имуществена полза, настъпила в патримониума
на децата.
Неоснователно е
позоваването от страна на процесуалния представител на ищците на по-високия
размер на минималния доход, необходим за издръжка на член от домакинство.
Претендираните в настоящото производство имуществени вреди, състоящи се в
пропуснати ползи, се изразяват в настъпило конкретно намаляване на
имуществената сфера на лицето поради невъзможност за получаване на определен
доход. При липсата на данни за получавани от починалия конкретни доходи, не
може да се направи извод, че до смъртта си той е бил в състояние да осигурява на
децата си посочения установен по статистически данни минимален доход за
издръжка на членовете на домакинствата в страната. Поради това не може да се
направи извод за претърпяна от малолетните деца имуществена вреда в размер
по-висок от посочените минимални размери на дължимите им от този родител
издръжки. Поради това исковете за тези имуществени вреди са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По исковете за
неимуществени вреди :
От събраните по
делото доказателства се установиха по несъмнен начин претърпени от ищците по
делото интензивни по сила и продължителност болки и страдания от смъртта на
техния близък родственик – син на ищците Р. и И. Кралеви, съпруг на ищцата М.К.
и баща на децата И. и Б. Кралеви.
На основание чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При изследване на конкретните обстоятелства, обосноваващи
критерия за справедливост, освен близката родствена връзка на всеки от ищците с
починалия и социално-икономическите условия на живот в страната ни, съдът
отчита още : младата възраст на починалия – 34 години; внезапността на
загубата; установените силни връзки на привързаност и подкрепа; сплотеният
семеен живот; грижовността на починалия спрямо родителите му, съпругата му и
малолетното му дете И.; внезапността на трагичното събитие; присъщите на преживяната
загуба от смъртта болка, тъга и отчаяние, които обичайно продължават до края на
живота, макар и с намален интензитет; обстоятелството, че и към момента – близо
3 години след деликта родителите, съпругата и детето И. все още не са се
възстановили според показанията на свидетеля Петко К.; обстоятелството, че
съпругата на починалия, освен със загубата на любимия си човек, за в бъдеще ще
следва сама да се справя с отговорностите по отглеждането и възпитанието на
малолетните си деца; незаменимата загуба на бащината фигура за двете малолетни
деца, които са лишени от неговата обич, подкрепа и грижи. При тези
обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в
състояние да компенсира напълно липсата за ищците, съдът намира за справедливи
следните размери на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди
: - за родителите И. и Р. Кралеви – по 150 000 лв.; - за съпругата М.К. –
180 000 лв.; - за малолетните деца И. и Б. Кралеви – по 200 000 лв. За
разликата над тези суми до претендираните размери исковете са неоснователни.
Неоснователно е
възражението на ответника, че към момента на смъртта на баща си детето Б. не е
било родено, поради което не би могло да търпи вреди. Действително детето Б.
започва да търпи неимуществените си вреди от момент, следващ деликта, но тези
вреди са в пряка-причинно следствена връзка с непозволеното увреждане и на
основание чл.45 ал.1 и чл.51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.409 от КЗ ответникът – застраховател дължи и
законна лихва върху присъдените обезщетения за вреди начиная от датата на
забавата си. На основание чл.380 ал.3 от КЗ съдът приема, че по отношение на
неимуществените вреди забавата на ответника започва от датата на входиране на
изявлението на ищците съдържащо банковите им сметки – 27.02.2017г. До тази дата
не е налице забава на ответника, поради което той не дължи законна лихва върху
главниците. Тъй като разходите за паметник и за психологическо консултиране са
направени след датата на деликта и след установената дата на надлежно
уведомяване на застрахователя, съдът приема, че ответникът не е надлежно
уведомен за тези претенции за имуществени вреди, поради което на основание
чл.380 ал.3 от КЗ законни лихви за тях се дължат от връчването на исковата
молба на 07.02.2018г., но не и за изтеклия минал период.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по
делото съдебни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете им. По делото не са представени доказателства за
сторени от ищците разноски за производството. Липсват и данни за договорено
заплатено от тях адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител. Не
се сочат и доказателства за предоставяне на безплатна адвокатска защита на
основание чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата, поради което неоснователно е
искането на процесуалния им представител за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер, установен от Наредба № 1/ 2004г.
Следва да се отбележи, че на основание чл.38 ал.2 от ЗА в случаи на безплатна
адвокатска защита правото на възнаграждение възниква за самия адвокат, а в
случая искането е такива разноски да бъдат присъдени на самите ищци, което е
лишено от правно основание. По тези съображения, въпреки уважаването на
исковете, не са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността
на ответника за разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД със седалище и
адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.„Агапинорос и Макариу III” № 27, регистрирана в търговския и
фирмен регистър на Република Кипър с № НЕ 71103, представляван понастоящем от
назначения временен ликвидатор Павлос Накузи, чрез клона на търговеца в
Република България – „Застрахователна компания „Олимпик – Клон
България““ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ № 142-142А, представляван от Пелагиа
Теодосиева Евтимова, да заплати на И.П.К.
с ЕГН ********** и Р.К.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** - адвокат
Д.Р., по 150 000 лв. - обезщетения
за неимуществени вреди от непозволено увреждане от смъртта на сина им Мартин
Иванов К., настъпила на 31.08.2016г. от пътно-транспортно произшествие на
21.08.2016г., причинено виновно от Нихат Ахмед Топал, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от датата на
забавата – 27.02.2017г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.П.К. и Р.К.К. срещу ЗК „Олимпик“ АД за
обезщетения за неимуществени вреди за разликата над уважените размери от по 150 000
лв. до предявените размери от по 170 000 лв., както и за законните лихви
върху тези обезщетения за периода от 31.08.2016г. до 26.02.2017г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД със седалище и
адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.„Агапинорос и Макариу III” № 27, регистрирана в търговския и
фирмен регистър на Република Кипър с № НЕ 71103, представляван понастоящем от
назначения временен ликвидатор Павлос Накузи, чрез клона на търговеца в
Република България – „Застрахователна компания „Олимпик – Клон
България““ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ № 142-142А, представляван от Пелагиа
Теодосиева Евтимова, да заплати на М.К.К.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.Р., следните суми : 1. 180 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане от смъртта на съпруга й Мартин Иванов К., настъпила
на 31.08.2016г. от пътно-транспортно произшествие на 21.08.2016г., причинено
виновно от Нихат Ахмед Топал, ведно
със законната лихва върху тази сума от 07.02.2018г. до окончателното й
изплащане; 2. 2 886 лв. –
претърпени имуществени вреди, състоящи се в разходи за изработка и монтаж на
надгробен паметник в размер на 2 676 лв. и 210 лв. разходи за психологическо
консултиране, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на забавата – 27.02.2017г. до окончателното му
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ следните искове на М.К.К. срещу ЗК „Олимпик“ АД : за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
180 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.; за законна лихва
върху това обезщетение за периода от 31.08.2016г. до 26.02.2017г.; за законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 886 лв. за
периода 31.08.2016г. – 06.02.2018г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД със седалище и
адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.„Агапинорос и Макариу III” № 27, регистрирана в търговския и
фирмен регистър на Република Кипър с № НЕ 71103, представляван понастоящем от
назначения временен ликвидатор Павлос Накузи, чрез клона на търговеца в
Република България – „Застрахователна компания „Олимпик – Клон
България““ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ № 142-142А, представляван от Пелагиа
Теодосиева Евтимова, да заплати на И.М.К.
с ЕГН ********** и на Б.М.К. с ЕГН **********, представлявани от тяхна майка и
законен представител М.К.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** - адвокат
Д.Р., по 200 000 лв. - обезщетения
за неимуществени вреди от непозволено увреждане от смъртта на баща им Мартин
Иванов К., настъпила на 31.08.2016г. от пътно-транспортно произшествие на
21.08.2016г., причинено виновно от Нихат Ахмед Топал, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията от датата на
забавата – 27.02.2017г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.М.К. и на Б.М.К., представлявани от тяхна
майка и законен представител М.К.К., К. срещу ЗК „Олимпик“ АД за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди съответно от 33 000 лв. за И.М.К. и от 54 000
лв. за Б.М.К. – пропуснати ползи от лишаването на малолетните деца от
издръжката, осигурявана от починалия родител Мартин Иванов К., за периода от
смъртта му до навършването на пълнолетие на децата – по 250 лв. месечно, ведно
със законните лихви върху тези обезщетения от 31.08.2016г. до окончателните им
изплащания.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :