Решение по дело №11860/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6890
Дата: 5 ноември 2018 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20171100111860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София, 05.11.2018 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №11860 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .

В.Д.З. ЕГН ********** от гр.Б. ; И.Т.З. ЕГН ********** от гр.Б. и Е.Т.С. ЕГН ********** от гр.Разлог искат да се осъди „Д.з.“ ЕАД *** да им заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ суми от по 170 000 левапредставляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на Т.И.З. от ПТП на 23.04.2017 г в гр.Б. на ул.Д.Х.по вина на С.В.К. управлявал т.а. Форд Транзит с рег.№СА ******; ведно със законната лихва от 23.04.2017 г до окончателното заплащане на сумите .

Ищците твърдят , че на 23.04.2017 г е настъпило описаното ПТП , при което е загубили /съответно/ съпруга си и баща си . От смъртта му изпитали големи болки и страдания , тъй като били изключително близки с починалия , постоянно се събирали и си помагали . 

Ответникът оспорва настъпването на деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Прави възражение за съпричиняване – че Т.И.З. е нарушил правилата за движение като пешеходец , излязъл е внезапно на пътя и не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС . Счита , че претендираните обезщетения са прекомерни .

От фактическа стрА. съдът приема за установено следното :

Ищците представят констативен протокол за ПТП от 10.05.2017.

Според удостоверение за наследници от 25.04.2017 г на Община Б.  В.Д.З. е била съпруга на  Т.И.З.; И.Т.З. му е син , а Е.Т.С. – дъщеря .

Не се спори между страните и е видно от справка от ИЦ на ГФ , че ответникът е застраховател по „ГО“ на С.В.К. управлявал т.а. Форд Транзит с рег.№СА ******.

С молба подадена по пощата на 08.06.2017 г ищците са поискали обезщетяване от ответника като са представили констативен протокол за ПТП и удостоверение за наследници .

С писмо от 16.06.2017 г /връчено на ответниците на 26.06.2017 г/ ответникът е поискал ищците да представят допълнителни документи – протокол за оглед на местопроизшествието , фотоалбум , скица на ПТП , протоколи за разпит на свидетели , САТЕ и СМЕ .

С писмо от 12.09.2017 г /връчено на ответниците на 18.09.2017 г /. ответникът е поискал ищците да представят допълнителни документи - протокол за оглед на местопроизшествието , фотоалбум , скица на ПТП , протоколи за разпит на свидетели , САТЕ и СМЕ .

С молба от 04.06.2018 г ищците представят протокол за оглед на местопроизшествието , снимки и скица на местопроизшествието .

Според разпитания пред съда като свидетел С.К. , същият управлявал на 23.04.2017 г в гр.Б. т.а. Форд Транзит. Извършвала се подготовка на главната улица на гр.Б. за полагане на асфалт , като улицата била забранена за движение в двете посоки . К. предприел движение с товарния автомобил на заден ход като се движел близо 50 метра . Нищо не видял в огледалата и в един момент усетил удар . Слязъл и видял човек отдясно на буса, до бордюра , като нямало видими следи човекът да е размазан . Движението на автомобила било на 70-80 см от бордюра .

Според разпитания пред съда свидетел А. З. / съпруга на ищеца И.З./ , починалият Т. З. бил изключително добър човек , а всички в семейството били задружни и много привързани . Смъртта на Т. З. се отразила тежко на цялото семейство . Със жена си В. Т. се разбирал много добре и той се грижел за нея , защото била с високо кръвно и трудно подвижна . С Е. , която живее в Разлог , имали силна емоционална връзка и често се събирали . С И. и починалия живели заедно и след смъртта му И. бил в голяма криза .

Според изслушА.та по делото СМЕ на вещото лице д-р И.Л. ; от процесното ПТП Т. З. е получил контузия на главата и лицева травма ; тежка гръдна травма с тежки счупвания и контузии. Пострадалият е бил с гръб към превозното средство , след което е ударен , паднал е и е бил прегазен .

В о.с.з вещото лице Л. уточнява , че смъртта на Т. З. е настъпила от тежката гръдна травма , която не е от удар , а от прегазване .

Според изслушА.та по делото САТЕ на вещото лице инж.И.Т. ; мястото на удара е на около един метър вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила , на пътното платно . Скоростта на движение на автомобила в момента на удара е била около 23 км/ч . В момента на настъпване на ПТП улицата е била затворена за движение за извършване на ремонтни работа , като т.а. Форд Транзит е бил един от автомобилите участващи в ремонта .  Автомобилът се е движел на заден ход. Пострадалият пешеходец е имал възможност да забележи приближаващия се автомобил и да напусне платното за движение или да не навлиза в него .

В о.с.з вещото лице Т. уточнява , че водачът не е имал възможност да забележи починалия през дясното огледало за обратно виждане . Самият тежкотоварен автомобил е бил с брезент и водачът е можел да вижда само през огледалата . Ако починалият е бил точно зад автомобила , то водачът не го вижда  . Пешеходецът е имал право да се движи по улицата , но е трябвало да бъде с повишено внимание . Водачът при движение на заден ход – ако няма видимост – трябва да подсигури човек , който да му дава сигнали . Автомобилът не се е движел много бързо .

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна стрА. следното :

Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за суми от по 170 000 левапредставляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди /болки и страдания/ от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на Т.И.З. от ПТП на 23.04.2017 г в гр.Б. на ул.Д.Х.по вина на С.В.К. управлявал т.а. Форд Транзит с рег.№СА ******Претендираното право /обезщетение/ произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застраховА. при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на Т.И.З. – съпруг и баща на ищците .

Ищците са от кръга легитимираните ищци по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на ВС за неимуществени вреди от смъртта на Т.И.З.   съпруга , син и дъщеря . 

Съдът приема , че С.В.К. , водач на т.а. Форд Транзит виновно е причинил ПТП , като е нарушил чл.40 ал.2 ЗДвП – не е бил внимателен и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство , както и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности . Като лице , което е управлявало по занятие тежкотоварен автомобил К. е трябвало да знае , че няма достатъчна видимост поради брезент на автомобила и че има зона точно зад автомобила , която не е видима за него .   

Не се спори , че ответникът е застраховател на виновния водач К. .

Безспорно е установено от СМЕ и показанията на К. , че смъртта на Т. З. е настъпила от процесното ПТП и е в причинна връзка с него .

По делото се доказа значително съпричиняване от починалия Т. З. на процесното ПТП . За З. е било видно , че на пътното платно се извършват ремонтни работи и е налице тежка механизация . Според показанията на К. движението на т.а.Форд Транзит е било около 50 метра преди мястото на удара , като З. е можел да го забележи и да не навлиза в платното за движение или да го напусне своевременно . Вместо да бъде внимателен по отношение на движещия се на заден ход и с предимство автомобил , към момента на удара З. е бил с гръб към автомобила т.е. действал е самонадеяно и с груба небрежност към живота и здравето си . Починалият грубо е нарушил чл.113 ал.1 т.1,2 ЗДвП - преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с приближаващото се пътно превозно средство и да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане . Налице е принос от 50 % на починалия за ПТП , като вещото лице по САТЕ инж.И.Т. правилно отбелязва , че и водачът на автомобила и починалият категорично са виновни са настъпването на ПТП .

За размера на обезщетенията за неимуществени вреди . Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на вредите. Става въпрос за конкретни , обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и емоционална връзката между починалия от  деликт и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди . Релевантни са също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на лицата , обществено положение на починалия и на ищеца ,  отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формирА.та по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните икономически условия. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в стрА. към релевантния момент. В този смисъл са следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о .Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък трябва да отстранява /доколкото е възможно/ последиците от загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно , но не следва да е прекомерно - да е в размер ,  които деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава общественото нравствено чувство .

 В случая съдът счита за доказани с показанията на св.А. З. , че са ищците и починалия са били в много добри за родството и брачната им връзка отношения. В.Д.З. /съпруга/ и И.Т.З. /син/ са живеели задно с починалия , а Е.Т.С. е живеела в близкия гр.Разлог. Всички са се събирали по празници , споделяли са и са си помагали . Съдът счита , че за всеки от ищците е справедливо да се определи обезщетение от 160 000 лева . При съобразяване на процента на съпричиняване на всеки от ищците трябва да се присъди обезщетение по 80 000 лева , а за разликата до 170 000 лева исковете да се отхвърлят .

Върху присъдените обезщетения трябва да се присъдят и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 18.09.2017 г . По образувА.та щета при ответника ищците не са представили в цялост необходимите документи – напр.не са представили протокол за оглед на местопроизшествието , фотоалбум , скица на ПТП , за да може по категоричен начин да се изясни механизма на ПТП .

С оглед изхода на спора в тежест на ищците И.Т.З. и Е.Т.С. са деловодни разноски на ответника в размер на 133,82 лева изчислени по компенсация съобразно отхвърлената и уважена част от исковете им /лицата са направили разноски за държавна такса , удостоверения и експертизи/ . В тежест на ищцата В.З. са деловодни разноски от 233,82 лева изчислени по компенсация съобразно отхвърлената и уважена част от иска й /лицето е било освободено от такси и разноски /.

Ответникът дължи на основание  чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на адвокатското дружество на ищците сумата от 8352 лева адвокатско възнаграждение с ДДС , изчислена съобразно уважените части от исковете  .

Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от  9487,06 лева   част от държавна такса и депозит за СМЕ , от които ищците са били освободени , съобразно уважената част от исковете .

 

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД *** да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ на всеки от В.Д.З. ЕГН ********** от гр.Б. ; И.Т.З. ЕГН ********** от гр.Б. и Е.Т.С. ЕГН ********** от гр.Разлог суми от по 80 000 левазастрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на Т.И.З. от ПТП на 23.04.2017 г в гр.Б. на ул.Д.Х.по вина на С.В.К. управлявал т.а. Форд Транзит с рег.№СА ******; ведно със законната лихва от 18.09.2017 г до окончателното заплащане на сумите .

 

ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата над 80 000 лева до предявения размер от 170 000 лева ; ведно със законната лихва от 23.04.2017 г до окончателното заплащане на сумите ; както и отхвърля претенциите върху присъдените по 80 000 лева обезщетения за периода 23.04.2017 г -17.09.2017 г .

 

ОСЪЖДА В.Д.З. ЕГН ********** от гр.Б. за заплати на „Д.з.“ ЕАД *** сумата от 233,82 лева деловодни разноски .

 

ОСЪЖДА всеки от И.Т.З. ЕГН ********** от гр.Б. и Е.Т.С. ЕГН ********** от гр.Разлог да заплати на „Д.з.“ ЕАД *** по 133,82 лева деловодни разноски .

 

ОСЪЖДА  „Д.з.“ ЕАД *** да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв, на „Адвокатско дружество Й. и Е.„ ЕИК ******** гр.София сумата от 8352 лева  адвокатски възнаграждения с ДДС .

 

 ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД *** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 9487,06 лева   част от държавна такса и депозит за СМЕ .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :