Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 03.04.2017 г.

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. №4115 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Р.К.К., с която е предявен срещу З.О. АД иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 10.05.2010 г. Претендира законната лихва за главницата от деликта, както и разноските.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 10.05.2010 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

            Ответникът оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва авторството и механизма на деликта, позовава се на съпричиняване.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение от 16.11.2010 г. на РС - Бургас по НОХД №4527/2010 г., А.Я.Г. е признат за виновен в това, че на 10.05.2010 г. в гр. Бургас при управление на лек автомобил „БМВ” с рег. № *******, на ул. „*******“, на 50 м. от кръстовището с ул. „*******“ в посока стадион „Лазур“, с превишена за населеното място скорост и с отнето свидетелство за правоуправление, загубил контрол върху управлявания автомобил, който се завъртял и се ударил последователно с ляво предно колело в десен бордюр, след което излязъл от пътното платно навлязъл в крайпътния терен и се ударил в крайпътни дървета, което довело до преобръщане на автомобила около лявата му страна. От произшествието са причинени телесни увреждания на пътуващата като пътник Р.К.К. – счупване на черепа и черепната основа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка с мозъчен кръвоизлив, разкъсно-контузни рани на главата. По силата на чл.300 ГПК споразумението е З.ължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, прието от наказателния съд, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от споразумението.

От приетата по делото медицинска експертиза и писмените доказателства, представляващи медицински документи, се установява, че от произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: тежка открита и проникваща черепномозъчна травма изразяваща се в мозъчна контузия в левия челен дял на мозъка, мозъчен оток, линейно счупване на черепа слепоочно в ляво с базална фрактура вероятно засягаща средна черепна ямка вляво. Импресионна фрактура на черепа челно вляво. Хемосинуси, счупване на лява очница с навлизане на въздух в нея, кръвонасядане на главата, множество прорезни рани по скалпа. Състоянието на ищцата представлява разстройство на здравето, опасно за живота. Ищцата е получила спешна медицинска помощ, извършено и е оперативно лечение по спешност, като след това и е проведено постоперативно лечение с медикаменти. Настанена е за болнично лечение, което в последствие е продължило на домашен режим със спазване на хигиенно-диетичен режим за период от няколко месеца, предстоят и допълнителни операции - провеждане на краниопластика предвид наличие на костен дефект на черепните кости. Общо лечебният и възстановителният период е продължил между 3 и 6 месеца. Описаните травматични увреждания са довели до болки и страдания, които са били най-интензивни след травмата и след оперативната интервенция. През първите месеци след произшествието ищцата е имала затруднения в придвижването и обслужването си, има възникнала вследствие на произшествието постравматична церебрастения – слабост на нервната система, с данни за забавен мисловен процес и паметови нарушения. Мисловният процес е нарушен и към момента като възстановяването на интелектуалните и функции продължава, но вещото лице неможе да даде прогноза дали е възможно пълно възстановяване. Наличен е траен загрозяващ козметичен характер на костният дефект /хлътване/ на черепа, който може да бъде само частично компенсиран чрез операция. Налице е трайна опасност от възникване на епилептичен пристъп и нужда от спазване на хигиенно-диетичен режим за цял живот.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. По делото се установи противоправното деяние на водача на лекия автомобил, травмите на ищцата и причинната връзка между ПТП и уврежданията. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от А.Я.Г. при управление на лек автомобил „БМВ”, модел „320 Д“, рег. № *******.

За безспорно между страните е обявено, че към момента на процесното ПТП за автомобил „БМВ”, с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между собственика на автомобила и ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е З.ължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

Поради което съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличните към момента трайни последици за здравето на пострадалата и как уврежданията са се отразили върху пострадалата с оглед на нейната личност, възраст, начина и на живот и среда. Съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля П. установяват, че състоянието на ищцата е довело до сериозна опасност за живота й, в продължителен период от време е имала затруднения в придвижването си, извършена и е била операция по спешност, била е обездвижена на легло, наложили са се промени в начина и на живот – преустановила е обучението си в 10-ти клас за един срок, нуждаела се е от помощ за обичайните си битови нужди. Спряла е социалните си контакти с приятели и е прекратила тренировките си по танци, посещавала е психиатър. Била е потисната от загрозения си външен вид и повишеното телесно тегло вследствие на приеманите от нея лекарства. Болките са били интензивни през продължителен период от време, оплакванията при натоварване на зрението и мозъка, свързано с паметта продължават и към настоящия момент, пълно възстановяване не е настъпило и няма яснота, дали е възможно. Предстоят й операции за отстраняване на козметичните дефекти, които обаче няма да доведат до пълно възстановяване на външния й вид преди операцията.

Поради което съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, наличието на сериозни трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата, както и съобразявайки начинът на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

По възражението, че ищцата сама се е поставила в риск, приемайки да пътува с неправоспособен водач, съдът намира същото за недоказано. Съгласно т.7 на ТР№1/2014 г. съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице само се е поставило в риск, приемайки да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, ако този факт му е бил известен. Аналогична е настоящата хипотезата, доколкото пътуването в превзно средство, управлявано от неправоспособен водач е също източник на риск. За да се приеме, че е налице съпричиняване обаче поемането на рика следва да бъде съзнателен и свободно формиран избор на пострадалия - да е налице знание у него за обстоятелството, че водачът е неправоспособен. По делото от споразумението на наказателния съд действително се установява, че делинквентът е бил неправоспособен водач, но не се ангажираха доказателства пострадалата да е знаела за това обстоятелство. Поради това съдът приема, че не е налице противоправно поведение от нейна страна, изразяващо се в поемане на съзнателен риск да пътува с неправоспособен водач.

По възражението, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан: съдът намира същото за недоказно. По делото са приети три експертизи по въпроса дали към момента на настъпване на произшествието ищцата е пътувала с предпазен колан и дали, ако е пътувала без такъв, това е довело до увеличаване на уврежданията й. Единичната експертиза, изготвена от вещото лице В. приема, че поради липсата на други телесни увреждания по тялото на ищцата, извън тези по главата й, тя е пътувала с поставен предпазен колан, а поради преобръщането на автомобила, коланът не би могъл да предотврати ударът на главата. Първата комплексна експертиза (на вещите лица Б. и Т.) също приема, че ищцата е пътувала с колан, независимо че не може да се определи с категоричност дали се е возила на предната дясна седалка или на З.ната лява. Втората комплексна експертиза (на вещите лица К. и Г.) прави разлика от местоположението на пътничката, като приема, че ако е пътувала на предната дясна седалка е била без предпазен колан, като при наличието на такъв уврежданията й не биха настъпили, а при пътуване на задната лява седалка уврежданията ще настъпят независимо от поставения колан. Всички вещи лица приемат, че са налице деформации на тавана, предната и лявата част на автомобила, при наличието на които увреждането на черепа не е могло да бъде избегнато. След анализ на трите експертизи съдът приема, че независимо от местоположението на ищцата, същата е била с поставен предпазен колан – какъвто извод дават вещите лица В., Б. и Т.. Поради това възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата поради липса на поставен предпазен колан, се явява недоказано.

При така установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи за сумата от 120000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв. следва да се отхвърли.

 

По искането за законна лихва и възражението за погасителна давност:

По силата на чл.84, ал.3 ЗЗД за вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, длъжникът изпада в забава и без покана – от датата на деликта. Отговорността на застрахователя покрива изцяло задълженията на делинквента, в това число лихвата за забава от деликта. В същото време по силата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Поради това погасено по давност е вземането на ищцата за законна лихва от датата на деликта до 24.03.2012 г. Законната лихва следва да се присъди за непогасения от давност период – с начална дата 25.03.2012 г. – три години преди предявяване на иска.

 

По разноските:

Не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ЗА – видно от представения по делото договор за правна помощ, страните са уговорили плащане на възнаграждението съгласно издадена фактура (която не е представена по делото), което плащане следва да се осъществи след приключване на делото. Поради това съдът приема, че осъщественото процесуално представителство не е извършено по реда на чл.38 ЗА и не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по този ред.

На ответника следва да се присъдят разноските, съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на 522 лв. В сумата е включено юрисконсултско възнаграждение, определено в общ размер от 300 лв., чиято част за присъждане, съразмерно с отхвърления иск, е 120 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 4800 лв. и разноски за експертизи – 180 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати на Р.К.К., ЕГН: **********, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за произшествие, осъществено на 10.05.2010 г., заедно със законната лихва от 25.03.2012 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „О.“ АД, ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 522 лв., представляващи съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „О.“ АД, ЕИК:********, адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4800 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 180 лв., представляваща разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – А.Я.Г., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: