РЕШЕНИЕ
№…
12.11. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №733 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д. Н.Щ. срещу Решение № 1061/ 05. 08. 2020 г. по гр.д. № 6544/ 2019 г по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на исковата молба при липса на правен интерес на въззиваемите или да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан, тъй като от заявеното съдебно заседание става ясно, че имотът се намира във владение на въззиваемите. Отправено е искане за отмяна на решението и в частта относно присъдените по делото разноски в полза на въззиваемите. Отправено е искане въззиваемите да заплатят адвокатското възнаграждение на особения представител на въззивницата в настоящата инстанция.
Въззиваемите страни П.Т.Т., ЕГН ********** и М.И. Г.Т. с ЕГН ********** са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е осъдил на основание чл.233 ал.1, изр. 1-во от ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 от ГПК Д.Н.Щ., ЕГН **********, постоянен адрес:***, ж.к.***, бл.*** вх.*, ет.*, ап.*, ДА ОПРАЗНИ наетия имот, предмет на Договор за наем от 14.09.2018год., представляващ апартамент със застроена площ 110 кв.м., находящ се на адрес : гр.София, ж.к.***,ул.*** №* вх.* ет.*, ап* И ДА ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО му на П.Т.Т., ЕГН ********** и М.И. Г.Т. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, адрес за кореспонденция и съдебен адрес ***.
С оглед изхода на делото районният съд е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Н.Щ., ЕГН **********, постоянен адрес:***, ж.к.***, бл.*** вх.*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.Т., ЕГН ********** и М.И. Г.Т. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, адрес за кореспонденция и съдебен адрес *** направените разноски по делото в общ размер 2413,34лв.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че процесният договор за наем между страните е прекратен едностранно от наемодателя поради неизплащана от наемателката наемна цена в съответствие с клаузата на чл. 22 от договора за наем. Районният съд е приел, че въззивницата (наемателката) е била уведомена за едностранното прекратяване на договора за наем с уведомление на адреса на електронната поща, който е посочен в договора и на адреса на наемателката, посочен в договора, като предизвестието е връчено на майката на въззивницата. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че договорът между страните е бил прекратен, като въззивницата не е доказала, че е изпълнявала задълженията си, които препятстват прекратяването на договора. Съдът е установил, че въззивницата не е доказала, че не владее или държи имота понастоящем. Въз основа на тези изводи районният съд е уважил предявеният иск с правно основание чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД за освобождаване на имота от въззивницата и предаването на държането на въззиваемите.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд в обжалваното решение досежно основателността на предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, пр. 1 ЗЗД.За да бъде уважена исковата претенция трябва да бъдат установени следните предпоставки : между страните да е съществувало наемно правоотношение за процесния имот, правоотношението да е валидно прекратено, насрещната страна да не е изпълнила задължението си да върне вещта.
По делото не се спори, че страните са сключили договор за наем на недвижим имот, който е ползван от въззивницата. Страните спорят относно валидното прекратяване на договора и твърденията на въззиваемите, че въззивницата не е върнала вещта обратно на въззиваемите.
Видно от доказателствата по делото въззиваемите като наемодатели са изпратили покана на въззивницата като наемател за дължимите суми в наетия имот, на адреса на електорнната поща, която е посочена от въззивницата в чл. 27 от договора за наеми на адреса, посочен от същата в договора, като поканата е подписана от майката на въззивницата на 27. 08. 2019 г. В поканата са описани фактури за консумативи , издадени от ЧЕЗ Електро България АД, Софийска вода АД и от А1 България ЕАД за дължими суми за ел. енергия, вода и интернет, като в поканата са описани дължимите суми по всяка една от фактурите. Тези фактури не са оспорени от въззивницата, поради което съдът приема, че същата не е заплащала наемна цена за повече от 10 дни, съответно не е заплащала и консумативи за същия период, поради което е налице основанието на чл. 22, ал.1 от договора за едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателите поради неизпълнение на задълженията от наемателката за повече от 10 дни. Следователно въззиваемите като наемодатели на основание чл. 22, ал. 1 от договора са прекратили едностранно договора без предизвестие считано от 27. 08. 2019 г. и от този момент за въззивницата е възникнало задължението по чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД да предаде имота обратно на въззиваемите.
Въззивницата е изразила становище, че не е била уведомена по надлежния ред за едностранното прекратяване на договора за наем, но съдът счита, че въззивницата е била уведомена, като са изпратени покани за задълженията, на електронния адрес и на адреса на живеене, които са посочени от въззивницата в договора за наем. Поканите са изпратени по електронната поща и на адреса, където поканата е получена от майката на въззивницата, което означава, че въззивницата е била надлежно уведомена за прекратяването на договора за наем.
По делото страните не спорят за обстоятелството, че въззивницата лично понастоящем не ползва имота, като въззиваемите твърдят, че в имота има нейни вещи, които същата не е изнесла при напускането на имота. Същите твърдят, че не им е предаден и ключът на жилището от въззивницата при напускането му от нея.
Въззивницата твърди във въззивната жалба, че въззиваемите не са доказали, че в имота има нейни вещи и същата е напуснала жилището, поради което липсва правен интерес за въззивамите от предявения иск с правно основание чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Въззивният съд счита, че твърденията на въззивницата са неоснователни, тъй като същата не е доказала, че е изнесла всички вещи от процесното жилище. Освен това съгласно чл.24, ал.1, от договора при прекратяването му наемателят е длъжен да върне владението върху имота и вещите в него на наемодателя, за което се съставя протокол, в който се описва състоянието на имота и вещите към датата на връщане на владението. В случая по делото липсва такъв приемо- предавателен протокол, поради което съдът счита, че не е налице предаване на имота от въззивницата на въззиваемите съгласно изискванията на договора за наем.
В тази връзка съдът счита, че съображенията на въззивницата за липса правен интерес за въззиваемите от предявяване на иск за опразване на имота на основание чл. 233, ал.1, пр.1 ЗЗД са неоснователни, тъй като същата го е напуснала към момента на предявяване на иска и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че тези доводи са неоснователни, тъй като в имота са останали вещи на въззивницата и липсва предаване на вещта в съответствие с чл. 24, ал.1 от договора. В този смисъл е Решение № 1303 от 22. 06. 2020 г. на САС по в. гр. д. № 1066/ 2020 г. съгласно което на внаемателя принадлежи доказателствената тежест да установи , че е изпълнил непаричното задължение за връщане държането на наетата вещ на наемодателя. Съгласно Решение № 73 от 08. 04. 2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/ 2015 г., ІV г. о. , ГК имотът е предаден, когато намателят осигурява достъп до имота във вида му, в който имотът е бил към момента на сключване на наемния договор – имотът трябва напълно да е опразнен от вещи и друго имущество на наемателя и наемателят предава ключа на имота.
В настоящия случай въззивницата като наемател не е изпълнила задължението си по надлежния ред да предаде имота обратно на въззиваемите, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Въззивницата е изразила доводи затова, че е налице разминаване между петитума на исковата молба и диспозитива на решението при уважаване на иска по чл. 233, ал.1, пр. 1 ГПК. Въззивният съд счита, че доводите са неоснователни, тъй като процесуално правомощие на съда е да формулира основанието на предявения иск и съответно да изрази чрез текста това основание. В случая районният съд е постановил да се опразни имота и да се предаде държането му на въззиваемите с оглед на това, че имотът се намира в държане , а не владение при сключен договор за наем. Това обаче не променя по никакъв начин същността на предявения иск, още повече, че въззиваемите като ищци в първоинстанционното производство са посочили чрез законов текст правното основание на предявения иск, което кореспондира със смисъла на изразения текст в петитума на исковата молба.
Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. чл. 273 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемите направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 917 лв. за особен представител на въззивницата.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
1061/ 05. 08. 2020 г. по гр.д. № 6544/ 2019 г по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр .чл. 78, ал.3 ГПК Д.Н.Щ.,
ЕГН ********** да заплати на П.Т.Т., ЕГН ********** и М.И. Г.Т. с ЕГН **********
направените по делото разноски във въззивната инстанция за особен представител
в размер на 917 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал.3, т.1, пр. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :